Решение по дело №1912/2023 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.32, ал.1;вр.чл.16,ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение № BH-GS/03/216000036874/21 от
27.08.2021г., влязло в сила на 16.09.2021г. за налагане на финансова санкция,
от компетентен несъдебен орган на Република Австрия – Кметство Гюсинг
/Gussing/. Към удостоверението е приложено копие от решението за налагане
на финансова санкция в размер на 150,00 евро на българския гражданин
М.М.Г., представляваща наложено административно наказание „глоба“ на Г.,
съгласно Правилник за движение по пътищата на Република Австрия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението и
моли да бъде изпратен актът на настоящия състав на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице М.Г. не се явява , редовно призована за съдебното
заседание.
Представляващият Г. служебен защитник - адвокат Ц.Л. моли да не
бъде признавано решението, като се позовава на обстоятелството,че Г. не е
била уведомена за неговото издаване.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
М.М.Г. е родена на ****г. в гр.Видин, живуща в гр. София, ул. ****,
български гражданин, с ЕГН: **********.
С решение от 27.08.2021г., издадено от несъдебен орган на Република
Австрия на М.Г. е наложена финансова санкция - административно наказание
„глоба“ в размер на 150,00 евро за това, че на 12.07.2021г. в 10,36 часа при
управление на моторно превозно средство с ДК № **** /BG/ в района на
Никелсдорф, по А4, 61-ти км. , при разрешена максимална скорост от 130
км/ч е превишила скоростта с 31 км/ч, с което е извършил административно
нарушение по чл.20,ал.2 и чл.99,ал.2д от Правилника за движение по
пътищата на Република Австрия.
Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение
реквизити. Налице е акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
1

удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е
постановено решението, е с местоживеене на територията на страната-
гр.София. От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - трите имена, дата
на раждане и адрес; размерът на наложената санкция – 150,00 евро; данните
за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице основание за отказ за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, съгласно
разпоредбата на чл.35,т.9 от ЗПИИРКОРНФС.
В решението изрично е посочено, че производството е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Република
Австрия, за правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платило
глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което решението
е било изпратено на българските власти с оглед признаването и
изпълнението му. Така , в буква „3“, т.3.3 на удостоверението е отразено
обстоятелството, че процесното решение е било връчено лично на засегнатото
лицето, на 01.09.2021г., както и че лицето не е упражнило процесуалните си
възможности да го обжалва или да поиска повторно разглеждане на делото,
но било е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за
издадения спрямо него акт и за правата, с които разполага, за да го оспори.
Това твърдение на административно-наказващия орган на Република Австрия
бе оспорено от засегнатото лице Г. , която в съдебно заседание депозира
обяснения, в които посочи,че не е получавала лично или чрез упълномощен
свой представител никакво уведомление или други официални документи от
Австрия, както и че през 2021г. не е пребивавала на адреса в гр.Видин, където
била адресната й регистрация. Наред с това Г. изнесе твърдения, които касаят
съществото на административното нарушение, в което е обвинена, като
заяви,че през 2021г. не е напускала територията на България, не е пребивавала
в Република Австрия и не е управлявала процесния лек автомобил,който
единствено формално бил регистриран на нейно име,но реално се ползвал и
управлявал от трето лице. По делото е била изискана и приложена справка от
ГД „Гранична полиция“, от която се установява,че липсват отбелязвания за
напускане пределите на България от страна на Г. през 2021г. Така заетата от
Г. процесуална позиция наложи провеждане на консултация с компетентния
орган на издаващата държава, на основание чл.32,ал.3 ЗПИИРКОРНФС, за
изясняване на обстоятелството дали и по какъв точно начин Г. е била
уведомена за наложената й финансова санкция. В резултат на отправеното от
съда запитване, по електронната поща, от компетентния австрийски орган е
получен отговор, също по електронната поща, от който се установява,че до Г.,
на известния им адрес в гр.Видин е било изпратено уведомително писмо, на
15.07.2021г., а на 27.08.2021г. й било изпратено и наказателно известие,както
и това,че на 08.12.2021г. до Г. е било изпратено и напомнително писмо. Наред
с това компетентния австрийски орган уведомява съда, че не могат да
2

представят доказателства за извършено „доставка“ на тези книжа на Г. или на
упълномощен неин представител.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен
състав намери,че е налице основание за отказ за признаване на решението за
наложената на Г. финансова санкция, като съобрази липсата на доказателства
за уведомяване на засегнатото лице или упълномощен негов представител за
правото му да обжалва решението и за срока, в който може да направи това.
Липсата на такива доказателства, предвид и изявленията на засегнатото лице
Г., че не е била уведомена за своите процесуални възможности за оспорване
издаденото от страна на австрийския орган решение, поставя под съмнение
обстоятелството дали същото/решението/ е влязло в сила, респ.дали
представлява акт, годен за изпълнение. Наред с това признаването и
приемането за изпълнение в Република България на такова /съдържащо
съмнение за изпълнителната си сила/ решение на компетентните австрийски
власти би представлявало недопустимо ограничаване на гарантираните и от
австрийското законодателство права на засегнатото лице Г. да претендира по
съответния процесуален ред и пред компетентните съдебни власти на
Република Австрия отмяна на този неблагоприятен за нея акт на несъдебен
орган,като оспори своето участие в нарушението, за което й е наложена
финансова санкция.
Горепосочените обстоятелства аргументират извода на настоящия
съдебен състав,че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.35,т.9
от ЗПИИРКОРНФС, поради което решение № BH-GS /03/ 216000036874/21
от 27.08.2021г., издадено от компетентен несъдебен орган на Република
Австрия – Кметство Гюсинг /Gussing/, за налагане на финансова санкция на
българския гражданин М.М.Г., с което й е наложена „глоба“ в размер на
150,00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ- 293,37 лева /двеста
деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, за извършено от нея
административно нарушение по Правилника за движение по пътищата на
Република Австрия, не следва да бъде признато и допуснато за изпълнение от
Република България.
Поради горните фактически и правни съображения съдът постанови
решението си.

3

Номер на акта:	435
Дата:	14 юни 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20231100201912
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 март 2023 г.

Решение по дело №1912/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите