№ 300
гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000219 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №24/17.І.2024год. постановено по т.д.
№7/2023год. Старозагорският окръжен съд е осъдил З. Д.“ АД гр.София, ЕИК
******* да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законна представителка С. Е. П., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: гр.С. З. , бул. **********, вх.*******, сумата 45 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-
болки и страдания от телесните увреждания, които са му причинени при ПТП,
настъпило на *******год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.ІХ.2020год., като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение на неимуществени
вреди за сумата над 45 000лв. до претендираните 50 000лв., като
неоснователен, както и сумата 12 716.68лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди- извършени разходи за операция, лечение и
престой в болнично заведение- болница „А. - Т., причинени при ПТП на
*******год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 6.І.2023год.,
като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение на имуществените вреди за сумата
над 12 716.68лв. до претендираните 14 129.64лв., като неоснователен.
1
Осъдил е З. Д.“ АД гр.София, ЕИК ******* да заплати на адв.
Е. Е. от АК- С. З. адвокатско възнаграждение в размер на 5 202.33лв. за
осъществената безплатна адвокатска помощ на основание чл.38ал.2 ЗА,
съразмерно уважената част от исковете.
Осъдил е З. Д.“ АД гр.София, ЕИК ******* да заплати в полза
на държавата, по сметката на ОС-С. З., ДТ в размер на 2 308.67лв. и сумата
774лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съдебната
власт, съразмерно уважената част от исковете.
Осъдил е Т. П. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна
представителка С. Е. П., ЕГН ********** да заплати на З. Д.“ АД гр.София,
ЕИК ******* разноски в производството в размер на 179лв., съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2092/13.ІІ.2024год. е постъпила от З.
Д.“ АД гр.София, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори
Б. Г. И. и Р. В. М., чрез пълномощника му юрисконсулт А. С. срещу решение
№24/17.І.2024год. по т.д.№7/2023год. на Старозагорския окръжен съд в
частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди за сумата над 20 000лв. до присъдения
размер от 45 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.ІХ.2020год. до
окончателното и изплащане, и в частта, с която е уважен предявения иск за
заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, за сумата над 6 358.34лв. до присъдените 12 716.68лв.,
ведно със законната лихва, считано от 6.І.2023год. до окончателното и
изплащане. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС-
С. З. е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.51ал.2
ЗЗД и чл.52 ЗЗД и приетите по делото доказателства. Жалбоподателят моли да
се отмени решението на ОС- С. З. в обжалваните му части, като неправилно и
необосновано и въззивният съд постанови ново решение, с което отхвърли
исковете в посочените по-горе части, като неоснователни. Счита присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишено и
несъобразено с критериите за справедливост, със съдебната практика по
аналогични случаи към процесния период, както и с реално причинените
травматични увреждания на ищеца. Моли въззивният съд като отчете
своевременно релевираното и безспорно доказано по делото възражение за
2
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца/неговата майка и
законен представител, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137в,
137г, 137д от Закона за движение по пътищата- неправилното поставяне на
детето в столчето/кошчето, без поставяне/закопчаване с предпазни колани на
столчето и детето, се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите тежки травматични увреждания за детето в резултат на
процесното ПТП, затова 10% принос за съпричиняване на вредоносния
резултат, приет от първоинстанционния съд е изключително занижен и следва
да се определи поне 70% принос на пострадалия. Представя платежно
нареждане за изплатено застрахователно обезщетение, както следва: 20
000лв.- платено обезщетение за причинени неимуществени вреди, 7 466.23лв.-
лихва върху обезщетението от 20 000лв., дължима за периода от
11.ІХ.2020год. до 8.ІІ.2024год., 6 358.34лв.- платено обезщетение за
причинени имуществени вреди и 876.29лв.- лихва върху обезщетението от
6 538.34лв., дължима за периода от 6.І.2023год. до 8.ІІ.2024год. Претендира за
съдебните разноски по делото за двете съдебни инстанции.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Т. П. Б., ЕГН **********, представляван
от неговата майка и законна представителка С. Е. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.С. З. , бул. **********, вх.*******, чрез пълномощника му
адв. Е. Д. Е., оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното
дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на
първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваните
части, като и присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА за
оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищеца пред
настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените
от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
3
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд
въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца Т. П. Б., ЕГН
**********, представляван от неговата майка и законна представителка С. Е.
П., ЕГН **********, и двамата от гр.С. З., искове с правно основание
чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.429ал.3 КЗ срещу ответника З. Д.“
АД гр.София, ЕИК *******, за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в търпените болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания- термични изгаряния трета
степен на няколко области на тялото- коремна област, ляво бедро, лява
подбедрица и ходило, охлузвания по главата, линеарни счупвания на черепни
кости, контузия на мозъка, контузия на корема, при ПТП от *******год.,
причинено от виновното противоправно поведение на Е. В. П., ЕГН
**********, при управление на лек автомобил марка „Н. м. Т.“ с рег.
№*******, както и за сумата 16 856лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди- извършени разходи за операция, лечение и
престой в болнично заведение- болница „А. - Т., претърпени вследствие ПТП
от *******год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-
11.ІХ.2020год. до окончателното им изплащане, като се присъди и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на адв. Е. Е. за оказаната безплатна
правна помощ и представителство на ищеца по делото.
С оглед изложеното във въззивната жалба на З. Д.“ АД
гр.София, че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен
4
иска за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
сумата над 20 000лв. до уважения размер от 45 000лв., и в частта, в която е
уважен иска за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди
за сумата над 6 358.34лв. до уважения размер от 12 716.68лв., то
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за
изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е уважен за
сумата 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.ІХ.2020год. до
изплащането и 7.ІІ.2024год. /която законна лихва е в размер на 7 466.23лв./ и в
частта, с която е уважен предявения иск за изплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 6 358.34лв., ведно със законните
лихви върху сумата, за периода от 6.І.2023год. до 7.ІІ.2024год. /която законна
лихва е в размер на 876.29лв./, като плащане е извършено на 7.ІІ.2024год.,
видно от представеното пред настоящата съдебна инстанция платежно
нареждане за сумата 34 700лв., поради което в тази част спорът не е предмет
на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1
ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно
механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС Е. В.
П., ЕГН **********, причинените телесни увреждания на пострадалия ищец
Т. П. Б. и причинната връзка между последните, деянието на водача и
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „Н. Т.“ с рег.№*******, управляван от Е. В. П. при ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица№BG/30/******,
валидна от 11.V.2020год. до 10.V.2021год., т.е. към момента на настъпване на
ПТП на *******год..
Старозагорският окръжен съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на
19.ХІ.2022год. присъда №30/3.ХІ.2022год. по НОХД№313/2022год. на ОС- Х.,
която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с
присъдата подсъдимият Е. В. П., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на *******год., на АМ „М. км. ****+***, в землището на гр.Х., о. Х., при
управление на лек автомобил марка „Н. м. Т.“ с рег.№******* е нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.20ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на едно лице- Н. Н. В., бивш жител на гр.С. З., и телесни
5
повреди на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота на Т. П.
Б. от гр.С. З. и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота на С. Е. П. от гр.С. З.-
престъпление по чл.343, ал.3, б.“Б“, пред. първо НК във връзка с ал.4 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест
месеца, чието изпълнение на основание чл.66ал.1 НК е отложено за срок от 5
години. На основание чл.343г НК му е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две
години и шест месеца.
Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните
факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването
на процесното застрахователно събитие на *******год., около 14.40часа, на
АМ „М. км. ****+***, в землището на гр.Х., о. Х., виновното му причиняване
от водача Е. В. П., ЕГН **********, който при управление на лек автомобил
„Н. Т.“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение- чл.20ал.1 ЗДвП,
като поради несъобразена скорост с пътните условия, след ляв завой, е
загубил контрол над управляваното от него МПС, излезнал е вдясно от
пътното платно по посоката си на движение, и се е блъснал в металната
еластична ограда и в основата на метален знак, вследствие на което се е
завъртял около вертикалната ос на центъра на тежестта на ляво, продължил е
напред движението при условие на странично триене на металната ограда,
след което е настъпило обръщане на автомобила по таван, с което е причинил
следните телесни увреждания на пострадалото малолетно дете Т. П. Б.-
термични изгаряния от трета степен на няколко области на тялото- коремна
област, ляво бедро, лява подбедрица и ходило, охлузвания на главата,
линеарни счупвания на черепни кости, контузия на мозъка, контузия на
корема, вследствие на които увреждания пострадалият е претърпял
неимуществени вреди- болки и страдания от получените телесни увреждания
/физически и психически/, както и имуществени вреди- разходи за операция,
лечение и болничен престой в болница „А. - Т..
Безспорно е по делото и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Н. м.
6
Т.“ с рег.№*******, управляван от деликвента Е. В. П. към датата на
настъпване на процесното ПТП- *******год., при ответното застрахователно
дружество З. Д.“ АД гр.София по застрахователна полица №BG/30/******,
валидна от 11.V.2020год. до 10.V.2021год.. Безспорно е и че на 11.ІХ.2020год.
застрахованото лице Е. В. П. е уведомил застрахователното дружество за
настъпилото застрахователно събитие- ПТП на *******год., с уведомление вх.
№5151/11.ІХ.2020год.
В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът Т. П. Б., ЕГН
**********, който е малолетен, представляван от неговата майка и законна
представителка С. Е. П., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. Е. Е., е
предявил застрахователна претенция, с вх.№1518/13.ІV.2021год., по която в
ответното застрахователно дружество са образувани: щета№ ***********,
щета№ ************ и щета№ **********. Но на 14.VІІ.2022год. С.
Веселинова П., представляваща малолетния си син Т. П. Б., е получила от З.
Д.“ АД гр.София „уведомление-отказ“ за изплащане на застрахователно
обезщетение за претендираните от малолетното дете неимуществени и
имуществени вреди, поради липсата на основен елемент от фактическия
състав на деликта- противоправно поведение на деликвента, според
представените със застрахователната претенция доказателства. Ето защо за
ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез искове по
чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, в резултат на причинените му телесни увреждания при
процесното ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата. От така установените по делото факти,
следва да се приеме, че е налице отговорност на З. Д.“ АД гр.София по
7
преките искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ, т.е. предявените от ищеца Т.
П. Б., представляван от неговата майка и законен представител С. Е. П., искове
са доказани по основание.
По делото не се оспорва, че с платежно нареждане от
7.ІІ.2024год. ответното застрахователно дружество е платило на С. Е. П.,
представляваща малолетното дете Т. П. Б., като негова майка и законна
представителка, застрахователно обезщетение в общ размер на 34 700лв., от
които: 20 000лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законна лихва в размер на 7 466.23лв. върху сумата 20 000лв., за периода
от 11.ІХ.2020год.-датата на уведомяване на застрахователното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, до 7.ІІ.2024год.- датата на извършеното
от застрахователя плащане, преди подаване на въззивната жалба в съда, както
и 6 358.34лв. обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва в размер на 876.29лв., за периода от 6.І.2023год. до
7.ІІ.2024год..
В настоящето производство застрахователното дружество прави
възражения относно справедливият размер на застрахователното обезщетение
за претърпени неимуществени вреди над сумата 20 000лв. до присъдените
45 000лв. от първоинстанционният съд, като счита, че то не отговаря на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и е прекомерно, относно присъденото
обезщетение за имуществени вреди, като разходи за лечение, над сумата
6 358.34лв. до 12 716.68лв., като недоказано по размер, както и своевременно
релевираното и безспорно доказано по делото възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от майката и законна представителка на малолетното
дете С. П., че по време на настъпване на процесното ПТП, пострадалото
малолетно дете Т. П. Б. е пътувал при незаконосъобразно закрепено към задна
лява седалка детско столче, което е способствало за настъпване на
вредоносния резултат, поради изпадането на тялото му извън автомобила и
получаването на нараняванията и травмите, като моли съдът да определи 70%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на пострадалия,
тъй като счита определения от първоинстанционния съд 10% принос за
изключително занижен.
Първият спорен въпрос в настоящето производство е за
съпричиняване на вредоносния резултат от майката С. П. на пострадалия
малолетен Т. П. Б., каквото възражение застрахователят е въвел своевременно
в производството пред първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на
чл.51ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. При така установената фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че е налице
8
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. П.- майка на
пострадалия Т. Б., който е пътувал в автомобила на задна лява седалка в
детско столче, което не било правилно закрепено. В задължителната практика
на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че
обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от
ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС,
„съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на установените
в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също
така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Т.е.
съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица- деликвентът и
увреденият.
Безспорно е установено по делото, че деликвентът Е. П. като
водач на лек автомобил „Н. Т.“ с рег.№*******, е нарушил правилата за
движение по чл.20ал.1 ЗДвП, като е загубил контрол на управляваното от него
МПС, при което автомобилът е излезнал от лентите за еднопосочно движение
по магистралата и се е насочил към мантинелата вдясно, последвалали са
последователни удари в мантинелата, след което автомобилът се е преобърнал
по таван.
9
В Протокола за оглед на местопроизшествие от 7.ІХ.2020год.
и в Протокола за оглед на лекия автомобил „Н. Т.“ с peг.№******* от
16.ІХ.2020год. има данни за наличие на система за обезопасяване на деца
/детско столче/, макар да не е описана неговата марка и модел. Според
заключението на КСМАТЕ, детското столче отговаря на група 0/0+ и е
предназначено за деца до 13кг. Системата за обезопасяване на деца /детското
столче/ отговаря на нормативните изисквания в зависимост от теглото, да бъде
използвано за превозване на бебето Т. Б., който към момента на възникване на
произшествието е бил на 6 месеца. От Протокола за оглед на лекия автомобил
„Н. Т.“ с per.№******* от 16.ІХ.2020год. се установява, че автомобилът е с
дясна дирекция. Вещите лица по назначената КСМАТЕ, след анализ на
описаните деформации в двата протокола и снимковия материал към тях,
стигат до заключението, че вследствие на ПТП-то автомобилът е получил
силни деформации, концентрирани в предна дясна част на автомобила, като са
засегнати двигателен отсег, елементи на предно окачване, деформирани са
рамките на вратите и тавана- като най-големите деформациите са в предна
дясна част на автомобила. В материалите, приложени в ДП има данни, че
всички пътници са изпаднали от автомобила. Н. В. - пътник на предна лява
седалка е намерена извън обърнатия по таван автомобил, затисната от него,
откъм лявата му страница. С. П. - пътник на задна дясна седалка е намерена
извън обърнатия по таван автомобил, в близост до него /на около метър/,
откъм дясната му страница. Т. Б. - бебе на 6 месеца, пътник на задна лява
седалка, е намерен извън обърнатия по таван автомобил, откъм лявата му
страница, затиснат от него в областта на предния капак. В материалите по ДП
има данни, че детето е било поставено в детско столче. Вещите лица по
КСМАТЕ са категорични, с оглед данните по делото, че са налице обективни
данни в ДП, че детското столче не е било закрепено и е било поставено в
лявата част на задната седалка. Вида, характера и степента на телесните
наранявания на детето Т. Б. са получени при незакрепена към седалките на
автомобила обезопасителна система за деца и при не /или неправилно/
поставени предпазни колани на детето в столчето. Твърдят, че при правилно
закрепена обезопасителна система и правилно поставени предпазни колани,
детето би останало в купето на автомобила, закрепено за детското столче, а
детското столче- закрепено за седалката на автомобила. В този случай Т. П. Б.
не би получил термичните изгаряния в цитираните по-горе области и
10
линеарните фрактури в областта на черепните кости. Експертизата посочва, че
при пътуване на детето в детско столче, закрепено правилно към седалката на
автомобила и при правилно поставени предпазни колани на детето в системата
на обезопасяване, то не би изпаднало от купето на автомобила. Контузиите в
областта на мозъка, корема, охлузванията по главата биха могли да бъдат
получени в купето на автомобила. Линеарните фрактури в областта на
черепните кости свидетелстват за удар в твърд тъп предмет или притискане на
черепните кости, изгарянията в областта на тялото са причинени от разлятото
масло и антифриз, т.е. ако Т. не беше напуснал купето на автомобила,
вероятно нямаше да получи тези увреждания.
При преценката на степента на съпричиняване следва да се
вземе предвид конкретния принос на всяка от страните- участници в
произшествието. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат. Отговорността на водача на
моторно превозно средство за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма от тази на пътниците, пешеходците или
велосипедистите, например, и това произтича от качеството на моторното
превозно средство като източник на повишена опасност, който може да нанесе
много по-тежки вреди, отколкото споменатите участници в движението. ОС-
С. З. е приел, че макар и ищецът, чрез неговата майка и законна
представителка, да не е спазил разпоредбите на чл.137в и чл.137г от ЗДвП,
като е пътувал в системите за обезопасяване на деца, която не е монтирана в
съответствие с информацията за монтажа /инструкциите за употреба/,
предоставена от производителя на системата за обезопасяване на деца, в която
се посочват начинът и типовете превозни средства, на които може да се
използва безопасно, неговият принос за настъпването на конкретно
установените по делото вреди е значително по-малък от приноса на водача,
поради което съдът е определил съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 10 %. Деянието на деликвента, което е квалифицирано и
като престъпление по НК, за който е бил осъден с присъда№30/3.ХІ.2022год.
по НОХД№313/2022год. на ОС-Х., е по-тежко, поради което съдът е счел, че
неговият принос за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП е
90%.
11
Тук въззивният съд следва да посочи, че съгласно формираната
трайна съдебна практика, малолетното дете не е деликтоспособно и не може
да съпричини вредата по смисъла на чл.51ал.2 ЗЗД, при непоставен
обезопасителен колан или без използване на обезопасителна система според
неговата възраст, ръст и тегло, защото грижата за използването на
обезопасителната система за малолетното дете е вменена на неговия родител и
на водача на МПС. В този смисъл възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от майката на малолетното дете е неоснователно спрямо
малолетното дете, като обезщетение следва да се присъди в пълен размер. Тъй
като обаче ищецът Т. Б., представляван от неговата майка и законна
представителка С. П. не е подал въззивна жалба срещу решението на
първоинстанционния съд в тази част, то решението на ОС- С. З., с което е
прието 10% съпричиняване на вредоносния резултат от малолетното дете,
което е пътувало в процесния автомобил без правилно закрепено детско
столче, следва да се потвърди.
Другият спорен по делото въпрос е относно справедливия размер на
обезщетението на претърпените от ищеца неимуществени вреди и относно
дължимия размер на обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, в резултат на процесното ПТП.
Безспорно е по делото, че телесните увреждания, причинени на
малолетния ищец Т. П. Б. се намират в пряка причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
Е. В. П., което е установено с влязлата в сила присъда№30/3.ХІ.2022год. по
НОХД№313/2022год. на ОС- Х., която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд.
От заключението на комплексната СМАТЕ, изготвено от вещите
лица д-р Й. Г. И. и инж. Т Ц П се установява, че при ПТП настъпилото на
*******год., детето Т. П. Б., на 6 месечна вързаст, е получило следните
наранявания: Термични изгаряния трета степен в лява коремна област, задната
повърхност на ляв долен крайник и ляво стъпало. Наличие на екскориации в
областта на главата, наличие на линеарни фрактурни линии в областта на
черепните кости- фронтална и париетална, контузия на мозъка, контузия в
областта на корема. Според експертизата, установените и описани в
медицинската документация травматични увреждания отговарят да са от
12
действието на твърди тъпи предмети и действието на горещи химически
течности и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в
анамнестичните данни, а именно при настъпилото ПТП. Непосредствено след
хоспитализацията на 7.ІХ.2020год. е проведено интензивно лечение и
мониторинг на жизнените показатели на детето. На 11.ІХ.2020год. детето е
постъпило в К. по ******* на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД гр.Пловдив, където на
17.ІХ.2020год. е извършена ексцизия и свободна кожна пластика на 7% от
дорзална повърхност на ляво ходило, ляво бедро и подбедрица и
абдоминалната област. Донор- дясно бедро и дясна подбедрица. На
5.Х.2020год. детето е постъпило повторно в К. по ******* по повод
отхвърляне на част от трансплантатите след свободна кожна
автотрансплантация. На 7.Х.2020год. е извършено щателно почистване на
хипогастриум-коремна област и двата долни крайника и се е извършило
хирургическа обработка на раните. На 28.ІХ.2022год. детето е постъпило в
болница „А.”- Т. в клиника по пластична, реконструктивна и естетическа
хирургия, където е извършена оперативна интервенция Z- пластика по повод
уплътнаване на кожата в дорзалната област на лява колянна става и
невъзможност детето да си разгъне коляното в пълен обем. Вещото лице д-р
Й. И. твърди, че проведеното лечение е професионално и изпълнено по всички
алгоритми на медицинската практика. Лечението след термични изгаряния
трета степен крие множество рискове, най-честите от които са отхвърляне на
донорният участък, инфекция, сепсис, оформяне на бридове и участъци от
груба кожа. Протичането на лечението е продължително и свързано с
полагане на грижи от страна на близките и след изписване от болничното
заведение. Оздравителният период е строго индивидуален, зависещ и от
доброто общо състояние, полагането на адекватни грижи и спазване на всички
указания, давани от лекуващите лекари. Според вещото лице д-р И. са
настъпили очаквани усложнения- отхвърляне на част от донорната кожа, а по-
късно с времето и оформянето на брид в областта на задколянната ямка от
външна страна и невъзможност детето да си разгъне коляното в пълен обем.
Вещото лице д-р Й. И. е извършила преглед на детето Т. Б. на 29.ХІ.2023год. и
е констатирала, че детето е в добро общо състояние, на видима възраст,
отговаряща на действителната, с добре развита психомоторика. Сочи, че
детето ходи самостоятелно, без видими дефицити в походката. По коремната
стена в ляво от пъпа се установява овален участък от груба, неравна кожа с
13
размери около 20см. По средната трета на лявото бедро, по предната
вътрешна повърхност, както и по външната повърхност на левият долен
крайник, се установява наличието на същата кожа, както и наличието на
такава по тръбната повърхност на лявото ходило. В областта на дясното бедро
и дясната подбедрица също има белези, свидетелстващи за вземане на донорна
кожа. Според експерта физическо възстановяване на детето е налице. Предвид
получените очаквани усложнения- груба кожа в областта на корема и левият
долен крайник, и незадоволителен естетически резултат и в областта на
донорният участък, може да се наложат нови пластични намеси от
компетенцията на пластични хирурзи. Според експерта, в случай на
необходимост от допълнителни процедури/ операции, лечение/ за
възстановяване на пострадалото дете, същите ще бъдат свързани с болки,
страдания, болничен престой, лечение, възстановяване и допълнителни
средства.
Според КСМАТЕ, проведеното в Клиниката по пластично-
възстановителна хирургия при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД гр.Пловдив лечение е
адекватно и професионално. Според вещото лице д-р И., наличното
усложнение е свързано със спецификата на детската кожа, която е с изразена
тенденция за образуване на груби масивни цикатрикси и бридове и
съответства на дълбокото засягане на кожата при изгаряне трета степен-
засягане на кожа, подкожие и подлежащи тъкани. Според вещото лице
възникналото усложнение не е във връзка с неправилно третиране в лечебното
заведение или неправилни домашни грижи. Счита, извършената манипулация
в болница „А. - Т. е била наложителна. Същата би могла да се осъществи и в
България, и се покрива от Здравната каса. Вещото лице сочи, че по естеството
си хирургичната операция, извършена на детето Т. Б. в болница „А.“- Т. е Z -
пластика на кожа, ревизия на белега, чиято цел е била да бъде отстранена
причината за непълното разгъване в областта на колянната става в ляво. В
случая хирургичната операция е повлияла позитивно върху здравословното
състояние на Т. П. Б.. Вещото лице д-р И. сочи, че неизвършването на една
такава оперативна намеса навреме би задълбочила проблемите в областта на
лявата колянна става на детето, и по-късно би довела до трайна контрактура в
областта на същото коляно с всичките произтичащи усложнения.
Оперативната интервенция Z пластиката в областта на коляното в ляво,
според експерта, е била наложителна. Колкото до това, дали е било
14
наложително да бъде извършена в болница в Т. - е въпрос на личен избор,
мода, или по-високо гласувано доверие от страна на родителите към
въпросната болница. Няма причина такава интервенция да не бъде извършена
и в България в съответна клиника или отделение по пластична хирургия, тъй
като специалистите в тази област са квалифицирани и компетентни да решат
подобен проблем. Д-р И. сочи, че такава оперативна интервенция се покрива
от НЗОК в България. При проведеното лечението в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД
гр.Пловдив, според възможностите на лечебното заведение се е действало с
висок професионализъм и по всички правила на добрата медицинска
практика. По делото не са налице данни, от които да се направи извод, че
майката не е полагала необходимите общи и хигиенни грижи за детето.
Натрупването на кожа или други физиологични и морфологични изменения
върху изгорените участъци на левия крак на пострадалото дете са съответни
на крехката възраст и склонността към хипер гранулации, груби цикатрикси и
келоиди, както и дълбокото засягане на съответните участъци. Натрупването
на кожа върху изгорените участъци на левия крак на пострадалото дете се в
причинно-следствената връзка с настъпилите от ПТП телесни увреждания.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се
установява, че на 27.ІХ.2022год. детето Т. П. Б. е хоспитализиран в болница
„А. - Т.. На 28.ІХ.2022год. на Т. е била извършена оперативна интервенция Z
пластика в Клиника по пластична, реконструктивна и естетична хирургия на
болница „А. - Т.. За извършената операция, лечение и престой в болницата,
майката на детето С. П., с помощта на изтеглен от нея ипотечен кредит, е
заплатила сумата от 16 856лева /8 600 евро/. Изплатената сума от 16 856лв.,
представлява извършени разходи за операция, лечение и престой в болнично
заведение болница „А.“- Т. на детето, пострадало при ПТП от 7.ІХ.2020год.
Издадена е фактура №13352526/20.ІХ.2022год. за извършени разходи за
операция, лечение и престой в болнично заведение болница „А. - Т.. Левова
равностойност на фактурираните ТL /129 688,60 x 0.1089505 фиксинг на БНБ
към 23.ІХ.2022год., датата на извършеното плащане, е 14 129,64лв.. Вещото
лице уточнява в съдебно заседание, че преди да се извърши превода, е
изпратена една предварителна фактура, и в нея е написана прогнозна цена 8
600 евро. Това което са издали като фактура, това е стойността, приравнена от
турски лири в български лева. За последващ превод, или плащане в брой не е
представена информация. Експертът не може да посочи какво се е случило с
15
разликата от 2 726,36лв., тъй като няма РКО за разликата.
За изясняване на вида, характера и степента на преживените
от детето болки и страдания по делото са разпитани свидетелите Я. Г. Я-
полицейският служител, който първи се е отзовал на местоприезшествието,
ТВН и П. Т. Б., който е баща на ищеца, чиито показания за последователни,
убедителни и непротиворечиви. Свидетелят Я. Я. си спомня за процесното
ПТП на *******год., като сочи, че това е най-тежкото ПТП, което е
посещавал. Спомня си, че е било *******год., около 14:50-15:00часа, на
автомагистрала „М.“, на км 68+***, близо до тангентата за слизане от
магистралата към гр.Х., посоката на движение от С. към С.. Колата била „Н.
Т.“, със старозагорска регистрация, но не си спомня номера. Водачът бил
изгубил контрол, излязъл от дясно, ударил се в мантинелата, преобърнал се по
таван. Виждайки в съдебната зала майката на детето Т. - С. П., свидетелят
казва: ,,Госпожата тук е жива и здрава, не съм очаквал да я видя…‘‘.
Свидетелят посочва, че детето е било в ръцете на шофьора, с видими следи по
главата, след скенера се е установила фрактура на черепа. От другата страна
на колата била починалата жена. Майката на детето С. П., била от лявата
страна на автомобила, на земята, неподвижна. Имало детско столче със
сигурност в колата, отзад. Колата била по таван, като свидетелят не знае дали
столчето е било укрепено. Детето плачело, било в кръв, с видими следи по
главата. Свидетелят посочва, че имало подаден сигнал на тел.112, и по
разпореждане били на магистралата 3-4 минути след ПТП на мястото на
инцидента, а 3-5 минути след полицията пристигнали линейките. Посочва, че
детето с линейка тръгнало с баща си за Пловдив, а майка му тръгнала с друга
линейка.
От показанията на свидетеля П. Т. Б., който живее на
семейни начала със С. Е. П. и е баща на детето Т. Б., се установява, че били в
гр.И.. На *******год. тръгнали да се прибират, като пострадалите тръгнали
15-20 минути преди него, той тръгнал след тях, били с три коли. Били на
магистралата, като получил обаждане от бащата на пострадалата, че са
катастрофирали. Бил отбит пътят, полицаите го спрели, но свидетелят им
казал, че жена му и синът му са там. Изтичал до там. Нямало още линейка. С.
била просната на земята. Малкият бил в Е., целия в кръв и плачел. Линейката
дошла, качили детето и тръгнали към гр.Х.. Направили изследвания на главата
на Т., и установили, че има хематом. От там заминали за гр.Пловдив, в
УМБАЛ ,,С. Г.‘‘, където 3-4 дни детето било в интензивното, после в
отделение ,,Изгаряния‘‘ бил около 20 дни. Към края на октомври 2020год. ги
изписали. Втори път ги приели след след седмица за втора операция. Майка
му била при детето. Другата свидетелка също помагала. След като го
изписали, Т. бил целия в превръзки, сърбежи, болки, плачел. Били му
16
направени пластични операции на корема, на крачето, лявото и дясното.
Първия път не се получила операцията, втори път пак го оперирали, от единия
крак взели кожа и сложили на другия. 6-7-8 месеца бил в бинт, тъй като
трябвало да е стегнат. След това не бил напълно възстановен. Започнал да
ходи, но видели, че има нещо като ръб и не може да си изпъва крака. Лекарите
казали, че може да остане по-къс крака и трябва да се оправи. Тогава решили
да опитат лечение в Т. и отишли там. Три, четири пъти ходили в Т. и сега
трябвало пак да се ходи. Посочва, че детето цялото било в белези, на главата,
коремчето, крачетата. При операцията в Т. имало резултат и крачето вече се
разгъвало нормално. Свидетелят посочва, че предстои отново посещение на
болницата в Т., тъй като са много грапави белезите, режели по-средата и
събирали, за да стане по-малък белега. Свидетелят посочва, че живеят в гр.С.
З.. Детето ходи на детска градина. Говори. Два пъти правили операция в
България, в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД гр. Пловдив и резултатите не били добри.
Затова решили да отидат в Т.. От там били доволни. Там направили всичко
както трябва. Свидетелят посочва, че в момента детето е добре, но е с белези.
С майката се грижили за него. След като му махнали бинтовете, имало
специален чорап, който се слагал, изисквало се и постоянно мазане. Трябвало
в солена вода да се държи крачето, на море го водили, но трябвало да го пазят
от слънцето, тъй като почвало да го сърби. Свидетелят посочва, че не е
препоръчана рехабилитация или физиотерапия. Като зараснали белезите, тъй
като и на двата крака имало белези и рани и от този, от който взимали също
оставало белег, даже много дълбоко му били взели и много бавно заздравял,
почнал да гноясва, превръзки се сменяли. 3-4 месеца били всеки ден в гр.
Пловдив.
От показанията на свидетелката ТВН се установява, че
повече от 20 години познава майката и бащата. Поне в седмица два пъти се
виждали. На 7 септември се прибирали от яз.И.. Претърпелият ПТП
автомобил с пътниците и детето тръгнали първи, свидетелката с друг
автомобил тръгнали половин час по-късно. Пристигайки на мястото на ПТП-
то видели колата по таван, линейките вече били откарали пострадалите,
полицаи имало и те тръгнали за болницата в гр. Х.. Т. бил с баща си с друга
линейка за гр. Х., те от гр. Х. отишли в гр. Х., оттам Т. го откарали с линейка
пак в гр. Пловдив. Не е видяла детето на деня. Седмица по-късно отишла в
болницата при баба му, за да помогне за него, защото той много плачел, в
много тежко състояние бил. Нито я познал, не се усмихнал. Бил в много тежко
състояние, целият превързан, с бинтове по целите крака, с абокат на ръката,
17
по главата имал рани. Постоянно лежал и плачел. Не познавал никой. В
гр.Пловдив бил над 2 седмици. След като го изписали на следващия ден го
видяла, бил превързан, с бинтове и го мажели с кремове. Давали му
обезболяващи. Т. много плачел. Според свидетелката, поне 2 месеца бил с
бинтове, ходели на превръзки в гр.Пловдив. После еластични бинтове имало
изписани и кремчета за мазане. Имал доста груби белези, по корема и десния
крак до долу, била много груба кожата. Била насрочена друга операция,
защото било като напукано, тъй като тялото не приемало това, което са взели
като кожа и са го наслоили. Тогава пак ходила в болницата, всичко било в
кръв, молили се за обезболяващи, тъй като много плачел, постоянно сменяли
чаршафи сестрите. Като заздравели раните, за момента се движел нормално,
но като започнал да расте крачето отзад на прегъвката се получила по-дебела
кожа. При растежа на крачето постоянно се пукало и било като рана. Почти не
можел да изпъва крачето. Родителите разпитали доктори и решили да се
направи друга операция, за да се оправи това нещо. В Т. била операцията и
сега вече имало подобрение, но тези белези си оставали. Имал почти
навсякъде белези- на корема, на десния крак до долу, ходилото, пръстчето.
Баща му и баба му се грижели за него в болницата. Повече бабата се грижела.
Сега пак имал сърбежи, имал и белези. Свидетелката посочва, че детето сега
ходи на детска градина, говори. След като махнали бинтовете, са го мазали, но
имал сърбежи и се чешел, а не можело, за да не раздразни раните Не може да
каже дали е можело да се направи в България, родителите решили къде да се
прави операцията. Свидетелката посочва, че сега детето е по-добре, но като
белези смята, че ще се наложи да се правят още операции. При
трансплантацията взимали от едното и слагат на другото краче. На лявото
краче били белезите, взели от дясното краче.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на *******год.
травматични увреждания. При увреждане на здравето или на телесната
цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,
лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията
на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване
на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и физическото
безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С други думи
пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен е от
възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на живота,
18
така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД
законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените
неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение,
които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от
разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат
възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е
пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и
страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.
Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат предвид
конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние на страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката
на увредения- например последния да е изпитал силен страх, смущение и пр.,
от които му е трудно да се освободи. Но най-често неимуществените вреди
идват като резултат от соматични увреждания- увреждания на тялото, на
материята, които рефлектират върху психическия и преди всичко
емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по делото, че при
19
ПТП на *******год. са причинени телесни увреждания на ищеца-
малолетното дете Т. Б.-термални изгаряния от трета степен на няколко области
на тялото- коремна област, ляво бедро, лява подбедрица и ходило, охлузвания
по главата, линеарни счупвания на черепни кости, контузия на мозъка,
контузия на корема. Счупването на черепните кости и контузията на мозъка са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла
на чл.129 НК. Тази опасност не се е реализирала, благодарение на оказаната
високо специализирана медицинска помощ. Термично-химичните изгаряния в
описаните области са били от трета степен и са били оперативно обработени с
поставяне на автотрансплантанти, които 20 дни след това са били отхвърлени
от организма и се е наложило повторна трансплантация, оперативно на
автотрансплантант. В конкретния случай тези увреждания са осъществили
медико-биологичния квалифициращ признак обезобразяване на други части
на тялото. Контузията на корема е причинило разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Съдът се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Т. Б.-
6месеца към момента на настъпване на ПТП на *******год., икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида, характера и
броя на телесните увреждания на пострадалото дете, което е било в тежко
състояние по време на лечението и след оперативния период, като последният
е съпроведен от интензивни болки и сърбеж на увредените места по тялото.
Поради изключително ниската възраст на пострадалото дете - 6 месеца, детето
е изцяло е зависимо от майка си и нейните грижи, затова се е наложило
постоянно присъствие на възрастен, който да успокоява детето и да се грижи
за него. То е плачело постоянно, което сочи на силен стрес и безпокойство,
тъй като детето не е виждало своята майка, която също е пострадала много
20
тежко от процесното ПТП и не можела да се грижи за него, затова грижите
били поети от баща му, баба му и свидетелката Т. Н.. Заради болките от
получените травми и психологическия стрес, че е отделено от майка си, се
налагало детето да приема обезболяващи. Невъзможността на майката на
шестмесечното дете Т. физически да полага грижи за него за продължителен
период от време, през което тя също се е лекувала и възстановявала след
претърпяното ПТП, е стресогенен фактор за детето, който се отразява на
личността на детето занапред. Налице са и белези по травмираните участъци
от тялото му- по коремната стена в ляво от пъпа се установява овален участък
от груба, неравна кожа с размери около 20 см, по средната трета на лявото
бедро по предната вътрешна повърхност, както и по външната повърхност на
левият долен крайник се установява наличието на същата кожа, както и
наличието на такава по тръбната повърхност на лявото ходило. Тези белези по
медико-биологичен признак са обезобразяващи. Това обстоятелство би се
отразило на психоемоционалното състояние на детето в бъдеще в подрастваща
възраст, когато детето формира себепредставата и изгражда емоционални
връзки с околните. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай
справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от детето
Т. Б. неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес е в размер на
сумата 50 000 лева. Искът за неимуществени вреди се явява основателен и
доказан в посочения размер, както правилно е посочил първоинстанционния
съд. Този размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
намали на основание чл.51ал.2 ЗЗД с 10% принос на пострадалия за
вредоносния резултат, като се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, в размер на 45 000лв.
Въззивният съд счита за неоснователно възражението на
застрахователя срещу дължимостта на сумата 12 716.68лв., като обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за
операция, лечение и болничен престой в болница „А. - Т.. От заключението на
КСМАТЕ безспорно се установява, че неизвършването на една такава
оперативна интервенция навреме би задълбочила проблемите в областта на
лявата колянна става на детето, и по-късно би довела до трайна контрактура в
областта на същото коляно с всичките произтичащи усложнения.
Обстоятелството, че в застрахователната претенция на ищеца тази сума не е
била посочена и се заявява едва с предявения иск по чл.432ал.1 КЗ пред съда,
не води до неоснователност на тази претенция. В застрахователната претенция
пострадалото лице може да посочи определен от него размер на дължимо
21
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но
може да не ги посочи като размер и да предостави определянето им от
застрахователя. Непосочването на всички претърпени вреди в
застрахователната пратенция не води до неоснователност на исковата
претенция пред съда, където следва да се докаже действителния размер на
претърпените имуществени вреди, а съдът определя по спрадедливост, на
основание чл.52 ЗЗД, дължимия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди. След като безспорно се установява, че ищеца Т. Б. е
претърпял операция в Т., която е била абсолютно необходима за подобряване
на здравословното му състояние, като се установява и размерът на сумата,
която е платена от майката на детето за тази операция, то тази сума се дължи
от застрахователя на основание чл.432ал.1 КЗ.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил иска по
чл.432ал.1 КЗ за сумата 45 000лв., представляваща обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, причинени на пострадалия малолетен Т. Б.
при ПТП, настъпило на *******год., ведно със законната лихва, считано от
11.ІХ.2020год.-датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното му изплащане, и за сумата 12
716.68лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,
като разходи за операция, лечение и болничен престой в болница „А. - Т.,
ведно със законната лихва, считано от 6.І.2023год. до окончателното и
изплащане, обжалваното решение на първоинстанционния съд ще следва да се
потвърди, като законосъобразно, като въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК.
Ще следва да се осъди застрахователното дружество да
заплати на адв. Е. Е. на основание чл.38ал.2 ЗА и чл.7ал.2т.5 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 3 585.83лв.,
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, за оказана безплатна
правна помощ и процесуално представителство на ищеца пред въззивната
съдебна инстанция.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №24/17.І.2024год. по т.д.№7/2023год.
на Окръжен съд С. З., В ЧАСТТА, с която З. Д.“ АД гр.София, ЕИК ******* е
осъдено да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, представляван от неговата
майка и законна представителка С. Е. П., ЕГН **********, и двамата от гр.С.
22
З. , бул. **********, вх.*******, за сумата над 20 000лв. до присъдената сума
45 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди- болки и страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП,
настъпило на *******год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.ІХ.2020год. до окончателното и изплащане и сумата над 6 358.34лв. до
присъдената сума от 12 716.68лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за операция,
лечение и болничен престой в болница „А. - Т., причинени от ПТП на
*******год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 6.І.2023год.
до окончателното и изплащане!
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА З. Д.“ АД гр.София, ЕИК ******* да заплати на
адвокат Е. Е. от АК- С. З. на основание чл.38ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 3 585.83лв. / три хиляди петстотин осемдесет и
пет лева и осемдесет и три стотинки/ за оказаната безплатна правна помощ и
процесуално представителство на ищеца пред въззивната инстанция,
съразмерно на отхвърлена част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.*** ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23