Решение по дело №288/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700288
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:                                                       03.04.2023 г.                                       Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година,  в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 288 по описа за 2022, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 175 от Административно-процесуалния кодекс за поправка на очевидна фактическа грешка.

Образувано е  по молба на С. А. П. с ЕГН ********** от с. С., обл. Р.  за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в  постановеното по делото Решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. на Административен съд – Разград.

В молбата се твърди, че в мотивите на решението е написано, че в конкретния случай давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 год., което е  очевидна фактическа грешка, тъй като в § 52 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение / ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г./  е посочено, че § 29 от ПЗР на ЗМДВИП, който регламентира този срок, влиза в сила от деня на публикуване на закона в ДВ, т.е. от 24.03.2020 год.

Ответната по молбата страна -  Директорът на ТД на НАП – Варна, не заявява становище по молбата.

Разградският административен съд, като прецени допустимостта на молбата и изложените в нея доводи, съгласно разпоредбата на чл. 175 от АПК, приема за установено следното:

Молбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна.

В мотивите си на Решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. Административен съд – Разград се е позовал на § 29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.),  и е приел, че  давността в процесния правен спор не е текла от 13.03.2020 год. съобразно разпоредбата на § 52, предложение първо от ПЗР на ЗМДВИП, като  не е съобразил предложение второ от същата разпоредба, съгласно която § 29 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", което е сторено  в бр. 28 на ДВ от 24.03.2020 год.

С оглед на горното безспорно  е налице  очевидна фактическа грешка – грешка в посочване на датата, на която е влязла в сила разпоредбата на § 29, т. 2 от ЗМДВИП и от която е започнала да тече давността.

Следва  да бъде допусната поправка на решението поради допусната фактическа грешка като в трети абзац на страница пета от решението текста „ давността не е текла от 13.03.2020 год. да се чете „давността не е текла от 24.03.2020 год.” и текста „давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 год.” да се чете „ давностният срок е спрял да тече на 24.03.2020 год.”. 

   Тази фактическа грешка от своя страна обаче води до грешка в пресмятането на датата, на която е  следвало да изтече процесния давностен срок, посочена в същия абзац на решението а именно 11.03.2023 год. В резултат на допусната поправка на  ОФГ следва да бъде поправена и тази дата а именно в трети абзац на страница пета от решението текста „и следва да изтече на  11.03.2023 г.” да се чете „и следва да изтече на  28.02.2023 г.”

Поправките на допуснатите от съда ОФГ не водят до промяна на диспозитива  на решението по делото, който  съответства на действително  формираната воля на съда.

Мотивиран така и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 27 от 20.02.2023 год. по административно дело № 288/2022 год. на Административен съд Разград като в абзац  трети на лист пети изразът „ давността не е текла от 13.03.2020 год.” да се чете „давността не е текла от 24.03.2020 год.”, изразът „давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 год.” да се чете „давностният срок е спрял да тече на 24.03.2020 год.” и изразът  „и следва да изтече на 11.03.2023 г.” да се чете „и следва да изтече на  28.02.2023 г.”.

Решението за поправка е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от АПК.

Съдия: /п/