Р Е Ш Е Н И Е
Номер 60 03. 06. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд град
Търговище
на тридесети
юни две хиляди
и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 107 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава десета от АПК, във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на А.М.А. с ЕГН:**********,
в качеството му на управител на „КВИНС-АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез
пълномощника си а.. Д.П., с която се
оспорва Заповед №20-1292-000149 от 09.04.2020 г. издадена
от началник група сектор ПП към ОД МВР Търговище. Със същата е
наложена санкция по чл.171, т.2А, б.А ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнемане на
СРМПС и 2 бр.регистрационни табели. В жалбата се
твърди, че не е посочена дата и място на
извършване на нарушението. Не е уведомен за започване на административното
производство, както и че не му е връчен АУАН респ. НП. Моли оспореният акт да
бъде отменен като незаконосъобразен. Не претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят взема становище, чрез
процесуалния си представител, който поддържа жалбата.
Ответникът
не взема становище.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Със
Заповед № 363з – 1478 – 08.10.2018 г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории длъжностни лица да
издават ПАМ по Закона за движението по пътищата, сред които е
и издалия акта.
При
извършена проверка е било установено, че на 09.04.2020 г. в 16.30 ч. в община
Търговище на път първи клас №4 като неправоспособен водач лицето А. А.М. е управлявало Л.А.
БМВ Х5, км.323+790 с посока на движение от гр.Варна към гр.София собственост
на „КВИНС-АГРО“ ЕООД като не е
представен удостоверителен документ за придобита правоспособност за управление
на МПС.
На
лицето бил съставен АУАН с №794286
от 09.04.2020 г. за нарушение на чл.150 ЗДвП. Последвало е издаването на
НП №20-1292-000743 от началник сектор ПП към ОД МВР – Търговище. Въз
основа на съставения АУАН е издадена оспорената заповед, с
която на основание чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, отнемане на
СРМПС и 2 бр.регистрационни табели.
Така
приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е
подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу
административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при
спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
От правна
страна съдът намира следното:
На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
на оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи
с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Предвид тази правна уредба оспореният акт е издадена от
компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите основания за
издаване са изложени ясно и изчерпателно. Релевантните факти
са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваният
акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат
административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни
нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли
да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Обжалваният
акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира
безопасността на движението по пътищата.
При преценка на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни
административно мерки. Видно от текста на закона, субект на мярката по чл. 171,
ал.1, т. 2а б.“а“ от ЗДвП е и собственик /отделно от нарушителя/, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. Предпоставките, уредени в обсъжданата правната
норма за налагане на принудителната административна мярка са налице, наложената
мярка е със срок на действие, предвиден в закона и то в минималния срок,
следователно акта не страда от порока материална незаконосъобразност.
В случая не е представено
СУМПС, което е хипотеза на законовия текст, отделно от представената
справка за нарушения е нямало как обективно да се представи такава.
ПАМ е законоустановена, със Закона за движение по пътищата.
Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от
неправоспособен водач е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на
водача, евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението,
както и за материални щети. Мярката е годна да изпълни целта си – несъмнено е,
че по време на дерегистрацията, автомобилът не
може да бъде предоставен за ползване на други неправоспособни водачи и по този
начин да се създадат предпоставки за пътнотранспортни
произшествия.
Доколко е налице
справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото,
следва да се преценява с оглед конкретната ситуация: По делото се установи
съзнателното предоставяне на автомобила на водач с отнето
СУМПС при обстоятелства, които не предполагат каквато и да било крайна нужда от
ползване на автомобила. Като собственик на автомобила жалбоподателят
е бил длъжен да се увери в правоспособност на лицето, преди
да предостави съзнателно автомобила си за управление. По тези
съображения съдът приема, че в конкретния случай правото на собственост на
жалбоподателя не е засегнато по недопустим начин.
Производството по издаване
на ПАМ се развива по правилата на АПК,
докато производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН.
В първата хипотеза се издава индивидуален административен акт и се цели бързина
на производството за да се спре дейността в нарушение на законовите изисквания.
Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива
самостоятелно административнонаказателно производство. Наложената ПАМ не
изисква влязло в сила наказателно постановление не се и обсъждат задължителните
реквизити в НП, защото предмет на обжалване е ПАМ. Нарушения в производството
по ЗАНН, следва да се релевират в административнонаказателно производство при
оспорването му по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН пред съответния районен съд.
Няма законово изискване да
бъде съставен АУАН или НП на жалбоподателя в процеса, защото отговорността му е
ангажирана като собственик на автомобила т.е. на корено различно основание, а
не като водач на същия допуснал съответното нарушение. Според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези документи и
установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с
цитирането им, с което би бил спазен принципа за самостоятелност, респ.
непосредственост при осъществяване на административното производство от
административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се
приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В конкретния случай обаче в
оспорената заповед е налице позоваване на конкретни документи.
В случая органът действа при условията на
обвързана компетентност
т.е. при установяване на фактическите основания, визирани
в хипотезата на правната норма, същият
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
Процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под
прекратително условие - "
спиране от движение за срок 6 месеца” . При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност или след изтичане на
нормативноопределения максимален 6 - месечен срок (ако до този момент въпросът
за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
С оглед изложеното, съдът
намира, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган
с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена
предвидената в закона административна мярка. При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приложената принудителна административна
мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е
установена в обществен интерес. По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен
съд – Търговище, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А.
с ЕГН:**********, в качеството му на управител на „КВИНС-АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, действащ чрез пълномощника си а.. Д.П., против Заповед
№20-1292-000149 от 09.04.2020 г. издадена от началник група сектор
ПП към ОД МВР Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Председател: