Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на четиринадесети
декември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 9366 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена К.Г.Й., с която предявява срещу Л.Т.В. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с влязла в сила на 27.01.2020 г. присъда от 08.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1542/2017 г. по описа на СРС, НО, 17 състав,
ответникът е признат за виновен в това, че на 05.09.2015 г. около 02,00 часа в
гр. София, на брега на язовир Искър на около 300 метра северно от вилно селище
„Иструм парк“ чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в областта на
главата на К.Г.Й., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата с линейно
счупване на подлежащата теменна и слепоочна кости и малък субдурален кръвоизлив
в дясната теменна област, реализирало медико-биологичния признак: нараняване
проникващо в черепната кухина.
Ищецът
твърди, че вследствие на причинената травма е търпял големи физически
неудобства, болки и страдания. Лечението му е продължило дълго време, включващо
и оперативна интервенция и зашиване на раните, наложило се е да прекъсне
работата, която до произшествието полагал по трудово правоотношение, както и
следването си в университет. Твърди, че цялото му ежедневие станало зависимо от
помощта на близките му, на които разчитал за всички елементарни битови нужди.
Станал разсеян, бил в невъзможност да се концентрира и да чете, не можел да
гледа телевизия, да излиза с приятели и да се разхожда, изпитвал болки в
главата и не можел да спи и да се храни нормално дълго време. Ищецът твърди, че
изпаднал в тежка депресия.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-05.09.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В
законоустановения едномесечен срок на 17.11.2020 г.-пощенско клеймо, входен в
съда на 27.09.2016 г. е постъпил отговор от ответника чрез адвокат В., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Счита
исковете за допустими, но частично неоснователни. Твърди, че за случилото се
увреждане ищецът Й. със своето провокативно и предизвикателно поведение, изцяло
е допринесъл за настъпилия резултат, поради което претендираното обезщетение от
30 000 лв. е твърде завишено и несправедливо. Твърди, че ищецът след употребата
на алкохол, той заедно с неговата група са заплашвали лицата от групата на
ответника че ще им откраднат колата и че ще им вземат момичетата. Твърди, че
ищецът пръв и без причина нападнал ответника и го ударил силно по главата,
откъдето потекла кръв. Твърди, че съпричиняването от ищеца е от висока степен,
защото ако той не беше нападнал и не беше нанесъл ударите по главата на
ответника, нямало да стане и инцидента, предизвикан от ищеца. Въвежда
възражение за погасяване по давност на предявените лихви до трите години, преди
подаване на исковата молба.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
оспорва изцяло така предявения иск чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмени бележки, представени по делото. Адвокат В.
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С
влязлата в сила на 27.01.2020 г. присъда от 08.06.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 1542/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 17 състав, Л.Т.В. е признат за виновен в това, че на 05.09.2015 г.
около 02,00 часа в София, на брега на язовир „Искър“, на около триста метра
северно от вилно селище „Иструм парк“, чрез нанасяне на множество удари с ръце
и крака в областта на главата на К.Г.Й. му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно - контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на
главата с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък
субдурален кръвоизлив в дясната теменна област, реализирало медико-биологичния
признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“.
Съобразно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на ответника Л.Т.В. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка
с това поведение телесна повреда на ищеца К.Г.Й., изразяваща се в разкъсно -
контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата с линейно счупване
на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък субдурален кръвоизлив в
дясната теменна област, са установени в настоящия процес.
С
приетата по делото медицинска документация, се установява, че на 05.09.2015 г.,
веднага след инцидента, ищецът постъпил за болнично лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, което продължило до 11.09.2015 г., когато е изписан. За
лечението на получените травми е проведено оперативно лечение-реплантация на
скалп.
От
приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ се установява, че получената от
ищеца при процесния инцидент лека по степен контузия на мозъка без изява на
отпадна неврологична симптоматика, е реализирала медико-биологичния критерий „временно
разстройство на здравето неопасно за живота“. Разкъсно – контузната рана в
дясната слепоочна-теменна област на главата с линейно счупване на подлежащите
слепоочна и теменна кости с развитие на малък травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка /епидурален/ са реализирали критериите на
медико-биологичния признак „нараняване проникващо в черепната кухина“.
Травматичното кръвонасядане в средната трета на ляво бедро на площ 12/8 см е
причинило на ищеца болки и страдания. Към момента ищецът е в добро общо
здравословно състояние, а неврологичният статус е без данни за отпадна
неврологична симптоматика. В двете теменни области на главата са налице добре
зараснали, линейни по форма белези с размери 4 см от разкъсно-контузните рани.
Вещото
лице установява, че ищецът е търпял най-интензивни болки и страдания
непосредствено след травмата, по време на обработката на разкъсно-контузните
рани, при превръзките и при свалянето на конците.
Вещото
лице установява също така, че възстановителният период при леката по степен на
тежест контузия на мозъка, при нормално протичане на оздравителния процес, е в
рамките до една година.
Свидетелката
Л.Т.Й., майка на ищеца установява, че видяла сина си след инцидента в „Пирогов“
пред спешния кабинет. Главата му била обляна в кръв, поради което веднага го
вкарали в кабинета, почистили, зашили раните, след което го приели в
Неврологично отделение. По време на болничния престой, свидетелката му помагала,
тъй като не му разрешавали да става. Придружавала го до тоалетна, при ставането
му помагала, давала му вода, нощно време го наблюдавала, тъй като ищецът не спял
и бил по-изнервен. Боляла го главата на мястото на раните имал пулсираща болка.
Налагало се да взима обезболяващи. Бил уплашен и стресиран. По-неспокоен ставал
вечерно време, когато се стъмвало. Болнично лечение продължило около шест дни,
след което ищецът продължил домашно-амбулаторно лечение, с указания да лежи, да
не става, освен до тоалетна, да не гледа телевизия, да не чете, да бъде в
по-притъмнена обстановка, за да не му дразни светлината очите. Повече от месец
ищецът вземал болкоуспокояващи. Станал по-затворен, не можел да излиза навън,
да се вижда с приятели, а и нямал желание. През м. октомври, ищецът трябвало да
тръгне на лекции, но това не се случило, защото в Техническия университет,
където ищецът учел, обучението е доста тежко и при създаване на напрежение в
главата се усилвала болката. Трудно му било да приеме като цяло материала,
който му се преподава, а след това загубил интерес, тъй като пропуснал много
материал и не можел да навакса, което наложило да прекъсне образованието си,
което така и не продължил. Свидетелката установява, че след инцидента синът й е
по-объркан, трудно намира нещата, с които да се занимава, загубил се като идея
за това да учи, какво да прави по-нататък с живота си. В момента работи
по-ниско квалифицирана работа. Преди произшествието спортувал плуване. Бил
много контактен човек, подвижен – спорт, излизане с приятели, екскурзии, театър, кино. След инцидента се затворил за
доста дълго време вкъщи. В момента не спортува.
Разпитани
свидетелите Л. М.Х.и Й.А.М.установяват, че не са присъствали на инцидента през
2015 г., но от разговор със С.-техен приятел, който бил на мястото на
инцидента, разбрали че С. и групата му били заплашвани от момчета, които били в
непосредствена близост до тях, че ще ги оберат, ще им вземат колите, ще
изнасилят момичетата им, обиждали ги. По този повод и по молба на С., свидетелите
с други също повикани момчета, отишли на място на язовир „Искър“. Свидетелите установяват,
че едно високо момче нападнало Л. и го ударил. Групата от момчета продължили да
заплашват и да провокират и първо те нападнали. Замеряли ги с бутилки, с огнени
дървета. След като си тръгвали Л. имал кръв по главата, но не е ходил в болница.
Свидетелят В.Г.Г., установява, че присъствал
по време на инцидента и видял всичко. С. бил на почивка на язовир „Искър“
заедно с приятелката си и с още една двойка. С. се обадил на Й., който от своя
страна се обадил на свидетеля Г. и казал, че С. имат проблем с друга компания,
която се намира в близост до тях и са получавали заплахи от тяхна страна и
помолили да идат при тях, защото се чувствали в опасност. Свидетелят заедно с
другите отишъл на мястото. Докато събирали багажа чули заплахи от съседната
компания и отишли при тях да питат какъв е проблема. Още с отиването Л. бил
нападнат от едно едро момче и след това станало меле. Нито един от тримата
свидетели не установява кое е момчето нападнало Л..
По
делото е прието заключение на СППЕ от което се установява, че ответникът не е
самоцелно враждебен и агресивен тип личност. В останалата част съдът не
кредитира заключението на експертизата, която дава заключения и изводи, относно
релеванти за процеса факти и обстоятелства, които не са от компетентността на
вещите лица. Включително дават заключение за удари нанеси от ищеца на
ответника, обстоятелство което подлежи на установяване в настоящия процес и
което не изисква специални познания, с каквито разполагат двете вещи лица. Това
е обстоятелство, което подлежи на доказване от страната, която го твърди и дали
тази страна е провела успешно доказване, е въпрос на който следва да отговори
съда, а не вещите лица.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира, съобразно посоченото
по-горе в настоящите мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно
и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства,
предявеният иск е основателен и доказан.
От
фактическа страна и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд,
безспорно се установи и доказа противоправно поведение от страна на ответника,
както и получени в пряка причинна връзка от това поведение травматични увреди,
от които ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания.
Неоснователно
и недоказано е възражението на ответника, че за деликта принос има и ищеца.
Допринасяне
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има само
доколкото увреденият е проявил поведение, което да е пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
Съобразно
с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно.
Ответникът
твърди, че е бил предизвикан от пострадалия, който го нападнал пръв. На първо
място това твърдение не бе доказано в процеса, доколкото и тримата свидетели не
установиха самоличността на едрото момче, което първо нападнало Л.. Същите не
установиха това да е ищеца, а към момента на инцидента е имало и други лица.
От
друга страна предвид твърденията на ответника и доколкото се касае за причинена
средна телесна повреда, за да е налице принос от страна на пострадалия, то
ответникът е следвало да нанесе същата в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия.
Под
силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е
овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от
тях, каквото състояние обаче не се установява от събраните в хода на настоящото
производство доказателства.
За
липсата на такова състояние говори включително и обстоятелството, че ответникът
е отишъл заедно със свои други приятели на мястото на инцидента с цел да
помогнат на своя приятел, почувствал се в опасност, което косвено сочи на
целенасочени и самоуправни действия от страна на ответника и неговите приятели
и действия които не са от тяхна компетентност, а само от компетентността на
органите на полицията, които очевидно не са били уведомени за случващото се.
Предвид
горното предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан.
По
отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищеца болки, че се касае за травматични увреждания, за
лечението на които ищецът е провел болнично лечение за шест дни, по време на
което е претърпял оперативна интервенция, като през този период търпените болки
и страдания били най-интензивни. Възстановителният период продължил около една
година, като през първия месец на домашното лечение ищецът имал нужда от чужда
помощ за елементарни битови нужди, тъй като не можел да става от леглото
съобразно препоръките на лекарите. Също така често бил на болкоуспокояващи.
След инцидента се променил и начина на живот на ищеца, който спрял да спортува,
станал по-затворен и спрял да излиза и да се вижда с приятели. Инцидентът
повлиял и върху желанието на ищеца да продължи образованието си в Техническия
университет. От причинените му
разкъсно-контузни рани ищецът има линейни по форма белези с размери 4 см.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид
горното предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 30 000 лв.
На основание чл.83, ал.3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което лихва се дължи от датата на деликта-05.09.2015 г.
Основателно е обаче възражението
на ответника, че част от тази претенция е погасена по давност.
На основание чл.111, б. «в» от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Ето защо
вземанията на ищеца за лихви за периода от 05.09.2015 г. до 02.09.2017 г. са
погасени по давност. Не са погасени вземанията за лихви три години назад,
считано от датата на исковата молба-03.09.2020 г., поради което съдът присъжда
лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 03.09.2017 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски по водене на делото на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
поради което такива не е сторил в процеса. Единствените разноски са в размер на
1500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ
от 09.04.2021 г. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 750 лв., съответна на
уважената част от иска /15000 лв./.
Ответникът е представляван
безплатно в процеса от Адвокатско дружество С., д-р В. и ко“, видно от
приложения към отговора договор за правна помощ от 16.11.2020 г., поради което
и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ищецът ще следва да
заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение, което е съответно
на отхвърлената част от иска /15000 лв./.
При материален интерес от
30 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1430 лв., от която ищецът дължи сума в размер на 715
лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху размера на уважения иск-600 лв., както и сумата от 125
лв.-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Водим от горното Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Л.Т.В., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на К.Г.Й., ЕГН **********, гр.София,
кв.“Модерно предградие“, ул. „**********сумата от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лв./-неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в пряка причинна връзка от деликт осъществен на 05.09.2015 г. в София
и установен с влязлата в сила на 27.01.2020 г. присъда от 08.06.2018
г., постановена по н.о.х.д. № 1542/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2017
г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до
претендираната сума от 30 000 лв., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лв./ разноски.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главница за периода от датата на деликта-05.09.2015 г. до 02.09.2017 г.
ОСЪЖДА К.Г.Й., ЕГН **********, гр.София,
кв.“Модерно предградие“, ул. „**********да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество С., д-р В. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 715 лв. /седемстотин и петнадесет лв./.
ОСЪЖДА Л.Т.В., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважения
иск-600 лв. /шестстотин лв./, както и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет
лв./-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: