Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Габрово, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1307 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Н.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5, срещу
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, установителен иск с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за установяване съществуването право
на вземане на ищеца от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД за сумата 403,56 лева, претендирана като обезщетение за щети на
застрахован при ответника лек автомобил, причинени при настъпил на 14.11.2016
г. покрит риск, заедно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,
за която сума в производството по ч. гр. д. № 80196/2018 година по описа на
Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата си молба В.
твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Ауди", модел „A3" с
peг. № В 9242 НК, по отношение на който с ответника била сключена застраховка
„Каско”, валидна от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г.. На 14.11.2016 г. в гр.
Варна, ищецът паркирал лекия автомобил, като при тръгване установил щети по
него. Била заведена претенция за обезщетение пред ответника, който отказал да
заплати застрахователно обезщетение, като мотивирал отказа си с нарушаване на
Глава втора, Раздел II, чл. 5, т. 16 от общите условия по застраховка „Каско на
МПС" и на Глава втора, Раздел II, чл. 5, т. 29 от общите условия. Не били
налице предпоставките за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение,
поради което претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
процесната сума, заедно с разноските за производството.
Ответникът, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД в срока по чл.131 ГПК
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание
и размер. Излага, че застрахованият, съгласно сключения договор, има право да
получи обезщетение по две отделни щети, за събития, които не са удостоверени с
надлежен документ от компетентните органи, а само на база уведомление. Сочи, че
такова застрахователно обезщетение по две такива щети вече били изплатени на
ищеца, като изплащането на обезщетение по трета щета било извън договореното
между страните. Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие и
размера на причинените вреди. Отделно
от горното се позовава на клаузите на Глава втора, Раздел II, чл. 5, ал. 2, т.
29 от общите условия по договора - застрахователят не покрива „налично
увреждане по детайли на МПС, констатирано, описано и/или заснето при извършване
на оглед на автомобила при сключване на застраховката….”, както и на клаузата
на Глава втора, Раздел II, чл. 5, ал. 2, т. 16 от общите условия - застрахователят
не покрива щети в случай на ….корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора
на материала, обезцветяване, напукване и др. подобни повреди в резултата на
експлоатационни или естествени причини…”
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 25.10.2019 г. за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между тях са отделени
фактите, че помежду им е сключен договор
за застраховка „Каско на МПС” обективиран в полица № **********, валиден за
периода от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г., с който е застрахован лек автомобил
марка „Ауди", модел „A3" с peг. № В 9242 НК, че по образуваната щета
№ 0020-090-1958/2016 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
Не е спорно между страните, че правото на собственост върху
лек автомобил марка Ауди", модел „A3" с peг. № В 9242 НК принадлежи
на ищеца Д.Н.В..
Не е спорно, че на 18.11.2019 г. водачът на автомобила – Д.Н.В., е уведомил ответното дружество
за настъпилото на 14.02.2019 г. в гр. Варна, Спортна зала, застрахователно
събитие. Ищецът е посочил, че на посочената дата и място е намерил автомобила с
нанесени щети на предна лява врата и задна лява, като автомобилът се е намирал
в паркирано положение.
Съгласно представената застрахователна полица №
**********/18.11.2015 г., възникналото правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“, съгласно клауза „Пълно Каско”. Представени са общите
условия на застрахователя, съставляващи неразделна част от договора, в които е
посочено, че клауза „Пълно Каско” покрива риска пътнотранспортно произшествие,
дефинирано като внезапно сблъскване на МПС с МПС или други подвижни или
неподвижни обекти, в т. ч. животни по време на движение на управляваното МПС по
обществената пътна мрежа, свличане и/или потъване на МПС, вследствие на
гореописаните събития, включително и
увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно
средство. В застрахователната полицата графа „Други специални условия” е посочено в случай, че застрахованият не
представи някои от документите, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 6 от ОУ, включително
при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на
събитието, застрахователят приема до две отделни застрахователни събития през
срока на застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на
застрахования, като последният има право да получи обезщетение за претърпените
вреди само по две заявени щети.
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено и съответно на
другите доказателства по делото, включително при отчитане на дадените от вещото
лице отговори при изслушване на заключението, се установява, че единствено
щетите по предна лява врата на лек автомобил марка „Ауди", модел „A3"
с peг. № В 9242 НК съответстват на описаното застрахователно събитие и са в
пряка причинно-следствена връзка със същото, като стойността за
възстановяването им, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е
183.40 лева. В заключението вещото лице посочва, че от техническа гледна точка
е възможно уврежданията на предна лява врата да се получат от въздействие на
елемент на друго превозно средство, при контакт с врата на процесния автомобил,
при паркирано състояние на последното. Същевременно съгласно заключението
описаните точковидни увреждания по задна лява врата технически не е възможно да
са получени съвместно с уврежданията на предната врата - при силово въздействие
на движещо се спрямо паркирания автомобил превозно средство и не са относими
към застрахователното събитие. Вещото лице посочва, че най-вероятно
уврежданията по задната лява врата на автомобила са получени при въздействия на
отварящи се врати на други съседно разположени автомобили при паркирано
положение на тези автомобили и процесния автомобил, но при всички положения
тези увреждания не биха могли да се получат по твърдения в исковата молба
механизъм.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Относно установителния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. 208, ал.
1 КЗ (отм.)
Съгласно разпоредбата на чл. 208,
ал.1 КЗ (отм.), но приложима към процесното правоотношение с оглед момента на
възникването му, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно,
съдебно предявеното субективно материално право възниква от фактически състав,
включващ елементите: съществуващо правоотношение между страните, с предмет
задължението на застрахователя да покрие риска от увреждане на правото на
собственост на застрахования върху лек автомобил марка „Ауди", модел „A3" с peг. № В 9242 НК, настъпване на събитие, представляващо
покрит от застраховката риск, в пряка причинно-следствена връзка, с което са
настъпили вреди, за което събитие застрахователят е уведомен в уговорения срок
и релевирано неизпълнение от страна на застрахователя на така възникналото
задължение да заплати обезщетение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение. Такова обаче ответникът ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на
ищеца Д.Н.В. да получи
застрахователно обезщетение.
Между страните е сключен договор, който е юридически факт,
пораждащ правоотношение помежду им с типичното за застрахователния договор за
имуществено застраховане съдържание, включващо задължението на ответника ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД да заплати обезщетение за вредите от настъпило
застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно
застрахователна полица № ********** от 18.11.2015 г..
От събраните в производството доказателства, се установява и
факта на настъпило при действието на договора застрахователно събитие - ПТП,
съставляващо покрит риск, в резултат на което на лекия автомобил „Ауди A3"
ДК № В 9242 НК са причинени щети, които са намалили неговата стойност. Съгласно
кредитираното заключение на САТЕ единствено установените щети по предна лява
врата на автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 14.11.2016 г. в гр. Варна застрахователното събитие. От друга страна ищецът не установи, при условията на пълно
/извън всякакво съмнение/ и главно доказване установените щети по задна
лява врата на автомобила да са в резултат на същото застрахователно
събитие, което е предмет на настоящото производство. Действително
застрахователят по имуществена застраховка носи отговорността да обезщети ищеца
за получени увреждания на притежаваната от него движима вещ, но с оглед
диспозитивното начала в гражданския процес, ищецът е този, който следва да
изложи фактите, които са породили правото му на вземане за застрахователно
обезщетение. В случая твърдените от застрахования факти обуславят пораждането
само и единствено на вземането за обезщетяване на вредите по предната лява
врата. Вредите по задната такава не са резултат от увреждане настъпило в същия
темпорален момент, което налага в рамките на настоящото производство
отговорността на застрахователя да бъде ограничена само до вредите, за които
причинността е доказана по безспорен начин – тези по предната лява врата.
Предвид изложеното предявеният иск е доказан по основанието
си – произтекли са вреди от настъпил покрит застрахователен риск, изразени в
повреждане на МПС, правото на собственост върху която е елемент от правната
сфера на ищеца.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), която норма
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите
на застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Повреждането на движимата
вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави временно негодна за
употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на
І-во ТО, ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.208, ал.3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице. В случая, съгласно кредитираното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза, действителната (пазарна)
стойност на причинените вреди на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 183.40 лева,
която определя обемът на задължението на застрахователя, до който размер
застрахователят е правно задължен да заплати обезщетение, съответно до който
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до
предявения размер от 403.56 лева, следва да бъде отхвърлен.
Върху установената дължима
главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 80196 по
описа за 2018 г. на СРС, 151
състав – 20.12.2018 год. до окончателното изплащане – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възражението на ответника, че не дължи застрахователно обезщетение,
тъй като съгласно сключения договор, застрахованият има право да получи
обезщетение по две отделни щети, за събития, които не са удостоверени с
надлежен документ от компетентните органи, а само на база уведомление, е
неоснователно.
Съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят може да откаже плащане при
неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. В уеднаквената съдебна практика, изразена в решение № 313 от
06.03.2019 г. по т. д. № 3012 / 2017 г. на Върховен касационен съд, II т.о.,
решение № 102 от 02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение
№ 207 от 13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 124
от 04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 77 от
16.07.2015 г. по т.д. № № 1048/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 185 от
05.03.2014 г. по т.д. 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 49 от 29.07.2013
г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 211 от 06.12.2012г. по
т.д. № 1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че не всяко неизпълнение
на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е
необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или
договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума
както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер - такова задължение на застрахования, което е от
съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Прието е, че
прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) е
обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, както и че не може по договорен път причинната
връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя.
В случая не се твърди, нито се установява наличие на причинна връзка между
неизпълнението на задължението за предоставяне на документи и настъпилите
вреди. Още повече – представянето на документите касае единствено доказването
на обстоятелствата, при които са настъпили вредите, а не предотвратяване на реализирането
им. Задължението, предвидено в клаузата на чл. 20 от ОУ, застрахованият да
представи някои от документите, съгласно чл.18, ал.2, т.6 от ОУ, включително
при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на
събитието, която клауза ограничава отговорността на застрахователя до две
отделни застрахователни събития през срока на застраховката, за които
доказването е само на база Уведомлението на застрахования, уврежда потребителя
на застрахователна услуга, доколкото поставя условия за изплащане обезщетение
за всички причинени от събитието вреди, от фактори, независещи от волята на
застрахования и наличието на които по никакъв начин не способства увеличаване
на риска или на размера на вредите. Затова, дори да се приеме, че формално
застрахованият е в неизпълнение на задължението по чл. 20 вр. чл. 18, ал. 2, т.
6 от ОУ от общите условия, това не съставлява значително неизпълнение с оглед
интереса на застрахователя и не съставлява основание по смисъла на чл.211, т.2 КЗ (отм.) за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, нито за
неговото намаляване. Критерият „значителност” на неизпълненото задължение от
застрахования спрямо интереса на застрахователя предполага ответното дружество
да установи пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението и
същественото увеличаване на риска, на неговото реализиране, или на обхвата на
вредите, а доказателства в тази насока не са ангажирани. Отделен е въпросът, че
в случая процесната щета, по която застрахователят е отказал плащане на
застрахователно обезщетение е образувана втора по ред за застрахователно събитие,
което е настъпило първо, т.е. изобщо не е налице хипотезата за представяне на
допълнителни документи освен уведомление. В обобщение, съдът приема, че не се установи настъпилото ПТП, от което са
произтекли вреди за застрахованото имущество да съставлява риск, който да е
изключен такъв, нито се доказа да е налице неизпълнение от застрахования Д.Н.В.
на такова негово договорно задължение, което да е значително и да изпълва
фактическият състав на чл. 211, т. 2 (отм.) и да води до възникване на правото на ответника да откаже да заплати
обезщетение или да заплати обезщетение в по-малък размер за вредите, които са
причинени в резултат на настъпилото събитие.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за
производството, се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлена част от иска.
Ищецът доказва извършени разноски в заповедното производство
общ размер от 375 лева, формиран от заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер 350 лева и внесена държавна такса в размер на 25 лева. Ответникът
релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е
основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 7 от
същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
в производства за издаване на заповед за изпълнение да се определя по правилата
на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми
/403.56:2/. В чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес до 1000 лева, да е 300 лева, т.е. в конкретния случай минималното
възнаграждение е 300 лева, до който размер следва да бъде намалено. С оглед
изложеното в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 147.70 лева –
разноски за заповедното производство, пропорционално на уважената част от
предявения иск.
За настоящото производство ищецът претендира извършени
разноски в размер на 475 лева, съгласно
представен списък, формирани от заплатената държавна такса (25 лева),
адвокатско възнаграждение (300 лева) и възнаграждение за вещо лице по
съдебно-автотехническа експертиза (150 лева), от които следва да му се присъдят
215.87 лева, пропорционално на уважената част от предявения иск.
В ползва на ответника следва да бъде присъдена сумата
163.66 лева – разноски за исковото
производство, формирани от юрисконсултско
възнаграждение (150 лева) определено от съда по реда на чл.78 ал.8 ГПК
вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и
възнаграждение за вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза (150 лева),
пропорционално на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран Габровският районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.Н.В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***-13, офис 5, срещу ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ул. „Света София” №
7, ет. 5, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), че ответникът дължи
на ищеца сумата 183.40 лева (сто
осемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за
вредите, причинени на лек автомобил марка „Ауди", модел „A3" с peг. №
В 9242 НК от настъпил на 14.11.2016 г. в гр. Варна покрит риск - ПТП, заедно
със законната лихва върху сумата от депозиране
на заявлението в съда – 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане, за
която сума в производството по ч. гр. д. № 80196/2018 година по описа на
Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 183.40 лева
до предявения размер от 403.56 лева.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ул. „Света
София” № 7, ет. 5 да заплати на Д.Н.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 147.70
лева (сто четиридесет и седем лева и
седемдесет стотинки) – разноски за заповедното производство и сумата 215.87
лева (двеста и петнадесет лева и
осемдесет и седем стотинки) - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Д.Н.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***-13, офис 5 да заплати на ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 163.66 лева
/сто шестдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ – разноски
за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: