М О Т И В И
по присъда № 260000/06.01.2021год. по н.ч.х.д.№1565/2019год. по описа на Добрички районен съд
Срещу подсъдимия Д.П.П. ЕГН ********** *** e повдигнато обвинение за това, че на 04.08.2016 г. в гр. Добрич е причинил
на М.Г.Ж. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Срещу подсъдимата П.И.П. ЕГН **********
*** е повдигнато обвинение за това, че на 04.08.2016 г. в гр. Добрич е
причинила на М.Г.Ж. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на
лява гривнена става и драскотини на лява мишница и шията, обусловили в своята
съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение срещу обвиняемите се поддържа от частния тъжител.
На основание чл. 84 и сл. от НПК
е предявен от частния тъжител М.Г.Ж. и не е приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу Д.П.П. и П.И.П.
солидарно, за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, които представляват
причинените неимуществени вреди в резултат на процесното деяние, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 04.08.2016 г., до окончателното
погасяване на задължението.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Преди време подс. П. ***
на семейни начала с Н. Ж. Ж. - дъщеря на частната тъжителка. От връзката си
двамата имат едно дете – Д., което към процесната дата се намирало при баба си М.Ж.
***, като баща му – подс. П., не го бил виждал от доста време поради влошени
взаимоотношения между родителите на детето.
На 04.08.2016 г. двамата
подсъдими пристигнали в гр. Добрич с намерение да посетят прокуратурата в града,
където подс. П. бил пуснал жалба срещу майката на детето, както и да видят
детето Д., ако имат удобен случай.
Докато се разхождали в
централната градска част, двамата решили, че ако срещнат тъжителката да
разхожда детето на подс. П., респ. внучката на подс. П., подс. П. ще го вземе
на ръце и ако то не се разплаче, ще го отведат със себе си в гр. София, но ако
се разплаче, ще му дадат подаръците, които му носели и ще го върнат на баба му
– тъжителката Ж..
Така около 10 ч. двамата
подсъдими били в района на сградата на ТД на НАП в гр. Добрич, когато срещнали
частната тъжителка да разхожда детето на подс. П. с количката му.Като я видял,
подс. П. се приближил, откопчал колана, с който детето било вързано за
количката и го взел на ръце. Тъй като детето се усмихнало на баща си и не се
разплакало, подс. П. се обърнал и с бърза крачка започнал да се отдалечава,
като свил по ул. „Райко Даскалов”, която била перпендикулярна на главната
пешеходна улица, на която била срещата между възрастните роднини на детето. В
този момент тъжителката М. Ж. започнала да вика,ръкомахала и ударила подс.П.П..Подс.
П. хванала за ръцете частната тъжителка М. Ж.,за да предотврати друг удар.Като
видяла действията на подс. П., тъжителката Ж. започнала да вика след него и
тръгнала да го гони. Така един след друг се движили първо подс. П., а после и
тъжителката Ж., и подс. П.. Посоката на движение на подс. П. била към Младежкия
дом в гр. Добрич, където бил паркиран и автомобилът, с който двамата
пристигнали в града. Подс. П. вървял бързо с детето на ръце, а двете жени
подтичквали след него.Като пристигнал до колата си, паркирана отстрани до
жилищния блок, в който се помещава аптека „Марешки”, точно срещу страничния
входа на Младежкия дом, подс. П. я отключил с дистанционното и отворил вратата.
В този момент подс. П. стигнала до автомобила, седнала на задната седалка и
подс. П. й подал детето. Тогава до МПС пристигнала и пострадалата Ж., която,
викайки „дайте ми детето, помощ, дайте ми детето”, се приближила и се опитала да
отвори врата на лекия автомобил. В този
момент подс. П. се намесил, като се предпазил от тъжителката която е приближила до подсъдимия с затворени ръце и в
цел предпазване я хванал за раменете пострадалата Ж. и я паднала на земята в
следствие на сблъсъка между двамата. Тъжителката падайки назад с е оказва паднала
на на задните си части близкия бордюр. В
този момент, докато Ж. още била на земята и викала, подс. П. запалил колата си
и потеглил с подс. П. и детето на задната седалка. Към Ж. се приближила св. К.Г.
– комшийка на пострадалата, която станала неволен свидетел на случилото се,
докато си пиела кафето в заведението „Боулинга” в сградата на Младежкия дом.
Св. Г. помогнала на Ж. да се изправи и след като разбрала какво се е случило, я
посъветвала веднага да посети полицията.
Видно от заключението на
вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда СМЕ при станалия
инцидент на 04.08.2016 г. пострадалата М.Г. е получил следните травматични
увреждания: кръвонасядане на лява гривнена става и драскотини на лява мишница и
шията. В своята съвкупност уврежданията са обусловили болка и страдание без разстройство
на здравето.
Съгласно заключението по
назначената съдебно – психиатрична експертиза в съдебно заседание, съгласно
която преживяната от нея масивна психотравма на 04.08.2016 г. В гр. Добрич е
довела до рязко влошаване на психичното състояние на пострадалата М.Г., с
клинична характеристика на остра стресова реакция, която е продължила около
едно денонощие. Влошеното й психично състояние продължило да персистира във
времето с проявите на смесена тревожно депресивна реакция, която се отнася към
т. нар. разстройство на адаптацията. Неразрешената психотравма във времето е
обособила хронифициране на болестните психични прояви, приели клинична
характеристика на посттравматично стресово разстройство, чиято изява постепенно
е отшумяла след 25.12.2016 г., когато масиванта психотравма е била разрешена с
връщане на детето на майка му.
Така установената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Гласните доказателства
могат да бъдат разделени на две групи – от една страна са показанията на
свидетелите К.Г. и Г.П., а от друга - показанията на св. С.Д. и подсъдимите Д.П.
и П.П..
Така формираните условно
две групи гласни доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели:
първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги
цени по следния начин:
Съдът намира, че следва
да кредитира изцяло показанията на свидетелите и подсъдимите от втората група,
тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене
доказателства.
В показанията си
свидетеля Г. е посочила, че чувайки викове, погледнала към паркирания в района
на аптека „Марешки” лек автомобил и видяла частната тъжителка – М.Ж., да пада
на земята в резултат на действията, предприети от подс. П.,я бута , за да й
попречи да отвори вратата на колата, я тя паднала на земята. Ж. паднала на
дясната си страна върху дясната си ръка и задните си части.
Свидетелят П. е посочила,
че не е свидетел на случилото се, а е разбрала за него от разказа на
тъжителката. Свидетелката е придобила непосредствени впечатления за
емоционалното състояние на ч. тъжител Г. още в деня на събитието, тъй като ч.
т. Г. й се е обадила, а на другия ден се е видяла и лично с нея. При личната им
среща св. П. е видяла синини по рамото на ч. т. Г., което според последната
било от блъскането и падането.
Съдът не кредитира изцяло
показанията на двете свидетелки, тъй като показанията им не са обективни,
еднопосочни, безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, предвид факта, че
посочените свидетели описват различна фактическа обстановка..
Относно втората група
свидетелски показания, формирана от показанията на свидетеля Д. и подсъдимите,
съдът счита, че същите, на първо място, изясняват предмета на доказване, така както е
очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК. Това е така, защото според показанията
на свидетеля Д. например, тя не е видяла подсъдимата да удря частната тъжителка
при срещата им пред сградата на НАП в гр. Добрич, но е видяла последната да
удря подсъдимата така, че да й хвръкнат очилата .
Освен горното
обстоятелство – че ч. т. Ж. е ударила подс. П., св. Д. не е запомнила нищо
друго –докато са пътували заедно от гр. Варна до гр. Добрич, не е знаела те
къде отиват, не ги е питала, не може да посочи нито марката, нито цвета на
автомобила, с който са пътували, не е видяла на къде се отдалечават след
раздялата им пред сградата на НАП и т. н. Доколкото показанията на св. Д. кореспондират с останалите събрани по
надлежния ред гласни доказателства, то съдът ги кредитира изцяло. Дадените от нея показания
са в унисон с обясненията на подс. П., която сочи, че по време на пътуването са
разговаряли със св. Д. по много теми – така напр. „Говорихме си за нейното
внуче, за нашето внуче, каква снаха имаме и т. н. Все хубави неща си
говорихме..... Не можем да си мълчим 1 час.”
Както вече бе посочено, подсъдимият П. дава
обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като в съдебно заседание
заявява: „Отключих колата с дистанционно. Имам връзка на врата, там си слагам
ключа за автомобила и за него има закрепено дистанционно. Тогава, държейки
детето, аз отключвам колата, майка ми се качва, аз й подадох детето, и
тръгвайки да се качвам, г-жа Ж. налитайки върху мен с отворени пръсти, с идеята
да ме нападне. Подадох детето, обръщам се, за да се кача в колата и я видях как
връхлита. Вдигнах ръце, за да се предпазя и отстъпвам назад. Това е. Тя оттам
падна, седна, нещо се въргаля, аз се качих в колата и тръгнах. Обадих се по
телефона на Н. и на М., за да им кажа.” Явно подсъдимият П. не отрича, че
въпросния ден е имало съприкосновение между него и пострадалата, но обяснява
същото така: „Налетя към мен с отворени пръсти и аз вдигнах ръка, за да се
защитя, при което нейните пръсти влизат спрямо моите и аз се удрям в колата и
се получава някакъв откат. Не зная дали е в резултат на това, или просто е
решила да падне. Не мога да кажа. После се качих в колата и тръгнах.”
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от
предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът
кредитира обясненията на подсъдимия П. в частта относно обстоятелството, че
същият е осъществил вид физическо съприкосновение с частния тъжител Г., което
обстоятелство не се оспорва. Съдът намира обясненията му в останалата си част
за достоверни , тъй като същите се подкрепят по категоричен начин от гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите и на
подсъдимата П. , както и от заключението на СМЕ.
Описаната фактическа
обстановка намира опора и в обясненията, дадени от подс. П., в които същата
заявява за момента, когато са стигнали до автомобила си, че „В този момент
пристигна Ж. и се нахвърля върху него. Аз вече държах детето. Повече не ме интересуваше
какво става. Той запали колата, отблъсна я и си тръгнахме. Обади се по телефона
на майката, на бабата и така приключи всичко.”.
С оглед на така установената фактическа
обстановка и обективно събрани доказателства приети по делото, съдът прие, че
обвинението срещу подсъдимите е
недоказано по несъмнен начин, съобразно
изискването на чл.303 ал.2 от НПК.
Съдът счита,че в процесния случай е реализиран институна на
«неизбежна отбрана» по см. на чл.12 от НК,тъй като подсъдимата П. П. се е
защитавала от непосредсвено противо правно нападение над личността и-удара
нанесен и от частната тъжителка,а подс. Д. П. е защитавал правото си реално и
пълноценно да упражнява родителски права по отношение на детето си,каквито към
инкриминирания момент той несъмнено е притежавал в пълна степен.
При така установената
фактическа обстановка,въз основа на изложените по-горе,произтичащи от нея
доводи и съображения,съдът прие за неосъществено от обективна и субективна
страна на 04.08.2016г. около 10ч. в гр.Добрич на пл.”Независимост”
подсъдимите да са нанесли на М.Ж. лека
телесна повреда,изразяваща се в „кръвонасядане на лява гривнена става и
драскотини на лява мишница и шията”, довели до причиняване на “БОЛКА
СТРАДАНИЕ”, без разстройство на здравето и на основание чл.304 от НПК го
оправда по така предявеното против него обвинение за престъпление по чл.130
ал.2 от НК.
Обстоятелството,че пострадалата твърди претърпени в резултат
наделикт неимуществени вреди и дава възможност да реализира правата си за
обезщетение чрез подаване на граждански иск по общия исков ред с правно
основание чл.45 от ЗЗД.Иск за обезщетение на вреди не може да бъде разгледан от
наказателния съд,доколкото липсва съставомерно деяние, представляващо
престъпление по смисъла на НК,от което да са причинени тези вреди. Именно
наличието на деяние,представляващо престъпление по НК по аргумент от
разпоредбата на чл.84 от НПК, от което да са произтекли вреди е предпоставка за
предявяване на граждански иск в наказателния процес.липсата на престъпление
говори за невъзможността наказателния съд да разгледа и предявения от частната
тъжителка граждански иск за вреди причинени от
деликт. По този иск, ако бъде надлежно сезиран може да се произнесе гражданският съд.
Председател: