Р Е Ш Е Н И Е № 169
Гр. Сливен, 20.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова
КАНД № 144 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 1696 по описа на Районен съд Сливен за
2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 316/07.08.2020 г. по
АНД № 1696/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно постановление
№ 19-0804-002520, издадено на 15.10.2019 г. от Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Сливен, с което на С.Х.Е. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева
и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/
лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал касационният жалбоподател С.Е., който го обжалва в срок, като
в жалбата се иска от съда отмяна на същото. Твърди се, че първоинстанционния
съд не се е произнесъл по всички наведени в жалбата съображения. Неправилeн бил изводът на
съда, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт
и постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на НП.
В с. з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с. з. ответникът по
касационното обжалване - ОДМВР Сливен, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението на РС Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендирани адвокатски хонорар и претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалвания съдебен
акт на Районен съд – Сливен – законосъобразен. Застъпва становище за
обоснованост и правилност на атакуваното решение и предлага същото да бъде
оставено в сила.
Административният съд, в
качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата
са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да
се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по
делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 28.09.2019 год., полицейските служители при РУ Сливен
спрели за проверка, движещ се по бул. „Панайот Хитов" в гр. Сливен лек
автомобил марка „Форд", модел „Мустанг" с ДК № *** с водач касаторът С.Х.Е.. При извършената проверка Е. не представил
на полицейските служители свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него. При тестване за употреба на алкохол с алкотест
Дрегер 7510 ARDM 0203 апаратът отчел 0.89 промила
концентрация на алкохол в кръвта чрез издишвания въздух. За констатираните
нарушения чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на касатора бил съставен АУАН, въз основа на който било
издадено обжалваното НП.
Към
доказателствата пред първата съдебна инстанция е приобщена Справка за
нарушител/водач, от която се установява, че срещу Е. има издадени (освен процесното) дванадесет наказателни постановления, осемнадесет
фиша и две принудителни административни мярки. В хода
на съдебното дирене пред Районен съд са разпитани като свидетели полицейските
служители, извършили гореописаната проверка – актосъставител
и свидетел по акта. Двамата заявяват, че на посочената дата 28.09.2019 г.
спрели С.Е. и при проверката с Дрегер Алкотест уредът отчел концентрация на алкохол в издишания
въздух от 0,89 промила, а водачът не представил СУМПС и контролен талон към
него.
За да
потвърди Наказателното постановление, Районният съд е приел, че касаторът Е. е осъществил от обективна и субективна страна
административните нарушения, описани в АУАН и НП, както и че деянията са
правилно квалифицирани и съответно – санкционирани. Районният съд, като е
обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата
обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи, а именно -
че касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина административни
нарушения. Обосновано и законосъобразно Районният съд е потвърдил Наказателното
постановление и неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.
Изложеното в касационната жалба
твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение не се споделя от касационния съдебен състав. От събраните пред първата
съдебна инстанция писмени и гласни доказателства се установява по категоричен
начин, че касационният жалбоподател е извършил вменените му с акта и НП административни
нарушения и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за същите. Противно на твърденията на касатора,
при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не са
допуснати процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното
решение са обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени
са всеобхватно и ценени правилно. Видно от АУАН и НП първото административно
нарушение е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението
по пътищата.
Съгласно посочената норма, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
случая от гласните и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
водачът Е. е бил сам в управлявания автомобил и техническото средство на
контролните органи е отчело наличие на 0,89 промила алкохол в издишания въздух.
Следователно, същият е нарушил нормативно установената забрана да управлява
превозно средство след употреба на алкохол. Видно от АУАН и НП второто
административно нарушение е квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата. Съгласно посочената норма водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. В случая от гласните и писмени
доказателства – декларация от 18.11.2019 г. по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на БЛД се установява по безспорен начин, че водачът Е. не е носил
СУМПС и не го е представил при проверката, поради загубването му;
По делото липсват каквито и да
било доказателства, компрометиращи установените в акта и наказателното
постановление обстоятелства от фактическа страна. Ето защо настоящата
касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са
допуснати и от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен
съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице. РС е обсъдил всички относими към законосъобразността на процесния
санкционен акт писмени и гласни доказателства и обосновано е формирал изводи в
тази насока.
В атакуваното решение Районен съд
Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № 19-0804-002520, издадено на 15.10.2019
г. от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен.
По изложените съображения,
обжалваното решение не страда от пороците, сочени като отменителни
основания и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се
явява искането на ОДМВР Сливен за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи на основание в размер на 80,00 лева, съобразно
нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се
възложи в тежест на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316/07.08.2020
г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1696/2019 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА С.Х.Е. *** с ЕГН
********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в
размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: