№ 106
гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600133 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искане за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 657/2021 г. на Окръжен съд – Русе, подадено от адвокат
О.Б. в качеството на защитник на осъденото лице КР. Н. Т.. Посочени са касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК. Изложени са оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон
поради несъставомерност на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, за което
е ангажирана наказателната отговорност на осъдения. Обосновава се липса на
квалифициращия признак деянието да е извършено по хулигански подбуди. Сочената
явна несправедливост на наложеното наказание се подкрепя с обстоятелства относно
личността и младата възраст на осъденото лице, както и с твърдения за неправилно
отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това се излага, че
наложеното наказание е явно несправедливо и с оглед времето, което е изтекло от
извършване на деянието до постановяване на съдебния акт.
Направено е искане за изменение на въззивното решение в полза на осъдения,
като се преквалифицира инкриминираното деяние в такова по чл. 129, ал. 1 НК и/ или
се намали размерът на наложеното наказание, както и срокът на отлагане на неговото
изтърпяване по чл. 69, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва
1
основателността на искането, като предлага същото да се остави без уважение.
Адвокат О.Б., упълномощен защитник на осъденото лице КР. Н. Т., поддържа
искането и излага съображения в негова подкрепа.
Осъденото лице КР. Н. Т. не се явява и не взема становище.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на
наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на
правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК и е
подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 НПК. Разгледано по
съществото искането е основателно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 260064 от 20.05.2021 г. по НОХД № 2291/2020 г. на Районен съд –
Русе КР. Н. Т. е признат за виновен в това, че на 07.09.2019 г. в гр. Русе, като
непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди причинил на С. А. З. средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
вследствие на счупване на черепа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
сътресение на мозъка, кръвоизлив под лигавицата на лявото око, охлузвания в лявата
слепоочна област на главата и колекции от кръв в областта на лявото око, поради което
и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 36
и чл. 60 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца.
На основание чл. 69, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е
отложено за срок от три години.
КР. Н. Т. е осъден да заплати на гражданския ищец С. А. З. обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
С решение от 07.02.2021 г. по ВНОХД № 657/2021 г. на Окръжен съд – Русе е
потвърдена присъдата по НОХД № 2291/2020 г. на Районен съд – Русе. Решението на
въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на
основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от момента на постановяването му.
С искането за възобновяване е заявено оплакване за наличието на основание за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК,
поради нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
Поначало проверката в настоящото производство следва да се ограничи до
основанията, които са заявени в искането за възобновяване. В случаите, когато
2
непосоченото основание се явява съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на абсолютните, служебната намеса на касационната инстанция е
допустима само при условията на чл. 347, ал. 2 НПК или при констатиране наличие на
някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4
НПК, а така също и при нарушение на материалния закон, което съществено да е
увредило правата и интересите на подсъдимия./ Решение № 228/2007 г. по н. д. №
363/2006 г. на ВКС, I н. о. и Определение № 302/2017 г. по н. д. № 1248/2016 г. на
ВКС, I н.о./. По делото се констатирана такова нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 HПK. Същото следва да бъде обсъдено на
първо място, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и
справедливостта на наложеното наказание, могат да бъдат решени, само ако делото е
разгледано в съответствие с процесуалните правила и не са допуснати съществени
нарушения на същите, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане.
В обстоятелствената част на решението следва да бъдат изложени всички
съображения на въззивния съд относно основателността или неоснователността на
изложените в жалбата доводи. Като втора инстанция, въззивният съд дължи
произнасяне не само по правото, но и по фактите, включително и по доказателствата,
въз основа на които е установил тези факти. Следователно в решението следва да се
съдържа каква фактическа обстановка се приема за установена и въз основа на какви
доказателства. Когато въззивният съд възприема правнорелевантни факти, както са
посочени в присъдата, в решението си може да ги възпроизведе, като е длъжен да
изложи съображения по въпроса защо се съгласява със съответните заключения на
първата инстанция.
Въззивният съд , тъй като е втора по ред инстанция по фактите, следва да
извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност. На базата на този анализ
може да възприеме оценката на доказателствените източници на предходната
инстанция, но едва след като самостоятелно ги анализира и констатира, че не са
нарушени изискванията на доказателствения процес. Недопустимо е в решението си
въззивната инстанция да използва декларации и общи изрази, които пречат на страните
и проверяващата инстанция да разбере основанията на решаващия съд за изводите му
по фактите и приложимото право.
При извършената проверка на решението на въззивната инстанция се
констатира, че същото не отговаря на законовия стандарт, предвиден в чл. 339 НПК.
Мотивите се отличават с формален и декларативен подход. На първо място липсва
каква е възприетата от решаващия съд фактическа обстановка, както и извършена
проверка на събрания доказателствен материал, а така също липсва и задълбочен
анализ при наличието на съществени противоречия в гласните доказателствени
3
източници. Не са посочени какви са приети за установени фактическите констатации от
въззивния съд, въз основа на които са формирани правните му изводи.
На следващо място в съдебния акт не са посочени какви са конкретните
действия, които се приема да са извършени от осъдения Т., покриващи съставомерните
признаци от състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.129 ал.2, вр. с ал.1
НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност и е осъден, както и не са
обсъдени съставомерните елементи от обективната и субективната страна на
посочения фактически състав. Най-вече не е подложен на достатъчен анализ
квалифициращият признак ,,по хулигански подбуди“ по т.12 на чл.131 ал.1 НК.
Изводите за на съда се основават единствено на публичното място, на което е
извършено деянието, както и на липсата на личен мотив за физическото посегателство.
Не е установено дали цел на осъдения е било демонстрирането на явно неуважение
към обществото наред с нанасянето на телесна повреда. Посоченото е от съществено
значение за правилното приложение на материалния закон, доколкото съгласно
възприето в ППВС № 2/ 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г. в случаите, когато целта на
дееца е нанасяне само на телесно увреждане, а не демонстриране на явно неуважение
към обществото, квалификацията по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК е изключена.
Преценката за това следва да се извърши на базата на спецификата на развилите се
събития, за да се изведат правно обосновани изводи за липса или наличие на
хулигански подбуди, очертани в съзнанието на дееца, като съзнаване на
общественоопасния характер на деянието, не само като засягащо телесната
неприкосновеност на личността, но и обществения ред.
Всички тези пропуски в процесуалната дейност на въззивния съд лишават
съдебния акт от неговото предназначение и не дават основание на настоящата
инстанция да разгледа аргументите в искането за възобновяване, с които се претендира
наличието на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
Това налага съдът да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, да
отмени решението на Окръжен съд – Русе и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд от стадия съдебно заседание.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани
посочените пропуски и да даде отговори на поставените с въззивната жалба въпроси,
като изложи аргументи за взетото решение, дистанцирайки се от формалния,
едностранчив и тенденциозен подход при формиране на вътрешно убеждение. Съдът
следва да подложи на собствена оценка наличните доказателствени материали и да
положи усилия за обективното изясняване на релевантните обстоятелства.
С оглед изложените съображения настоящият състав на Апелативния съд
приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство се
явява основателно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
4
въззивния съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 657/2021 г. на ОКРЪЖЕН СЪД
– РУСЕ.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 07.02.2021 г. по ВНОХД № 657/2021 г. на ОКРЪЖЕН
СЪД – РУСЕ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ
от стадия съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5