Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
Гр. Пловдив, 25. 03. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при участието на съдебния секретар Нина
Стоянова и прокурора Светлозар Лазаров, сложи за разглеждане докладваното от
съдия РАНЧЕВ ВНОХД № 45, по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 109/25.11.2019 г. по НОХД № 1557/2019 г., по описа на П. окръжен съд подсъдимият И.Х. *** е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.04.2018 г. в гр. П., в качеството си на управител на „К.“ ЕООД с. Я.п., обл. П., с ЕИК „“ и технически ръководител на строителния обект в гр. П., ул. „З. С.“ № „“, е причинил смъртта на работника Д. И. А. от с. с., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни работи /СМР/, представляващи източник на повишена опасност, като е нарушил разпоредбите на чл. 16, т. 1, б. „б“, чл. 26, т. 1, чл. 48 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г./; чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр.88 от 08.10.1999 г./; чл. 27 ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно – разтоварни работи /обн. ДВ бр.11 от 03.02.2006 г./, поради което и на основание чл. 123, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.
66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода на подсъдимия И.Х.Х. с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизането на присъдата в сила.
За
вещественото доказателство - 1 бр. СД диск в т. 2, л. 157 от ДП е постановено
да остане по делото до неговото унищожаване.
Подсъдимият И.Х.Х. е осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – П. 752,07 лева разноски в досъдебното производство.
Делото е образувано
по подадена въззивна жалба от подсъдимия И.Х., чрез защитника му – адв. К.Н. ***
против постановената присъда с оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения в съдебното производство, довели до неправилно приложение на
материалния закон и налагането на несправедливо наказание.
Развиват се доводи,
че неоснователно не е приложена привилегированата разпоредба на чл.123, ал.4 от НПК, независимо от това, че смъртта на пострадалия е настъпила веднага, поради
добросъвестното поведение на подсъдимия, който се е обадил на тел.112 и е
помогнал да се извади тялото от дупката.
На следващо място
се счита, че не са съобразени наличните многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като незаконосъобразно е наложено наказание при
условията на чл.54 от НК в размер, близък до баланса между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това се иска
алтернативно – отмяна на присъдата и вместо нея да се постанови нова такава, с
която подсъдимият бъде оправдан; да се измени, като се приложи закон за по-леко
наказуемото престъпление по чл.123, ал.4 от НК или да се измени в санкционната
й част, като се приложи чл.55 от НК или значително да се редуцира по размер,
както и за определения изпитателен срок.
Представителят на
Апелативна прокуратура – П. изразява становище, че подадената жалба на подсъдимия
е неоснователна, като предлага да се потвърди постановената присъда.
Подсъдимият Х. се
явява лично и с адв. Н., като поддържат жалбата в частта за несправедливост на
наложеното наказание, тъй като не са съобразени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, свързани с добросъвестното поведение на подсъдимия
и съпричиняването от страна на пострадалия.
Изразяват и
несъгласието си с приетите отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като
изброените нарушения по различните Наредби за безопасност на труда касаят на
практика едно и също нарушение, свързано с необезопасяването на изкопа, както и
за малкия стаж на подсъдимия, което не би следвало да се отчита в тази насока.
Затова и молят съда да измени присъдата, като намали наказанието лишаване от
свобода и определения изпитателен срок.
Апелативният
съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба на подсъдимия е частично основателна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – П.
по внесен обвинителен акт срещу подс. И.Х.Х. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подс. Х. се е признал за виновен и със защитника му са
отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за
провеждане на предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие
по реда на Глава 27 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал
разглеждането на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. Х. самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го
ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези условия П.
окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Х. *** и живущ
***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан.
Подсъдимият Х. е едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество „К.“ ЕООД с ЕИК: „“, със седалище ***,
с предмет на дейност - строително-монтажни и ремонтни дейности.
На 01.10.2017 г.
между „Т.“ ЕООД гр. П. в качеството му на възложител и „К.“ ЕООД с. Я. п. като
изпълнител бил сключен договор за извършване на строително-ремонти дейности за
обект - жилищна сграда със запазване на съществуващото двуетажно застрояване,
пристрояване и надстрояване с Нк-12,0 м и Нк-14,50 м в УПИ 1-1247 кв. 44 по
плана на кв. „О.“ и „Г. М.“, гр. П., ПИ с идентификатор „“, в с. гр. ул. „3. С.“
№ „“. Предмет на договора било извършването от страна на изпълнителя на нова
жилищна сграда в горепосочения поземлен имот, одобрен със заповед РД №
18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на имота гр. П., ул. „3. С.“ № „“, с
площ от 153 кв. м., за която жилищна сграда Община – П., район „Ц.“ издала
Разрешение за строеж № 125/21.09.2017 г. Към техническия инвестиционен проект
за горепосочения строителен обект имало разработен План за безопасност и
здраве, одобрен от Районна техническа служба при Община – П., Район „Ц.“.
Технически
ръководител на обекта бил подс. Х. - управител на „К.“ ЕООД, който притежавал
свидетелство за професионална квалификация сер. П-17, № „“ с рег. № 63-33 от
06.12.2017 г., издадено от СУ „Н. б.“ гр. Б. за придобита 3-та степен на
квалификация по професия „строителен техник“.
На основание
сключен договор от 01.01.2018 г. между „К.“ ЕООД, като възложител и И.Х., като
изпълнител, подсъдимият приел да полага работа чрез личен труд като технически
ръководител на обекта. В това си качеството подсъдимият следвало да осъществява
техническото ръководство на съответния обект, да отговаря за безопасността на
труда на обекта и за противопожарната безопасност. Той бил длъжен да познава
нормативните изисквания за охрана и безопасност на работа на строителния обект,
както и лицето, което имало функции по организация, ръководство и контрол при
извършването на тази правно регламентирана дейност – строително - монтажни
дейности, представляваща източник на повишена опасност за нейното правилно и безопасно
изпълнение.
Пострадалият Д. И.
А. бил назначен на работа в „К.“ ЕООД с трудов договор № 1/16.06.2015 г. на
основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ на длъжността „кофражист“. Съгласно длъжностната
му характеристика основните му служебни
задължения били: бичене и рязане на дървен материал с ръчни инструменти и на
машина /банциг, циркуляр/, монтаж и демонтаж на едроплощен кофраж, монтаж на
оградни метални платна; направа и разваляне на кофраж за колони, плочи, греди,
стени, самостоятелни пояси, щурцове, козирки, корнизи, тръбно - инвентарно
скеле, направа и разваляне на кофраж за ребрени плочи, сводове, касетирани
тавани, правоъгълни и кръгли резервоари, подпрени с дървено или тръбно
инвентарно скеле; направа на кофраж за нулеви цикли на сгради, направа на
обшивка за тавани и стрехи с дъски; направа на кофраж за осмоъгълни колони, за
турбо-фундаменти с динамично натоварване, за циркулационни канали, направа на
огради от дъски и фазерни плоскости; отвесиране, нивелиране и свързване на
пълзящ кофраж; разваляне на гредореди, дюшемета, сглобяване на кофражни панели
и метални платна при пълзящ кофраж, сложни съединения и сглобки; направа на
преградни стени и обшивки от дъски, фазерни плоскости, хераклити и др. в
тавански и избени помещения; и др. А. е трябвало да бъде запознат с правилата
по безопасност и хигиена на труда и със ЗЗБУТ, както и с длъжностната си
характеристика, от която получил екземпляр на 17.06.2015 г., като за
строителния обект на ул. „З. С.“ № „“ му бил проведен инструктаж по безопасност
и здраве на 13.11.2017 г. Регламентираното работно време на пострадалия било от
08,00 ч. до 17,00 ч.
На 11.04.2018 г.
сутринта пострадалият А. се явил на работното си място - „Жилищна сграда със
запазване на съществуващо двуетажно застрояване, пристрояване и надстрояване“, в
гр. П., ул. „3. С.“ № „“. Сградата била разположена на ъгъла между улиците „З.
С.“ и „Й. К.“, които били перпендикулярни една на друга. Строителният обект
откъм двете улици бил ограден с висока ограда от плътна ламарина.
На територията на
строителния обект, при основите на сградата имало необезопасен изкоп, дълбок 3
метра, чието дъно не било изчистено и имало части от натрошени тухли и други
разхвърлени строителни материали. Върху терена на кота „0“ между металната
ограда на обекта и изкопа имало натрупани в безпорядък строителни материали,
арматурни железа и елементи от инвентарно тръбно скеле, които пречели на
работниците за свободното им придвижване в пространството между изкопа и
оградата. Въпреки, че на обекта се извършвали строителни дейности и съществувал
риск от падане от височина, изкопът не бил обезопасен чрез приспособления -
постоянни или временни съоръжения, ограждения или по друг подходящ начин, които
да предотвратят падането от височини.
Подсъдимият И.Х., в
качеството му на управител на „К.“ ЕООД, работодател на Д. А. и технически
ръководител на обекта, пристигнал на обекта около 07.30 ч. - 08.00 ч. на 11.04.2018
г., където направил инструктаж по безопасност на труда и поставил задачите на
работниците, сред които били: пострадалият, свидетелите Г. Г., Н. М., Т. Т. и В.
С.. Задачите били свързани с преместване на строителни материали и извършване
на хидроизолация, след което напуснал
обекта, продължавайки с други свои ангажименти за деня.
Подсъдимият Х. имал
нормативни задължения по организирането и контролирането на
строително-монтажната дейност с цел нейното правилно и безопасно изпълнение.
Като управител на дружеството - строител, той бил лицето, което имало
нормативно задължение съгласно ЗЗБУТ във връзка с организацията, ръководството
и контрола на правно регламентираната дейност, представляваща източник на
повишена опасност и осигуряване на комплексни здравословни и безопасни условия
на труд на работещите. Дружеството, на което подс. Х. бил управител, било работодател
на пострадалия Атанасов и му възложило извършването на конкретна работа, за
която следвало той да получи възнаграждение. Ето защо подс. Х. носел
отговорност за наетите от него работници и имал нормативните задължения по
организация, ръководство и контрол на строително - монтажните работи. Той
следвало да извърши оценка на риска за безопасност и здравето на работещите в обекта,
да планира и приложи подходящи мерки за безопасност, да осигури защита на
работниците при работа при риск от падане от височина, като вземе мерки за
изграждането на парапети, поставянето на мрежи и знаци за безопасност. Подсъдимият
Х., като технически ръководител бил длъжен да изпълнява и контролира спазването
на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.
На 11.04.2018 г. подс.
Х. обаче не взел необходимите мерки за осигуряване здравословни и безопасни
условия на труд, съгласно действащото трудово законодателство. Въпреки, че за
работниците съществувал реален риск от падане от височини, на 11.04.2018 г. подсъдимият
не взел охранителни мерки при строително-монтажни работи, гарантиращи
безопасността на труда, като не извършил проверка за сигурността и
обезопасяването на дълбокия - три метра,
изкоп и не забранил работата на работниците, преди да осигури
обезопасяване на работната площадка с приспособления - постоянни или временни
съоръжения, ограждения, така че да се намали риска от падане от височина, с
което нарушил разпоредбите на чл. 16, т.1, б. б, чл.26 т.1, чл. 48 и чл. 61 от
Наредба 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр.37
от 04.05.2004 г./. Макар и работното място да съдържало опасна зона - стеснен
участък, неподготвен и непочистен от строителни отпадъци, в близост до
необезопасен дълбок изкоп, подс. Х. не поставил знаци за безопасност при
наличие на изкоп и на риск от пропадане, не предприел необходимите мерки за
предпазване на работниците при влизане в опасната зона, не създал условия на
откритото работно място работниците да бъдат предпазени от падане и
подхлъзване, не предприел необходимото за поддържане на пътеката за придвижване
на работниците чиста и без препятствия при извършване на товарно-разтоварни
работи, с което нарушил разпоредбите на чл. 52, ал.1, т.1, т.3, ал.2 и чл.71
т.4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване /обн. ДВ бр.88 от 08.10.1999 г./, също и чл.27, ал.1 от Наредба № 12
от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товарно-разтоварни работи /обн. ДВ бр. 11 от 03.02.2006 г./.
На 11.04.2018 г., макар
и подс. Х. да нарушил изискванията на правилата за безопасно осъществяване на
правно регламентирана дейност по строително-монтажни работи, представляваща
източник на повишена опасност, работниците започнали трудовия процес при
съществуващ реален риск от падане от височина в необезопасения изкоп до
основите на сградата, около който имало натрупани строителни материали,
ограничаващи свободното придвижване. Във връзка със строителните работи на
обекта, отвън на улицата било разтоварено окомплектовано в пакети /пачки/
арматурно желязо. За да може да се качи на строящата се кооперация, подс. Х. се
уговорил със св. С. В., който извършвал услуги с кран и товаро-транспортна
дейност да дойде на обекта и с автокран да повдигне пакетите желязо на плочата
на най-горния етаж.
На 11.04.2018 г.
сутринта св. С. В. - шофьор и оператор на автокрана с рег. № „“, спрял последния
в гр. П. на ул. „З. С.“ в близост до ламаринената ограда. Между оградата и
десния борд на автокрана били поставените пакети от пръчки арматурно желязо.
Пострадалият Д. А. бил на земята на кота „0“ и съобразно поставената му от подс.
Х. задача започнал да закача пакетите за куката на автокрана, а колегата му - св.
Т. Т., се бил качил на плочата на най-горния етаж, за да ги поема. Свидетелят Н.
М. и св. В. И. С. работили на втория етаж, св. Г. Г. работел на стълбището
между 4-ти и 5-ти етаж. След като на плочата на обекта били стоварени няколко
пачки с железа, около 10.20 ч. пострадалият А. закачил пачка желязо за крана,
която трябвало да бъде разтоварена на земята на строителната площадка в обекта,
след което преминал от другата страна на оградата, за да следи за нейното
разтоварване. Металната оградата била по-висока от човешки ръст и нямало пряка
видимост между пострадалия и св. В.. Последният, като оператор на автокрана
повдигнал пачката с арматура във въздуха над ламаринената ограда на височина
около 2,50 м, а в това време А. се намирал на кота „0“ зад ламаринената ограда,
в опасна зона на работното му място, в тясно пространство между оградата и
дълбокия 3 м изкоп при основите на сградата. Около него на строителната
площадка имало множество препятствия - струпани отпадъци от строителни
материали и елементи, които ограничавали възможността му за придвижване, вместо
пътят да бъде чист, без препятствия и разхвърлени предмети по него, съобразно
чл.27, ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. Пострадалият се намирал в
непосредствена близост до ръба на изкопа, който не бил обезопасен чрез
приспособления - съоръжения, ограждания, които да са достатъчно високи и да са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, съгласно
изискванията на чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Тъй като в
нарушение на чл.52, ал.1, т. 1, т.3, ал.2 и чл.71 т.4 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, на работното
място на открито на строителната площадка, където съществувал риск от пропадане
и където имало опасна зона, подс. Х. не бил поставил установените знаци за
безопасност и не предприел мерки за предпазване на работниците от падане от
височина, в един момент пострадалият Д. А., който се намирал на ръба на дълбокия
и необезопасен изкоп, загубил равновесие и паднал в него. Вследствие на
падането от височина в дълбокия изкоп, Д. А. получил тежка гръбначно-мозъчна
травма в областта на шийния сегмент, която довело до пареза на жизненоважни
центрове по възходящ тип, причинила неговата смърт.
На 11.04.2018 г. в
11.18 ч. св. С. В. се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. На мястото
пристигнали полицейски служители от „“ РУ П. - св. А. Ч. и св. Б. Т. и екип на
ЦСМП като лекарят св. Е. П. констатирал смъртта на А., който бил без дихателна
и сърдечна дейност.
Впоследствие, следовател от ОСлО при ОП – П.
извършил оглед на местопроизшествието, като със съставянето на протокола за
същия започнало досъдебно производство - следствено дело № „“/2018 г., по описа
на ОСлО при ОП – П..
В същия ден в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. П. бил получен сигнал за трудова злополука —
паднал работник в изкоп на обект на ул. „З. С.“ № „“ в гр. П.. Незабавно нейни служители,
сред които св. И. Б. се отзовали на сигнала и посетили обекта. На място били
дадени предписания до изпълнителя на обекта „.К.“ ЕООД, вкл. и такива по обезопасяване
на изкопа, а с Акт за спиране № „“/11.04.2018 г. строително-монтажните дейности
по обекта били спрени. За неизпълнение на задължение за осигуряване от страна
на работодателя на здравословни и безопасни за работниците условия на труд
съставили АУАН № 16-001973/24.04.2018 г. и издадено НП № 16-001973/16.05.2018
г., с което на „К.“ ЕООД, с ЕИК „“, със седалище ***, било наложено
административно наказание имуществена санкция.
От заключението на изготвената СМЕ № 100/2018 г. се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на
Д. И. А. са налице: счупване на тялото на шести шиен прешлен; размекчаване на
гръбначния мозък на ниво шести шиен прешлен; наличие на кръв в
гръбначномозъчния канал; кръвонасядане на задната надлъжна връзка; счупване на
гръдната кост; разкъсно-контузна рана на главата; охлузване на главата;
кръвонасядания на меките тъкани на главата; хипертрофия на сърцето, с изявена
хипертрофия на лявата камера; коронаросклероза; оток на мозъка и белите
дробове. Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на А. е тежката
гръбначномозъчна травма в областта на шийния сегмент, което довело до пареза на
жизненоважни центрове по възходящ тип. Описаните травматични изменения по
главата са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие. Счупването на шести шиен прешлен и
гръдната кост е причинено от свръхмерното движение на главата в предна посока
/хиперфлексия на главата и шията/. Преценено по послесмъртните изменения трупът
отговарял на смърт от първото денонощие. При аутопсията е взета кръв от трупа,
която била изпратена за изследване в МБАЛ „П.“ АД /т. І, л. 19-22 от ДП/.
Видно от заключението на изготвената СХЕ - Протокол № А- 159/04.05.2018 г. в
изпратената проба кръв от Д. А., не се установило наличие на алкохол /т. І,
л.27 от ДП/.
Видно от заключението на изготвената ДСМЕ по писмени данни № 449/2018 г., по трупа на
Д. И. А. са били налице, установените в първоначалната експертиза увреждания,
механизмът на тяхното причиняване и причината за смъртта му. За да се отговори на
въпроса, дали наличието на предпазна каска би предотвратило травматични
увреждания довели до смъртта, е извършена литературна справка по казуса.
Посочено е, че според експериментални изследвания при удар в областта на
главата, в случай на външна протекция /от гъста коса, шапка или каска/ се
намалява приложената сила с коефициент на амортизация 38,79 % /Крюков/. Въз основа
на горепосочените сведения, силата на удара в областта на главата в случай на
поставен протектор /каска/ би могла да бъде намалена, но в никакъв случай, не
би могло да се предотврати прекомерното свиване или разтягане на шията. В
конкретният случай прекомерното свиване на шията в предна посока /хиперфлекция
на шията/, проявена със счупване на тялото на шести шиен прешлен; размекчаване
на гръбначния мозък на ниво шести шиен прешлен; наличие на кръв в
гръбначно-мозъчния канал; кръвонасядане на задната надлъжна връзка; счупване на
гръдната кост, установени при извършената аутопсия, са както в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта, така и с претърпяната от
Д. А. трудова злополука на 11.04.2018 г. В резултат на гореизложеното е
направен изводът, че наличието на предпазна каска единствено би предотвратило
получаването на травматичните увреждания на главата, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана, охлузване и кръвонасядания на меките й тъкани, които са
със сравнително повърхностен характер и нямат пряка връзка със смъртта /т.1,
л.99-102 от ДП/.
Видно от
заключението на изготвената СТЕ /т. І, л.32-39 от ДП/, липсата на пряка
видимост между оператора на автокрана и пострадалото лице и координация в
техните действия, липсата на лични предпазни средства по време на инцидента,
необезопасения изкоп при основите на сградата, чрез приспособления /съоръжения,
ограждения/, съгласно изискванията на чл.61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г.
за МИЗБУТ при СМР, липсата на контрол от отговорните лица по осигуряване на
ЗБУТ, незачитане на нормите по безопасността на труда, са причина за възникналата
с Д. И. А. трудова злополука. Вещото лице е категорично, че процесната сграда
представлявала строеж и е приложима специалната Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
МИЗБУТ при СМР. Управляваното от И.Х. ***, имало качеството на строител по
смисъла на цитираната наредба и неговият управител имал всички задължения,
визирани в този нормативен акт, предвидени в тежест на строителя. Юридическите
и физическите лица, които самостоятелно наемат работници или служители по
трудово правоотношение, са длъжни да им осигурят здравословни и безопасни
условия на труд, като носят отговорност за изпълнение на задълженията си,
съобразно чл. 14 от ЗЗБУТ и чл.275, ал.1 от КТ. При осъществяване на дейността
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е
длъжен: да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин, да не допуска до местата, където съществува
сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани, /чл.16, ал.1, т. 6 и 7 от ЗЗБУТ/.
Строителят е необходимо да разполага с необходимият персонал нает по трудови
договори за техническо ръководство на строежите и за контрол по спазването на
здравословни и безопасни условия на труд /чл.15, ал. 1 от Закон за камарата на
строителите/. Вещото лице е посочило, че подсъдимият като управител на
търговското дружество е съвместявал тези длъжности и носи тяхната отговорност.
В случай, че функциите по спазване на правилата за охрана на труда не бъдат
възложени на определено лице, то тогава работодателят следва лично да
осъществява тези функции. Строителят носи отговорност за изпълнението на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа и мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка./чл. 163, ал.1, ал.2, т.1
и ал.3 от ЗУТ/. Строителят осигурява изискванията на ЗЗБУТ на строителната
площадка /чл 24, ал.1, чл.28 ,ал.1 от ЗЗБУТ, чл.16, т.1 „а“, „б“,“в“, „г“, „д“
„е“, „и“, „с“, т.2, т.8, т.10 и чл.19 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
МИЗБУТ при СМР/. Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на
изискванията на ЗБУТ, чл.26 т.1, 2, 3, 4, 7, 8 „в“, 9 „а“, „б“, 10 „а“, чл.48,
чл.53 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за МИЗБУТ при СМР/. Вещото лице е
приело, че работодателят не е предприел всички необходими мерки за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи, тъй като продуктите, изделията и оборудването се
доставят на строителната площадка определена по Плана за безопасност и здраве,
след като тя е подготвена за съхранението им. Посочено е, че строителните
работи са дейност с висок производствен риск и за тях се налага ежедневен
инструктаж на работниците и служителите, съобразно чл.15, ал.1 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. При работите с висок производствен риск, следва да
се спазват мерките и изискванията за БЗ, съгласно Наредба № 2, раздел II, ПБЗ и
нормативната уредба за товаро-разтоварни работи.
Вещото лице е
посочило, че извършваната дейност съставлява източник на повишена опасност,
защото представлява занятия или дейности, при които най-малкото незнание или
немарливо изпълнение, създава опасност за живота и здравето на работещите или
на други лица. Посочено е, че „опасна зона“ е всяка зона във и около работното
оборудване и в работното място, в която съществува опасност за здравето или
живота на работещите. Застрашен работещ е всеки работещ, който се намира изцяло
или частично в опасна зона /§1, т.6 и 7 от ДР на Наредба № 7 за МИЗБУТ на
работните места и при използване на работното оборудване.
Опасна зона за работа,
източник на повишена опасност, е изпълняваната дейност в стеснен участък,
неподготвен и непочистен от строителни отпадъци, при липса на пряка видимост
между оператора на автокрана и пострадалото лице и координация в техните
действия, в близост до необезопасен дълбок изкоп. Експертът е посочил, че отговорни
по осъществяването на такава дейност са не само преките изпълнители, но и
лицата, които имат ръководни и организаторски функции, когато правилното й
извършване е свързано с ръководството, организацията и контрола на същата.
Гореописаната
фактическа обстановка обосновано е приета за установена от самопризнанието от
подс. Х., подкрепено от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели Т. Т. /л.8, т.І от ДП/, Г. Г. /л.9, т.І от
ДП/, Н. М. /л.10, т.І от ДП/, С.
В. /л.11, т.І от ДП/, В. С.
/л.12, т.І от ДП/, И. Б. /л.16, т.І от ДП/, Е. П. /л.17, т.І от ДП/, Б. Т.
/л.82, т.І от ДП/, Д. П. /л.84, т.І от ДП/ и А. Т. /л.85, т.І от ДП/, писмените
доказателства: удостоверение за актуално състояние на търговското дружество
/л.117, т.І от ДП/, договор за извършване на работа чрез личен труд /л.134, т.І
от ДП/, справка за съдимост и характеристична справка /л.140 - 141, т.І от ДП/,
трудов договор и длъжностна характеристика /л.2 – 4, т.ІІ от ДП/, начален
инструктаж /л.5-6, т.ІІ от ДП/, служебна бележка /л.7, т.ІІ от ДП/, оценка на
риска за здравето и безопасността при работа /л.8, т.ІІ от ДП/, Договор за
извършване на СМР и Приложение 1 към него /л.122 – 124, т.ІІ от ДП/,
свидетелство за професионална квалификация на Х. /л.16, т.ІІ от ДП/ и план за
безопасност и здраве /л.19 – 61, т.ІІ от ДП/, удостоверение за наследници
/л.73, т.ІІ от ДП/, препис извлечение от акт за смърт /л.75, т.ІІ от ДП/, Акт
за спиране на СМР /л.79 – 80, т.ІІ от ДП/, Протокол за извършена проверка /л.81
– 84, т. ІІ от ДП/, АУАН №16 - 001973
/л. 85-87, т.ІІ от ДП/, НП № 16-001973/16.05.2018г. и Протокол №
13/11.05.2018г. на НОИ /л.95 - 102, т.ІІ от ДП/, декларация за трудова
злополука /л.105-107, т.ІІ от ДП/, протокол за трудова злополука /л.108, т.ІІ от
ДП/, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, начален инструктаж
/л.118-119, т.ІІ от ДП/, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
ежедневен инструктаж /л.129-130, т.ІІ от ДП/ и заключенията на изготвените СХЕ
/л.27, т.І от ДП/, СМЕ / л.19-22, т.І от ДП/, ДСМЕ по писмени данни /л.99-102,
т.І от ДП/ и СТЕ/ л.32-39, т.І от ДП/. От същите се установява времето и
мястото на деянието, обстоятелството, че на инкриминираната дата е проведен
инструктаж от подсъдимия, както и че е била поставена задача, да се разтовари
арматура на обекта, действията на пострадалия - закачал куките на арматурата,
падането му в изкопа и настъпването на смъртния резултат.
При разглеждането на делото пред въззивната инстанция,
страните не възразяват срещу изясняването на фактическата обстановка, като при
извършената проверка се установява, че показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели са еднопосочни спрямо включените в предмета на доказване
факти и обстоятелства, което не налага повторното им, подробно обсъждане и
анализ.
Показанията на свидетелите са в съответствие с другите,
събрани по делото писмени доказателства, както и заключенията на експертизите, които
са изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
Изложените правни изводи от първостепения съд се
споделят изцяло от настоящия въззивен състав.
Правилно, при така възприетата за установена фактическа
обстановка, съдът е счел, че подс. И.Х.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК, понеже на 11.04.2018 г. в гр. П., в качеството си на
управител на „К.“ ЕООД с. Я. п., обл. П. с ЕИК „“ и технически ръководител на
строителния обект в гр. П., ул. „З. С.“ № „“ е причинил смъртта на работника Д.
И. А. от с. с., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност –
строително-монтажни работи /СМР/, представляващи източник на повишена опасност,
като е нарушил разпоредбите на чл. 16, т. 1, б. “б“, чл. 26, т. 1, чл. 48 и чл.
61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37 от 04.05.2004
г./; чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр.88 от 08.10.1999 г./; чл. 27 ал. 1 от
Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товарно – разтоварни работи /обн. ДВ бр.11 от
03.02.2006 г./.
Обосновано е съобразено, наличието от обективна страна
на признаците на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, изискващи
осъществяваната от подсъдимия Х. строително-монтажна и ремонтна дейност да е
правно регламентирана, като нейното упражняване трябва да е съобразено с
действащата нормативна уредба; да бъде източник на повишена опасност, тъй като
при нейното немарливо изпълнение биха се поставили в опасност живота и здравето
на неговите работници и накрая в резултат на горното, да е налице
причинно-следствена връзка между осъщественото от дееца нарушение на
задълженията му и настъпилата смърт на пострадалото лице.
Действително, подс. Х. е годен субект на това
престъпление, тъй като има нужната правоспособност, видно от приложеното по
делото свидетелство за професионална квалификация, серия П-17 №““, рег. №
63-33/06.12.2017 г., издадено от СУ „Н. б.“ гр. Б. за придобита квалификация –
3-та степен по професия „строителен техник“. Подсъдимият въз основа на сключен
договор за полагане на личен труд е изпълнявал и длъжността „технически
ръководител“ на обекта. Поради тези причини към датата на инкриминираните
събития, същият е имал нормативни задължения по правилното и безаварийно
организиране, ръководство и контрол на СМР дейност. В качеството си на
едноличен собственик и управител на „К.“ ЕООД /изпълнител на строителството на описаната
сграда/, както и на технически ръководител на обекта, той е осъществявал
административно-разпоредителни и организационно-контролни функции, включващи
осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд при СМР.
Неговите задължения
са включвали спазване на посочените разпоредби в чл.16, т.1 б.“б“, чл.26, т.1,
чл.48 и чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи;
чл.52, ал.1, т.1, т.3, ал.2 и чл.71, т.4 от Наредба № 7/23.03.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване и чл.27, ал.1 от Наредба №12/
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро- разтоварни работи. Тези правни норми предписват поредица
от действия и охранителни мерки при СМР, товарни работи при изкопи и
организация на конкретния работен процес, гарантиращи безопасността на труда.
Правилно е преценено
за безспорно установено, че към инкриминираната дата, ръководеният от
подсъдимия строителен обект е бил в процес на строеж, като са се
извършвали различни дейности по
разтоварване на строителни материали, по повдигане на арматура от кота „0“,
очертаване на стъпала между четвърти и пети етаж, тераси и др. По този начин за
работещите в обекта е съществувал реален
риск от падане от височина, но въпреки това подсъдимият не е изпълнил вменените
му нормативно задължения по осигуряване на ЗБУТ.
В тази връзка,
реално откосът до изкопа не е бил обезопасен, поради което е било и недопустимо
да се извършват в близост до него строително - ремонтни, монтажни или други
дейности. Нямало е поставени никакви ограждения, съоръжения или знаци за предотвратяване на падания, не е било
предприето и укрепване на изкопа, видно от протокола за оглед на
местопроизшествие, фотоалбума и заключението на СТЕ. Така подсъдимият не е
създал условия при работа на открито работно място, работниците да бъдат
предпазени от падане и подхлъзване. Допуснал е складиране на строителни
материали непосредствено до изкопа, който не е бил укрепен и обезопасен по
изискуемия начин. Не е осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи на строежа
лица. В качеството си на управител на дружеството, подсъдимият има право да
наема лица по трудово правоотношение, поради което е имал и задълженията по чл.16,
т.1, б. б от Наредба № 2/22.03.2004 г. да спазва минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи.
Подсъдимият не е
предприел и необходимите действия за поддържане на пътеката, настилката за
придвижване на работниците чиста и без препятствия, като не са премахнати
товарите от нея, видно от протокола за оглед, фотоалбума към него и
заключението на СТЕ. Наличието на изкоп и риск от пропадане са създавали
задължения за подсъдимия, като технически ръководител, едноличен собственик и
управител на дружеството, извършващо СМР, да постави знаци за безопасност и
осигури здравето и живота на работещите при влизане в опасните зони, каквито
действия той не е предприел. Като не е предприел дължимите комплексни
правомерни действия по осигуряване на ЗБУТ, съгласно горепосочените правни
норми, подсъдимият пряко е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Този извод се
налага въз основа на изяснените от заключенията на СТЕ, СМЕ и ДСМЕ причини и
механизъм за настъпване на трудовата злополука, довели до загубата на
равновесие и пропадане в изкопа, в резултат на което са били причинени на
пострадалия несъвместими с живота му телесни увреждания, т. е. налице е пряка
причинно - следствена връзка между немарливото изпълнение на служебните
задължения на подсъдимия, в разрез с нормативните изисквания и настъпилите
обществено опасни последици - смъртта на Д. А..
Съвсем резонно са отхвърлени, като
неоснователни възраженията на защитата за несъставомерност на деянието, тъй
като до инкриминираната дата изкопът е бил ограден и с оглед поставената задача
да се извърши хидроизолация, огражденията са били премахнати преди това.
Тяхното премахване непосредствено преди тези събития, не води до
несъставомерност на деянието, тъй като изначално от страна на подсъдимия е
налице неизпълнение на горепосочените правни изисквания, регламентиращи
безопасното упражняване на дейност, като източник на повишена опасност и които
се прилагат независимо от поставените за деня задачи. Разпоредбата на чл.48 от
Наредба № 2/22.03.2004 г., категорично вменява задължение на техническия
ръководител да разреши извършването на СМР в близост до изкопи, след проверката
им, т.е. трябва да се е убедил, че същите са безопасни за работещите на обекта лица. Освен това, трябва
подсъдимият да се е убедил, че изкопът е обезопасен, за да разреши извършването
на хидроизолация в него, както и че брегът му е укрепен и няма да има опасност
от пропадане. Затова напълно законосъобразно, окръжният съд е преценил,
наличието от страна на подс. Х., на немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, тъй като не е изпълнил задълженията си, визирани в горепосочените бланкетни правни норми.
Аргументирано е оставено без уважение и искането
на защитата за преквалифициране на деянието по привилегированата разпоредба на
чл.123, ал.4 от НК, тъй като от доказателствата по делото е установено, че подсъдимият
е пристигнал на местопроизшествието, след като пострадалият е починал, както и
не той е провел след като е научил за инцидента разговор с тел. 112, за да
съобщи за случилото се и да поиска помощ. От показанията на свидетелите е
изяснено, че св. С. е този, който първи след злополуката е слязъл в изкопа и установил
тежкото състояние на пострадалия. А последващите събития до идването на
служителите на реда са описани от св. П., който като лекар от ЦСМП е отишъл на
мястото на инцидента, въз основа на подадения сигнал не от подсъдимия, а от
тел. 112, като при слизането си в изкопа само е констатирал смъртта на
пострадалия. Отделно от справката, придружена с диск на разговора от МВР, ДНС –
112 /т. ІІ, на л. 156 от ДП/ е установено, че на 11.04.2018 г. са получили
сигнал за трудова злополука в гр. П., ул. „З. С.“, в 11:18:45 ч. от тел. № „“,
който всъщност е личния номер на свидетеля С. В. /Вж. протокола му за разпит,
съдържащ неговите възприятия, както и при снемането на самоличността, номер за
комуникация на л.11 от т. І на ДП/. По този повод, напълно резонно е съобразена
цитираната съдебна практика, която изисква за приложението на привилегированата
разпоредба, подсъдимият да е предприел всички зависещи от него мерки за
спасяване на пострадалия и същевременно тази помощ да е създала, макар и малка
възможност за спасяване на живота му. И тъй като пристигането на местопроизшествието
от подс. Х. явно е в един по-късен момент, когато пострадалият е бил починал,
последното изключва възможността от прилагане на исканата от защитата
привилегия на закона.
От субективна страна, деянието е извършено
по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните му последици, свързани с
настъпването на смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да стори
това.
Основният предмет на подадената от подсъдимия, чрез
защитника му въззивна жалба е свързан с явната несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода и определения изпитателен срок за отложеното му
изтърпяване.
За извършеното престъпление по чл.123, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Законосъобразно е преценено, че с оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а от НК при индивидуализация на
наказанието е задължително.
Окръжният съд, при определянето на размера на наказанието
на подс. Х. правилно е съобразил, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства – чистото съдебно минало, изразеното съжаление за стореното,
добрите характеристични данни. Към тях могат да се добавят оказаното пълно съдействие
на разследващите органи за разкриване на обективната истина и семейна
ангажираност. Като отегчаващо обстоятелство обосновано е преценено наличието на
множество нарушения на правилата, регламентиращи безопасното упражняване на
правно-регламентираната дейност, източник на повишена опасност. Вярно е, че те
касаят като цяло необезопасяването на направения изкоп, но неслучайно са регламентирани
в поредица от нормативни актове, за да се създадат обективни прегради при
спазването им, да не се стига до настъпването на подобен съставомерен резултат.
Настоящият състав, не споделя обаче виждането на окръжния съд, че отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява краткият професионален опит на подсъдимия,
като строител и технически ръководител. Последното би могло да се приеме в
негова тежест, ако се установи по делото, че същият във връзка със сравнително
непродължителната си служебна дейност и преди трагичния инцидент е допускал
предходни нарушения, за което по делото няма данни.
Настоящият състав, също намира за
неоснователно виждането на защитата, че смекчаващите отговорността
обстоятелства са дотолкова многобройни или е налице изключително такова по
характера си, поради съпричиняването от страна на пострадалия, с оглед на които
и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко по
смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
В конкретния случай смъртта на А. е
настъпила по повод изпълнение на трудовите му задължения във връзка с
поставените му в началото на деня задачи от подсъдимия по преместване
на строителни материали, но в този момент Х. не е бил на обекта, въпреки
задълженията и отговорностите му като технически ръководител. От тук е
достигнато и до логичното заключение, че подсъдимият не е изпълнявал съвестно
задълженията си по ръководенето и контролирането на строително монтажната и
ремонтна дейност с цел нейното правилно и безаварийно изпълнение, включващи
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и не е следил за
изпълнението на поставените от него задачи. В действителност, дали пострадалият
е проявил самоинициатива, като е решил да пусне пачката арматурно желязо на нулевата
кота на строителната площадка не е от съществено значение, доколкото
извършваните от него действия не са проконтролирани от подсъдимия, като изкопът
е оставен необезопасен, неукрепен и над него е била поставена дъска, по която
са минавали работниците на обекта, за да извършват възложените им задачи. Коректно
е съобразено, че складираните до изкопа части от скеле, арматура и изолация са там
от предходен момент, което е трябвало да бъде забелязано и преустановено от
подсъдимия преди да се разтоварват новите строителни материали /Вж. снимките от
фотоалбума на л. 50 - 51, т. І от ДП/.
В тази връзка, макар и основателно да е приложена
разпоредбата на чл. 54 от НК спрямо подс. Х., поради гореизложените съображения
за сериозен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, настоящата въззивна
инстанция намира, че наложеното му от първоинстанционния съд наказание по своя
размер се явява несправедливо и следва да се намали наполовина от 3 години на 1
година и 6 месеца „Лишаване от свобода“. Последното, съобразно изискванията на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК следва да се редуцира с 1/3 до окончателния
му размер от 1 година „Лишаване от свобода“, което изисква коригирането на
постановения съдебен акт в наказателно-осъдителната му част.
В настоящия случай безспорно са налице условията за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, като с оглед на обстоятелствата, поради
които се направи корекция в размера на наказанието лишаване от свобода от
въззивната инстанция, изисква реципрочно да се намали и определения изпитателен
срок от 4 години на 3 години. По този начин, в конкретния случай целите на
наказанието и най-вече поправянето на осъдения биха могли да се изпълнят
успешно, без ефективното изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване
от свобода. В този ред на мисли, настоящият състав споделя изцяло останалите съображения
на първостепенния съд, изложени в мотивите на постановената присъда и не се
налага тяхното повтаряне.
Правилно на подс. Х. не е било наложено предвиденото в
чл.160, ал.1 от НК факултативно наказание – лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност по чл.37, ал.1, т.7 от НК, с оглед на добрите
характеристични данни за него като работодател на множество трудово ангажирани
лица.
Не се налага промяна по произнасянето на съда за вещественото
доказателство - 1 бр. СД диск, което следва да остане по делото до неговото унищожаване,
след влизане на присъдата в сила.
Предвид признаването на
подсъдимия Х. за виновен по повдигнатото обвинение, трябва на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски от 752,07 лева в полза на бюджета на Съдебната власт. Но
неправилно е постановено това да стане по сметка на ОС – П., тъй като тези
разноски са направени в хода на досъдебното производство, водено от ОСлС при ОП
– П.. Въпреки тази забележка, тъй като в крайна сметка паричните средства
постъпват в общия и единен за тези ведомства бюджет, не се налага корекция на
съдебния акт в тази му част.
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция
не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Предвид гореизложеното, първоинстанционната присъда следва
да бъде изменена единствено в
наказателно-осъдителната й част, като се намали наложеното на подс. Х. крайно наказание от 2 години на 1
година лишаване от свобода, както и изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от 4 години на 3
години.
А в останалата й част, следва бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативният съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 109/25.11.2019 г. по НОХД № 1557/2019
г. по описа на П. окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като намалява
размера на наложеното на подс. И.Х.Х. наказание „Лишаване от свобода“ от 2
години на 1 година, както и на определения изпитателен срок от 4 години на 3
години.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен
срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.