№ 425
гр. П., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка А.а
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100426 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „И.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Б.“
№ **, ап. *, ЕИК ****, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (в
качеството му на кредитополучател) е бил сключен Договор за предоставяне на кредит
от разстояние с № 357039 от 09.10.2021 г. Поддържа, че по силата на тази сделка е
предоставил на ответната страна сумата от 3 000 лв., която е следвало да бъде върната,
ведно с уговорена възнаградителна лихва. Заявява, че крайният падеж на договора е
бил до 28.09.2023 г., но кредитополучателят е допуснал забава в изплащането на
кредитните си задължения, поради което е била обявена предсрочната им изискуемост,
считано от 28.10.2022 г. Изтъква, че понастоящем дългът, произтичащ от описаното
правоотношение, включва 2 940 лв. – непогасена главница, както и 915,78 лв. –
неплатена договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 09.10.2021 г. до
03.10.2022 г. Пояснява, че за тези суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника (като длъжник) по реда на чл. 47, ал. 5 от с. к. Затова иска
съществуването на визираните вземания да бъде признато за установено. Претендира и
съдебни разноски.
Ответникът – С. О. О., с настоящ адрес в гр. П., ул. „О.“ № **, ЕГН
**********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Ц. З. Д.
от Адвокатска колегия – гр. Бл.. Последната намира ищцовите претенции за
1
неоснователни и предлага те да бъдат отхвърлени. Позицията си обосновава с доводи,
че не е доказано нито сключването на сочения договор между страните, нито
получаването на кредитната сума от ответника. В условията на евентуалност, смята, че
договорът е нищожен заради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП
(отразени в отговора на исковата молба) и поради колизия с добрите нрави.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени установителни
искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 6 ЗПФУР – за главницата, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2022 г., до
погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 6 ЗПФУР – за договорната (възнаградителната)
лихва.
Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 950/21.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1604/22 г. на
Районен съд – гр. П., което е приложено към сегашното дело.
Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в
качеството му на заявител в заповедното производство, а на настоящия ответник – като
длъжник, заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между ищеца и ответника по силата на твърдения договор за кредит от разстояние, по
който първият има качеството на кредитодател, а вторият – на кредитополучател; 2/
реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на
кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на
задължението в тази насока.
- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и
кредитополучателя, в рамките на кредитния договор, за дължимост на възнаградителна
лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането й
и 3/ неизпълнение на последното.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете, а ако това бъде сторено,
2
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.
Ищецът, по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, е ангажирал доказателства за
кредитния договор, сключен с ответника, на който се позовава, представяйки копие от
него и от общите му условия.
От съдържанието на тези документи се изясняват базовите параметри на
кредита, а именно:
- главница – 3 000 лв.;
- фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %;
- годишен процент на разходите – 48,44 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 4 237,56 лв., от което следва, че размерът на последната е 1 237,56 лв.;
- издължаване – чрез 24 броя месечни вноски, разписани в погасителен
план, инкорпориран в самия договор;
- краен срок – 28.09.2023 г.
От приобщените като веществени доказателства 2 броя компактдискове и от
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което няма причини да
не бъде изцяло кредитирано, става ясно, че:
- Ответникът има регистриран профил в електронната система (интернет-
платформа) на ищцовото дружество, чрез която се сключват договори от типа на
процесния.
- От техническа гледна точка е завършен алгоритъмът по кандидатстване и
одобрение относно процесния кредит. Макар по делото да няма сведения за изпращане
на кратко текстово съобщение (SMS) от ищеца на ответника, с което се предоставя код
за потвърждение на заявката за отпускане на кредита, такъв код в крайна сметка е бил
въведен от профила на ответника, което е част от последователните стъпки по
сключването на самия договор.
- По този повод са били въведени данни от личната карта на ответника,
както и други лични данни (месторабота, мобилен телефон, електронна поща, лице за
контакт и телефон на това лице, лична банкова сметка в „Ю. Б.“ АД, по която да бъде
преведена кредитната сума).
- Няма следи от манипулация по текстовата и гласовата информация,
обективирана в представените компактдискове, като гласовият файл съдържа
изявления на лице от мъжки пол, което се представя с данните на ответника и желае
отпускане на кредита.
От писмените доказателства (писмо и преводно нареждане), постъпили по чл.
62, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2 ЗКИ от „Ю. Б.“ АД, се констатира, че на 09.10.2021 г.
(датата на сключване на договора, във връзка с който се води сегашното дело)
ответникът е получил по личната си банкова сметка в тази банкова институция
паричен превод от 3 000 лв. (колкото е стойността на кредитната сума по договора),
3
нареден от ищеца, с основание: „Договор за заем 357039“ (която номерация съвпада с
номера на процесната кредитна сделка).
Ето защо и в контекста на доказателствената информация, събрана чрез
експертното заключение и от банковата институция, трябва да се приемат за доказани
фактите по сключването на кредитния договор и по изпълнението на задължението на
ищцовото дружество (кредитодател) за реалното предоставяне на кредитната сума в
полза на ответника (кредитополучател).
От гореизведените предпоставки за уважаване на ищцовите претенции е видно,
че в основата на един такъв процесуален резултат стои наличието на валидно
облигационно отношение, част от чието съдържание са търсените вземания. В този
смисъл централният проблем, от който е детерминиран изходът от съдебния спор, е
дали кредитната сделка, на която се позовава ищецът, наистина е валидна.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК
на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, независимо дали е направено конкретно възражение от заинтересованата
страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
В разглеждания казус договорът за потребителски кредит, на който се базират
ищцовите претенции, се явява нищожен заради отклонение от императива на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като:
- Според тази нормативна разпоредба, съдържанието на договора за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в
Приложение № 1 към закона.
- В случая годишният процент на разходите е обозначен в определен
размер (48,44 %), но липсва каквото и да било ясно визиране на методиката за
формирането му. В тази връзка кредитодателят е подходил напълно формално, като в
чл. 5 от договора е вписано, че при определянето на годишния процент на разходите са
взети предвид допусканията, че: „Договорът ще е валиден за посочения в него срок,
всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислявани разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за неизпълнение“.
Този подход обаче никак не кореспондира с методиката, която е подробно разписана в
Приложение № 1 към ЗПК.
- Така установеното несъответствие на договора за потребителски кредит,
на който се уповават ищцовите вземания, с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до неговата
недействителност (чл. 22 ЗПК), при което потребителят връща само чистата стойност
на кредита, без да дължи заплащане на лихва или на други разходи по него (чл. 23
4
ЗПК). В този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани възраженията за нищожност
на други основания, релевирани в писмения отговор на исковата молба.
Коментираната недействителност, както и механизмът за уреждане на
последиците й, са специални спрямо общата уредба на тези материалноправни
институти по ЗЗД. По тази причина, при установяване на такава недействителност в
исковото производство, съдът следва да признае с решението си дължимата главница
по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, като не е нужно
нейното връщане да се извърши в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж.
Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС ).
Ищецът в исковата молба признава (при условията на чл. 175 ГПК), че
ответникът е погасил 60 лв. от отпуснатия му кредит, която сума е приспадната от
общата главница, в резултат на което тя се равнява на исковата сума от 2 940 лв.
Липсват доказателства за други факти с погасителен ефект спрямо кредитния
дълг.
В обобщение на казаното дотук и с оглед приетата недействителност на
договора, ищцовата претенция за главницата подлежи на уважаване, докато онази за
договорната лихва – на отхвърляне.
2. Относно съдебните разноски и възнаграждението на особения
представител на ответника:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Деловодните разноски, дължими на ищеца, пропорционално на уважената част
от исковете, са:
- 82,96 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатената
държавна такса за вземането за главницата (58,80 лв.) и юрисконсултското
възнаграждение , определено от заповедния съд (50 лв.);
- 1 263,43 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатената
държавна такса за главния иск (58,80 лв.), платеното възнаграждение за вещо лице
(912,60 лв.) и направените разходи за особен представител (685,58 лв.).
Ответникът не е направил съдебни разноски.
Необходимо е да се разпореди изплащане на възнаграждението, дължимо на
особения представител на ответната страна, което е внесено от ищеца по
набирателната сметка на съда, съгласно вносна бележка от 12.06.2023 г.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
5
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. О. О., с
настоящ адрес в гр. П., ул. „О.“ № **, ЕГН **********, дължи на „И.Ф.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Б.“ № **, ап. *, ЕИК ****, следната сума,
включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
950/21.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1604/22 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
2 940 лв., представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние с № 357039 от 09.10.2021 г., сключен между
„И.Ф.“ ЕООД (като кредитодател) и С. О. О. (като кредитополучател), като
ОТХВЪРЛЯ искането за законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2022 г., до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ иска на „И.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „Б.“ № **, ап. *, ЕИК ****, предявен срещу С. О. О., с настоящ адрес в гр. П.,
ул. „О.“ № **, ЕГН **********, с който се претендира да бъде признато за
установено, че последният дължи на първото и следната сума, попадаща в обсега
на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 950/21.11.2022 г., издадена по ч. гр. д.
№ 1604/22 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 915,78 лв. – неплатена договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 09.10.2021 г. до 03.10.2022 г., по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 357039 от 09.10.2021 г., сключен
между „И.Ф.“ ЕООД (като кредитодател) и С. О. О. (като кредитополучател).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. О. О., с настоящ адрес в гр. П., ул.
„О.“ № **, ЕГН **********, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Б.“ № **, ап. *, ЕИК ****, съдебни разноски,
пропорционално на уважената част от исковете, както следва:
- 82,96 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1604/22 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 1 263,43 лв. – за исковото производство (гр. д. № 426/23 г. на Районен съд
– гр. П.).
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ц. З. Д. от Адвокатска колегия – гр. Бл., назначена за
особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение от 685,58 лв.,
дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по набирателната сметка
на съда.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Бл.,
в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7