РЕШЕНИЕ
№ 1579
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. С. Х. против Решение № 243/22.07.2022г.,
пост. по гр.д.№ 2142/2021, АсРС, с което е признато за установено съществуването на
вземането на „Еос матрикс“ ЕООД против С. С. Х., по заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д.№ 1539/2021г., АсРС в размер на 2287,36лв., представляваща частично
дължима главница за вноски с настъпил падеж за периода от 15.12.2018 г. до
15.03.2020 г. включително, договорна лихва в размер на 1186,17лв за периода от
15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. и лихва за забава в размер на 540,71лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 01.07.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 30.05.2016 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и С. С.
Х., като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Развива
доводи, че извършената цесия от ОББ АД не му е надлежно съобщена, т.к.
уведомлението е изпратено по пощата и е върнато с отбелязване, че лицето е в затвора,
а той не е осъждан. Подробно излага доводи за редовните начини на връчване на
съобщения – чрез пощенски пратки, чрез съдебен изпълнител или нотариус, като
1
поддържа, че в случая кредиторът не е приложил нито един от възможните способи.
Предвид това счита, че на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД договорът за цесия не е породил
действието си по отношение на длъжника Х., респ. претенцията на цесионера „Еос
матрикс“ АД е недопустима или неоснователна. Счита за неправилен извода на съда,
че с връчването на исковата молба и приложенията, сред които и уведомлението за
извърване на цесия има характер на надлежно уведомяване. Позовава се на ТР№4/2013,
ОСГТК, ВКС, където в т.4 е разяснено, че когато частното правоприемство се основава
на договор за цесия, то същата следва да е била съобщена на длъжника. Предвид тези
съображения сочи, че незаконосъборазно е издадена заповедта на изпълнение. На
следващо място оспорва предаването на заемните средства, като сочи, че по делото не
са събрани доказателства в тази насока. Моли съдебното решение да бъде отменено в
вместо това да бъде постановено ново такова, с което се отхвърлят исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Еос матрикс” ЕООД е подала отговор на въззивната
жалба, в който същата се оспорва. Оспорва твърденията за липса на уведомяване на
длъжника, като сочи, че по силата на изрично упълномощаване от цедента, цесионерът
е изпратил по пощата уведомление, което съгласно изричните уговорки в договора се
счета на връчено, щом е изпратено по постоянния и настоящ адрес на длъжника. Освен
това поддържа и че служител на цесионера е уведомил длъжника по телефона, като
дори са водени преговори за разсрочване на задължението. Отделно от това поддържа
и надлежно връчване с получаване на препис от исковата молба и приложенията към
нея. По отношение твърдението, че заемната сума не е предадена счита, че този факт се
установява категорично от приетата по делото ССЕ. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, с което са отхвърлени
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията между ищеца Еос матрикс
ЕООД и ответника Х., че последният дължи заплащане на суми, по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение сключен между Обединена
2
българска банка АД и Х., като дружеството кредитор е цедирало дълга на „Еос
матрикс“ ЕООД. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1539/2021, АсРС. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника и същият е подал възражение. Установява се правния интерес на ищеца от
водене на установителен иск.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
между ОББ АД и С. Х. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение на 30.05.2016г. с предмет предоставяне в заем на сумата от 20 000лв.,
която е следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски, като падежът на
последната е на 15.05.2026г. Установено е, че кредиторът е цедирал вземането си на
„Еос матрикс“ ЕООД с рамков договор за продажба на вземания. Приел е, че цедентът
е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника. Установил е и, че
подобно уведомяване е извършено, като изпратеното уведомление е върнато с
отбелязване „в затвора“, а на 20.07.2021г. и лично е уведомен с връчване на заповедта
за изпълнение. , а на 06.12.2021г. – за извършената цесия. Кредитирал е заключението
на ССЕ, което сумата е усвоена от кредитополучателя, както и за исковия период какъв
е размера на дължимата главница, лихви и застраховка. Въз основа на посоченото е
направил извод, че ищецът по делото доказва да име изискуемо вземане от длъжника,
т.к. го е уведомил за извършената цесия, доказва се наличие на изискуемо задължение
и неговия размер.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото писмени
доказателства. Към исковата молба по чл. 422 от ГПК е приложено уведомление до
длъжника Х. за описаната по-горе цесия. Вярно е, че цедентът не е успял да връчи
същото уведомление / като настоящата инстанция намира, че в съобщението на л.67 от
делото не е отбелязана причината за невръчването на пратката/, но исковата молба с
приложенията са връчени на длъжника чрез съпругата му на 06.12.2021г.
По делото е приета ССЕ с в.л. М.Р., която не е оспорва от страните и се
възприема като обективна и безпристрастна. Същата установява, отпуснатия
потребителски кредит от 20000лв. е усвоен, като сумата е преведена по банкова сметка
на кредитополучателя на 30.05.2016г. извършвани са частични погашения, като е
определен и невърнатия остатък от главницата, договорната лихва и дължимата
застрахователна премия.
3
При така установеното се правят следните правни изводи във връзка с
възраженията, наведени във въззивната жалба: Безспорно първоначалният кредитор е
сключил договор за цесия на дълга на Х. с „Еос матрикс“ ЕооД. Цесията е редовен и
допустим от закона способ за прехвърляне на вземания, в резултат на който се заменя
кредиторът по едно съществуващо правоотношение. Уредбата на цесията се намира в
чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД. По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви. Тази промяна настъпва със
сключването на договора за цесия, но за да породи действие прехвърлянето спрямо
длъжника, то следва да му бъде съобщено ( чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Законът вменява в
задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната съдебна
практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия кредитор, да извърши
уведомяването, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (Р № 137/02.06.2015г., гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ВКС,
Р № 114/07.09.2016г., т. д. № 362/2015 г., II т. о., ВКС). Практиката приема и че
изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по предявен иск
за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /Р № 3/
16.04.2014г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г., т. д. №
2352/2013 г., II т. о.,ВКС/. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира за правилен изводът на
първоинстанционният съд, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, макар
и това да е станало с връчване на исковата молба. Към нея е приложено уведомление за
извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея, като последният е получил книжата чрез съпругата си. Ето защо основните
възражения във въззивната жалба се явяват неоснователни.
Следва да се даде отговор и на следващото възражение – за липса на
доказателства за усвояване на главницата. Доколкото това твърдение се прави за първи
път пред въззивната инстанция, то не би следвало изобщо да бъде разглеждано, но с
оглед обстоятелствотно, че за да е основателен иска е необходимо да е доказано
усвояването на сумата по кредита, то съдът ща изследва и този въпрос. Този факт се
установява безпротиворечило от приетата по делото ССЕ , която е приета по делото и
не е оспорена от страните, като вещото лице установява както сметката на длъжника,
по която е преведена заемната сума, така и датата на която това е извършено. Поради
4
това съдът намира за категорично доказано, че договерената по договора за кредит
сума е усвоена от кредитополучателя. ССЕ установява и размера на невърнатите
главници за исковия период, както и за договорите лихви и лихви за забава, като
поради липса на оплаквания в тази насока, същите няма да се изследват отделно.
Предявеният установителен иск се явява доказан по основание и размер, поради
което и следва да бъде уважен.
За пълнота, въпреки липсата на специални възражения в тази насока, следва да
се посочи, че при извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни
клаузи в договора, не се откриват такива, които да противоречат на разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата страна претендира разноски, но по делото няма данни за
извършени такива.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/22.07.2022г., пост. по гр.д.№ 2142/2021, АсРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5