Решение по дело №13882/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3056
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20193110113882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 13.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

    

при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13882 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Е.Ж.Е., ЕГН ********** с адрес ***, офис 318  срещу ГД „Гранична полиция” при МВР с адрес гр. София, ****** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да бъде осъден ответникът да заплати сумата/след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 17.06.2020г./, както следва: главница от общо 1531,76лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода за периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г., общо 226,51часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в ГПУ- Летище Варна към РДГП- Аерогари. В периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 1584часа нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 226,51часа извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал и писмени бележки.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1./че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., по който ищецът е заемал длъжност младши инспектор в ГПУ- Летище Варна към РДГП- Аерогари; 2./ че в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г.,. ищецът е работил на 12-часови смени.

Спор между страните по фактите, няма.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8 -, 12-  или 24 - часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8 -, 12 - или 24 - часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 21.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 01.07.2016г.- 30.06.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена  от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1,143 от 226часа възлиза на сумата от 1531,76лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 54,09 лева за периода 01.07.2016г.-09.30.2016г.; 102,17лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 140,30лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 122лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 134,20лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 164,70лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 109,65лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 160,82лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 124,27лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 146,20лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 128,64лева за периода 01.01- 31.03.2019г. и 144,72лева за периода 01.04- 30.06.2019г. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.

Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.

            На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 61,27лева и 150депозит за вещо лице, общо в размер от 211,27лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 480лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР с адрес гр. София, ******* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.Е., ЕГН ********** с адрес ***, офис 318 сумата от 1531,76лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода за периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г., общо 226часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР с адрес гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 211,27лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

              ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР с адрес гр. София, *****  ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.Е., ЕГН ********** сумата от 480лева, представляваща съдебно - деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

                       

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: