РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Монтана, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 189 от 30.06..2022 г. по гр. д. № 2103/2021 г. по описа на
Районен съд - Лом, са отхвърлени предявените от „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: *, гр. *,
район „*“, бул. „*“ № *, бл. *, представлявано от П. Х., гражданин на *, и В.
С., членове на УС, срещу И. Ц., искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за сумата в общ размер на 8 135,44 лв.
(осем хиляди сто тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) -
дължима сума, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за което е издадена фактура №
**********/03.02.2020 г., от което задължение – главница в размер на 7
433,39 лв. (седем хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и девет
стотинки), дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода
от 25.11.2018 г. до 23.05.2019 г. и лихва в размер на 702,05 лв. (седемстотин и
два лева и пет стотинки) за периода от 18.02.2020 г. до 23.02.2021 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми в хода на заповедното
производство по ч. гр. д. № 644/2021 г. на РС - Лом била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г., както
и сторените разноски, като неоснователни и недоказани и са присъдени
направените в процеса съдебни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал „Ч.Р. Б.“АД гр.*и
чрез юрисконсулт К. М. е обжалвало същото в предвидения в закона срок за
1
това.Жалбата е подробно мотивирана, като в същата се твърди, че именно в
процесната хипотеза са приложими правилата на чл.51,ал.1 от ПИККЕ.Касае
се за ползвател на имот, които не е клиент на дружеството и при установено
неправомерно присъединяване на обект към електиреческата мрежа на
оператора това е реда за изчисляване на количеството енергия.Освен това се
касае за ползвател, за който и преди това са издавани констативни протоколи
за неправомерно ползване на електрическа енергия.Моли съда да отмени
изцяло атакуваното решение и да се произнесе по същество като уважи
предявения иск и се присъдят направените в процеса съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия И. Ц. не взема становище
по жалбата.В съдебно заседание по същество се представлява от адв.П.П.,
който моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд - Монтана, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната
жалба доводи.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество
е правилно и при условията на чл.272 от ГПК МОС препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.В допълнение излага следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване наличие на вземане на ищеца спрямо
ответника за сумата от 8135,44лева от която 17433,39лева главница и
702,05лева обезщетение за забава.
За да постанови атакуваното решение ЛРС е приел, че предявения
иск е допустим, тъй като е налице издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, която не е връчена на длъжника и с оглед
разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя ,че в
едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането, в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена
изцяло.Последният е сторил това в едномесечния преклузивен срок и е
предявил настоящия иск.Разглеждайки иска по същество, съдът е приел
същият за неоснователен поради липса на облигационно връзка между
страните, както и че не е установено ответникът да е ползвател на имота и
като такъв го е отхвърлил. Така направените изводи на първоинстанционния
съд напълно се споделят и от настоящата инстанция по следните
съображения:
По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява
иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от
кредитора след възражение от длъжника и при условията на чл.415,ал.2 от
2
ГПК и в него по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта,
от който произтича вземането му. Целта на предявяването на установителен
иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът
има вземане срещу ответника, като Заповедта за изпълнение на паричното
задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете
кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
Касае се за предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ вр. 48
ПИКЕЕ, както и по чл. 86, ал. 1, изр.1 от ЗЗД.Установено е по делото, че
ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия по силата на Общи
условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-
059/07.11.2007г., изм. и доп. С Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Установява се, че „Ч.Р.Б.“ АД е дружество, притежаващо Лицензия за
разпределение с електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР. Съобразно притежаваната лицензия и на основание приетите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия на обект с
административен адрес: гр. *, общ. *, ул. „*“ № *е направена проверка на
23.05.2019 г., за която е съставен Констативен протокол №
3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ. Констатирано е, че на обект с
административен адрес: гр. *, общ. *, ул. „*“ № * е налице промяна на
схемата за свързване състояща се в направено е присъединение без СТИ чрез
проводници ПВА 1-2x10мм2 /фаза и нула/, като единият проводник е
директно присъединен към една от фазите на въздушната мрежа, а другият -
към нулата и отвеждат захранване към ул. „*“ № *. В Констативен протокол
№ 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ е посочен краен извод, че е налице
неправомерно присъединение на обект към електрическата мрежа и фактът,
че за обекта изобщо няма монтиран електромер, поради което ползваната
електроенергия изобщо не се отчита по никакъв начин, съответно - не е
заплатена от ползвателя.
Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител
/субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 от ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл.
91-92, в ъ в в р . с чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно
§ 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или
ползвател на преносна или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. С оглед на това, за да е налице качеството потребител на енергийни
услуги, следва да е налице договор за продажба на електрическа енергия.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез
нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на
носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго
3
не е уговорено с крайния снабдител. Следователно купувач - страна по
сключения договор за продажба на електрическа енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
електропреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието
на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване или
друго законово право на ползване (като наемно правоотношение).
Цитираните норми следователно легитимират като потребител на
електрическа енергия по силата на закона собственика на електроснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява третото лице - ползвател.
От събраните по делото писмени доказателства не установява нито
правото на собственост, нито вещното право на ползване на ответника И. Ц.
в ъ р ху процесния имот, описан в издаваната от ищеца фактура за исковите
суми и Констативен протокол с № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ.
Представеният от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *, рег. № *, дело * от 2005 г. не удостоверява, че ответникът е
придобил правото на собственост по отношение на имота, за който е
констатирано неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа
на ищеца, а твърдението, че в него е посочено, че адресът на ответника е гр. *,
общ. *, ул. „*“ № *, не се потвърждава.На адреса живеят Л.Х. и Х. Х.. В
приложеното от ответната страна Удостоверение с изх. № ПО-07-
12/1/05.01.2022 г. на кмета на Община *е посочено, че собственици на имота
са Х.К. и Р.Б.
В тежест на жалбоподателя е било в първоинстанционното
производство да установи съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение през исковия период. Доказателства, че ответникът е
собственик или ползвател на процесния имот не са ангажирани. По тази
причина, следва да се приеме, че по делото не се установява ответникът да е
потребител на енергийни услуги или битов клиент за доставка на
електрическа енергия спрямо „Ч.Р. Б.“ АД , а неустановяването на това
обстоятелство води до невъзможност за ответника да е възникнало
задължение за заплащане на крайния снабдител - ищеца, процесната сума ,
тъй като липсва елемент от фактическия състав, пораждащ основанието за
това. Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и
ответника на предявеното основание прави изцяло неоснователно исковата
претенция.
С оглед изхода на главния иск правилно първоинстанционния съд е
приел за неоснователна и исковата претенция за мораторна лихва.
При този анализ на доказателствата МОС намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъбразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата изцяло за неоснователна и като такава я
оставя без уважение.
4
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи разноски на
въззиваемата страна, които следва да се заплатят на адв.П. П. в размер на
300лева.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189 от 30.06..2022 г. по гр. д. №
2103/2021 г. по описа на Районен съд - Лом,
ОСЪЖДА „Ч.Е. Б.“ АД с ЕИК *да заплати на адв.П. П. от АК Монтана
сумата от 300.00 лв., представляваща възнаграждение за процесуалното
представителство във въззивното производство по реда ва чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от върчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5