М О
Т И В И към присъда №305/06.12.2013г.
по НОХД № 2681 по описа за 2013 год. на ***ския
районен съд – ДЕВЕТИ наказателен състав
По
отношение на подсъдимия Д.Д.М. *** от ***ска
районна прокуратура е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,т.5
и т.7 , вр.чл.194, ал.1 , вр. с чл. 28,
ал.1 от НК , а по отношение на
подсъдимия С.А.Я. *** - по чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл. 63, ал.1,т.3 от НК - за
това, че на 02/03.03.2010г. в град ***
при условията на повторност за Д.Д.М., а С.А.Я., като непълнолетен , но могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,
след като се сговорили предварително помежду си в немаловажен случай , чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот , отнели чужди движими вещи- 1
бр. оксижен с маркучи и ацетиленова горелка на стойност 200лева, 1 бр.
самоделен монофазен циркуляр за рязане на дърва на стойност 200лева ,1бр.
крик-25 тонен на стойност 200лева; мечици, флашки, бургии, райбери на обща стойност 50лева, 1 бр. комплект инструменти
за изчукване на автомобили на стойност на 100лева, 1 бр. теглич за бус
/комплект/на стойност 60лева, 1бр. комплект гаечни ключове на стойност 50лв.,
1бр. комплект гидория на стойност 80лева, 1бр. пистолет бояджийски „Сприо Гарант”
на стойност 50лева, 1 бр. дрелка , настолна, на стойност 15лева, 6бр. електромери
и динама по 10лева на стойност 60лева,
или всичко на обща стойност 1065лева от владението на собственика Х.Б.М. от
с.гр., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
Предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 и
2 от НПК, по искане на страните беше
проведено предварително изслушване по делото.
Съдът разясни на подсъдимите
разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и техните права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът уведоми подсъдимите, че при провеждане на
съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от
подсъдимите самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата. Подсъдимите признаха изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
изразиха желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.2 от НПК и дадоха съгласие да не се събират доказателства по отношение
на тези факти.След даване ход на съкратено съдебно следствие, съдът, на основание
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието
на протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и
вещите лица.
Представителят на ***ска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимите
обвинение, като моли за извършеното престъпление да бъдат признати за виновни ,
като им бъде наложено наказание с оглед разпоредбата на чл. 58а от НК , като
бъде съобразено обстоятелството, че подсъдимият Я. е извършил деянието като
непълнолетен, а подсъдимият М.- при повторност.
Защитникът на подсъдимия Д.М.- адв. М.
от ПлАК моли на същия да бъде наложено
минимално наказание след редукцията, с оглед младата възраст на подзащитния му
и доброто процесуално поведение.
Защитникът на подсъдимия С.Я. –адв.
Д. Ц. от ПлАК моли за налагане на
подсъдимия на минимално наказание предвид младата му възраст, непълнолетието
към момента на извършване на деянието .
Подсъдимият Д.М. се признава за виновен, изцяло признава
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в последната си
дума изразява критично отношение към извършеното и моли за минимално наказание.
Подсъдимият С.Я. се признава за виновен, изцяло признава
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в последната си
дума моли за минимална присъда.
По делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане от гражданския ищец и частен обвинител в наказателното производство
- Х.Б.М. *** , чрез повереника му адв. Чочев от ПлАК, граждански иск за сумата от 865лева, представляваща
претърпени от деянието имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите С.Я. и Д.М. ***.Поддържали
приятелски отношения, не реализирали доходи и изпитвали недостиг на парични
средства. На същата улица в град *** живеели и свидетелите Х.М. и М.В.. В
дворното място на двора си , в гр. *** на *** в гараж, в който се намирала
работилница, св. Х.М. държал инструменти.Работилницата имала два входа, които
се заключвали , като на едната врата имало монтирана и метална решетка.Подсъдимите
Я. и М. решили да извършат кражба от работилницата на св. М. , като в изпълнение
на предварително съгласуваната помежду им престъпна воля в тъмната част на денонощието
на 02/03.03.2010г. двамата влезли в двора на М.. Взломили с ръце металната решетка,
намираща се на едната врата на работилницата , като от там взели следните вещи: 1бр. оксижен с маркучи и ацетиленова горелка
на стойност 200лева, 1 бр. самоделен монофазен циркуляр за рязане на дърва на
стойност 200лева, 1 бр. крик 25-тонен на стойност 25лева, мечици, флашки,
бургии , райбери на обща стойност 50лева, 1бр. комплект инструменти за изчукване
на автомобили на стойност 100лева, 1бр. теглич за бус/ комплект/ на стойност
60лева , 1брп. комплект гаечни ключове на стойност 50лева, 1 бр. комплект гидория
на стойност 80лева ,1бр. пистолет бояджийски „Спри Гарант” на стойност 50лева,
1бр. дрелка, настолна, на стойност 15лева, 6бр. електромери и данама по 10лева
на стойност 60лева, или всичко вещи на обща стойност 1065лева .Изнесли описаните
вещи от имота на М. , като ги скрили в близост до него, в храсти.Сутринта на
03.03.2010г. взели част от вещите, като ги продали в пункт за изкупуване на
черни и цветни метали в ***. , обл. ***. Похарчили взетите пари, като самоделният
циркуляр оставили в храстите , тъй като бил здрав и искали впоследствие да го
продадат на някого , за да вземат повече пари за него.Междувременно на същата
дата циркулярът бил открит случайно от св. И.Й./ спрямо когото наказателното
производство е приключено със сключване на споразумение за извършено престъпление
по чл. 207, ал.1 от НК/ . Св. Й. взел циркуляра и го продал в пункт за изкупуване
на черни и цветни метали в Индустриална
зона в гр. ***, срещу хлебозавода , където работел св. Г.К.. Впоследствие
двамата подсъдими установили, че циркулярът го няма в храстите. Сутринта на
03.03.2010г. св. Х.М. констатирал извършената от работилницата му кражба и
сигнализирал органите на МВР. Местопроизшествието било посетено от дежурен разследващ
полицай при ОД на МВР-***, като бил извършен оглед.По случая било образувано
досъдебно производство № 532/10г. на РП-***.
Видно от изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на инкриминираните вещи , описани
по обвинението в обвинителния акт, е в
общ размер на 1065 лева.
От заключението по назначената в хода
на досъдебното производство дактилоскопна експертиза /л.70-75 от ДП/ се установява, че два броя дактилоскопни
следи , намерени и иззети при извършения оглед на местопроизшествието в
работилницата на пострадалия Х.Б., са оставени от безименен и среден пръст на
дясна ръка на подсъдимия Д.Д.М..
Видно от приложената по досъдебното
производство разписка /л.54/ един брой циркуляр за рязане на дърва с многофазен
двигател 2,2 с два кондензатора , е върнат на собственика Х.Б.М. / предаден с
протокол за доброволно предаване по ДП от св. ***/.
Видно от направената справка за
съдимост, подс. Д.Д.М. към момента на деянието е
многократно осъждан за извършени от него престъпления от общ характер против
собствеността на различни граждани.
От
справката за съдимост на подсъдимия С.А.Я. е видно, че към момента на деянието
същият не е осъждан, като след този момент е осъждан , включително и за
престъпления против собствеността.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимите *** М. и С.Я.,
които изцяло признаха фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, показанията на
свидетелите Х.Б.М. , Г.Б.К., М.М., И.Й., М.В., дадени в хода на досъдебното
производство, съдебно-оценителна експертиза,
дактилоскопните експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол
за доброволно предаване, разписка, справки за съдимост, както и от другите писмени материали по делото.
Съдът изцяло кредитира
самопризнанията на подсъдимите Д.М. и С.Я.
, тъй като същите кореспондират напълно
с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Х.Б.М. ,Г. К.,
М.В., М.М., И.Й., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна и дактилоскопни
експертизи като компетентни и
безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени
към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Д.Д.М. с деянието си е осъществил състава на чл. 195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК , тъй като
на 02/03.03.2010 г. в гр. *** при условията на повторност и след като се
сговорил предварително за това със С.А.Я., в немаловажен случай,чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел описаните в обвинителния акт вещи , всички на обща стойност 1065 лева, от владението
на собственика Х.Б.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Подсъдимият С.А.Я. с деянието си е осъществил състава на чл.
195, ал.1, т.3 и т.5 , вр. с чл. 194,
ал.1 , вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК ,
тъй като на 02/03.03.2010 г. в гр. *** , като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след като
се сговорил предварително за това с Д.М. , в немаловажен случай,чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел описаните в обвинителния акт вещи
, всички на обща стойност 1065 лева, от
владението на собственика Х.Б.М., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
Субект на престъплението е вменяемо,
макар и непълнолетно , неосъждано към момента на деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане
от подсъдимите М. и Я. на чужди движими вещи посочена в диспозитива на обвинението,
собственост на св. Х.Б., при което се прекъсва
владението върху вещта, без
съгласието на владелеца и се установява
нова фактическа власт.
Касае се за престъпление против
собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху
движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на повторност за подсъдимия Д.М. , тъй като при предходна съдимост на М. е налице
хипотезата на чл. 28 ал.1 от НК –подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, когато това е
предвидено в нормата на особената част на НК, и не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на наказанието по предходната присъда.
Квалификацията по чл. 195 ал. 1 т. 3
пр. 1 от НК и за двамата подсъдими се
определя от обстоятелството, че за извършване на кражбата е била разрушена
преграда, здраво направена за защита на имот – счупена метална решетка.
Квалификацията на деянието по чл. 195,
ал. 1, т. 5 за двамата подсъдими от НК се определя от обстоятелството, че подсъдимите
са се сговорили предварително за извършване на деянието, съгласували са своята
воля, обмислили са деянието и са взели решението предварително и в спокойна
обстановка , като е изпълнен и обективният признак деянието да не представлява
маловажен случай по см. на чл. 93, т.6 от НК с оглед обществената опасност на
извършеното и персоналната такава на двамата подсъдими.
От субективна страна
- деянието е извършено при предварителен пряк умисъл от двамата подсъдими - с намерение противозаконно да присвоят
чуждата движима вещ. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и са целяли тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, съдът приема съдействието, което са оказали за установяване на
фактическата обстановка, критичното отношение към извършеното и фактът, че част
от причинените вреди са били възстановени, както и младата възраст на подсъдимия
Я. и липсата на трайни престъпни навици у последния.
Отегчаващо наказателната
отговорност обстоятелство за подсъдимия М. са предходните му осъждания .
Отегчаващо вината на подсъдимия Я.
обстоятелство са лошите характеристични данни, предвид последващата настоящото
му деяние съдимост.
Мотивът за извършване
на престъплението е стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът,
определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2
от НПК прецени, че на подсъдимия М. следва да се наложи наказание при условията
на чл.58 А ал.1 от НК.Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на смекчаващите,
както и предвид разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия М. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА , което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим на основание
чл.61т.2 от ЗИНЗС. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност
на деянието и личността на дееца, като съдът
намира, че с оглед специалната и
генерална превенция и преди всичко
предвид предходната съдимост и установените престъпни навици, подсъдимият
следва да бъде изолиран от обществото, като изтърпи наказанието ефективно.
Предвид превеса на смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, съдът счита, че наказание “Лишаване от
свобода “ за срок от една година и шест месеца , към минимума на предвидения в правната норма размер, би било необходимо и
достатъчно за постигане на целите на чл.36 , ал.1 от НК, като наказание
в по-висок размер не би било съответно
на извършеното. След като определи наказание в горепосочения размер, на
основание чл.58А ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим на изтърпяване.
При
определяне наказанието на подсъдимия С.Я. с оглед разпоредба на чл.373ал.2 от НПК и при условията на чл.58 А ал.1 от
НК , при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, предвид младата
му възраст, съдействие за разкриване на обективната истина, добро процесуално
поведение, липсата на трайно изградени престъпни навици , и в размерите на
наказанието, предвидени за съответното престъпление, след редукцията на
наказанието предвид непълнолетието на подсъдимия Я. към момента на деянието ,
на осн. чл. 63, ал.1, т.3 , прецени , че справедливо по размер и съответно на
извършеното се явява наказание в размер на ДЕВЕТ месеца лишаване от свобода.
Така определеното наказание с оглед данните за личността на подсъдимия, и
предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия Я. обстоятелства,
при превес на смекчаващите и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал.1 от НК съдът
намира, че в пълнота ще способства за постигане целите на наказанието. След
като определи наказание в горепосочения размер, на основание чл.58А ал.1 от НК
съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Я. наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, което съдът намери ,
че не следва да бъде изтърпявано ефективно от
последния, тъй като прецени , че са налице предпоставките на чл. 66 от НК. За
постигане целите на наказанието , заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК и
преди всичко за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, съдът намира, че не
е наложително да изтърпи ефективно така определеното му наказание. Последният
към момента на деянието не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер. Предвид изложеното и на основание разпоредбите на чл. 69, ал.1,
вр. с чл. 66, ал.1 от НК съдът прецени, че следва да отложи изтърпяването на
така определеното на подсъдимия наказание с изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съответства в пълна степен на извършеното и на
обществената опасност на дееца, както и в пълна степен ще постигне целите на
индивидуална превенция спрямо подсъдимия и на генералната такава спрямо
останалите членове на обществото.
По предявения граждански иск съдът намира следното: основанието на
предявения граждански иск е деянието, предмет на повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимите. Предмет на гражданския иск в наказателния процес могат да бъдат
само вредите от престъплението, поради което основанието му може да бъде само
деликтно.
Съдът счете, че така предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящето
производство граждански иск е
основателен с оглед признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатото им
обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на отговорността
за непозволено увреждане включва виновно и противоправно поведение, което да е
в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. От установената по делото
фактическа обстановка безспорно се установи, че в резултат на извършеното от
подсъдимите са настъпили имуществени вреди за гражданския ищец Х.Б.М. ,
предявил гражданскоправната си претенция в настоящето производство. Налице е
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Следователно елементите,
касаещи обективната страна на състава на непозволеното увреждане, са изпълнени.
От субективна страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието да е виновно
извършено. Подсъдимите, както бе
изяснено, са действали виновно, предумишлено. Изложените съображения
обосновават извод, че предявеният граждански иск от Х.М. се явява изцяло
доказан по основание и размер, тъй като именно вследствие на виновното и
противоправно поведение на подсъдимите за пострадалия са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер от 865лева .
Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът /подсъдимият/ изпада в забава и без покана, тоест искането
на гражданския ищец за присъждане на
законна лихва, считано от датата на извършване на деянието, от което същият е
пострадал, до окончателното изплащане на сумата, се явява основателно, поради
което бе уважено изцяло.
Предвид
изложените съображения съдът осъди
подсъдимите Д.Д.М. и С.А.Я. , солидарно, да заплатят
на Х. Б.М. *** , сумата в
размер на 865/ осемстотин шейсет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 02/03.03.2010г.
На осн. чл. 189 ал.3
от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни
разноски на подсъдимите, като осъди
всеки един от тях да заплати разноски в размер на по 40,25лева в полза на ОД на
МВР-*** и по7,50лева всеки един от тях в полза на РС-***.
Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: