И за да се произнесе, взе предвид: С решение № 62/26.07.2006 година, постановено по НАХД № 268/2006 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/374 от 23.11.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Мариана Христова Иванова от гр. Кърджали, като ЕТ “Мари-Мариана Иванова” гр.Пловдив, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. Производството е образувано по касационна жалба на Мариана Христова Иванова от гр. Кърджали, подадена от пълномощника й – адв.Маргаритов, с която решението се обжалва като неправилно поради необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон. Решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът бил приел, че жалбодателката е извършила визираното в НП административно нарушение. От доказателствата по делото не се установило същата на 08.08.2005 година да е допуснала до работа в търговския обект лице, без преди това да му е връчила обявление по чл. 62, ал.3 от КТ. От показанията на св. Стоев и св. Петров се установило, че лицето Мария Генкова е постъпило на работа на 08.08.2005 година след обяд около 15.00 часа, както и че към момента на изпълнение на трудовите й задължения надлежно й е било връчено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. В този смисъл изводите на съда за допуснато нарушение не се подкрепяли от доказателствения материал. Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетелите Стоев и Петров, като приел, че са заинтересовани от изхода на делото, без да мотивира този свой извод. Жалбодателката моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбодател поддържа въззивната жалба. Представя ново писмено доказателство – трудов договор №16 от 03.08.2006 г., сключен между Владин Маринов Иванов – управител на „Смайл Мобайл” ООД гр.Пловдив и Андрей Василев Петров. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител ю.к.Милев оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Поддържа се касационното основание неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 09/374 от 23.11.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Мариана Христова Иванова от гр. Кърджали, като ЕТ “Мари-Мариана Иванова” гр. Пловдив, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено, че при извършена проверка в коктейл-бар „Дали”, гр. Кърджали, стопанисван от ЕТ “Мари- Мариана Иванова”, гр. Пловдив, едноличният търговец - работодател е допуснал до работа като сервитьорка лицето Мария Генкова, ЕГН **********, без преди това да й е връчил уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ, заверено от ТП на НОИ Кърджали. Съдът е извел тези факти от събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението, както и от писмените доказателства - извлечение от регистър при ТП на НОИ Кърджали на трудовите договори, както и присъствен списък на работниците и служителите в проверявания обект при извършване на проверката на 08.08.2005 година. Въз основа на тези доказателства, районният съд е направил изводът, че жалбодателката е допуснала вмененото й административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, за което й е било наложено предвиденото административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е потвърдил наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. При тези данни по делото, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е събрал доказателствата от значение за установяване на административното нарушение, предмет на наказателното постановление. Така, при извършена на 08.08.2005 година в 10.45 часа проверка по работни места в обект- коктейл-бар „Дали” в гр. Кърджали, стопанисван от ЕТ „Мари- Мариана Иванова”, гр.Пловдив се установило, че лицето Мария Николаева Генкова с ЕГН ********** работи като сервитьорка в заведението, като приемала поръчките на клиентите, сервирала и издавала касови бележки. Проверяващите контролни органи предоставили на лицата, работещи в момента на извършване на проверката в заведението списък на работниците и служителите, който бил попълнен саморъчно от всички присъстващи такива в заведението. В този списък лицето Мария Генкова посочила, че работи в заведението като сервитьорка от един ден, без да е договорено месечно й възнаграждение и без трудов или граждански договор. След проверката в заведението по работни места, същата е продължила и по документи в Д”ОИТ” гр.Кърджали, където е бил представен сключен трудов договор №27/05.08.2005 г. с лицето Мария Генкова за длъжността серветьорка. От контролните органи било изискано извлечение от регистъра на трудовите договори при ТП на НОИ Кърджали, по отношение на ЕТ „Мари – Мариана Иванова”, гр. Кърджали, от което е видно, че на 08.08.2005 година, към 09:59 часа, не е подадено уведомление за сключения трудов договор с лицето Генкова. От представена от жалбодателката справка за изпратени уведомления, се установява, че уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ за трудовия договор е изпратено в ТП на НОИ Кърджали на същата дата, в 14:31 часа и съответно връчено на работника. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Стоев и на св. Петров, които сочат, че първият и лицето Мария Генкова присъствали в заведението само, за да бъдат инструктирани и за да бъдат запознати с работата, като щели да започнат работа в 15.00 часа. Показанията на тези двама свидетели се опровергават от показанията на свидетелите Стоянова и Иванова, които установяват, че посетили заведението, за да извършат проверка, седнали на маса и направили поръчка, като при престоя си констатирали, че момичето, което по-късно заявило, че няма сключен трудов договор, приемало поръчки, обслужвало клиенти на заведението и издавало касови бележки. Или от изложеното не се установява, че св.Стоев и Мария Генкова са присъствали в заведението единствено, за да бъдат инструктирани за безопасност, а не за да работят като сервитьори. Показанията на свидетелите Стоянова и Иванова, че Мария Генкова е работела като сервитьорка при извършване на проверката, се потвърждават и от данните, посочени от Генкова в попълнения в момента на извършване на проверката присъствен списък, а именно, че е на работа от един ден. Като обстоятелството, че към момента на проверката същата е работела като сервитьорка се потвърждава и от представената справка –информация от 08.08.2005 г., взета на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ, от която се установява, че Генкова е била І-ва смяна на работа за времето от 7.00 до 15.00 часа. В представения след проверката трудов договор с Генкова е посочено, че работника се задължава да постъпи на работа на 08.08.2005 г. Изложените обстоятелства по категоричен начин установяват, че към момента на извършване на проверката – 10.45 ч на 08.08.2005 г. Генкова е работела като сервитьорка в контролирания обект преди да й бъде връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ, което безспорно е станало след 14,31 ч. на 08.08.2005 г., когато е било заверено уведомлението в НОИ. Ето защо, съдът не кредитира показанията на св. Стоев и св. Петров, тъй като същите идват, за да подкрепят защитната теза на ответника на касация, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като лицето не полагало труд. Правилно, показанията им не са били кредитирани от първоинстанционния съд като заинтересовани от изхода на делото, което се подкрепя и от настоящата инстанция- както св. Стоев, така и св. Петров при извършване на проверката са се намирали в трудовоправни, съответно служебни отношение с касационния жалбоподател - първият сервитьор, вторият управител в заведението. В тази връзка настоящата касационна инстанция намира, че не следва да обсъжда представения като ново писмено доказателство трудов договор със св.Андрей Петров с работодателя Владин Иванов – управител на „Смайл Мобайл” ООД, гр.Пловдив, като неотносим към спора, предвид че договора е сключен на 03.08.2006 г. т.е. касае период една година след проверката и съставянето на АУАН. С оглед на възприетите и обсъдени доказателства, следва изводът, до който правилно е достигнал и районният съд, а именно, че жалбодателят е извършил административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа лице, без преди това да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ. Като е направил този извод, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Напротив, установените факти са подведени под нарушената материална норма, т.е. дадена им е точна юридическа квалификация. Съдът не е допуснал и необоснованост на решението си, като не е дал вяра на показанията на свидетелите Стоев и Петров, пред обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, които е възприел. Безспорно, като е допуснал до работа работник, без да изпълни задължението си по чл. 63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, жалбодателят като работодател е допуснал вмененото му административно нарушение, това по чл. 63, ал.2 от КТ, за което му е съставено и наказателното постановление. В тази връзка доводът на касатора, че не бил допуснал административно нарушение е неоснователен и не се подкрепя от събраните и обсъдени от двете инстанции доказателства. Ето защо и предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. При извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира същото да е неправилно поради нарушение на материалния закон или поради необоснованост, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/26.07.2006 година, постановено по НАХД № 268/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |