РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105173 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД
против Г. Д. Ж. иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане към него в размер на 67,47 лв., която сума представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 14074927001/23.02.2018 г., сключен
между ответника и „БТК“ ЕАД, вземанията по който са били цедирани на ищеца, като за
това вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3618/2022 г.
на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски
в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че поради допуснато от
ответника неизпълнение на задълженията му за заплащане на мобилни услуги за периода м.
февруари – м. май 2019 г. операторът е прекратил едностранно сключения между тях
договор и е издал крайна фактура № **********/08.06.2019 г., с която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 67,47 лв. (сума,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси (без ДДС) за всяка
абонаментна услуга от сключения между тях договор) и която не е била платена от
ответника. На следващо място се твърди, че с Уведомление от 23.09.2020 г. към Договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.
Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. тези вземания са били прехвърлени от
„С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД (с настоящо наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ”
ЕООД), като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към
исковата молба уведомление, изходящо от „С.Г. Груп“ ООД – от свое име и в качеството на
пълномощник на цедента. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ищцовото дружество, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
1
писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92
от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения едномесечен срок. Същият се
явява лично в съдебно заседание, като заявява, че е подал възражение, тъй като не знае нито
към кой оператор е тази сметка, нито от какво произтича процесното задължение. Заявява
също така, че се е опитал да плати в банка задължението си към ищеца, но му е било
отказано. Не представя доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен договор с клиентски № 14074927001/23.02.2018 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г. Д. Ж., с предмет предоставяне
на мобилна услуга за номер ***, при условията на абонаментен план i-Traffic XL+, с месечна
абонаментна такса от 26,99 лв. с ДДС и със срок на действие 24 месеца. В договора се
съдържа клауза, съгласно която ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока месечни абонаменти по техния стандартен размер без отстъпка, но не повече от
трикратния им размер, както и дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупени или предоставени на лизинг
устройства, съответстваща на оставащия срок на договора. Ответникът не е оспорил
автентичността и валидността на сключения между него и „БТК“ ЕАД договор, поради
което следва да се приеме, че той е породил правното си действие.
Представено е и копие на подписана от ответника декларация, с която той е
декларирал, че е получил копие от общите условия за мобилната услуга, приема ги и е
съгласен с тях.
Видно от приложените по делото общи условия, при които е бил сключен процесният
договор, в т. 50.6, б. „в” на същите е предвидена възможност за „БТК“ ЕАД да прекрати
едностранно договора с отправяне на 30-дневно писмено предизвестие, ако абонатът не
плати в срок задълженията си. В случая се твърди, че доставчикът на услугите е прекратил
едностранно сключения между страните договор, поради неплащане на дължимите суми от
страна на абоната, но по делото липсват доказателства „БТК“ ЕАД да е отправило
предизвестие в този смисъл до ответника, т.е. не се доказа валидно прекратяване на
сключения между тях договор. С оглед на това съдът намира, че не са били налице
условията за начисляване на процесната неустойка и същата не е дължима от ответника.
По делото са представени Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018
г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) и „С.Г. Груп“
ООД (цесионер), както и Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., сключен
между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), като ищецът твърди, че с тях
последователно е било прехвърлено процесното вземане към ответника в размер на 67,47
лв., но предвид факта, че в случая не се доказа валидното възникване и съществуването на
такова вземане, съдът намира, че тези договори за цесия не са породили правното си
действие, съответно ищецът не е титуляр на процесното вземане.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД (с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) установителен иск по чл. 422 от ГПК е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от М. А. У., против Г. Д. Ж., ЕГН
**********, от гр. Б. ***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 67,47 лв., (шестдесет и седем лв. и четиридесет и седем ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 14074927001/23.02.2018 г.,
сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, за което вземане е издадена Заповед №
1799/06.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3618/2022 г. на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3