М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д.
№ 207/2018 г. на РОС.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия
В. И. М. в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Бяла,
умишлено умъртвил А. С. А., ЕГН: **********, като деянието е извършено по
хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. - престъпление по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1 вр. чл.115 от НК.
По делото са
конституирани като частни обвинители и граждански ищци наследниците на
пострадалия - неговите родители Р.И.А. и С.П.А. - и са присъединени за
съвместно разглеждане в наказателния процес гражданските искове на всеки от тях
против подсъдимия за сумите по 250 000 лева обезшщетение за
неимуществените им вреди от смъртта на пострадалия, ведно със законните
последици.
В съдебно
заседание обвинението и гражданските искове се поддържат от прокурора и
частните обнвинители и граждански ищци както са внесени.
Подсъдимият
и защитникът му оспорват обвинението от фактическа и правна страна. Поради
недоказаност както на съставомерния умисъл, така и на тежкоквалифициращия
признак „хулигански подбуди“,
пледират за
квалифициране на процесното деяние като непредпазливо такова в предизвикано от
пострадалия афектно състояние по чл. 124 ал. 2 от НК.
След като
прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие
следното:
От фактическа страна:
Пострадалият
А. С. А. и подсъдимият В.И.М. били български граждани. Двамата живеели в гр.
Бяла. Познавали се бегло. Преди процесните събития не са имали каквито и да
било взаимоотношения и контакти.
Подсъдимият В.И.М.
е български гражданин. Роден е на *** ***, с постоянно местожителство *** е. Без
установена постоянна месторабота в страната или в чужбина. Данните по делото относно
начина му на препитание се свеждат до установео учестие в незаконна сеч
/свидетелите В.А. и М. И., както и регистрирани неколко преминавания на
държавната граница /регистрирани само влизанията, но не и излизанията/, с един
по продължителен престой в чужбина, видно от приложената справка от МВР. Консумирал
е фактическо съпружеско съжителство, правно неуредено в съществуващите в
Републиката форми. В декларациите си за семейно, имотно и материално състояние
по настоящото наказателно производство е посочил, че не е женен. По същия начин
е декларирал, че има две малолетни деца, съответно на 8 години и на три месеца,
също с правно неуредени произход и родителски права и задължения.
Към
инкриминирания период е през м. юли 2017
г. подсъдимият бил пълнолетен. Съгласно заключение на неоспорената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза той е
могъл да
разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си,
т.е. „вменяем“ по см. на чл. 31 и 33 от НК. От заключението на същата
експертиза относно интелектуалната специфика на личността му се установява, че:
не е бил регистриран
и лекуван в психиатрично заведение от психически болести; липсват данни за
фамилна обременост с психични заболявания; липсват данни да е зависим от
алкохол или други ПАВ. Интелектуалното му ниво е граничен вариант на нормата,
но не затруднява цялостното функциониране на ИЛ. Липсват разстройства в
логичната оперативност. Липсват данни за сериозни дефицити по отношение на
когнитивмното функциониране. Липсват патологични отклонения в процесите на
мисленето му. Експертизата приема, че
при
подсъдимия е налице незряла личностова структура, формирала се в уславията на ниско образователно ниво и
начин на живот; склонност към импулсивни отреагирания с цел да се разреди
съществуващото вътрешно напрежение в емоционалната сфера; „нагонните импулси
доминират над защитните механизми на
Свръх-Аз-а; склонен е да действува с бърз интензитет на негативните емоционални
преживявания при липса на вътрешен самоконтрол, като остава инфантилно
недооценъчен към последиците от своето поведение. Наред с това, експертизата
установява, че
при
подсъдимия е налице също склонност да кумулира агресивни тенденции, коеито
впоследствие реализира в агресивно поведение. Ограничени са възможности за
обсъждане на алтернативни решения в ситуации на затруднение.
Ескпертизата
не е установила данни за патопсихологични отклоненияа в процеса на мисленето,
нито патологична склонност към фантазиране или преувеличаване на на споделените факти. На моменти при
изследването е бил манипулативен в защитен стил.
Най-сетне,
свързано с горното, комплексната психиатрична психологическа експертиза приема
предвид личностновата му структура и интелектуалните му възможности, че при
подсъдимия съществува възможност лесно да му се въздействува и внушава предвид
интелекта му, който е в долната граница.
През нощта
на 7-и срещу 8-и юли 2017 г., след полунощ и до затварянето на дискотеката
сутринта около 5,30 часа подсъдимият се намирал в дискотека „Какафония“ в гр.
Бяла.
Пострадалият
А. С. А. също бил български гражданин, ученик предпоследна година. Живеел в
Гара Бяла /обособена и отдалечена на няколко километра част от гр. Бяла/ с родителите
си - конституираните както се посочи по делото като граждански ищци и частни
обвинители по делото Р.И.А. и С.П.А. - и двете си братчета, най-малкото на
четири години. Разбирал се отлично с родителите си и останалите си роднини,
били много добро и престижно семейство и очаквали завършването и абитуриентския
му бал през 2018 г., до който не се
стигнало поради инкриминираните събития. Наскоро придобил свидетелство за
правоуправление и ползувал автомобила на баща си. Алкохол употребявал рядко и
по малко. /св. К. К. и С. А., К. П., Д. С./
Вечерта на
7.07.2017 г. пострадалият се видял с и пил кафе с приятеля си св. Д. С. и обща
компания около 17 часа в заведение в гр. Бяла. Около 21 часа превозил родителите
си до дома на баба му в гр. Бяла и севидял там с върналата се от „гурбет“ в Испания негова леля.
След телефонно обаждане излязъл и посетил друго заведение, където отново се
видял с приятели и компания. По-късно откарал свой приятел до близка бензиностанция
за да си купи цигари, върнал се в жилището на баба си в гр. Бяла, към 0,15 ч.
на 8.07.2017 г. откарал родителите си оттам обратно в жилището им в Гара Бяла и
се върнал отново в жилищетно на баба си в гр. Бяла. Там прекарал заедно с леля
си до към три без петнадесет, като
междувременно получил многократни телефонни обаждания. След това излязъл, като
оставил автомобила при жилището на баба си, и отишел в дискотека намиращата се
в центъра на гр. Бяла дискотека „Какафония“.
В
дискотеката се появил не по-рано от 3-30,30 часа, както се установява от непротиворечивите показания на свидетелите С.
/изрично сочи „…към 3,30 часа…“, Т., В.А., И. и А. А. М. И. Достоверността на времето
на идването му се потвърждава и от: установените от свидетелите М. И., М.. И. и
косвено Е. И. и П. П. обстоятелства за възникнал конфликт между собственика на
заведението З. и младежи по повод счупена към четири часа декоративна лампа
пред заведението /селед хкато около един часа била само съборена и отново
вдигната на местото й/, при която приятелката на вероятния вредител била
нагрупена от управителя, а пострадалия А.С. я защитил; изричните потказания на
св. Т., че пострадалият дошел в дискотеката около 10 минути преди самият той да
си тръгне, което станало в 4 часа.
По този
начин късно след полунощ на 8 /вечерта на седми срещу осми/ юли 2017 г.
пострадалият и подсъдимият се оказали едновременно в дискотеката „Какафония“.
Дискотеката
започвала работа около 23,30 и полунощ, тъй като посетителите й обикновено
идвали вече почерпени от други места. В заведението се сервирали спиртни
напитки, като се продавали на бутилки /св. А., съпруга на управителя, Е. И./.
Пострадалият
бил там значително по-рано /„…още от началото на вечерта…“ – св. В. А., работещ
там като охранител/.
Пострадалият
и подсъдимият били в различни компании.
Пострадалият
разговарял след пристигането си с намиращия се на бара в дискотеката св. В. С.,
като консумирал алкохол - водка. След това се присъединил се към компанита на
дошлите значително по-рано негови приятели - св. С. Т. и след това на свидетелите
Е. И. и З. Ц. Последните го черпели от
спечелена бутилка водка. Също преди четири часа, както се посочи, разговарял
със свид. М. И., като изразил възмущението си от грубото отношение на
управителя към момиче - приятелка на предполагаемия младеж, счупил ралапмата
пред заведението. На св. С. пък направило впечатление, че пострадалият бил в
приповдигнато настороение поради това, че се бил сдобрил с пршиятелката си -
ученичка в езикова гипназия - с която напоследък бил скаран.
Подсъдимият
бил в компания със свид. К.А.. В дискотеката се намирал и неполнолетния тогава
племеннк на подсъдимия Й.Й., в обща компания със свидетелите - тогава също
непълнолетни Н.Р.И., С. А., Р. К., както и св. В.А. и Ж.Г.Й.. Компаниите на посъдимия и
племенника му /бидейки както и тези с пострадалия български граждани/, се състояли етнически
роми.
Пострадалият
се познавал със свидетелите - негови съученици Н. Р. И. и Ж. Гр. Й., като с
последния бил приятел.
Вечерта била
петък срещу събота. Неизвестно как било възникналото очакване /св. Я. А. А. и П.
М. М./ в дискотеката да пее известен поп-фолк певец /“Азис“/. Допълнително
поводи за необичайни емоционални изяви и коментарии било присъствието на
свидетелите П. М. М. и А. Ас. А., известни с прозвищата „Г.“ и „Ч. Същите се
афиширали се като транс /хомо/ сексуални, свидетелите /К. С./ ги посочват като
„травеститите от Русе“ . Двамата дошли в дискотеката поради очакването си там
„…да пее Азис“ след пътувания и срещи с техни познати в окръга и в дискотеката
се присъединили към компанията на св. Й.Й.. Така всички заедно били се забавлявали
весело, шумно по обичайния им, ноторно известен
невъздържан начин. Св. А. бил бивш, вкл. интимен, приятел на св. Ж.Г.Й.,
като напоследък били скарани, поради което отначало не си говорели в
дискотеката, но „…после се засекли в тоалетната и се сдобрили.“ /показ. на
свидетеля т. трети, л. 64 от ДП, четени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2
пр. 2 от НПК/. М. и А. се присъединили
към горепосочената компания на св. Й.Й.Н.
Р. И., Св. А., Р. К., както и св. В.А. и
Ж.Г.Й..
Специално
свидетелите А. и М. се държали подчертано фриволно и демонстрационно. Направили
силно впечатление на всички присътвуващи в дискотеката с оргиналните си
външност /женско облекло и държане/ и танци, както и амбициозно афишираната си
хомосексуалност /св. А., В. А., Т., С., Кр. С./. Предизвикали спонтанни
реакции, предимно насмешливо оживление и коментирии, вкл. от страна на
пострадалия. На последния, както се посочи съученик и приятел със свид. Ж. Г. Й.,
изявите на „травеститите от Русе“ /по думите на св. К.С./ направили неприятно
впечатление. Така го провокирали към проява на негативно и неприязнено държане към компанията на веселящите и танцуващи с
„травеститите“ членове на горепосочената ромска компания както вътре в
дискотеката /където блъснал с ръце танцуващия между масите К. С. и му казал
„Айде бягай от тука“/, така и по-късно след напускането й, както ще се посочи
по-долу. В дискотеката св. Н. Р. И. опитал да общува с пострадалия, вкл. като
го прегръщал.
До
затварянето на дискотеката не възникнали скандали и конфликти.
Около 5,30
часа заведението приключило работа и останалите в него посетители започнали да
го напускат. Подсъдимият останал да затварянето, тъй като изчакавал сутрешния
автобус до Гара Бяла за да се прибере в
къщи /св. С./. Св. А. му предложил да го откара /очев. до баба му в гр. Бяла/,
но той отказал, като обяснил, че ще чака автобуса за в къщи в Гара Бяла.
Пред входа
на дискотеката съученикът на пострадалия св. Н.И., му поискал цигара. Пострадалият
отказал и се подразнил.
След това,
свидетелите Н.И., С. А., Р. К., В.А., Ж.Й., Й.Й., заедно с присъединилите се
към тях горепосочени посетители от Русе П. М. и Я.А. в група, се отправили към
центъра на град Бяла. И извън дискотеката М. и А. се държали много емоционално
и демонстрицонно, вкл. като танцували по улицата, което правело впечатление на
присъствуващите, вкл. на пострадалия. Имало също и „сцени на ревност“ между
свид. Я. А. /“Ч.“/ и свид. Ж.Й. /показ. на св. П. М., приобщени по реда на чл. 283
вр. чл. 371 т. 1 от НПК/.
Пред тях в
същата посока, на разстояние от около 15 метра вървели подсъдимият В.М. и
свидетелят К.С..
Последни от
залата на дискотеката излезли пострадалият А. А. и свидетелите свидетелите В.С.
и В.А., като поели към кръстовището между ул. „Васил Левски“ и бул. „Стефан
Стамболов“ и продължили към ул. „Георги Живков“ и Общината. Докато се движели
възникнали словесни пререкания. между А. и движещата се пред него компания със
свид. Ж. и Й. Й. и „травеститите от Русе“ /по думите на св. К. С. и другите
очевидци/ А. А. и П. М.
Пред
сградата на Община Бяла свидетелите В.А. и В.С. се разделили с пострадалия А., който
възнамерявал да изчака автобуса до местоживеенето си кв. „Гара Бяла“ където
живеел.
Така
пострадалият останал сам. Той преминал покрай бар „Кабакчиев“ и се насочил през
пл. „Екзарх Йосиф“ към ул. „Васил Левски“, като по този начин достигнал до
мястото, на което се намирали св. Й.Й. и
другите свидетели от неговата компания.
Подсъдимият В.М.
през цялото време вървял малко по-напред от младежите.
Междувременно,
при вече възникналия конфликт с групата около племенника на подсъдимия – св. Й.
–
пострадалият
два пъти се обадил на братовчед си - свидетелят К. П. и го помолил бързо да
отиде да го вземе, защото искали да го бият и ставало „напечено“. Към момента
на второто обаждане било 06.01 часа на 08.07.2017г.
Известно
време пострадалият се движил в близост до групата със сви. Й. *** в посока към
ул. „Хаджи Д.“ и по последната.
По време на
това движение, подобно на горното от св. Н. И., и св. Ж.Й., както и подсъдимия
последователно също искали цигари от пострадалия и също получили отказ.
Пострадалият
се подразнил от тези искания. На мястото на инцидента той бил сам,
а около Й.Й. се намирали и свидетелите Н.И.,
С. А., Р. К. Допълнително пострадалият бил ядосан от общуването - по рано вечерта и в момента - на
св. Ж.Й. /посочи се - негов съученик и приятел в компанията на афиширащите
хомосексуалността си свидетели Я. А. и П. М.
Изразил раздразнението си с неприязнени и по естеството си обидни обръщения,
вкл. „…цигани…, педали…“ стигнало се до псувни на майка. Това силно раздразнило
и св. Ж.Й., чиято майка скоро била починала. В резултат на така развилата се
нелепа ситуация
св. Ж.Й. влязъл в конфликт с пострадалия А. А. и се опитал да го удари с бутилката бира,
която държал, но успял само леко да го засегне. Междувременно свид. Й.Й. се
държал агресивно, викал да ударят пострадалия и сам замахнал, но не успял да го
удари. Същевременно, в хода на така ескалиралия нелеп конфликт и след като бил,
както се посочи леко ударен по главата с бутилка от свид. Ж. Й., пострадалият
реагирал като замахнал с ръка. Ударът, обаче попаднал в върху свид. Й.Й., в
областта на лицето му. Както установява самият свид. Й. Й. ударът бил слаб и
безвреден.
В хода на
тези конфликти
подсъдимият
бил отдалечен на разстояние повече от 30 метра. Както и преди това в хода на изложените
събития в дискотеката, той
по никакъв
начин не участвувал и не бил засегнат от инцидента.
Въпреки това,
след като чул вдигналия се шум от скандала, той решил да се намеси.
Втурнал се
тичешком назад и достигайки до
пострадалия, без да говори и без да е предизвикан по какъвто и да е начин от
него, замахнал с юмрук и го ударил силно в областта на лицето. От резкия и
силен удар пострадалият изпаднал в състояние на пълна неориентираност, паднал
отсечено и в цял ръст назад и странично дясно, като силно ударил главата си в
дясно на тила в бетонните плочки, с които била застлана земята, останал
неподвижно на място и получил гърчове. Подсъдимият го ритнал в областта на
крака за да провери дали е в съзнание и след като видял, че не реагира, избягал
от мястото.
Присъствалите
на място свидетели Н.И., С.А., Р. К., Й.Й. и обвиняемият В.М. *** в посока към
Кооперативния пазар на гр.Бяла.. По пътя те настигнали свидетелите П. М., Я.А.,
К.С. и В.А., които в този момент били достигнали непосредствено до Начално
училище “П.Р.Славейков“. Те също побягнали с тях в посока Кооперативния пазар,
откъдето се отдалечили от центъра на град Бяла.
Пристигналия
междувременно по обаждането на пострадалия св. К.П. го открил лежащ в
безпомощно състояние на площада. Обадил на телефон 112 за да повика Спешна
медицинска помощ.
Пострадалият
А. А. бил откаран в коматозно състояние в МБАЛ – Бяла, а след това в УМБАЛ –
Русе, където, въпреки приложеното интензивно лечение,
на
15.07.2017г. починал.
От неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза при огледа и аутопсията на трупа на А. С. А., 18г. се установява, че в на
пострадалия са причинени следните две групи травматични увредания:
1/ Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на черепа; контузии на
мозъка; вътремозъчен кръвоизлив; субарахноидален кръвоизлив; субдурален
кръвоизлив; епидурален кръвоизлив; кръвонасядане на меката черепна покривка;
както и кръвен застой и оток на белите дробове; оток на мозъка и вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
2/ Охлузвания по дясна ушна мида, дясно гръдно
зърно, ляво бедро, първи пръст на дясната ръка и пръсти на долните крайници;
кръвонасядания на лява мишница и лява предмишница, следи от дефибрилация и
инжекционни бодове на гръдния кош.
Причината
за настъпване на смъртта е установената тежка черепно-мозъчна травма, довела до тежко увреждане на централната нервна
система. Описаните травматични увреждания в рамките на Тежката черепно-мозъчна
травма са получени по общия съдебномедицински механизъм - действие на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 08.07.2017г.
Останалите установени увреждания нямат връзка с инцидента
на 08.07.2017г. В тази връзка вещото лице е посочило, че установената при
съдебномедицинския преглед на А. А. на 10.07.2017г. „слабо оформена коса почти
напречна ивица с централно просветляване, с ширина около 0,5см“ в областта на
кръвонасядането в дясна тилна област на главата, можела да бъде резултат от
специфичен ивицовиден релеф на удрящата повърхност довела до получаване на
уврежданията, но след анализ на всички представени по делото данни следва да се
отбележи, че така установената ивица добре отговаря да е резултат от
продължително притискане от превръзките придържащи кислородната маска и стомашната сонда при
интензивното лечение в УМБАЛ Русе АД.
Изложеното обуславя извода за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания в рамките на тежката черепно-мозъчна травма
и настъпването на смъртта на А. А..
Според допълнителните съдебно-медицински експертизи
получените травматични увреждания в рамките на тежката
черепно-мозъчна травма при пострадалия отговарят да са получени при един удар с
или върху твърд тъп предмет. Същите били характерни и добре отговаряли за
получаване при падане от собствен ръст по гръб и удар на дясна тилна област на
главата в твърда настилка (земята), но
не отговарят да са получени при удар/и с бутилка и
не били характерни за получаване при удар със стъклена бутилка от бира.
Последното изключва версията за причинно следствена
връзка между смъртта на пострадалия и
действията на св. Ж.Й. при гореописаните действия на последния с бирена
бутилка.
От допълнителната съдебномедицинска експертиза,
назначена по искане на защитата на подсъдимия в хода на съдебното следствие се
установява, че при удар в областта на лицето
е възможно да не останат видими следи от травматични увреждания по
лицето. Това допълнително заключение не променя по никакъв тначин и е в пълно
съзвучие с горните експертни изводи относно причината и механизма на причиняване
на смъртта, при което процесните, довели до смъртта трамматични увреждания под
обобщената формулировка „тежка черепно-мозъчна травма, са настъпили при удара
на главата на пострадалия върху твърдата повърхност при падането му по описания
начин след като бил ударен от подсъдимия в олбластта на лицето.
Към момента на получаването им установените
увреждания на постр.А. А., следва да се преценяват по медико-биологичния
признак: Разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Установените травматични увреждания при А. А. са
тежки и обикновено водят до тежки функционални нарушения на мозъчната дейност
изразяващи се в тежко разстройство на съзнанието - кома и евентуално гърчова
симптоматика, като не е характерно след такива увреждания пострадалият да
продължи да извършва активни действия, каквито е извършвал преди получаване на
уврежданията.
Експертизата приема, че едновременно с получаването на тежката черепно-мозъчна травма А. е изпаднал
в травматична кома, от която в процеса на лечение е преминала в по-лека степен
на степенно разстройство на съзнанието – сопор. От гореизложеното следва да се
приеме, че докато е бил в кома А. А. не е изпитвал болки, след което при
преминаване в по-лека степен на степенно разстройство на съзнанието в
болничното заведение, е възможно същият да е усещал притъпени болки, които не
могат да са били по-силни от обичайните за този вид увреждания.
Видно от
заключението на съдебно-химическата и токсикологичната
експертизи по делото е в кръвната проба взета от пострадалия А. е установено
наличие на етилов алкохол в количество 1,82 промила и не е установено наличие на токсични,
наркотични или упойващи вещества и медикаменти. Ако се приеме, че кръвната проба от постр.А. А. е взета
между 07,35 и 07,51 часа на 08.07.2017г., преди вземането й на А. А. не са
прилагани вливания на обемзаместващи разтвори и при химическо изследване е установена
концентрация на алкохол в кръвта – 1,82 промила, то след изчисление по
формулата на Видмарк, следва да се приеме, че в 06,01 часа на 08.07.2017г.
концентрацията на алкохол в кръвта е била - не по-малко от 2,06-2,09 промила
етилов алкохол.Установената алкохолна концентрация е в границите над средните
стойности на средна степен на алкохолно опиване. При такава степен на алкохолно
опиване обикновенно, при непривикнали към алкохола, са налице значителни
нарушения в мисленето, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, концентрацията, силно забавени реакции, афекти,
понякога сънливост и др.
По отношение на подсъдимия
от заключението на неоспорената психиатрично-психологичната експертиза се устанвовява, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си към 08.07.2017г., както и към
настоящия момент. С оглед на психичното и интелектуалното си състояние същият
може да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда
достоверно, ако желае. При подсъдимия налице склонност към импулсивни
отреагирвания с цел да се разреши съществуващото вътрешно напрежение в
емоционалната сфера; „нагонните импулси" доминират над защитните механизми
на Свръх-Аз-а; склонен е да действа с бърз интензитет на негативните
емоционални преживявания при липса на вътрешен самоконтрол, като остава
инфантилно недооценъчен към последиците от своето поведение.
По делото са били приобщени СД-дискове, съдържащи
записи от 08.07.2017г. от охранителните
видеокамери, монтирани по описания маршрут, по който са се движил подсъдимия и
пострадалия и придружаващите ги лица. Същите били предмет на оглед на
веществени доказателства от 20.02.2018г. и на техническа експертиза, при която
съдържанието им било възпроизведено на хартиен носител и от тях е видно, че
инцидентът се е състоял по описания по-горе начин.
Тази фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н.Р.И., Й.А.Й., К.Н.С., Ж.Г.Й., Я.А.А., В.А.А.,
В.И.С., И.Б.А. и А.Н.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и дадените
в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2
от НПК, както и тези на свидетелите С. И.А., Р. Н. К., В. А. А., П. М. М., С. М.
Т., М. М. И., Ф. М. М., П. И. Т., Н. К. С., М. Й. Д., Д. Р. С., К.П. П., П. К.
П., Е. И. И., Б.П. Б., Р.И.А. и С.П.А.;
както и от приложените по делото доказателства и доказателствени
средства – протоколи за оглед на местопроизшествие на ВД, ведно с фотоалбуми
към тях, СМЕ и допълнителни СМЕ, техническа експертиза, химическа, експертиза,
токсикологична експертиза, психиатрично-психологична експертиза, допълнителната
СМЕ от съдебното следствие, определения на РС-Бяла и на ОС-Русе, справка за
съдимост, биография, декларация и др., както и от веществените доказателства по
делото - 9 бр. компакт дискове съдържащи записи от охранителни камери на клон
на банка ДСК в град Бяла, обл. Русе, ул. Васил Левски № 8, аптека „Кадента“
намираща се в град Бяла, обл. Русе, ул. Васил Левски № 4 собственост на фирма
„Стефанов“ ООД със седалища в град Бяла, обл. Русе, ул. “Стефан Стамболов” № 5,
Кантора на Нотариус Е. Д. в град Бяла, обл. Русе, ул. Васил Левски № 2,
сградата на Община град Бяла в град Бяла, обл. Русе, пл. Екзарх Йосиф I № 1,
кафе „Роял“ в град Бяла, обл. Русе, ул. Хаджи Д. № 1, собственост на фирма ЕТ „ К.- ИК – К. К.“,
Магазин за газови уредби в град Бяла, обл. Русе, ул Ген. Арнолди № 10,
собственост на фирма ЕТ „ Г. П.“, магазин за пакетирани стоки в град Бяла, обл.
Русе, ул. Хаджи Д. № 13, собственост на
фирма „ЕЛИ- ТРЕЙД БЯЛА“ ЕООД, обменно бюро на фирма ЕТ „Т. К.- И. ***, магазин
за детски играчки „Йоана“ в град Бяла, обл. Русе, ул. Хаджи Д. № 20, както и
гипсова отливка от бетонни плочки намиращи се пред бар „Роял“.
Авторството на подсъдимия - нанасянето на удара, довел
до падането на пострадалия причиняването на уврежданията давели до смъртта му
съгласно изложеното - е установено по несъмнен и категоричен начин по делото.
По делото е безспорно установено, че такъв удар, респ. последвалото падане на
пострадалия по гръб е нанесен единствено от подсъдимия, в този смисъл са
непротиворечивите показания на свидетелите Н.И., С. А., Р. К., В.А., Й.Й.. В
съдебно заседание свидетелите И. и Й. Й. очевидно спекулативно и повлияно от
горепосочените си етнически и роднински връзки с подсъдимия и личното му
присъствие при разпита, говорят уклончиво че видели само замахването на
подсъдимия и падането на пострадалия, но не били сигурни относно вида на самия
удар. И двамата, обаче в съдебно заседание, потвърждават показанията си от
досъдебното производство, където изрично заявяват, че са видели самия удар и
падането на пострадалия. Показанията на свидетелите С. и и В. А. и св. К. са приобщени по реда на чл. 283 вр. чл. 373 ал. 1 вр. 371
т. 2 от НПК. Тези доказателства в полза на обвинението са подкрепени изцяло от
възпроизведените от свидетеля /полицейски служител/ Ф. М. разкази за станалото
както на очевидците, така и на самия извършител - подсъдимия - непосредствено
след разкриването му. Те се подкрепят изцяло и от останалите гореизложени данни
за предисторията и „логиката“ на конфликта. От друга доказателствата по делото
изключват /не съдържат каквито и да било данни/ за какмито и да било други
действия или въобще събития, довели до падането на пострадалия по описания
начин, респ. причиняването на съчетаната му черепно-мозъчна травма и смъртта.
Най-сетне в същата насока са и горепосочените записи от охранителните камери в
района на местопроизшествието.
Съдебният състав възприе
като неоснователни, той като изцяло се опровергават от доказателствата по
делото в съвкупността им и доводите за провокативно и агресивно държане от
страна на пострадалия, касаещо пряко конкретно подсъдимия, което да е от
естество да го предизвика към защитни действия в своя или чужда полза или да го
доведе до стихийно протичаща неконтролируема реакция в съзнанието му,
занижаваща самоконтрола или самооценката му. Това се отнася както до събитията
в дискотеката, така тези извън нея, предхождащи причиняването на смъртта му. В
тази насока, съобразно гореизложеното
по делото е категорично
установено, че:
пострадалият е дошел в дискотеката много по късно
от двете компании на племенника на подсъдимия и самия подсъдим;
не той, а членове на компанията на св. Й. са
предизвиквали шокиращи за малкия провинциален български град ситуации;
не той, а описаните също членове на тази компания упорито
са го дразнели един след друг с искане на цигари, предхождани и от прегръдки от
св. Н.И., и на фона на „сензационните“ за местното население изяви на „травеститите от Русе“;
въпреки възникналите гореописани словесни
конфликти, вкл. псувни и обидни думи с посочените свидетели от компанията на
племенника на подсъдимия,
пострадалият не е нападал никого, а е отвърнал на
предприетата от св. Ж.Й. и след него Й.Й. вербална и физическа агресия, при
това
не е създал опастност и не е причинил нищо на
никого и най-сетне
въобще не е контактувал по никакъв начин, камо ли да засегне или създаде
опастност за подсъдимия.
Както
по отношение на подсъдимия, така и за племенника му - св. Й. Й. - обективно липсват каквито и да било увреждания или
опастности от посегателство върху статуса и патримониума на всеки от тях или
други лица, нито дори предпоставки за изграждане на хипотетична представа за
такива опастности. Както се изложи, при нападението върху него пострадалият е
бил сам, не е бил причинил до момента нищо лошо на никого, срещу единната и
задружна посочена компания с племенника на подсъдимия. Няма как при тези
обстоятелства да се обоснове възникване на реална представа в съзнанието на
подсъдимия за опастност за племенника му или другиго. Самият подсъдим вече се е
бил включил, както се посочи, в „задявките“ на компанията на племенника си,
като също е искал цигара от пострадалия. Сторил е това след като пострадалият
вече неколкократно е демонстрирал както нежеланието си да черпи с цигари ромската
група, така и силното си раздразнение от съвместните й изяви с „травеститите от
Русе“.
Следва да се
прибави и аргумента, че очевидната проява на грижа на подсъдимия за
непълнолетния му тогава племенник би била да го посъветва въобще да не ходи на
дискотека и пие алхохол За какъвто се установява че му е давал и пари/ в
дискотеката късно след полунощ и до зори.
Логичният
извод от всички тези обстоятелства е, съчетано и с горните изводи на
комплесната психиатрична психологическа експертиза е, че
извършеното
от подсъдимия не почива на защитна или друга хуманна реакция, неправилна представа
или обида, а
представлява
съзнателно възползуване и намеса в ескалиралия /впрочем изцяло под негово
наблюдение/ конфликт, с цел проява на
физическо надмощие и агресия, при демострирано пълно пренебрежение на
общоприетите правила и норми за държане в обществото, вкл. и към
първостепенните такива относно зачитането на живота и здравето на другите хора.
Сторил е това от позицията и с амбицията
на по-възрастния и силен участник, по един, за съжаление , ноторно известен на българските граждани маниер на повокиране,
ескалиране и брутализиране на опасни конфликти.
Следва да се
посочи, че показанията на свидетелите от „компанията“ около свид. Й.Й. - Ж. Й.,
С. А., К.С., Р. К. - се отличават с очевиден стремеж за преиначаване на
случилото се в полза на подсъдимия и вреда на пострадалия. Така във всичките им
разпити, последващи първоначалните непосредствено след процесното деяние, се появяват
нови твърдения за обиди, псувни, агресивно държане от страна на пострадалия, за
да се стигне и до твърдения от страна на св. С. А. за негови заплахи с пушки.
Тези допълнителни твърдения са напълно нелогични, опровергани от показанията на
останалите участници в процесните събития както се посочиха в дискотеката преди
нападението над пострадалия и не се подкрепят дори и от твърденията на
подсъдимия.
Най-сетне
тезата на подсъдимия, поддържана още на досъдебното производство /обясненията
му от там са четени по реда на чл. 279 ал. 1 т. 3 и 4 от НПК / че друг е
нанесъл процесния удар на пострадалия освен от гореизложеното се опровергава и
от показанията на св. Й. за опитите на подсъдимия да го накара да поеме вината
за случилото се, поради, също рутинното за общностите на подсъдимия, виждане,
че поради непълнолетието му той няма да понесе отговорност за настъпилата
смърт.
При тази
установеност съдът прие следното
ОТ
МАТЕРИАЛНОПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият
е пълнолетно и съобразно гореизложеното относно личността и комплексната
съдебнопсихологическа психиатрична експертиза
вменяемо,
следователно наказателно отговорно лице.
По изложения
начин, 08.07.2017г. в гр. Бяла той упражнил описаното физическо насилие върху
пострадалия А. С. А. - нанесъл му удар с юмрук в областта на лицето, който
довел до падането му и удар на главата му върху твърдата повърхност на местопрестъплението.
Само по себе си упражнното насилие било от естество и обективно е довело до
настъпването на съставомерния резултат. Съприкосновението - удара на главата му
в твърдата повърхност на площада в гр. Бяла - при падането на пострадалия довело
до гореописаните травматични увреждания,
визиращи тежката му черепно мозъчна травма, в резултат на която, въпреки
проведеното лечение, настъпила смъртта на пострадалия. Последната се явява
пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия. По този подсъдимият
осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на вмененото му
престъпление.
От
субективна деецът е осъзнавал съставомерните обективни признаци. Деянието е
извършено виновно, при съставомерната форма на вина евентуален умисъл. Обвиняемият
е съзнавал насочеността и силата на своя удар, това че вследствие на него
пострадалият ще падне на земята в цял ръст и че при удара в твърдата земна
повърхност на конкретното място на инцидента, ще настъпят тежки увреждания по
организма на пострадалия, включително и прекъсване на жизнените му функции, но
е бил съгласен с настъпването на вредоносния резултат. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
допускал настъпването им.
Съдът
възприе изцяло обвинителната теза за тежкоквалифициращия престъплението признак
деянието да е извършено по хулигански подбуди. Свързано с това не намират
опора, а се опровергават изцяло от доказателствата по делото доводите на
защитата на подсъдимия за преквалификация на процесното деяние
катонепредпазливо причиняване на смърт при умишлино причиняване на следна
телесна повреда, в афектно състояние предизвикано от пострадалия - по чл. 124
ал. 2 от НК. Както се изложи, подсъдимият е нямал никакъв пряк и непосредствен
конфликт с пострадалия. Напротив А. е бил сам в конфликт с група лица на
неговата възраст, като тази група лица се е намирала на разстояние от 30 метра
от мястото на което се е намирал подсъдимият. Независимо от това, че
пострадалият А. е младеж на 18-години, а самият обвиняем - здрав мъж на 32
годишна възраст, видимо по-едър от пострадалия младеж, както и това, че между
тях нямало какъвто и да е конфликт, а такъв с нисък интензитет е имало между
останалите младежи и пострадалия А., това не попречило на оподсъдимия да
изпълни намислената от него саморазправа - тичешком да се приближи към
пострадалия А. и със силен и рязък удар с юмрук, да извади от равновесие
повлияното от алкохола пострадало момче, което вследствие на този удар да падне
в цял ръст на твърдата земна повърхност и вследствие на това падане да бъде
причинена и тежката черепно-мозъчна травма. Изложиха се подробни съображения за
това, че процесните действия на подсъдимия, довели до умъртвяването на
пострадалия, са били мотивирани и целели проява на безскрупулно силово
физическо надмощие и чрез него и едновременно с него да покаже явното си
неуважение към обществото и да демонстрира грубо незачитане на установените
социални ценности, вкл. суверенното право на всеки на живот и телесна
неприкосновенност. Същият е целял единствено и само да демонстрира по всякакъв
неправомерен начин, физическото си превъзходство над пострадалия А.. Съобразно
изложоеното по делото е категорично установено, че е знаел, е че пострадалият е
сам, без свои приятели на площада на гр. Бяла, въпросната сутрин. Не бил лично или
по друг начин провокиран, нето зяаплашен от пострадалия. Не била налице и каквато и да е друга причина – изложиха се
съображения, че племенникът му Й.Й. бил по време на конфликта си с пострадалия
в присъствието на други младежи, свои приятели и по никакъв начин не е бил
застрашен и заплашен от действията на пострадалия, дари изрично е заявил това на вуйчо си –
подсъдимияе искал да го отведе от мястото. Въпреки всичко това подсъдимият предприел процесното брутално физическо
нападение върху нищо неподозиращия пострадал.
Тезата за афектно
състояние на подсъдимия при процесното деяние се опровергава категорично и от
неоспореното заключение на комплексната психпиатрична психологическа експертиза,
съгласно която същата роднинската му връзка със свид. Й. е провокирала реално
негативно преживяване при инцидента, съответствуващо на фазата на провокация
при физиологичен афект, но при подсъдимия не е установена вегетативна фаза,
същинска фаза и такава на изчерпване. Това изключва протичането на физиологичен,
още по-малко патологичен ефект при осъществяването на процесното деяние.
Ето защо
съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за
виновен по инвокираното от прокурора обвинение в престъпление по чл. чл. 116,
ал.1, т.11, пр.1 вр. чл. 115 от НК, за това че умишлено умъртвил прострадалия А.
С. А., като деянието е извършено по хулигански подбуди и смъртта настъпила на
15.07.2017 г. в „УМБАЛ –Русе“ АД в гр. Русе.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието
на подсъдимия съдът констатира липсата на отегчаващи отговорността му
обстоятелства и като смекчаващи такива - чистото му съдебно минало, както и посоченото
относно невисокото му интелектуално ниво и социализация. Последното в процесния
случай има значение за липсата на достатъчно морално-психологически задръжки в
съзнанието му при предприемането на инкриминираните действия на подсъдимия и
следва да се има предвид доколкото формирането на личността му е обективно
обусловено и не следва да отегчава положението му. Същевременно, при
определянето на дължимата санкция с оглед изискуемите съгл. чл. 36 от НК цели
както на специалната, така и на генералната превенция, съдът съобрази сравнително
високия ръст на престъпленията против личността в страната, трагичния отглас на извършеното тежко
престъпление в родния град на младия човек, както и негативното отражение на
събития като процесното върху ноторно известните за страната напрежения на
междуетническа основа. При отчитане на комплекса от установени обстоятелства
съдът възприе тезата на държавното обвинение и наложи на подсъдимия
най-леката по вид от предвидените в закона санкции, а именно лишаване от свобода,
в максимално предвидения в закона размер, а именно двадесет години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Причини за извършването на
престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и възникналия и ескалирал
конфликт между негови познати и пострадалия.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
По гражданските искове.
Същите са с правно основание чл. 45
ал. 1 от ЗЗД, с предвидената от законодателя възможност за дирене на парична
обезвреда за неимуществените вреди на ищците. Такива за всеки от тях се явяват преживените
тях морални болки и страдания – неописуемата мъка заради смъртта на пострадалия,
безвременния и нелеп начин на настъпването й, безвъзвратната загуба на син -
млад, още неживял човек, на когото, както и на евентуалното му семейство и
внуци от него, те няма да се радват и на чията помощ и грижа няма да могат да
разчитат в старостта си. Горепосочените свидетели А. и К. установяват, че
ищците преживяват изключително тежко случилото се до степен да са се променили
безвъзвратно като хора и да ограничат социалните си контакти. Съобразно
изложеното по делото са установени по несъмнен и котегоричен начин елементите от
хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД – авторството и противоправността на деянието
на подсъдимия и причинно следсвената му връзка с вредоносния резултат. Ето защо
в патримониума на подсъдимия е възникнало задължението за обезвреда на
неимуществените вреди на пострадалия. Като съобрази горните обстоятелства,
както и обичайния за страната жизнен стандарт както на ищците, така и на хора
като подсъдимия, съдът определи размера на адекватния в кслучая паричен
еквивалент на по 100 000 лв. за всеки от
ищците и в тези размери уважи исковете, със законните последици, а в останалите
им части ги отхвърли.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: 9 бр. компакт дискове, съдържащи записи от охранителни
камери на клон на банка ДСК в град Бяла, обл. Русе, ул. Васил Левски № 8,
аптека „Кадента“ намираща се в град Бяла, обл. Русе, ул. Васил Левски № 4 собственост
на фирма „Стефанов“ ООД със седалища в град Бяла, обл. Русе, ул. “Стефан
Стамболов” № 5, Кантора на Нотариус Е. Д. в град Бяла, обл. Русе, ул. Васил
Левски № 2, сградата на Община град Бяла в град Бяла, обл. Русе, пл. Екзарх
Йосиф I № 1, кафе „Роял“ в град Бяла, обл. Русе, ул. Хаджи Д. № 1, собственост на фирма ЕТ „ К.- ИК – К. К.“,
Магазин за газови уредби в град Бяла, обл. Русе, ул Ген. Арнолди № 10,
собственост на фирма ЕТ „ Г. П.“, магазин за пакетирани стоки в град Бяла, обл.
Русе, ул. Хаджи Д. № 13, собственост на
фирма „ЕЛИ- ТРЕЙД БЯЛА“ ЕООД, обменно бюро на фирма ЕТ „Т. К.- И. ***, магазин
за детски играчки „Йоана“ в град Бяла, обл. Русе, ул. Хаджи Д. № 20, приложени
към кориците на делото следва да се върнат на собствениците им, а гипсова
отливка от бетонни плочки намиращи се пред бар „Роял“ след влизане на присъдата
в сила като, вещ без стойност, да се унищожи.
По тези
съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: Член съдия: