№ 970
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501000 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
С решението на РС-Провадия-IIIс-в № 33/23.02.2022г по гр.д.№ 1355/2021 Е
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.И. А.
ЕГН **********, род.18.06.2015г, на майката С. Г. К. ЕГН ********** с адрес: с.В, общ.В,
обл.Варна, ул.„Г.Б." № 15;
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето М. при неговата майка С. Г. К.;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата ИВ. М. АНГ. ЕГН ********** с
адрес: гр.Бяла, обл.Варна, ул.„Т." № 19, с детето М., род.2015г, както следва:
през първите три месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10ч в съботния ден до 17ч в съботния ден, без право на преспиване и в
присъствието на майката, и от 10ч в неделния ден до 17ч в неделния ден в присъствието на
майката, а
след изтичане на тримесечния период:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в съботния ден до 17ч в неделния
ден с право на преспиване на детето у родителя;
всяка четна година - през първата половина на пролетната и зимната ваканция от 10ч
на първия ден до 17ч на последния ден от първата половина на пролетната и зимната
1
ваканция, с право на преспиване на детето у родителя и
всяка нечетна година – през втората половина на пролетната и зимната ваканция от 10ч
на първия ден до 17ч на последния ден от втората половина на пролетната и зимната
ваканция, с право на преспиване на детето у родителя, както и
20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
като след изтичане на тримесечния период, при осъществяване на режима на лични
отношения бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща пак там.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата С. Г. К. , която подава
въззивна жалба вх.№ 1392/16.03.2022 срещу първоинстанционното решение в частта му, с
която е определен РЛО на детето с бащата.
Излага подробни доводи за незаконосъобразността на решението в атакуваната част,
като счита, че така определеният широк режим на РЛО е неправилен и не е съобразен с
интересите на детето:
На първо място синът им има сериозен здравословен проблем - лумбална спина
бифида и затова често се налагало да бъде приеман в болница и да ходи на рехабилитация.
До този момент бащата И.А. изобщо не е проявява абсолютно никаква загриженост, нито
каквито и да било действия, които да бъдат в помощ на майката. Изобщо не бил наясно как
се гледа дете с такова заболяване, от какво има нужда във всеки един момент.
Както обяснила и в с.з., детето не се развива обичайно така, както другите деца, а също
и че има вероятност да не започне първи клас поради тези здравословни проблеми. По тези
причини майката наела и ресурсен учител - логопед.
Посочила също така, че детето не познава роднините на баща си.
Отделно от това, контактите му с бащата почти не се осъществявали, тъй като почти
през цялото време от раждането му до този момент бащата И.А. е в затвора. През първите
месеци от раждането на детето в дома им идвали непрекъснато полицаи и правели обиски.
В с.з. бащата И.А. казал, че майка му не се интересувала от внука си, на което
въззивницата възразява, че не е спирала някой от семейството му да контактува с детето. За
нея повече от очевидно е, че както бащата И.А., така и семейството му, нямали абсолютно
никакво поносимо отношение към майката и детето.
Очевидно съдът е дал вяра на бащата И.А., че състоянието на детето било добро, че
нямало нужда от лечение, както и че бил осигурявал средства за него.
Оспорва горното, като възразява, че за един кратък период от време И.А. бил на
свобода и почти през цялото време на израстването на детето бил в затвора. Излизал за
няколко месеца и отново влизал там.
Отделно от това, същият бил осъден ефективно с присъда по НОХД N9 394/2021г на
лишаване от свобода по чл.183 ал.1 от НК за неизплащане на издръжка, за което представя
2
доказателства - присъда и мотиви към нак.дело, изтеглени от електр.папка на съда за
постановените и влезли в сила актове на съда. Постановяването на присъдата е след
подаването на исковата молба, което се признава и от ответника, който казал, че
изтърпяването на последното му наказание започнало миналата година през месец
февруари. Очевидно е, че това не е била единствената му ефективна присъда.
Съдът не е съобразил и установеното чрез гласните доказателства обстоятелства.
Поради изложеното така определеният РЛО не е в интерес на детето М. и затова моли
за отмяната на решението на РС в тази част, вместо което да бъде постановено друго за
определяне следния РЛО - всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч до 17ч в събота в
присъствието на майката.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата ИВ. М. АНГ. не е депозирал
писмен отговор.
В о.с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
решението на РС в обжалваната част.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ПРОВАДИЯ, редовно призована,
не изразява становище по жалбата.
Делото е образувано по повод подадената от С. Г. К. искова молба срещу ИВ. М. АНГ.
ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла, обл.Варна, ул.„Т." № 19, понастоящем в Окръжен затвор -
Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.127 ал. 2 от СК, като излага, че
страните живели на съпружески начала за кратък период от време и им се родило на
18.06.2015г дете М.И. А. ЕГН **********.
Независимо от компромисите, които ищцата правела, двамата не могли да заживеят
като семейство. Това я принудило да се прибере при родителите си в с.В.
Считала, че след раждането на детето отношенията им ще подобрят, като отново
решила да направи компромис, за да може детето им да живее и с баща си.
След раждането на детето обаче, което се родило със здравословен проблем - лумбална
спина бифида, отношенията между страните се влошили още повече. Върху нея паднали
изцяло грижите за детето. Налагало се често да влизат в болница и да се ходи редовно на
рехабилитация.
Понастоящем ответникът изтърпява наказание в Окръжен затвор - Варна.
Предвид изложеното моли за постановяване на решение, с което да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М., както и да
бъде определено местоживеенето при нея; на бащата да бъде определен режим на лични
3
отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 17ч в присъствието
на майката, предвид здравословното състояние на детето, както и 15 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
Относно месечната издръжка на детето посочва, че с протоколно определение от
26.01.2017г по гр.д.№ 844/2016г на РС-Провадия е одобрено постигнато между страните
споразумение, по силата на което бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 150лв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В с.з. е възразил режимът на лични отношения да е в присъствието на майката и
заявява желание му бъде определен по-разширен от поискания режим на лични отношения с
детето.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, редовно
призована, не изпраща представител. Представен е социален доклад.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно и от представеното у-е за раждане на детето М. е родено на 18.06.2015г от
родители С. Г. К. и ИВ. М. АНГ..
Няма спор между родителите и относно неговото здравословно състояние, което се
установява от представените писмени документи епикризи м.юни 2015г, изд. от
МБАЛ„Св.Анна"АД-Варна; резултат от образно изследване от 10.04.2019г, изд. от Център
по образна диагностика при УМБАЛ„Св.М.а"ЕАД-Варна, епикриза от 2020г, изд.от
УМБАЛ„Св.М.а"ЕАД-Варна; амб.лист № 000554/29.04.2021; етапна епикриза към лист №
000554/29.04.2021; амб.лист № 000076/ 12.05.2021г и към амб.лист № 76/2021г; амб.лист №
000077/ 12.05.2021г; ЕР на ТЕЛК № 2112 от зас.№ 076/27.05.2021г, от които се установява,
че детето е приемано за болнично лечение, извършвани са му прегледи, проведени са му
изследвания, оперативно и неоперативно лечение.
Според ЕР на ТЕЛК детето М. е с определени 50% вид и степен на увреждане без
чужда помощ с водеща диагноза: вяла параплегия и общо заболяване: вяла параплегия,
долна, лека към средна степен. Състояние след оперативно лечение на спина бифида без
хидроцефалия в лумбална област. Препоръчано е редовно проследяване от детски невролог,
провеждане на рехабилитация.
Няма спор и за това, че между родителите е била постигната спогодба, одобрена с
протоколно определение от 26.01.2017г по гр.д.№ 844/2017г на РС-Провадия, по силата на
която бащата Иван М.А. се е съгласил да заплаща в полза на детето М. Ив.А., род.2015г,
месечна издръжка в размер на 150лв, считано от датата на раздялата - 16.10.2016г, с падеж
1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
4
От приетия по делото Социален доклад, изготвен от Д“СП“-гр.Провадия детето
познавало своя баща, но не го било виждало от началото на м.02.2021г, когато последният
бил арестуван. От раждането на детето и понастоящем основни грижи за детето полага
неговата майка, подпомагана от своите родители. Бащата е помагал при отглеждането на
детето само в периода, когато родителите били заедно.
При извършеното проучване е установено, че детето е добре обгрижвано и основните
му потребности от храна, облекло, хигиена, подслон, сигурна среда били задоволени.
Майката и детето живеят в къща заедно с родителите на майката и нейната прабаба.
Хигиенно-битовите условия в дома са добри. Детето не е оставяно без надзор от възрастен.
Майката е безработна, но не получава обезщетения за безработица. Същата получава
месечна помощ по Закона за семейните помощи за деца в размер на 350 лева.
Освен провежданото лечение на детето, в продължение на две години и половина с
него е работил рехабилитатор в Център за социална рехабилитация и интеграция в
гр.Провадия.
Детето е записано и посещава детска градина „Васил Левски" в с.В, където с него
работят ресурсен учител и логопед. По препоръка на специалисти майката е закупила
книжки и образователни игри, с които занимава детето в дома си. Тя оказва помощ на детето
да регулира своите емоции и поведение, познава нагласите му и предпочитаните от него
дейности. По наблюденията на социалните работници детето е спокойно и се чувства добре
при майка си.
Пред соц.работници майката е заявила, че детето не поддържа контакти с роднините си
по бащина линия, тъй като същите не са се обаждали по телефона и не са идвали в с. В, за да
го видят. Установено е, че комуникацията между родителите е нарушена - майката заявила,
че не желае да сътрудничи с бащата за отглеждането и възпитанието на детето, тъй като
през годините той е пренебрегвал детето и не е плащал издръжка. Същевременно заявила, че
няма намерение на възпрепятства контактите на детето с баща му и роднините му по бащина
линия, ако същите пожелаят да се срещат с детето в с. В. Посочено е, че майката е
консултирана, че след излизането на бащата от затвора, родителите могат да ползват
социални услуги, които ще им помогнат да изработят модел на ефективно общуване
помежду си, което да позволи съхранение на връзката между детето и неговия баща.
От извършеното социално проучване е направен извод, че майката разполага с
родителски качества, привързана е към детето си и може да му осигури нормално израстване
и развитие.
Изразено е становище, че е в интерес на детето да се поддържа емоционалната връзка
между него и двамата му родители и разширените им семейства.
На осн.чл.59 ал.6 СК са изслушани и двамата родители.
Майката С.К. е посочила, че на този етап има забавяне в развитието на детето.
Провеждали се занимания с ресурсен учител, логопед. Детето можело да ходи в резултат на
рехабилитацията, на която ходели и заплащали допълнително. Наскоро поставили на детето
5
очила. М. засега бил добре.
Специалистите, които сега се занимавали с М., давали надежда, но заниманията били
много големи. Допълнително ресурсната учителка идвала вкъщи вечер, събота и неделя.
На този етап не се налагало детето да приема някакви лекарства. Единствено му
слагали капки, предписани в очната клиника.
Детето не контактувало с баба си по бащина линия, както и с брата и сестрата на
бащата, защото те не изявявали желание.
Майката заявила, че не била ограничавала контактите им с детето, но те не проявявали
желание за това; не изпращали пари на детето за празниците; детето не ги познавало.
Бащата бил постоянно в затвора. Искала да отдалечи детето от тази среда, защото баща
му така и не проявил желание да се промени. Постоянно идвали полицаи и правели обиски.
Твърди, че тя била звъняла на роднините на бащата, но те не се обаждали. Никой не е
идвал да види детето. М. не било лишен от нищо.
При изслушването бащата И.А. излага, че майка му и Соня не били в добри
отношения. Те постоянно имали някакви спречквания. Счита, че това била причината
неговата майка да не се интересува от детето. Същевременно признава, че майка му не се
била оплаквала Соня да не й е позволявала да вижда детето.
Има братя и сестри, които живеели отделно и имали свое семейство. За брат си и
сестра си посочва, че не знае дали те са искали да видят детето и да му изпратят някакви
средства.
Изтърпяването на последното наказание започнало миналата година през м.02.2021г,
като преди това не е бил в ареста. Преди да го задържат м.02.2021г, страните са живеели
заедно и той осигурявал средства за детето, като работел на повикване, на частно.
Счита състоянието на детето за нормално, когато живеели заедно. То ходело на детска
градина. Не виждал детето да има някакви проблеми. Знаел за диагнозата на детето. Тя му
била поставена от раждането. Когато живеели заедно, лечение на детето не се провеждало,
нямало нужда да ходи на някакви специалисти. Знаел, че по препоръки на лекарите, майката
водела детето при ресурсен учител в гр. Провадия.
При изслушването му пред въззивния съд бащата признава, че в момента изтърпява
присъдата от 4г и 4м за кражба, което е поредно наказание; преди това имал доста такива
други присъди. Сега е на 36г, а за пръв път влязъл в Затвора, когато бил на около 20г.
Оттогава имал влизания и излизания оттам. Това му била третата присъда, която била
„четворка“, т.е. за 4год. и е при строг режим. Предните присъди пак били по около 4г. На
свобода бил различно, не може да посочи точно за какъв период от време. Оставали му да
излежи още около 2год. от сегашната присъда. В затвора работел като мотокарист. Заплата
му била според това колко метра профил ще бъде направен; предния месец била 180лв.
Със Соня живели заедно и детето допреди 2г. Счита, че двамата трябвало да се грижат
за детето, но той сега не можел да помага.
6
Знае, че синът му М. има здравословни проблеми; наясно бил какво е „спина бифида“ -
това било тумор на гръбначния стълб; детето ходело на логопед. Скоро М. щял да навърши
7г и ще ходи на училище. Детето се движело само, но понеже единият му крак бил по-къс,
накуцвал. Счита, че М. можел да се оправя сам, без майка си; не бил изоставал в развитието
си; физически бил добре, само при ходенето леко куцал, но умствено не бил изостанал.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Пределите на въззивното обжалване са ограничени до преценката в какъв обем следва
да бъде осъществяваният от бащата режим на лични контакти с детето М., което на
18.06.2022г е навършило 7 години.
Правото на детето на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските
права, е установено в съдебната практика с цел обезпечаване необходимостта му от
общуване с двамата родители, за да може всеки един от тях да участва във възпитанието на
детето, в какъвто смисъл е ПП на ВС № 1/12.11.1974г и Решение на ВКС-ІІІ ГО №
176/30.10.2019г по гр.д.№ 3993/2018г.
Въззивният съд счита, че определеният от РС режим на лични отношения на детето с
бащата към настоящия момент е доста по-разширен от обичайния, без да са съобразени
конкретните обстоятелства по делото, свързани със здравословното състояние на детето,
както и изтърпяването от бащата наказание лишаване от свобода и затова същият към
настоящия момент обективно не би могъл да го изпълнява в посочения обем. Не е
препоръчително детето да бъде водено често и за продължително време на свиждания в
затвора, още повече, че самите свиждания са ограничени по време /както по дни, така и по
часове/, както и е очевидно, че не може да бъде оставено там без придружител в лицето на
майката. Ето защо приема, че не е в интерес на детето М. така определения от
първоинстанционния съд режим на лични отношения. Ето защо намира за подходящ
следният режим:
I за времето, за което на бащата остава да изтърпява наказанието лишаване от
свобода,
От обясненията на бащата, че му оставали да изтърпява още две години при строг
режим и изричното му изявление, дадено в с.з. на 14.06.2022г, че не желае детето да бъде
водено там, за да не виждало къде се намирал, съдът счита, че поради ниската възраст на М.
не е в негов интерес да бъде определян РЛО за този период, тъй като поради изтърпяваното
то бащата наказание, което е в заведение от затворен тип предполага срещите да бъдат
осъществявани само на територията на Затвора-Варна в определените от Управата на
Затвора-Варна дни и часове за свиждания.
II за времето след изтърпяването на наказанието от бащата
Съдът съобразява следното: заявеното от въззиваемия, че знаел за диагнозата на детето,
като същевременно омаловажава състоянието му, свеждайки го единствено до физическото
затруднение в движението, проявяващо се в накуцване, говори, че същият няма реална
представа за цялостното състояние на детето предвид поставената диагноза, и необходимите
7
грижи, които са по-големи от обичайните, включващи и работа с ресурсни учители.
На сл.място.
От обясненията на въззиваемия става ясно, че с майката на М. са живели заедно само 6
месеца; след като се родил М., той влязъл в затвора за 4 години и когато излязъл оттам,
детето било вече на 4год. Когато М. станал на 5г, въззиваемият отново влязъл в затвора.
Налага се и извод, че след раждането на детето двамата родители вече не са живеели
заедно и бащата за съвсем кратко време е бил извън затвора. Поради това следва да се
мисли, че между него и сина му М. не се е създала трайна емоционална връзка, за което
субективната причина е противоправното поведение на бащата.
В тази връзка заявеното от въззиваемия желание за съвместно отглеждане на детето
съдът възприема като голословно доколкото не е подкрепено от някакви конкретни
действия: самият той казва, че не можел да помага понеже бил в затвора, макар там да има
възможност да работи и надницата му да се определя според изработеното, което би могло
да го мотивира да заработва повече средства, с което да подпомага майката.
При положение, че въззиваемият към настоящия момент вече нееднократно е
изтърпявал ефективно наказанието лишаване от свобода, като три от тях с продължителност
на срока от по 4 години, то очевиден е формираният у него поведенчески модел, както и
липсата на осъзнатост и заявено желание за промяна за в бъдеще.
Всичко изложено мотивира съда да определи следния РЛО
1/ за първата една година след излизането на бащата от затвора – всяка първа и трета
седмица от месеца от 10ч до 17ч в събота, в присъствието на майката.
2/ след изтичането на горепосочената една година - всяка първа и трета седмица от
месеца от 10ч до 17ч в събота, без присъствието на майката, доколкото се предполага, че
към него момент детето би следвало вече да е навършило 10 години, което да го прави
относително по-самостоятелно.
За да постанови горния режим съдът съобразява най-вече здравословното състояние на
детето, изискващо по-специални грижи, за каквито бащата поради системните му
пребиваване в затвора няма изградени навици и умения. На следващо място, данните по
делото налагат извода, че майката не е създавала и не би създавала пречки за контактите на
детето както с бащата, така и с неговите роднини, стига самите те да пожелаели да го
виждат. При това положение приема, че освен преките контакти, няма пречка бащата да
осъществява връзка със сина си и през различните средства за комуникация.
Не на последно място следва да се посочи и това, че с оглед характера на
производството на спорна съдебна администрация, определеният РЛО може да бъде изменен
във всеки един момент при установено настъпило трайно и съществено изменение в
обстоятелствата, които биха могли да бъдат както в положителна, така и в отрицателна
посока от страна на всеки един от двамата родители спрямо детето.
Разноски за въззивното производство не следва да бъдат присъждани поради липсата
8
на искане и доказателства за това.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС-Провадия-IIIс-в № 33/23.02.2022г по гр.д.№ 1355/2021
в частта му, с която Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на бащата ИВ. М. АНГ.
ЕГН ********** с адрес: гр.Бяла, обл.Варна, ул.„Т." № 19, с детето М., род.2015г, както
следва:
през първите три месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10ч в съботния ден до 17ч в съботния ден, без право на преспиване и в
присъствието на майката, и от 10ч в неделния ден до 17ч в неделния ден в присъствието на
майката, а
след изтичане на тримесечния период:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в съботния ден до 17ч в неделния
ден с право на преспиване на детето у родителя;
всяка четна година - през първата половина на пролетната и зимната ваканция от 10ч
на първия ден до 17ч на последния ден от първата половина на пролетната и зимната
ваканция, с право на преспиване на детето у родителя и
всяка нечетна година – през втората половина на пролетната и зимната ваканция от 10ч
на първия ден до 17ч на последния ден от втората половина на пролетната и зимната
ваканция, с право на преспиване на детето у родителя, както и
20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
като след изтичане на тримесечния период, при осъществяване на режима на лични
отношения бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща пак там,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
I за остатъка от срока на наказанието лишаване от свобода, който бащата следва
да изтърпи
НЕ ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
II за времето след изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от бащата
за първата година след излизането на бащата от затвора –всяка първа и трета седмица
от месеца от 10ч до 17ч в събота, в присъствието на майката;
след изтичането на горепосочената една година - всяка първа и трета седмица от
месеца от 10ч до 17ч в събота, без присъствието на майката
Решението на РС-Провадия не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата
част, с която упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.,
род.18.06.2015г, е предоставено на майката С. Г. К. и е определено местоживеенето на
9
детето при нея.
Издръжката в полза на детето М. е определена в размер на 150лв в отделно
производство по гр.д.№ 844/2016г на РС Провадия
Въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните само по отношение
определения РЛО, на осн.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10