Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.11.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 6421 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.04.2019
г. по гр.дело № 42819/18 г., СРС, І ГО, 159
с-в е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Е.Л.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е.Л.Н., ЕГН ********** дължи на „Т.С."
ЕАД сумата от 915,51 лева, представляваща стойността на топлинни услуги
за периода от 01.11.2014 г. до 31.8.2016г., ведно със законна лихва от 29.12.2017
г. до изплащане на вземането за имот, намиращ се в гр.София, ж.к. ********,
аб.№ 101743, както и сумата от 48,60 лв. сума за разпределение на ТЕ за
периода от 1.5.2014 г. до 31.8.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 09.01.2018 г.
по ч.гр.д. № 90254/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, като е отхвърлил исковете
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 1010,03 лв. и за периода
01.05.2014 г. - 31.10.2014 г., като погасен
по давност и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
за лихва в размер на 181,96 лв. за периода от 15.9.2015 г.
до 18.12.2017 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,3 лв. за
периода от 15.9.2015 г. до 18.12.2017 г., като неоснователни. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.Л.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 23Б, сумата 520,05
лв., представляваща сторени разноски в производството пред
първата инстанция и сумата 57,78 лв. сторени разноски в
заповедното производство. Осъдил
е „Т.С." ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Е.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 72,90 лв., разноски в исковото производство.
С решение от 16.05.2020 г. по гр.д. № 42819/2018 г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК, СРС, І ГО, 159 с-в е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решението в
абзац първи, ред седми, вместо сумата „915,51 лв., да се чете „915,15 лв.“
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт С. Д. в частта, в която СРС, ІІ ГО, 168 с-в е отхвърлил исковете
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 1010,03 лв. и за периода
01.05.2014 г. - 31.10.2014 г., като погасен
по давност и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
за лихва в размер на 181,96 лв. за периода от 15.9.2015 г.
до 18.12.2017 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,3 лв.
за периода от 15.9.2015 г. до 18.12.2017 г., като неоснователни с мотиви,
изложени в жалбата. Сочи се, че в чл.32, ал.1 от ОУ е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответника/ са длъжни да
заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. С
изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази
сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В решението си, съдът е
приел, че са погасени по давност дължимите суми по общи фактури за период
м.05.2014 г.-м.10.2014 г. Съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по
Обща фактура за период м.05.2014 г.-м.04.2015 г., издадена м.08.2015 г., става
изискуема едва на 15.09.2015 г. Заявлението за издаване на ЗИ е депозирано на
29.12.2017 г., те. преди изтичане на 3-годишната погасителна давност.
Ето защо моли съда да отмени решението в обжалваните части и да бъдат
уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Е.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
С насрещна въззивна жалба от ответника Е.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
в частта, в която съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******** срещу Е.Л.Н., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е.Л.Н.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 915,51
лева, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
01.11.2014 г. до 31.8.2016г., ведно със законна лихва от 29.12.2017 г. до
изплащане на вземането за имот, намиращ се в гр.София, ж.к. ********, аб.№
101743, както и сумата от 48,60 лв. сума за разпределение на ТЕ за
периода от 1.5.2014 г. до 31.8.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от
09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 90254/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, с доводи за допуснати от съда
процесуални нарушения, свързани с неправилното прилагане на чл.183 и чл.190 ГПК, с недопускане въпроси на ответника, поставени към СТЕ и ССЕ. Сочи, че по
делото не е налице облигационна връзка между страните, че е приложима нормата на чл.62, ал.1 от ЗЗП и чл.9 на
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. в
отношенията между потребител на ТЕ и ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД и в тази
връзка са развити пространни доводи, че става въпрос за т.н. непоискана
доставка, като в директивата от 2011 г. е посочено, че „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 2 9 от приложение I към Директива 2005/29/EQ. В тези случаи липсата на
отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие." Счита още, че е налице недоказаност на твърдените
доставки и тяхната цена, както и незаконосъобразност на отчитането и
остойностяването на ТЕ. Позовава се на приетото в решение № 450 от 18.06.2009
г. по гр.д. № 508/2008г. на ВКС, ГК, III Г.О., че безвъзмездното
учредяване на правото на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл.57
от ЗС-да съхранява вещта, да използва и стопанисва с грижата на добър стопанин,
да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси,
за неизпълнение на които се иска прекратяване на правото на ползване.
Моли съда да постанови решение,
с което да отмени процесното, като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски за настоящата инстанция,
включително присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител
юрисконсулт С. Д. не становище по тази въззивна жалба.
Третото лице помагач не взема становище и по тази въззивна жалба.
СГС намира, че и двете
въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално
допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Л.Н., ЕГН ********** за следните суми: сумата от 1010,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 31.8.2016г., ведно със законна
лихва от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
181,96 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 48,60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.5.2014 г. до 31.8.2016 г., ведно със законна лихва от 29.12.2017 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,30 лв. за периода от
15.9.2015 г. до 18.12.2017 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът са изпаднали в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с възражението
за липсата на облигационна връзка между
страните, за реална доставка на ТЕ, прави възражение за давност.
От правна страна:
От депозирания по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196,
том I, рег.№ 4155, дело № 168 от 08.06.2015 г. се установява, че Е.Л.Н. дарява
сина си Е. Е.Н. апартамент № 2, находящ се в: гр. София, ул. *********, като
дарителят си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване на недвижимия
имот. Настоящата инстанция приема за неоснователни възраженията на ответника за
това, че при безвъзмездно учредено право на ползване вещният ползвател не дължи
всички разходи по смисъла на чл.57 ЗС, като в този смисъл се позовава на решение № 450 от 18.06.2009 г.
по гр.д. № 508/2008г. на ВКС, ГК, III Г.О., че безвъзмездното
учредяване на правото на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл.57
от ЗС, за неизпълнение на които се иска прекратяване на правото на ползване. Въззивната
инстанция намира, че настоящата хипотеза е различна от тази в цитираното решение на ВКС. В него става въпрос за
облигационни отношения между страните и
свързаните с тях уговорки. В ТР 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГК изрично е посочено кой правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Това са освен посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ правни субекти-собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Възраженията на ответника, че не обитава имота са ирелевантни, за
дължимостта на разходите по смисъла на чл.57 ЗС, тъй като не са събрани
доказателства, а не се и твърди, че вещното право е било прекратено или
погасено по някой от установените за това способи. Неупражняването на правото
на ползване не води до погасяването му, респ. не отпадат задълженията на вещния
ползвател да заплаща всички консумативни разноски, свързани с ползването на
вещта.
При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и ответникът
се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ
/ приложимата редакция след 17.07.2012 г./, като исковият период обхваща
времето от 01.05.2014г. до м.08.2016г. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
(чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е била приета съдебно-техническата
експертиза/СТЕ/, съгласно която количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.н. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Технологичните разходи
са приспаднати за сметка на ищеца. За процесния период 01.05.2014 г.-
31.08.2016 г., ФДР е отчитала водомера в
имота. По време на отчетите са попълнени и документите за главен отчет, които
са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителни
сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 2 монтирани отоплителни
тела и съответно монтирани топлоразпределители. Процесният имот е с отоплям
обем по проект 132 m3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден
от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се
разпределя енергия отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.
Изравнителните сметки, изготвени от ФДР, са изготвени напълно в съответствие с
Наредба № 16-334, като всяка изравнителна сметка включва ТЕ отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загрявяне на топла вода, като ТЕ
за общи части не се изчислява.
За определяне размер на дължимата цена съдът е кредитирал заключението на
СТЕ, отчела именно реално доставено количество ТЕ през исковия период. Ответникът
своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е било
зачетено от съда. Тъй като заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е
подадено на 29.12.2017г., то погасени по давност за вземанията за периода
01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., тъй като изискуемостта им е настъпила преди
29.12.2014 г., като съдът е отчел, че претендираните вземания за периода
01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. в размер на 84,26 лв. са погасени по давност, а
непогасено по давност е вземането за доставена ТЕ за периода 01.11.2014
г.-30.08.2016 г. на стойност 915,15 лв.
СГС намира за изцяло основателна претенцията за заплащане на дължимата
годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение до размера 48,60
лв., съобразно заключението на ССЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Т.С." ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Въззивната инстанция приема, че законосъобразно е бил отхвърлен изцяло
искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 181,96
лв. за периода от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г. върху главницата за доставена
ТЕ и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от
10,03 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения за посочения период на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради
което следва да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния
период, за който се претендира обезщетение.
Относно развитите доводи в насрещната въззивна жалба на ответника за приложение на чл.62 от ЗЗП,
настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2
ЗЗП, забраняваща доставката на
централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. В конкретния казус,
по делото липсват доказателства за нежеланието на ответника за преустановяване
на доставената от ищеца услуга по смисъла на чл.153, ал.2 ЗЕ, което
представлява на практика „искане“ на услугата по чл.62, ал.1 ЗЗП. Ето защо доводите на въззивника/ответник че е налице хипотезата на т.н. „непоискана доставка“, са неоснователни.
Както бе посочено
по-горе, по делото е било установено, че в
конкретния казус е била въведена системата за дялово разпределение. От
заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво е
действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания. Размерите на задълженията
са правилно определени от СРС.
По направените от
въззивника/ответник доказателствени искания в подадената от него насрещна
въззивна жалба, съдът се е поизнесъл в
закрито заседание от 13.07.2020 г. с които ги е оставил без уважение,
като е приел, че не са налице основанията на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.04.2019 г. по гр.дело № 42819/2018
г. и решение от 16.05.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК на СРС, І ГО, 159 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „М.Е.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.