Р Е Ш Е Н И Е
№ 195/5.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.н.а.х. дело № 72 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Й.Н.Х., чрез
адв. К. срещу Решение № 497/16.12.2022 г., постановено по АНД № 1367/2022 г. на
Районен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Й.Н.Х. срещу Заповед
за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР № зз340-129 от 19.09.2022
г. издадена от инспектор В. Г. Д.– разузнавач при РУ – Септември, ОД на МВР -
Пазарджик.
В касационната
жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради
нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се нарушение на
процесуалните правила. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо
него съдът да постанови друг по същество на спора, с който да отмени оспорената
заповед за задържане. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно
призован, не се явява, представлява се адв. К., който поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
–
В. Г. - разузнавач при Районно управление - Септември, ОД
МВР – Пазарджик: редовно призован, явява се лично. Оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита,
че така постановеното решение на РС - Пазарджик е правилно и законосъобразно,
предвид което моли същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен
състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на Й.Н.Х. ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице per.
№зз340-129 от 19.09.2022г. издадена от инспектор В. Г. Д.- разузнавач при РУ-
Септември, ОДМВР- Пазарджик.
Със Заповедта за задържане на лице per. №зз340-129 екз.1
от 19.09.2022 г. издадена от инспектор В. Г. Д.- разузнавач при РУ- Септември,
ОДМВР- Пазарджик, жалбоподателят Й.Х. е бил задържан за срок до 24 часа, на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР във връзка с получен сигнал за това, че на
17.09.2022г., около 19:26 часа, Л.Н.В.от с. Виноградец и Й.Н.Х. ***, след
възникнал скандал са нанесли побой на Г.А.Ш. от с. Карабунар в дома му.
Жалбоподателят бил задържан в 14:20 часа на 19.09.2022г.
и освободен в 13:30 часа на 20.09.2022г., видно от отразеното в оспорената
заповед. На задържания бил извършен
личен обиск, за който е съставен протокол от 19.09.2022г., от който на Х. бил
предоставен екземпляр.
От приетата по делото като писмено доказателство справка
от РП- Пазарджик рег. № 20167/07.10.2022 г. по описа на PC-Пазарджик, е установено,
че на 17.09.2022 г. по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК, със съставянето на
протокола за първото действие по разследването- оглед на местопрестъпление, е
било образувано ДП №287/22г. по описа на РУ-Септември, водено за престъпление
по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 17.09.2022 г.,
около 19:26 ч,. в с. Карабунар, ул. Първа № 91, след възникнал сигнал, е
нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди на лицето Г.А.Ш. от с. Карабунар.
Съгласно същата справка, към момента на нейното изготвяне- 05.10.2022 г. по
досъдебното производство не е било привлечено лице в качеството на обвиняем, по
отношение на което да са вземани МНО.
Съгласно саморъчни обяснения от Й.Н.Х., депозирани на
19.09.2022г. пред полицейски орган, е установено, че на процесната дата между
него и Л.Н.В.от с.Виноградец от една страна и Г.А.Ш. от с.Карабунар- от друга е
възникнал конфликт, в резултат на което се е стигнало до нанасяне на побой
между лицата. След случилото се, Х. напуснал населеното място и отишъл в гр. София,
тъй като се страхувал от последващите действия на Ш.. Нямал намерение да се
укрива от органите на полицията, поради което се отзовал, веднага след като
разбрал, че го издирват по повод случилото се.
При тези установявания, районният съд е отхвърлил жалбата
като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на
законовите изисквания за форма, при правилно приложение на материалния закон и
при липса на съществени нарушения на административнопрозиводствените правила,
както в съответствие с целта на закона.
Решението е правилно.
С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на
полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на
които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Такова
обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено
лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление или да се укрие. При нейното прилагане административния
орган действа в условията на оперативна самостоятелност. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че касаторът е задържан във връзка с
извършено престъпление по чл. чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК,
данни за което са били налице към момента на задържането с оглед установените
телесни повреди на лицето Г.А.Ш.. Такива данни се съдържат и в материалите по
образуваното досъдебно производство ДП №287/22г. по описа на РУ-Септември.
Касае се за получени данни в смисъла на информация, доведена до знание на
полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление -
„достатъчно данни“ по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК обосноваващи основателно
предположение, че е извършено престъпление като условие за образуване на
досъдебно производство.
След като такава информация по отношение на оспорващия е
била налице, правилен и в съответствие с приетите по делото доказателства е
извода на първоинстанционния съд за материалната законосъобразност на
оспорената заповед.
Неоснователен е доводът на касатора, че в процесната
заповед липсват фактически основания за издаването ѝ. Както правилно е
приел районния съд, в настоящия случай заповедта е постановена при спазване на
установената писмена форма в чл. 74, ал. 1 ЗМВР като съдържа изброените в
текста реквизити. Фактически основания в случая се съдържат както в заповедта,
така и в съпътстващите документи, част от административната преписка и същите
свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в
конкретното престъпление. В случая жалбоподателят е могъл да разбере на какво
основание и във връзка с какво негово поведение е задържан. С оглед изложеното
неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореният
административен акт е немотивиран.
Противно на твърденията на касационния жалбоподател, в
оспорения административен акт като правно основание е посочена конкретно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обосноваваща правото на полицейските
органи да могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, каквато хипотеза по отношение на касатора е била налице в
разглеждания случай. Заповедта не противоречи и на целите на закона за
предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване
провеждането на наказателно преследване, както и защита на обществения интерес
чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление.
Спазен е и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да
обосноват извод, че същият е бил задържан за време надхвърлящо необходимото за
събиране на сведения от полицейските органи. В горния смисъл Решение № 10181 от
02.07.2019 г. по адм. д. № 12223/2018 на Върховния административен съд.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че при
постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения
по чл. 209, т. 3 АПК. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а с
оглед липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,
предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
497/16.12.2022 г., постановено по АНД № 1367/2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/