№ 595
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202018 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. С. Е. против Наказателно постановление № 20
– 0329 – 001197 /23.12.2020г., издадено от ВПД Началник РУ Раковски към
ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата, в допълнителни мотиви към нея и в съдебно заседание се
поддържат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, на база на което е формулирано
искане за отмяната му. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Прави възражение
за прекомерност по отношение на претендираните от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съдът установи следните фактически параметри на нарушението, по
отношение на които липсва спор между страните:
На 08.06.2020 г. около 12,00 часа в село Зелениково, ул. „1 - ва“ - изхода за
село Розовец, жалбоподателят Е. управлявал МПС - лек автомобил „ВАЗ
2107“, номер на рама: ХТА210700N0668117, по отношение на което
административнонаказващият орган е посочил, че същото е без
регистрационни табели – не е регистрирано по надлежния ред.
По този повод бил съставен АУАН № 593/ 08.06.2020 г. в присъствието на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения, посочвайки, че е купил
процесното МПС без табели, а възражения не били депозирани и в срока по
чл. 44 ЗАНН.
Поради съмнение за извършване на престъпление материалите по
преписката били изпратени на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив.
След извършване на възложената проверка, с постановление от 08.07.2020
г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Пловдив на основание
чл. 199 и чл. 213, ал. 1 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и прекратил
преписка № 5869/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.
Препис от постановлението, ведно с преписката били изпратени на
Началник на РУ – Раковски към ОД на МВР Пловдив с оглед преценка за
провеждане на административно производство.
Така било издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща показанията на свид. М., постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 08.07.2020г., справка за нарушител/
водач, Заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г., Заповед № 8121з – 825/
2
19.07.2019 г. на МВР и др.
Настоящият съдебен състав, като анализира съдържателната част на АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намира, че при
този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл.
57 ЗАНН.
Съгласно регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните
реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на
нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Същевременно, безспорно установено положение както в теорията, така и в
съдебната практика е, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който
определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по
делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
3
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че в теорията и
съдебната практика е изведен следният практически критерий:
АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако
фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани,
сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи
път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са
предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца
да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
Съобразявайки гореизложеното, съдът на първо място намира, че правното
описание на нарушението в процесния случай е непълно. Нормата на чл.
175, ал. 3 ЗДвП, в частта с която запретява управление на МПС,
нерегистрирано по надлежен ред, се явява типична бланкетна норма. В
тази й част, съдържанието й следва да се попълни със съответното
препращане към нормативния или подзаконовия нормативен акт,
уреждащ процедурата по надлежното регистриране. Именно и предвид
това, за да се счете, че е налице пълно и точно описание на нарушението от
правна страна, е следвало поне наказващият орган, при съставянето на
атакуваното НП, да посочи кой е редът за регистрация на МПС, управлявано
от жалбоподателя.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата следва да се движат МПС
регистрирани по реда на Наредба № І-45 24.3.2000г. за регистриране, отчет,
4
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно легалното определение
дадено в §6, т.11 от ДР на ЗДвП /в редакцията му, действаща към момента на
извършване на твърдяното нарушение/ „Моторно превозно средство“ е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. Анализът на даденото определение налага
извода, че дали дадено превозно средство подлежи на регистрация зависи от
техническите му характеристики. В конкретния случай, наказващият орган е
посочил единствено марката на превозното средство и номер на рама, които
признаци макар и да го индивидуализират в достатъчна степен, не могат да
„преодолеят“ липсата на надлежно посочване на реда по който процесното
МПС подлежи на регистрация. Или иначе казано – когато в НП не са
надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и
за съда начин всички правни норми (определящи противоправността на даден
тип поведение), които според контролните органи са нарушени,
включително и когато като нарушена е посочена бланкетна правна
норма, без бланкета да е запълнен с посочването на конкретните
разпоредби, към които препраща и за за съставомерността на деянието
на съда се налага сам да издири и приложи допълнителни правни норми,
които не са надлежно предявени на дееца, то НП следва безусловно да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на
наказания субект да разбере кои са правните норми, които
квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо
деяние. Точно такъв е и процесният случай.
Именно и предвид това, чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
изискват пълно, ясно и точно описание на нарушението от правна страна.
Жалбоподателят следва да е наясно с всички елементи на нарушението, както
от фактическа, така и от правна страна, доколкото организира защитата си, не
само по фактическите, но и по правните аспекти на спора. Поставянето му в
положение на неяснота винаги ще води до накърняване правото му на защита,
а оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че изискванията за
5
реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани
по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително
Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от
28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив и др.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С оглед констатираните пороци при съобразяване с изискванията на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на правните изводи на
наказващия орган, НП следва да се отмени.
По приложението на чл. 28 ЗАНН
От материалите по делото се установява, че е допуснато и допълнително
процесуално нарушение с необсъждане на възможността за приложение на
6
чл. 28 ЗАНН.
Това е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г.
на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В конкретния случай от наказващия орган са изцяло игнорирани редица
обстоятелства, които се установяват от материалите по делото и от
прокурорската преписка, които по мнение на настоящия състав налагат извод,
че предвидената в закона санкция дори и в минималния й размер се явява
несъразмерно тежка с действителната обществена опасност на деянието и
дееца, което сериозно компрометира изпълнението на основаното задължение
на страната по смисъла на ЕКЗПЧОС да гарантира пропорционалност между
количеството и интензитета на упражнената държавна репресия и
преследваните легитимни цели.
На първо място от справката за нарушител/водач се установява, че
единственото извършено нарушение на жалбоподателя на правилата на
ЗДвП е именно процесното. Жалбоподателят е правоспособен водач от
1975 г. Изминалият значителен период от време без допуснато макар и
минимално нарушение на ЗДвП показва, че деецът всъщност е принципно
изряден водач , за чието поправяне и превъзпитание е било напълно
достатъчно да му се отправи предупреждение, още повече предвид
обясненията му, че е управлявал процесното МПС за придвижване по полски
и черни пътища.
На следващо място, няма как да бъдат игнорирани и данните от
приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК, видно от което
жалбоподателят е със 75 процента намалена работоспособност вследствие
на множество заболявания.
Не на последно място са и характеристичните данни за дееца – неосъждан,
без други противоправни прояви, включително такива по ЗДвП.
Не се отличава с особен интензитет на обществена опасност и конкретно
извършеното деяние, предвид мястото, където е установено.
Ако бяха съобразени посочените обстоятелства по мнение на настоящия
7
състав биха довели наказващия орган до съвсем различни правни изводи
относно необходимостта административната отговорност на дееца да бъде
реално реализирана.
Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на НП.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
по мнение на настоящата съдебна инстанция действителната фактическа и
правна сложност на делото не се отличава от типичната за подобен вид
нарушения. При преценка на въпроса за размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази и вида на осъществената адвокатска защита
и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба, допълнителни мотиви към
нея и процесуално представителство в открито заседание, поради което
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300,00
лева / чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / като до пълно претендерания размер от 400,00
лева искането следва да се остави без уважение.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-
Раковски не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0329 – 001197 от
23.12.2020г., издадено от ВПД Началник РУ Раковски към ОД на МВР
Пловдив, с което на Г. С. Е., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. С. Е., ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9