№ 1480
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501987 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 288629/27.05.2021г. на ВРС,
подадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК *********, със
седалище град София, чрез пълномощник ю.к. В€Д., срещу решение № 261503/29.04.2021 г.
по гр. дело № 14639/2020 г. по описа на ВРС, с което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА" АД, ЕИК *********, със седалище град София, е осъдено да заплати на "ФРУКТО
СЛИВЕН" АД, ЕИК *********, със седалище град Варна, следните суми: сумата от 5 575.46
лева (пет хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
товарен автомобил марка и модел „Ауди А 6 Авант“, рег. № ****, причинени в резултат на
настъпило в периода от 19 часа на 15.11.2017 г. до 10 часа на 16.11.2017 г. застрахователно
събитие, покрито по договор за застраховка, обективиран в Застрахователна полица №
17053110489, клауза „Каско на МПС“, със срок на действие от 12:00 часа на 14.03.2017 г. до
24:00 часа на 13.03.2018 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 595.20 лева (хиляда петстотин
деветдесет и пет лева и двадесет стотинки) обезщетение за забава за заплащане на
1
главницата, начислено за периода от 19.01.2018 г. до 12.11.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. При
постановяване на решението ВРС не е взел предвид възраженията направени с отговора на
исковата молба и не е взел предвид, че е налице изключение от покритието по застраховка
„Каско“. Твърди, че съгласно т.6.7. от ОУ застраховката не покрива кражба или липса на
отделни части, оборудване и принадлежности на МПС с изключение на констатирани такива
след откриване и връщане на противозаконно отнето при кражба или грабеж. Откраднатите
части не са намерени, поради което застрахователят не дължи обезщетение. Сочи, че в
случая не са налице хипотезите, визирани в т.5.3. от ОУ. На следващо място излага, че ВРС
не е съобразил решението си с направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение и с оспорването на САТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество "ФРУКТО СЛИВЕН" АД, ЕИК
*********, чрез адв. К.К., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага
коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД не се представлява. С депозирано преди
съдебно заседание становище моли за уважаване на въззивната жалба, отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна
"ФРУКТО СЛИВЕН" АД се представлява от адв. Иван Ташев, който оспорва жалбата и
моли да бъди отхвърлена. В представените в съдебно заседание писмени бележки по
същество се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от "ФРУКТО СЛИВЕН"
АД против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД иск с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.384, ал.2, т.1 КЗ за заплащане на сумата от 5 575.46 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
товарен автомобил „Ауди А 6 Авант“, рег. № ****, причинени в резултат на настъпило в
периода от 19 часа на 15.11.2017 г. до 10 часа на 16.11.2017 г. застрахователно събитие,
покрито по договор за застраховка „Каско на МПС“, със срок на действие от 14.03.2017 г. до
13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
2
13.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 595.20 лева – обезщетение за
забава за заплащане на главницата за периода от 19.01.2018 г. до 13.11.2020 г. В исковата
молба се твърди, че ищецът е лизингополучател по Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 123431/13.03.2017 г., сключен с „УниКредит Лизинг“ ЕАД като
лизингодател, с предмет на договора товарен автомобил „Ауди А 6 Авант“, рег. № ****.
Процесното МПС било застраховано по силата на договор за застраховка, клауза „Каско на
МПС“, с покрит риск: „Пълно каско клауза А“, със срок на действие от 14.03.2017 г. до
13.03.2018 г. На 15.11.2017 г., около 19 часа, автомобилът бил паркиран в близост до офиса
на ищеца в град Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 2, като паркомястото било в центъра на
града и добре осветено. Твърди се, че на следващата сутрин служител на ищеца установил,
че по автомобила са нанесени щети, като била нарушена целостта на предната броня и били
откраднати ляв и десен дистроник и лява и дясна предна решетка. Незабавно били
уведомени органите на МВР, като било образувано ДП № 2365/2017 г. по описа на Първо
РУ – Варна, както и застрахователя, който след извършване на оглед на място съставил
Протокол за оглед относно щета № 17110530394/16.11.2017 г., ведно с опис на щета.
Застрахователят заявил, че липсващите части по процесния автомобил не подлежат на
обезщетение по договора за застраховка, като е отказано изплащане на такова. Изразено
било съгласие единствено за заплащане на сума в размер на 1 500 лева за ремонтни
дейности. Ищецът твърди, че общата стойност на извършените ремонтни дейности възлиза
на 7 075.46 лева, а на 22.12.2017 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 1 500 лева.
Разликата до пълното дължимо обезщетение от 5 575.46 лева не е заплатена до момента и
върху посочената сума се дължи законната лихва за периода от 19.01.2018 г. до 13.11.2020 г.
С писмен отговор ответникът оспорва исковете. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
застрахователното събитие, както и че при ответника е заведена процесната щета. Сочи, че
заявеният от застрахователното дружество отказ за изплащане на обезщетение е в
съответствие с т. 6.7. от Общите условия, неразделна част от договора за застраховка. Моли
за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на техния размер.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
3
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение,
т.к. ВРС не е взел предвид възраженията направени с отговора на исковата молба и не е взел
предвид, че е налице изключение от покритието по застраховка „Каско“. Въззивният съд
намира това оплакване за необосновано. С отговора на исковата молба ответникът, сега
въззивник, е изложил доводи, че не дължи заплащане на обезщетение, изплащане на
обезщетение, като се позовава на изключението по т. 6.7. от Общите условия. Цитираните
Общи условия не са представени пред първоинстанционния съд, нито с въззивната жалба е
направено искане за приобщаването им към доказателствения материал по делото. Поради
това въззивният съд намира, че ответникът не е доказал направеното с отговора възражение
за недължимост на застрахователно обезщетение, поради наличието на изключение по т. 6.7.
от ОУ.
Със становище от 12.03.2021г. застрахователят е оспорил заключението на вещото
лице по съдебно авто-техническата експертиза, като е изложил доводи, че изчисленията,
извършени от вещото лице за средна пазарна цена на труд са завишени и несъответстващи
на реалните пазарни цени на труд. Въззивният съд намира, че оспорването е формално, а
заключението на вещото лице е обективно и компетентно дадено и следва да бъде
кредитирано изцяло. Застрахователят не е представил доказателства за различна часова
ставка на труд, различна от посочената в заключението, нито е задал въпроси на вещото
лице за уточняване на това обстоятелство.
При правилно изяснена фактическа обстановка, съобразно представените
доказателства, районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за
основателност на иска. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства ВРС е
достигнал до извод, че ответникът-застраховател дължи претендираната главница, както и
обезщетение за забава. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и
задълбочено е анализирал представените по делото доказателства, поради което и в
съответствие с предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, настоящият съд
препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца в
обжалваната част е основателна, поради което следва да се уважи. Като е достигнал до
същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 825.60 лева –
заплатен адвокатски хонорар.
4
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261503/29.04.2021 г. по гр. дело № 14639/2020 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК *********, със
седалище град София, да заплати на "ФРУКТО СЛИВЕН" АД, ЕИК *********, със
седалище град Варна, сумата от 825.60 лева (осемстотин двадесет и пет лева и 60 стотинки),
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5