О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260311
гр.Пловдив, 19.10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 1816/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Р.И., против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед
№ 3868/21.07.2020г. на Районен съд –Пловдив по ч.гр.д.№ 8312/20г., с което е
отхвърлено подаденото от дружеството против М.М.М., ЕГН – **********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите в размер на 43,73 лв. –
договорно възнаграждение и в размер на 360,30
лв. – вземане за пакет допълнителни услуги. Моли
да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе
по същество и уважи заявлението в обжалваната част.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част, аргументира, че въпросните суми произтичат от нищожни клаузи по договор за потребителски
кредит. Договорното възнаграждение, което потребителят следва да плати към
момента на отпускане на кредита, макар и разсрочено, по своето правно естество представлява скрита
възнаградителна лихва, чийто размер е определен като абсолютна стойност.
Подобно задължение изхожда от неравноправна клауза, нарушаваща изискванията за
информираност относно реалния размер на дължимото в полза на кредитора
възнаграждение – договорна лихва. Сходен характер има и закупеният пакет
допълнителни услуги, тъй като с него се цели неоправдано, от гледище на закона,
нарастване в размера на възнаградителната лихва и ГПР по кредита, извън
максимума по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С частната жалба на „Профи кредит България“
ЕООД възразява срещу направените правни изводи. Счита, че Районният съд е
превишил правомощията си, дадени с чл.411 ал.2 т.3 от ГПК /обн. в ДВ,
бр.100/2019г./, тъй като е извършил преценка по валидността на договора за
потребителски кредит, по- конкретно за отделни негови клаузи. На следващо
място, намира, че необосновано заповедният съд се е позовал на чл.143 от ЗЗП,
тъй като с тази разпоредба от т.1 до т.20 са посочени общо 20 примера за
неравноправни клаузи, но в разпореждането не е направен задълбочен анализ на
приложимите норми за случая. Поддържа, че уговореният годишен лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Длъжникът преди да
подпише Договора от 11.04.2018г. за потребителски кредит се е запознал на два
пъти с предоставения му Стандартен европейски формуляр – веднъж при
отправеното от него Искане за отпускане
на кредит и втори път – при сключване на договора, като е подписал връчения му екземпляр. Дружеството счита, че
уговореният годишен лихвен процент е на основаната на свободното договоряне
/чл.9 от ЗЗД/. Размерът на ГЛП не надвишава ограничението, въведено с чл.19
ал.4 от ЗПК, което е 50 %.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал.1, освен когато: т. 3 /ДВ, бр.100/20.12.2019г./ - искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице
обоснована вероятност за това. Въз основа на тази разпоредба, заповедният съд
разполага с компетентност да не издава заявление, в случаите, когато за отделни
клаузи установи да са приложими горните две предложения на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. В случая, е установено нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, затова защото ГЛП
не е бил ясно определен с договора като размер, за да може да се прецени дали действително
е в обхвата на лимита на указания размер 41,17 %. Не може да се прецени за тази
сума 43,73 лв. дали всъщност съответства на този процент. По
отношение на отхвърлената част за в
размер на 360,30 лв. – вземане за пакет допълнителни услуги, не са
изложени конкретни възражения от
жалбоподателя. От служебната преценка на всички правнорелевантни факти и
доказателства по делото, извършена от въззивния съд съобразно ТР №
6/15.01.2019г. на ВКС по тъл.д.№ 6/2017г.,
се достига до извода, че правилно е отхвърлено заявлението от Районния
съд за тази сума. Това е така, защото съгласно
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Описаните в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са типични действия по управление на кредит и съставляват разход, присъщ
за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и
отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. Обстоятелството, че длъжникът се е запознал на два пъти със Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити не
рефлектира върху преценката за наличните неравноправни клаузи по чл.143 т. 20 от
ЗЗП във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД -
накърняване на добрите нрави, представляващи неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения.
Разпореждането в обжалваната част, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.3 от ГПК се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед №
3868/21.07.2020г. на Районен съд –Пловдив по ч.гр.д.№ 8312/20г., с което е
отхвърлено подаденото от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК - *********, със
седалище и адрес на управление- гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, против М.М.М., ЕГН – **********, заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите в размер на 43,73 лв. –
договорно възнаграждение и в размер на 360,30
лв. – вземане за пакет допълнителни услуги.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове
: