Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Даниела Божкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13882 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от Е.Ж.Е., ЕГН ********** с адрес ***,
офис 318 срещу ГД „Гранична полиция” при МВР с
адрес гр. София, ****** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да бъде осъден ответникът да заплати сумата/след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от
17.06.2020г./, както следва: главница от общо 1531,76лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд
за периода за периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г., общо
226,51часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в
ГПУ- Летище Варна към РДГП- Аерогари. В периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е
работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил
общо 1584часа нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният
труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо
226,51часа извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е
налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните
закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал
труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на
12часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време
е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с
положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат,
който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на
основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да
намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР
касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са
разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният
извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал и писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г. е
полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1./че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
01.07.2016г.- 30.06.2019г., по който ищецът е заемал длъжност младши инспектор
в ГПУ- Летище Варна към РДГП- Аерогари; 2./ че в периода 01.07.2016г.-
30.06.2019г.,. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8 -, 12- или 24 - часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8 -, 12 - или 24 - часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 21.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г.-
30.06.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно
положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения
по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от
специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на
полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на
1.143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с
коефициент 1,143 от 226часа възлиза на сумата от 1531,76лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 54,09
лева за периода 01.07.2016г.-09.30.2016г.; 102,17лева за периода 01.10-31.12.2016г.;
140,30лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 122лева за периода
01.04-30.06.2017г.; 134,20лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 164,70лева за
периода 01.10-30.12.2017г.; 109,65лева за периода 01.01-31.03.2018г.;
160,82лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 124,27лева за периода
01.07-30.09.2018г.; 146,20лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 128,64лева за
периода 01.01- 31.03.2019г. и 144,72лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 29.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 61,27лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 211,27лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 480лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 23.08.2019г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР с адрес гр. София, ******* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.Е., ЕГН ********** с
адрес ***, офис 318 сумата от 1531,76лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд
за периода за периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г., общо
226часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 29.08.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР с адрес гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 211,27лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР с адрес гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.Е., ЕГН ********** сумата
от 480лева, представляваща съдебно -
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: