РЕШЕНИЕ
гр. София,16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито
заседание на шестнадесети август през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кузманова ч. гражданско дело № 4848
по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството по делото е по реда на чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л.Г.М. срещу съобщение с изх. №
11692/13.02.2019 г. по изп. дело № 20108380404914 на ЧСИ с рег. № 838 с район
на действие СГС, с което е отказано прекратяване изпълнителното дело срещу длъжницата на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят като длъжник твърди, че образуваното изпълнителното дело е
от 2010 г. и в последните две години и
половина срещу нея не са извършвани изпълнителни действия, което обуславя
приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване изпълнителното производство. Въз основа на изложеното моли за
отмяна на изпълнителните действия и постановяване решение за прекратяване на делото.
Взискателят М. АД – цесионер на първоначалния кредитор А.Б.АД счита
отказа на ЧСИ за законосъобразен предвид вече наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата и ежемесечното му изпълнение. Счита, че с всяко
плащане се прекъсвала давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Допълнително
на 28.09.2018 г. бил наложен запор и на
банкова сметка ***.
ЧСИ М.Б.по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК счита жалбата за неоснователна,
тъй като по изп. дело имало принудителни постъпления без елемент на доброволност
от наложен запор върху трудово възнаграждение.
Съдът констатира от фактическа страна
следното:
По молба
на "А.Б.- клон Б." КЧТ въз основа на ИЛ, издаден по гр.д. № 33622 /
2010 г. СРС, 58 с/в е образувано при ЧСИ с рег. № 838 изпълнително дело № 20108380404914 срещу Л.Г.М..
Поради настъпила цесия на 14.11.2011 г. като взискател
е конституирано „М.“ АД. На 04.10.2010
г. е връчена на длъжницата поканата за доброволно изпълнение, а на 29.09.2010
г. са изпратени запорни съобщения до всички банки в страната,и искания за
информация до Дирекция ПАМДТ – гр. София и СДВР КАТ – Пътна полиция. Въз основа
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата от работодателят й ЕТ „С.Д.-
***“ са превеждани суми-удръжка от заплатата й за периода 30.11.2010 г. -
02.05.2017 г. На 28.09.2018 г. е наложен запор на вземанията на длъжницата към
Банка ДСК ЕАД. С молба с вх. № 07722/11.02.2019 г. длъжницата е поискала
прекратяване на изпълнителното на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, което е
отказано и тя е уведомено със съобщение с изх.№11692/13.02.2019 г., получено на
11.03.2019 г.
При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Нормата на 433, ал. 1, т. 8 ГПК
сочи, че изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая задължението е парично и изпълнителното
действие за удовлетворяването му може да бъде налагане на запор или възбрана. Видно
от делото първите запори върху банкови сметки на жалбоподателката са наложени
на 29.09.2010 г. наред с наложен запор на вземането й за трудово възнаграждение
от работодателя й ЕТ „С.Д.- ***“. От справката от 20.03.2019 г. в
изпълнителното дело л. 159 – 170, а и от вписванията на гърба на ИЛ по
задължението са постъпвали регулярни плащания от удръжки до 09.05.2017 г. За
този период правото на принудително изпълнение в полза на взискателя не се е погасило,
периодично е изпълнявано предвид естеството на изпълнителния способ - удръжка
от ежемесечното трудово възнаграждение. Не е било необходимо взискателят да
иска предприемане на нови изпълнителни действия. Допълнително следва да се
отбележи, че на 03.10.2018 г. е наложен запор и на сметка на длъжницата в Банка
ДСК ЕАД.
С оглед изложеното съдът
намира жалбата за неоснователна срещу
постановения отказ на ЧСИ обективиран в
съобщение с изх. № 11692/13.02.2019 г., с
Въз основа на изложеното
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Л.Г.М. срещу постановлението на ЧСИ с рег. № 838 с
район на действие СГС, обективирано в съобщение с изх. № 11692/13.02.2019
г., с което е отказано прекратяване на заведеното
срещу нея изпълнително дело № 20108380404914 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.