№ 3517
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110109951 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Т. А. В. твърди, че на 06.01.2022г. е сключил с ответното
дружество „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № ********, по силата на
който му е предоставен кредит в размер на 500 лева, като същият е следвало да бъде погасен
на 10 вноски. Уговореният годишен процент на разходите бил 48.45%. Твърди се, че наред с
горните суми следвало да заплаща и предвидената в чл. 11, ал. 1 от договора неустойка в
размер на 560.97 лева, по който начин общото му задължение по кредита възлизало в размер
на 1180 лева.
Счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, тъй като водела до значителна нееквивалентност на престациите, до
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане изгода от кредитора.
Поддържа на следващо място, че цитираната клауза е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като неустойката, която предвижда да заплаща кредитополучателят, е
по-голяма от предоставения кредитен ресурс и по който начин се нарушавал принципът на
добросъвестност и справедливост.
Поддържа на следващо място, че уговорената неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора, по който начин
се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита на следващо място и че сумата,
посочена в чл. 11, ал. 1 от договора следва да бъде включена в годишния процент на
разходите. Уговаряйки я обаче като неустоична, кредиторът цели именно заобикаляне на
1
ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поддържа,
че посочената клауза от договора е нищожна.
С оглед горното и сезира съда с искане за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ********/06.01.2022г. Моли за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Сити кеш“ ООД депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че
при сключване на договора дружеството е оценило и съобразило носения риск с оглед
платежоспособността на ищеца и е приело да сключи договора при условие, че същият
представи надлежно обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Само при изпълнение
на това условие поддържа, че кредиторът би имал интерес да сключи договора за заем и да
поеме финансовия риск. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение
от страна на кредитополучателя поддържа, че водело до непропорционално увеличение на
поетия от кредитора финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото
вземане. По тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията
на кредитора и потребителя, страните са се съгласили в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат
ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ – чрез включване
на клауза с неустойка с посочения размер. Отчитайки финансовия риск, който поема
кредитора, поддържа и че размерът на неустойката не накърнява добрите нрави. На
следващо място поддържа и че не е налице другия твърдян порок на клаузата – заобикаляне
на закона. Поддържа, че при определяне годишния процент на разходите е спазен редът по
чл. 19, ал. 2 ЗПК, като включването на неустойката в него би бил в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е спорно, че на 06.01.2022г. са сключили договор за
потребителски кредит № ******** по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на
Т. А. В. кредит в размер на 500 лева, като от своя страна В. се е задължили да върне
предоставения му кредитен ресурс в срок до 07.11.2022г., ведно с лихва в размер на 40.05%.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ДВ. бр.
104 от 8.12.2020г.), който в нормата на чл. 21, ал. 1 обявява всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, за
нищожна.
В настоящия случай в чл. 11, ал. 1 от договора е посочено, че с подписване на
договора, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не
представи договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, дължи
2
неустойка на кредитора в размер на 560.97 лева. В алинея 2 на чл. 11 е посочено, че
страните са се съгласили, че в случаите по предходната алинея, дължимата неустойка ще
бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към договора начин.
С клаузата на чл. 5 от договора е вменено задължение на кредитополучателя да
обезпечи кредита с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за периода от сключване на договора до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или поръчителството на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният му
доход да е в размер на не по-малко от 7 пъти на минималната работна заплата за страната, а
при двама – не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата; да не са поръчители по
други договори за кредит с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „редовен“, да представят служебна
бележка от работодателя или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания месечен доход. Предвидено в ал. 2 на чл. 5 е, че обезпечението следва да се
предостави в 3-дневен срок от сключване на договора.
От така уговореното следва, че с уговорената неустойка се цели компенсиране на
вреди от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл
поради неполучено обезпечение, а не за неполучена присъщото по договора задължение.
Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими с конкретен кредиторов
интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Този риск
обаче е в основата на финансовата услуга и компенсирането му с отделна неустойка не е
адекватно на интереса на кредитора. Съдът намира, че целта, за която е уговорена не е
типичната, а представлява скрито оскъпяване до размер, надхвърлящ установения в нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите. Налага се извода, че
клаузата на чл. 11.1 от договора противоречи на добрите нрави като илюстрира директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Мотивиран от изложеното съдът намира предявения иск за основателен и като такъв
същият следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените от последния разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева. С оглед отправеното от процесуалния представител на ищеца искане по
реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. М. М. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. (в редакцията й
3
към датата на упълномощаването 15.07.2022г.) при материален интерес от 560.97 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по иска на Т. А.
В., ЕГН **********, от гр. В.****** срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет. 7, на клаузата на чл. 11.1 по
договора за потребителски кредит № ******** от 06.01.2022г. , сключен между „Сити
Кеш“ ООД и Т. А. В., предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение
на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова
гаранция, предвидено в чл. 5 от договора, като противоречаща на добрите нрави и
заобикаляща изискванията на ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет. 7, да заплати на Т. А. В., ЕГН **********, от гр.
В.******, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляваща сторените разноски за
заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет. 7, да заплати на адв. М. В. М., вписан в АК-Пловдив, със
служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 300.00
лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Т. А. В., на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4