Р
Е Ш Е Н И Е № 374
гр. Хасково, 17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Д.Х., като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 488
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 319 от 20.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 2463 по описа за 2018г. на Районен съд – Хасково на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ вр. чл. 45, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 е осъдено
да заплати на Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 1 000
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП на 10.08.2018г., причинено
от Ж.И.Ч., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда (17.10.2018г.) до
окончателното заплащане на главницата, като искът за разликата над сумата
от 1 000 лева до пълния предявен размер
от 5000 лева е отхвърлен. Присъдени са
разноски в полза на страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от
иска, съответно ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Н.К.
сума в размер на 296,00 лева, а Н.К. е
осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер на 464,00 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез
процесуалния му представител адвокат К.Г., в частта в която първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 1 000 лева до сумата в размер на 2 500 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както
и в частта, с която са били присъдени деловодни разноски в полза на ответника.
Твърди, че макар изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на
противоправно поведение от застрахования, на неимуществени вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с това деяние и на застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника – застраховател да са правилни,
погрешно е определен размерът на заместващото обезщетение. Счита, че същият е
занижен и не е съобразен действителната тежест на причинените неимуществени
вреди. В тази връзка уточнява, че първоинстанционният съд не е извършил
подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, тъй като при
такъв биха се установили действителния интензитет и вид на претърпените болки и страдания,
вследствие на противоправното поведение на деликвента. Посочва, че в нарушение
на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не са отчетени
всички обстоятелства, определящи размера на обезщетението, а именно –
конкретната икономическа конюнктура в страната и увеличеният лимит на
отговорността на застрахователите по смисъла на чл. 432 от КЗ към момента на
възникване на деликта. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с
която предявеният иск е отхвърлен за сумата в размер над 1 000 лева до
сумата в размер на 2 500 лева и да постанови друго, с което да осъди ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на въззивницата сумата в размер на 1 500 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата. Претендира направените деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции. Представя списък с разноски на основание чл. 80
от ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна
в случай, че същото е над предвидения в нормативната уредба минимум.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, в който се твърди, че
въззивната жалба е допустима, но неоснователна, тъй като оспорваното решение е
правилно. Счита присъденият размер на обезщетение за претърпените от
въззивницата неимуществени вреди за правилен, тъй като напълно репарира
доказаните вреди. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния
съд в обжалваната му част. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, а решението в обжалваната му
част - неправилно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на Н.К., с която е предявен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Искът по чл. 432,
ал. 1 от КЗ представлява иск за присъждане на обезщетение за вреди
(неимуществени и/или имуществени), причинени от застраховано лице, пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Имуществената отговорност на застрахователя
възниква при настъпването на следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника
(застрахователя), 2) противоправно деяние, извършено от застрахования, 3)
вреда, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата.
Последната предпоставка за пораждане на права на увреденото лице спрямо
причинителя на вредата, съответно неговия застраховател, е наличието на вина,
която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
Първоинстанционният
съд е приел, а и страните не оспорват, че от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява наличието на всички юридически факти
от фактическия състав на имуществената отговорност на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, а именно че на 10.08.2018г., около 16:05 часа в град ***, на
кръстовището между булевард *** и булевард *** – детелина ж.к.***, Ж.И.Ч. при
управление на лек автомобил марка “Форд”, модел “Фокус” с рег. № *** нарушил пътен знак Б2, навлезнал в
кръстовището и реализирал ПТП с лек автомобил марка “Пежо”, модел “Партнер” с рег. № ***, управляван от Н.Д.К., вследствие на
което й причинил телесни повреди и, че водачът на Ж.И.Ч.
има валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”
с въззиваемия ЗД “Бул Инс” АД, което е възникнало въз основа на
застрахователна полица № *** от 05.01.2018г.,
с период на застрахователно покритие от 11.01.2018г. до 10.01.2019г.
От изложеното,
както и от вида на предвиденото в ГПК въззивно производство като ограничен
въззив (предвид правомощията на въззивната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК)
следва, че спорът между страните се концентирира върху спазването на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определ яне
на справедливо заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди и
дали за твърдените болки и страдания следва да се присъди по-висок размер на
същото.
От приетото
заключение на СМЕ се установява, че в следствие на ПТП-то Н.К. е получила
следните увреждания, а именно: контузия на шията (болки, усилващи се при
движение, проявени при опипване и натиск в областта на шията, придружени с
чувство за схващане /контрактура/ на мускулите покрай гръбнака в шийния отдел),
кръвонасядане на ляво седалище и ляво коляно, контузия на ляв лакът и лява
предмишница и контузия на гръден кош. Вещото лице е посочило, че уврежданията
са причинени от действия на твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени
при автомобилна травма в купе, като възстановителният период е до 20 дни.
В съдебно
заседание, провело се на 22.04.2019г., при изслушване на вещото лице, се
изяснява, че предписаната шийна яка, не е лечения за понесената травма, а е
превенция, тъй като шийният отдел е свързан с поддържането на жизнено важни
функции.
Съдът намира, че
заключението по приетата СМЕ, следва да бъде кредитирано изцяло, тъй като е
извършено обективно и компетентно, дадени са изчерпателни отговори на всички
поставени въпроси. Съгласно чл. 202 от ГПК съдът обсъжда заключението на вещото
лице заедно с другите доказателства. В настоящия случай обстоятелствата,
свързани с вида и размера на твърдените неимуществени вреди, се изясняват и от
приетите по делото писмени доказателства. От листа за преглед на пациент в
спешно отделение № 13159 от 10.08.2018г. се установява, че непосредствено след
претърпяното ПТП, увреденото лице е страдало от болки в шийната област. След
извършен преглед на 13.08.2018г. от специалист ортопед-травматолог за основната
диагноза контузия на травма и повърхностни травми на няколко области от горни и
долни крайници е предписана външна терапия, носене на шийна яка за минимум 20
дни и перорално приемане на лекарствени продукти (Амбулаторен лист № 000557 от
13.08.2018г. и Амбулаторен лист № 000574 от 20.08.2018г.). На пострадалата е
издаден болничен лист № Е20182257955/15.08.208г. от „Медицински Център ***“
ЕООД за режим на лечение домашен-амулаторен за период от 20 (двадесет) дни от
13.08.2018г. до 01.09.2018г.
Освен посочените
телесни повреди вследствие на ПТП са причинени и психически такива, а именно
увреденото лице е страдало от постравматично стресово разстройство, което се
извежда от събраните по делото доказателства – Амбулаторен лист № 307 от
22.08.2018г., издаден от специалист психиатър и показанията на свидетеля К..
В съдебно
заседание, провело се на 28.01.2019г., е проведен разпит на свидетеля Е.К.,
сестра на въззивницата. От разказаното се установява, че непосредствено след
пътния инцидент пострадалата е била силно стресирана, без кръвни травми по
тялото, с болки във врата, ръката и крака и с хематоми. Първите два дни прекарала
на легло, но болките не отшумели, а се засилили, което наложило посещението при
лекар ортопед-травматолог. Предписано й било да носи шийна яка за период от
около 20 дни. Уточнява се, че заради травмите сестра й не можела да се грижи
сама за себе си, което наложило свидетелят К. да се пренесе. Свидетелят
изяснява, че физическите травми отшумели в посочения възстановителен период, но
преживеният стрес от ПТП-то довели до посттравматично стресова разстройство, за
което били изписани антидепресанти. Пострадалата отказвала да упражнява правото
си да управлява МПС и се налагало неините близки да я возят. Свидетелят
посочва, че по негова преценка психическата травма и към момента на съдебното
заседание не е отшумяла, тъй като сестра й изпитвала страх от шофирането, макар
отново да управлява МПС.
Настоящият
въззивен състав счита събраните гласни доказателства за достоверени и дава вяра
на същите. В изпълнение на задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 172
от ГПК, показанията на роднини да бъдат преценявани с оглед на всички други
данни по делото, съдът извърши обстоен анализ на същите и ги намира за
последователни, логични и непротиворечиви. Не се установи свидетелят, макар и
роднина на едната страна по делото, да е заинтересован от изхода на правния
спор. Наличието на близка роднинска връзка с
пострадалата не може изначално да изключи възможността свидетелят да дава
достоверни показания. В случая същите следва да се ценят дори като такива с висока
степен на истинност и неподправеност, тъй като пресъздаваните факти са
възприети непосредствено от свидетеля и изцяло кореспондират с останалите
доказателства по делото.
След
преценката на всички събрани доказателства, относими до спорния предмет на
доказване (вид и размер на неимуществените вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования), съдът
следва при спазване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да определи заместващо
обезщетение по справедливост. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968г., постановено от Пленум на ВС справедливостта като критерий за
определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактно понятие.
Предполага се извършването на детайлна преценка с оглед на установените
конкретни факти и обстоятелства. Същевременно следва да се вземе под внимание и
целта на обезщетението, а именно - възстановяване на психическото равновесие на
пострадалия и компенсация за претърпените отрицателни емоции.
Следователно
при определяне на обезщетението трябва да се вземат предвид – характера на
увреждането, начина на извършването му, интензивността на претърпените болки и
страдания, периода на възстановяване, възрастта на увреденото лице и социално-икономическата
обстановка в Република България към момента на настъпване на процесното
увреждане на здравето. От установеното по делото следва, че в резултат
на ПТП са причинени както физически, така и психически травми. Физическите са се
изразявали в контузия
на шията (болки, усилващи се при движение, проявени при опипване и натиск в
областта на шията, придружени с чувство за схващане /контрактура/ на мускулите
покрай гръбнака в шийния отдел), кръвонасядане на ляво седалище и ляво коляно,
контузия на ляв лакът и лява предмишница и контузия на гръден кош, а
психическите – в посттравматично стресово разстройство. Основната диагноза,
поставена на въззивницата, контузия на шия, е свързана с редица опасностите за
здравето, за който посочва вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.
Същевременно мястото на контузията е специфично и неговото обездвижване се
извършва чрез поставяне на шийна яка, която има превантивна цел, а именно да
ограничи възможността за по-сериозни увреждания. Продължителността на търпените
болки и страдания е за период от месец, в който пострадалата е била лишена от
възможността да изпълнява трудовите си задължения, а в първите дни от
възстановителния период и да полага ежедневни грижи за себе си.
Причинените психически травми също се
отличават с висока степен на интензивност, тъй като са наложили посещение при
лекар психиатър и определяне на медикаментозна терапия. Претърпяното
противоправно деяние се е отразило на начина на живот на пострадалата и промяна
в нейните навици за един не кратък период от време (в първия месец след връщане
на работа, пострадалата се е страхувала да шофира).
Възрастта на пострадалата, а именно 43г.
към датата на увреждането, също следва да бъде преценена при определяне на
тежестта на претърпените вреди, с оглед невъзможността й да посещава работното
си място и изпитваният страх при управление на МПС.
Израз на волята на законодателят
обезщетението за неимуществени вреди да служи като заместващо и да цели
възстановяване на психическото равновесие на пострадалия и компенсация за
претърпените отрицателни емоции е определянето на висок нормативен определен
минимум на застрахователното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 492, т.
1 от КЗ в редакцията от ДВ, бр. 102 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016г., за всяко моторно превозно средство, което се
намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е
необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума
(лимит на отговорност), а именно за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. Следователно размерът на
обезщетението следва да отговаря на действителните претърпени болки и
страдания.
Настоящият въззивен състав споделя
изложеното от процесуалния представител на въззивницата, че при извършване на
преценка за справедливия размер на обезщетението трябва да се има предвид и
икономическата конюнктура в страната. Този показател обаче е само ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
В този смисъл съдът намира,
че независимо от конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към датата
на увреждането, водещи при преценяване на
справедливия размер на обезщетение са обстоятелствата, свързани с характера и
интензитета на вреди, а не размерът на минималната застрахователна сума и
икономическата конюнктура. От всички критерии, които следва да се вземат под
внимание при определяне размера на моралните вреди, трайността на страданието е
този, който се намира най-много в съответствие с гражданскоправния принцип, според
който при непозволено увреждане се дължи
пълно обезщетение.
С оглед изложеното съдът
намира, че неправилно е бил определен размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, но не поради несъобразяване с горепосочените показатели, а
поради погрешно отчитане тежестта и продължителността на болките и страданията.
Съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
определен по реда на чл. 52 от ЗЗД, е в размер на 2 500 лева, какъвто размер е
и претендираният от въззивницата.
Въз основа на изложените мотиви
настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната
част трябва да бъде отменено и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 2 от ГПК искът
да бъде уважен до претендирания с въззивната жалба размер от 2 500 лева.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззивника. Поискано е
присъждането на разноски и в двете инстанции съобразно окончателния изход на
правния спор. По отношение на въззивната инстанция съдът намира, че доколкото въззивната
жалба се уважава изцяло и е доказано, че страната реално е сторила търсените
деловодни разноски (съобразно указанията дадени, с т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г.,
постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК), следва същите да
се възложат в тежест на въззиваемата страна. Неоснователно е възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното се
различава с предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимум със сумата от 15 лева (претендирания
размер на адвокатско възнаграждение е 350 лева, а дължимия съобразно посочената
разпоредба е 335 лева), която не може да доведе до извод за прекомерност. Следователно
съдът намира, че ЗД „Бул Инс“ АД трябва да заплати на Н.К. сума в размер на 380
(триста и осемдесет) лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция
(350 лева – адвокатско възнаграждение и 30 лева – заплатена държавна такса).
С оглед на това, че с настоящото решение
се променя крайният изход на правния спор, следва да бъдат преизчислени
дължимите на страните разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената
част от иска. Съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК от страните,
ищцата е претендирала съдебни разноски в размер на 1480 (хиляда четиристотин и
осемдесет) лева, а ответника – в размер на 660 (шестстотин и шестдесет)
лева. Видно от представения списък по
реда на чл. 80 от ГПК обаче от ответника се претендира сума в размер на 80
(осемдесет) лева, представляващи ДДС върху заплатеното в размер на 400
(четиристотин) лева адвокатско възнаграждение, доколкото обаче няма представени
документи, които да удостоверяват, че такъв данък действително е платен, същият
не следва да се присъжда. Следователно съдът приема, че пълният размер на
претендираните от ответника разноски, направени пред първата инстанция, са в
размер на 580 лева.
С оглед уважаването на иска за сумата в
размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева и отхвърлянето му за сумата
над 2 500 (две хиляди и петстотин) лева до пълния предявен размер от
5 000 (пет хиляди) лева, съдът, счита, че ЗД „Бул Инс“ АД следва да
заплати на Н.К. сума в размер на 740 (седемстотин и четиридесет) лева, представляващи разноски пред първата
инстанция, а Н.К. ***“ АД сума в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева,
представляващи разноски пред първата инстанция.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 319 от 20.05.2019г., постановено по гр. д. № 2463 по описа за 2018г. на Районен съд – Хасково в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н.Д.К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 1 000 (хиляди) лева до 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, включително в частта за дължимите разноски за производството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** допълнително сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП на 10.08.2018г., причинено от Ж.И.Ч., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (17.10.2018г.) до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***
сума в размер на 1 120 (хиляда сто и двадесет) лева, представляващи
направените съдебноделоводни разноски в двете инстанции.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева, представляващи направените съдебноделоводни разноски в първата инстанция.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.