№ 3157
гр. Варна, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503089 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане вх. №298960 от
27.09.2021г. по описа на ВРС, на СВ. АНДР. Н., ЕГН **********, от гр.
Варна, подадена чрез пълномощник адвокат С.Р., за приемане в хипотезата на
чл.423 от ГПК на подадено възражение срещу издадената по ч.гр.д.
№15417/2013г. по описа на Варненски районен съд, 33 състав, заповед за
изпълнение №9121/21.10.2013 г. Във възражението е инкорпорирана и частна
жалба по чл.419 ГПК.
В обстоятелствената част на възражението длъжникът сочи, че е узнал
за заповедта за изпълнение на 24.09.2021г., чрез пълномощника си в
изпълнителното производство адв.Р., който направил справка по делото в
кантората на ЧСИ на 20.09.2021г. Отрича някога да му е връчвана заповед за
изпълнение, нито призовка за доброволно изпълнение. Твърди, че ръкописно
изписаните имена и подписа за „С. А.“ върху лицевата част на ПДИ не са
изпълнени от длъжника и в тази насока прави искане за допускане на СГЕ.
Разпореждането за незабавно изпълнение се оспорва с твърдения за
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита поради липса на получено от
длъжника уведомление, както и поради освобождаването му от отговорност
чрез субективна новация по силата на допълнително споразумение
№1/20.02.2012г.
В предоставения му срок ответникът по подаденото възражение –
„Обединена българска банка“АД, е депозирал писмен отговор, в който се
позовава на недопустимост на възражението и частната жалба поради
просрочие. Излагат се твърдения, че длъжникът се е запознал на много по-
ранен етап с изпълнителното дело, а оттам и с издадените срещу него заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, като се цитират подадени от него молби
в периода 10.02.2016г. – 23.03.2017г. В допълнение се позовава на съдържащо
се в Декларация от 24.02.2014г. изрично изявление на длъжника, че е
уведомен за образуваното изпълнително дело, че е получил заповед за
изпълнение и не оспорва задължението. Частната жалба се оспорва като
1
недопустима на самостоятелно основание по съображения, че посочените в
нея доводи не попадат в кръга на допустимите възражения, които длъжникът
може да прави по реда на чл.419, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на производството, съдът съобрази
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №15417/2013г. на ВРС, 33 състав, е видно, че по
заявление вх. № 27458/18.10.2013 г., подадено от „Обединена българска
банка“АД, е издадена Заповед № 9121/21.10.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници В. С. Д. с ЕГН ********** и СВ. АНДР. Н., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр.В., ул.“И. С.“*.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20137150400478 по описа на ЧСИ Миглена Пашова, впоследствие
прехвърлено при ЧСИ Надежда Денчева под номер № 201580704002211, след
което при ЧСИ Христо Георгиев под номер №20218920400468, преписи от
които са изискани и приложени към материалите по делото.
По изп.дело № 20137150400478 призовката за доброволно изпълнение,
ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение, е връчена на длъжника
СВ. АНДР. Н. по реда на чл.47 от ГПК с уведомления от 03.01.2014 г., както
на посочения в изпълнителния лист адрес (л.92), така и по постоянен и
настоящ адрес (л.102).
Към отговора на възражението по чл.423 от ГПК е представена
Декларация от 24.02.2014г., в която се съдържа удостоверителното изявление
на длъжника СВ. АНДР. Н., че е уведомена за образуваното изп.дело
20137150400478 по описа на ЧСИ Миглена Пашова, че е получила заповед за
изпълнение № 9121/21.10.2013 г. по ч.гр.д. №15417/2013г. на ВРС и
изпълнителен лист от 31.10.2013г. и не оспорва задължението.
Длъжникът СВ. АНДР. Н. е депозирал по ч.гр.д. №15417/2013г. на ВРС
жалба вх. №16388/22.03.2017г. срещу действията на ЧСИ по изп.д.
№20158070402211, приложена в препис на л.79 от делото, която е изпратена
по компетентност на ВОС с разпореждане на заповедния съд от 24.03.2017г.
Депозираното от СВ. АНДР. Н. възражение по чл.414 от ГПК от
27.09.2021г. срещу заповедта за изпълнение е върнато като просрочено с
влязло в сила на 23.06.2022г. Разпореждане №262190/15.06.2022г.
При тази фактическа установеност съдът формира следните правни
изводи:
Възражението по чл.423 от ГПК е депозирано от надлежна страна, но не
в законоустановения месечен срок. Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК
едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно,
защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния
съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено
след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на
узнаване на заповедта за изпълнение. Когато страната във възражението си се
позовава на ненадлежно връчване на заповедта, както е в случая, съдът следва
ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи
допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи
неговата основателност и респективно при преценката за спазването на
едномесечния срок да изхожда само от първата група факти. Това е така, тъй
като срокът по чл.423, ал.1 от ГПК започва да тече от узнаването, а не от
2
редовното връчване на книжата. Моментът на узнаването е фактически
въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес.
При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на
страната и представените и събраните по делото доказателства, от които
може да се направи извод за момента на узнаването.
В разглеждания случай твърдяната от възразилия длъжник дата -
24.09.2021г., се опровергава от собственото му изявление, обективирано в
Декларация от 24.02.2014г., сочещо много по-ранен момент на узнаване за
заповедта. Обясненията на страната, в т. ч. съдържащи признаване на факти,
са редовен способ за събиране на доказателства и се преценяват от съда наред
с всички останали, съобразно вътрешното му убеждение. Представената
декларация представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ
неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва с материална
доказателствена сила и обвързва съда да приеме, че 24.02.2014г. е най-
късната възможна дата на узнаване на заповедта за изпълнение.
Индиция за по-ранен от твърдяния момент на узнаването е и проявената
от длъжника процесуална активност по изпълнителното дело, макар и едва
след връчване на 20.03.2017г. по реда на чл.47 от ГПК на призовката за
принудително изпълнение. В периода 23.03.2017г.-23.02.2021г. длъжникът
СВ. АНДР. Н. е депозирал редица молби пред ЧСИ в защита на различни свои
права, включително за отлагане на публична продан поради карантина.
Фактът, че жалбата си срещу действията на ЧСИ длъжникът е подал на
22.03.2017г. именно пред заповедния съд, недвусмислено сочи, че към тази
дата е знаел за образуваното срещу него заповедно производство.
Налага се изводът, че подаденото на 27.09.2021г. възражение по чл.423
от ГПК е депозирано не месец, а години след узнаването за заповедта.
Предвид изложеното и не би могло да се приеме, че длъжникът е спазил
сочения в разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК срок за подаване на
възражението. По тези съображения същото следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
С оглед оставяне на възражението без разглеждане и по аргумент от
разпоредбата на чл.423, ал.3 ГПК, не следва да се разглежда и подадената по
реда на чл.423, ал.1 ГПК частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК. поради
несбъдване на вътрешно-процесуалното условие.
Съдът констатира, че към материалите по делото фактически е
приложено гр.д. №2535/2004г. на ВРС, 18 състав, образувано по иск за делба
между трети за спора лица, без касателство към заповедното производство,
поради което след връщане на делото на ВРС по преценка на докладчика
същото следва да бъде върнато в архив.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 от ГПК с вх.
№298960 от 27.09.2021 г. на СВ. АНДР. Н., ЕГН **********, от гр. Варна,
срещу издадената по ч.гр.д. №15417/2013 г. по описа на Варненски районен
съд, 33 състав, заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
№9121/21.10.2013 г.
3
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №3089/2021 г. по описа на
Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След връщане на делото във ВРС, приложеното към него гр.д.
№2535/2004 г. на ВРС 18 състав, да се докладва на председателя на 33 състав
на ВРС за преценка за връщането му в архив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4