Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1438
гр.Русе, 17.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично
заседание на 17-ти септември
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер
като разгледа
докладваното от съдията Йорданов гр.дело № 6762 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане и е с правна квалификация чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че на 02.02.2017 г. около 10 часа е тръгнала
от домашния си на адрес ул. ***към центъра на гр. Русе. Падналият сняг от
първата половина на м. януари не бил почистен или стопен, а предния ден е имало
и нов валеж върху него. Времето било студено, температура била под нула градуса по Целзий. Ищцата била обута с високи
туристически обувки „Кечуа” с голям грайфер. Стигнала до спирката на ул.
Доростол, до училище Братя Миладинови, но точно крачка преди да влезе под
козирката на автобусната спирка се подхлъзнала на заледен участък от тротоара и
паднала по гръб. Помъчила се да стане, но не успяла. Изпитала е силна болка в областта на таза. Впоследствие
била откара с Бърза помощ в болницата. Не можела да сяда, изпитвала е силна
болка. Около два часа била уведомена, че й е
счупена тазобедрената става. Била приета в Ортопедично отделение на МБАЛ - Русе
и била уведомена, че трябва да се даде кръв и да се съберат средства за
поставяне на имплант на стойност 3920 лева. Отделението било препълнено и се
наложило да чака 8 дни до оперативната намеса. През това време трябвало да
спазва една поза и по възможност да не се движи. Обслужвали я хора от
болницата. Чувствала се унизена, тъй като трябвало
да ползва памперси, страхувала се е дали ще преживее операцията, тъй като била на 70 години. Притеснявала се и във връзка с
финансовата тежест във връзка с увреждането. На 6 февруари закупила импланта за опирацията, а на 10 февруари била оперирана. Подробно
описва действията по операцията и поставянето на импланта. След операцията
продължавала да изпитва болки и страдания. Около седмица
не трябвало да се движи и била на постелен режим. Чувствала се зле психически.
Не позволила на дъщеря си да доведе двете й
внучета, които да я видят. На 23 февруари била преместена в отделение по
Рехабилитация, където лежала 9 дни. Движенията на ставата били ограничени и
болезнени. Допълнително посочва, че по време на престоя си в това отделение нямало достатъчно персонал, който да обгрижва болните. По време на болничния си престой заплащала
необходимите лекарства и интервенции като запазила само два касови бона на
стойност 8.88 лв. и 58 лева. Била изписана на 2 март, но трябвало да лежи
продължително, за да не се размести импланта през първия месец. Още 15 дни сама
си поставяла инжекции в стомаха, а впоследствие била подпомагана и обгрижвана от роднини. Едва след около 6 месеца се стабилизирала емоционално, а физически все още не била възстановена напълно. Придвижвала се с
патерици и се нуждаела от помощ в домакинството. На 10.08.2017 г. бил констатиран оток. Изписани й били медикаменти, за които заплатила 25.98 лева. Наложило
се е да закупи ортопедичен масажиращ матрак и лекарства на обща стойност 1199 лева. Счита, че ответникът носи отговорност за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди и в тази връзка се позовава на мястото на настъпване на
инцидента - тротоар пред спирка от градския транспорт до училище ***в гр. Русе
Позовава се на това, че съгласно Закона за пътищата поддържането на улиците и на прилежащата към
тях инфраструктура, каквато се явявал
тротоара от автобусната спирка, било задължение на
ответника, а към момента на настъпване на инцидента той не бил почистен и
обезопасен по начин да не настъпят вреди за гражданите. Така тя претърпяла
имуществени и неимуществени вреди. Счита за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди следва да
бъде заплатено
обезщетение, което определя по
справедливост в размер на 25 000 лева. Освен претърпените телесни увреждания,
болки и страдания и болничен престой, включително и оперативно лечение и
рехабилитации инцидентът се отразил на
емоционалното й състояние, включително от страховете и
невъзможността да се грижи за сама за себе си и за обичайната домакинска
работа. С оглед на изложените фактически твърдения ищцата претендира за
осъждането на ответника да и заплати 15 хиляди лева частична претенция от обща
претенция в размер на 25 хиляди лева за претърпени неимуществени вреди от
инцидента, както и
законна лихва за забава от датата на инцидента до окончатнелното изплащане.
Претендира и за присъждане на имуществени вреди от
увреждането, изразили се в заплатени парични суми за поставяне на имплант,
медицински консумативи и лекарства възлизащи на обща стойност в размер на
5215,86 лева. Върху тази сума се претендира законна лихва от завеждането на
иска до окончателното плащане.
Ответникът – Община Русе, оспорва иска. Счита, че не са представени доказателства, които да
установяват конкретните твърдения на ищцата за мястото на настъпване на
инцидента, състоянието на настилката и начина на настъпване на увреждането.
Позовават се на това, че общината е сключила договор за обществена поръчка с
РПС-Русе-Пъблик Сървисиз ЕООД, привлечени като трето лице помагач по делото, с
предмет на договора - снегопочистване и зимно поддържане на територията за
обществено ползване на гр. Русе. Също така се позовава и на това, че са
сключили договор и с Табак Трафик ЕАД, по силата на който са концесионирали
автобусната спирка, като в предмета на договора е включено и почистването от
сняг и замърсяване в рамките на прилежащия терен на спирката. В случай, че се
приеме, че искът е основателен се оспорва размера му като завишен с оглед претърпените
от ищцата болки, страдания и увреждания. Считат, че претенцията за имуществени
вреди е недоказана.
По делото е допуснато привличане
на трети лица – помагачи на ответника – РПС-Русе-Пъблик Сървисиз ЕООД и Табак
Трафик ЕАД.
РПС-Русе-Пъблик Сървисиз ЕООД
счита, че в случай, че се
докаже, че произшествието с ищцата е настъпило пред автобусната спирка до
училище Братя Миладинови в гр. Русе, отговорност за претърпените от нея
увреждания следва да поеме концесионерът по сключения договор с ответника за концесия
на автобусната спирка, а в случай, че инцидентът е настъпил извън прилежащата
територия на автобусната спирка по договора за концесия считат, че те не следва
да носят отговорност за уврежданията, тъй като тяхната дейност по сключения с
Община – Русе договор за снегопочистване
е извършена с необходимото качество. Оспорват исковете като завишени по
размер.
Табак Трафик ЕАД оспорва
исковете. Счита, че твърденията на ищцата за мястото и начина на настъпване на
произшествието са недоказани. Позовават се на това, че имат сключен договор за
снегопочистване с неучастващо по делото лице, по силата на който то е следвало
да из върши почистване на прилежащата територия към спирката. Молят да се
отхвърлят исковете срещу общината като недоказани.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 02.02.2017 г.
в гр.Русе ищцата се е придвижвала пеша по прилежащия към ул.***тротоар,
представляващ част от територията за обществено ползване в Община Русе. При
преминаването й в зоната на спирката за обществен транспорт до училище „Братя
Миладинови“ в близост до изградения навес за ползване от чакащите пътници се е
подхлъзнала и паднала. Това е станало въпреки, че се е движела внимателно и е
била обута с туристически обувки с висок грайфер. Това се установява от
свидетелите К. и С., които са били на место. Същите не са видели момента на
подхлъзването и падането, но са възприели ищцата непосредствено след падането й
на земята, а св. К. изрично заявява, че
е разбрала, че жената се е подхлъзнала. Това се потвърждава и от показанията на
св. ***, която е дъщеря на ищцата. Същата не е била на место, но майка й се е
обадила по телефона непосредствено след инцидента и я е уведомила, че е
паднала. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че
причината за това е недоброто почистване на тротоара – „Районът под козирката,
района на спирката където чакат хората не беше почистено до асфалт изчистено,
беше заледено и грапаво, недобре изчистено, разтопявало се, след това
замръзнало. Топило се е, не е разчистено и след това отъпканото се е заледило.
Тя се е подхлъзнала долу-горе на същото място, не съм я питала, защото и аз бях
шокирана“ – св. К.; „Там в района на спирката него ден, самата аз като бях там
стъпвах много внимателно, много трудно се придвижвах, аз самата се подхлъзнах
няколко пъти. До обработен тротоара съм убедена, че нямаше нищо такова. Преди
това, преди инцидента не съм видяла някой да почиства, стоях на спирката и си
чаках автобуса“ – св. С.; „Състоянието на тротоара, настилката беше заледена.
Предните дни от самата киша, която е когато се стегне нали от недоизчистената
киша става едно като бабуни. Самата улица беше изчистена, а тя е паднала на
самата спирка, не на улицата. Пресякла е, минала е към спирката и е паднала на
самата спирка“ – св. ***. След това ищцата е била закарана до Спешно отделение
на МБАЛ Русе от свои близки. Там е била
прегледана и диагностицирана като е установено счупване на шийката на лява
бедрена кост. На 10.02.2017 г. е извършена оперативна интервенция - Алопластика
(изкуствена тазобедрена става). След което е проведена стационарна
рехабилитация, като при изписването от отделението по рехабилитация ищцата се е
придвижвала с две патерици. През м. август 2017г. са отчетени възстановени
движения в лява тазобедрена става, но е бил наличен оток на лява подбедрица и
глезен, по отношение на което е изписано медикаментозно лечение и ползване на
ортопедичен матрак. Към м. януари 2018г. е установен намален обем в движенията
на лява тазобедрена става и умерено оток на лява подбедрица, във връзка с което
е препоръчано санаториално лечение. Установена е и накуцваща походка и ползване
на бастун, което е възможно да е свързано с намаления обем движения в лява
тазобедрена става. Гореописаното увреждане на здравето на ищцата и проведеното
лечение се установява както от представената по делото медицинска документация,
така и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна медицинска
експертиза /СМЕ/. Със същото се установява още, че при такъв тип увреждания обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването му и продължават със
значителен интензитет до обездвижване на крайника, след което постепенно
намаляват. Болки в областта на счупването се усещат и в периода между
обездвижването и оперативната интервенция и след оперативната интервенция,
както и в процеса на раздвижване, които обичайно се намаляват чрез обезболяващи
медикаменти. Продължителни болки с по-нисък интензитет е възможно да се усещат
в областта на оперативната интервенция за по-дълъг период от време, който е
индивидуален - в рамките на месеци и години. От разпита на вещото лице в с.з.
се установява, че с оглед възрастта на ищцата не се очаква пълно
възстановяване, че извършената операция е с голям обем от действия и е била
извършена при пълна упойка, че при ищцата е налице контрактура поради недобро
раздвижване, което е обичайно при възрастни пациенти след претърпени счупвания
на тазобедрена става. С показанията на св. *** се установява, че непосредствено
след инцидента ищцата е изпитвала силна болка и при поставянето й на масата за
рентгенова снимка е викала. Установява още, че ищцата е била много уплашена и
притеснена, плакала непрекъснато и се страхувала, че няма да може да се
възстанови и ще е в тежест на близките си. Притеснявала се от това, че трябва
да бъде обгрижвана, а когато разбрала, че в болницата ще е под грижите на
санитар мъж се разплакала. Не можела да се храни сама, защото в легнало
положение трябвало някой да я храни. Не искала хора да идват да я виждат и
първоначално позволявала да бъде посещавана само от дъщеря си. След изписването
от болницата все още не можела да се грижи сама за себе си . За около 6 -7
месеца се придвижвала с две патерици, след това с една, а в момента – с бастун.
Установява, че за нуждите на ищцата е закупен и ортопедичен матрак. По делото
са представени писмени доказателства за направени разходи във връзка с
лечението на ищцата –за болничен престой, за закупуване на имплант, за
медикаменти и консумативи и за закупуване на ортопедичен матрак като общият
размер на заплатените суми е 5 215,86 лв.
При така установеното съдът
счита, че предявеният иск е частично основателен. Наличието на недобре почистен
участък от тротоара, който е собственост на ответника е обстоятелство, което
обосновава извода, че той не е изпълнил задължението на поддържа тротоара в
такова състояние, че да се избегне причиняване на вреди на ползващите го лица.
Именно поради неизпълнението на това му задължение следва извода за наличие на
основанията за ангажиране на отговорността му за причинените на ищцата вреди.
Обстоятелството, че частта от тротоара, където е станал инцидента, е прилежаща
към спирка за обществен транспорт, т.к. попада в зоната на действие на знаци
Д23 и Д24 на осн. чл.55, ал.11 от ППЗДВП, не освобождава ответника от
отговорност. От такава не го освобождава и наличието на договорни отношения с
концесионера на частта от тротоара в зоната на спирката или наличието на договор
с фирма за почистване. Евентуално неизпълнение на задълженията на такива трети
лица е основание за тяхна договорна отговорност по договорите с ответника, но
не и за изключване на неговата отговорност. Не са представени доказателства, от
които да следва извод, че ищцата по някакъв начин е съпричинила вредите, поради
което няма основание за намаляване на размера на дължимото от ответника
обезщетение. На осн. чл.52 от ЗЗД същото следва да се определи от съда по справедливост. Като се вземе предвид
характера на телесното
увреждане – счупване на
шийката на лява бедрена кост, причинените от същото болки и страдания, вида и продължителността на
проведеното лечение – наложилата се тежка хирургическа
намеса с поставяне
на имплант, периода на хоспитализация;
липсата на пълно възстановяване към момента и невъзможността за такова предвид възрастта на ищцата,
следва да се приеме, че за
цялостното обезщетяване на пострадалата са
необходими средства в размер около 12 000
лв. До този размер искът следва да се уважи, а за горницата да се
отхвърли като неоснователен. Искът за имуществени вреди е доказан по размер и
следва да се уважи изцяло.
Разноските по делото следва да се
разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете. С оглед цената на иска и сложността на делото по което са проведени
три с.з., допуснати са две подпомагащи страни, отказано е привличането на трето
лице и определението на съда е било обжалвано,
не са налице основания за намаляване на адв. възнаграждение по чл.78,
ал.5 от ГПК.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Русе, представлявана от кмета да заплати на И.Г.В., ЕГН:********** сумата в размер на 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане на 02.02.2017 г., заедно със законната лихва върху сумата от 02.02.2017 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 5 215,86 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото
непозволено увреждане, заедно със
законната лихва върху тази сума от 26.09.2017 г. до окончателното плащан, както и 2001,80 лв. - разноски
по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в
останалата му част – за горницата над 12 000 лв..
ОСЪЖДА И.Г.В.,
ЕГН:********** ***, представлявана от кмета сумата в размер на 44,82 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: