Решение по дело №578/2011 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 64

 

гр. Айтос, 26.04.2012 година

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на десети януари  през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

                                                                               Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                        Съдебни заседатели :………………

                                                                                                           Членове :..……………..

 

 

при секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело  N 578 по описа  за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на П.С.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и връчване: гр.Б.*** - чрез представител адв.А. П. Т. против Д.Г.К., ЕГН **********,***, Б.Г. В., ЕГН **********,***, Я.Г.П., ЕГН **********,***, Е.Я.В., ЕГН **********,***, Н.В.Г., ЕГН **********,***, Г.В.Г., ЕГН **********,***, К.К.В., ЕГН **********,***, В.Д.Г., ЕГН **********,***, Е.М.Г., ЕГН **********,***, представлявана от кмета на общината, с адрес : гр.А. ***. Моли ответниците Д.Г.К., ЕГН **********, Б.Г.В.
ЕГН **********, Я.Г.П., ЕГН **********, Е.Я.В., ЕГН **********, Н.В.Г., ЕГН **********, Г.В.Г., ЕГН **********, К.К.В., ЕГН **********, В.Д.Г., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН ********** да бъдат осъдени да му заплатят в условията на разделност сумата от 2000,00 (две хиляди) лева, представляваща паричната равностойност, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие на направените от ищеца подобрения в него, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на алтернативност и в случай, че претендираната сума не се приеме за дължима от ответниците – физически лица, моли ответната Община *** да бъде осъдената да му я заплати.  Моли да бъде признато, че в качеството на добросъвестен подобрител по смисъла на чл.72 от Закона за собствеността има право на задържане на подобрения имот до окончателното заплащане на претендираните суми. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответниците. Ангажират се гласни доказателства.

С исковата молба са предявени искове по чл.72 във вр. с чл.74 от Закона за собствеността (ЗС).

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците Д.Г.К., ЕГН **********, Б.Г.В. ЕГН **********, Я.Г.П., ЕГН **********, Е.Я.В., ЕГН **********, Н.В.Г., ЕГН **********, Г.В.Г., ЕГН **********, К.К.В., ЕГН **********, В.Д.Г., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН ********** не представят отговор на исковата молба. Не излагат становище относно допустимостта и основателността на исковата претенция. Не сочат доказателства. В съдебно заседение част ото ответниците:  Д.Г.К., Б.Г.В., Я.Г.П., Н.В.Г., Г.В.Г. и К.К.В. оспорват основателността на иска и молят да бъде отхвърлен. Не представят доказателства.

Ответната страна Община *** в подадения писмен отговор оспорва иска като неоснователен. В съдебно заседение, чрез представителя си поддържа заявеното становище. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени доказателства. 

 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна  страна следното :

 

Ищецът твърди, че през 2001 год. е закупил имот частна общинска собственост, представляващ земеделска земя – празно място, с площ от 545/1135 кв.м. ид.части, съставляващи част от имот пл. № 280 в м.”***” в гр.***, при граници: на изток – дере, на запад – част ото имот № 280, на север – имот с пл.№ 279 и на юг – имот с пл. № 281. В удостоверение на изложеното представя вписан договор за продажба № 45/02.02.2001 год. Освен това твърди, че впоследствие започнал да обработва и облагородява  част от съседния на закупения от него имот, а именно: 290 (двеста и деветдесет) кв.м. от земеделска земя, находяща се в землището  на гр.***, от имот с пл. № 279, в м.”***”, целият с площ от 1000 кв.м., ІV категория, при граници и съседи имота: на изток – мера, на запад –път, на север – имот с пл.№ 278 и на юг – имот с пл. № 280, както и че това се е случило със знанието и без противопоставянето на тогавашния кмет на Община *** – И.Й.Й.. От събраните в хода на делото доказателства, изложеното в исковата молба и в двете му части остана недоказано, като видно от Констативен протокол от 16.12.2009г. на Община *** в действителност се сочи, че „присвоеното място е засадено с 3 реда лозе”. От показанията на ангажирания от ищцовата страна свидетел Н. А. Х. се установява обаче, че това е сторено по-скоро от бащата на ищеца - С. С., като в показанията си пред съда заявява: „..бащата на ищеца  зася мястото с лозя и дръвчета...когато го взе мястото баща му, отрязаха дръвчетата... ”. В издадената Заповед № РД-08-334/07.06.2011 год. на Е.В. (кмет на Община *** към този момент) на ищеца П.С. се предоставя срок да предаде процесния имот, ползван без каквото и да било правно основание. Предвид изложеното следва, че общинският имот е бил ограден, но липсват доказателства както относно заявеното, че ищецът е направил подобрения в този чужд имот, така и че това се е случило със знанието и без противопаставянето на собственика. В тази връзка показанията на св.Х., че „...общината знаеше, че имотът се обработва..”  не могат да бъдет кредитирани, доколкото се касае за колективен орган на местно управление.

Не е спорно между страните, че с договор № 1154/04.09.2008 год. ответниците – физически лица купуват от Община *** земеделска земя, съставляваща имот с пл. № 279, в м.”***” в землището  на гр.*** и включваща спорните 290 кв.м.

Предвид начина на придобиване на собствеността от ответниците, абсолютно неоснователно спрямо тях се твърди, че те в качеството си на приобретатели на имота, дължат заплащане на подобрения в него, съобразно наследствените си квоти. Самият ищец твърди, че тези подобрения са били извършени още преди покупко-продажбата, т.е. купувачите са заплатили на собственика – Община Айтос покупната цена за имота в съществуващия към момента вид и съС.ие. Отделно от това самият ищец в обстоятелствената част на исковата молба заявява, че към този момент претендираните от него подобрения са били отдавна извършени.

При така изяснената по безспорен начин фактическа обстановка ищецът счита, че в качеството на добросъвестен владелец е в правото да претендира спрямо ищците  физически лице или алтернативно спрямо Община Айтос,  по-високата измежду  двете стойности – тази на извършените подобрения и увеличената, вследствие на същите стойност на имота.

 Съдът намира претенциите спрямо двете групи ответници за неоснователни по следните съображения:

Правната уредба на добросъвестното владение, на което основава претенцията си ищеца, е уредена в чл.70-74 от ЗС. Съгласно нея това е квалифициран вид владение, при което към двата признака на обикновеното владение – фактическа власт върху вещта и намерението да се свои, се прибавят още две предпоставки: - обективният признак фактическата власт да е въз основа на правно основание, годно да направи владалеца собственик и субективен  признак – владалецът да не знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Именно с наличието на добросъвестното владение се свързват редица правни специфични последици, измежду които правото да се иска сумата, с която се е увеличила стойността на добросъвестно владяната вещ в резултат на извършени подобрения и правото на задържане до заплащането им. Тъй като в настоящия случай не се установява наличие на никоя от посочените предпоставки ищецът не може да бъде приравнен към добросъвестен владелец и съответно да черпи права от поведението си. Не се установи собственикът – нито бившия - Община Айтос, нито настоящите да се знаели, че се правят подобрения върху имота и да не са се противопоставили, за да могат  правата на владелеца да се уреждат по чл. 72 ЗС.

 

Съгласно чл. 74 от ЗС недобросъвестният владелец също може да претендира заплащане на направените подобрения, но единствено  в размера на по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В случая от една страна не се събраха категорични  доказателства тези подобрения в чуждия имот да са извършени от ищеца, а от друга страна – липсват такива относно увеличение на стойността на имота вследствие на тези подобрения, за да бъде направена съпоставка помежду им.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявените владелчески искове спрямо ответниците физически лица и Община Айтос са неоснователни и недоказани, поради което и следва да бъдат оставени без уважение.

         

Предвид отхвърляне на ищцовите претенции, направените от ответника Община Айтос съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 260,00 лв. (съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения) следва да бъдат възложени на ищеца като при липса на представен списък съгласно чл.80 от ГПК решението на съда в посочената му част не подлежи на обжалване от ответника.

 

По изложените съображения, Айтоският районен съд 

 

                             Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв.А. П. Т. против Д.Г.К., ЕГН **********,***, Б.Г. В., ЕГН **********,***, Я.Г.П., ЕГН **********,***, Е.Я.В., ЕГН **********,***, Н.В.Г., ЕГН **********,***, Г.В.Г., ЕГН **********,***, К.К.В., ЕГН **********,***, В.Д.Г., ЕГН **********,***, Е.М.Г., ЕГН **********,***, с който се  претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят в условията на разделност 2 000,00 (две хиляди) лева, представляващи сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот: 290 кв.м. ид.ч. от земеделска земя, находяща се в землището  на гр.Айтос, съставляваща имот с пл. № 279, в м.”***”, с площ от 1000 кв.м., ІV категория, при граници и съседи на целия имот: на изток – мера, на запад –път, на север – имот с пл.№ 278 и на юг – имот с пл. № 280, вследствие на направените от ищеца подобрения в него, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателноот й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.  

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв.А. П. Т. ***, представлявана от кмета на общината, с адрес : гр.А. ***, с който се  претендира ответникът да бъде осъден да му заплати  2000,00 (две хиляди) лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот: 290 кв.м. ид.ч. от земеделска земя, находяща се в землището  на гр.Айтос, съставляваща имот с пл. № 279, в м.”***”, с площ от 1000 кв.м., ІV категория, при граници и съседи на целия имот: на изток – мера, на запад –път, на север – имот с пл.№ 278 и на юг – имот с пл. № 280, вследствие на направените от ищеца подобрения в него, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателноот й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.  

ОТХВЪРЛЯ иска на П.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв.А. П. Т. против Д.Г.К., ЕГН **********,***, Б.Г. В., ЕГН **********,***, Я.Г.П., ЕГН **********,***, Е.Я.В., ЕГН **********,***, Н.В.Г., ЕГН **********,***, Г.В.Г., ЕГН **********,***, К.К.В., ЕГН **********,***, В.Д.Г., ЕГН **********,***, Е.М.Г., ЕГН **********,***, за признаване, че в качеството на добросъвестен подобрител има право на задържане подобрения имот: 290 кв.м. ид.ч. от земеделска земя, находяща се в землището  на гр.Айтос, съставляваща имот с пл. № 279, в м.”***”, с площ от 1000 кв.м., ІV категория, при граници и съседи на целия имот: на изток – мера, на запад –път, на север – имот с пл.№ 278 и на юг – имот с пл. № 280, до окончателното заплащане на претендираните суми, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.  

 

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** *** направените съдебно-деловодни разноски  в размер на 260,00 (двеста и шестдесет) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

  

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: