МОТИВИ
ПО НОХД № 285 / 2017 г. НА ТРС
Подсъдимият Х.Ц.Д., роден гр. Омуртаг,
живущ *** е предаден на съд с обвинения за
това, че в периода 04.10.16 г. до 07.10.16 г. в гр. Търговище, при условията на
продължавано престъпление в съучастие, като помагач на неустановено лице,
действало като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение – на 04.01.16 г. у Р.А.С. и с това и причинил имотна вреда в размер
на 4525.57 лв. и на 07.10.16 година у М.Г.С. и с това и причинил имотна вреда в
размер на 5133.50 лева, като общият размер на вредата възлиза на 9659.07 лева,
като макар и непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си -– престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.
4 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 63, ал.1,т. 3 от НК.
Производството е по реда на чл. 370 и
следващите от НПК.
Обвинението
като безспорно доказано се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание „Пробация“ след приложение на чл. 55 от НК.,при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, със следната съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от по едно година и четири месеца, както и „Безвъзмезден труд
в полза на обществото от 200 часа в рамките на една година. Да се уважи
предявения гр. иск, како основателен и доказан.
Предварителното
изслушване на страните е по реда на чл. 371 т. 2 от НПК , като подсъдимият Х.Д. е представляван от а.. Й.Й.
, упълномощен от ДП. Подсъдимият се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Подс.
Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти
По
молба на пострадалата от деянието М.С.,
съдът я конституира, като гр. ищец в наказателния процес за претърпени
имуществени вреди в размер на 5133.50 лева, от датата на увреждане и до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
процедурата по която се разглежда делото и след преценка на доказателствения
материал по ДП , съдът прие за установено и доказана следната фактическа
обстановка:
Подс. Д. *** и учел в 11 клас на
Професионална гимназия по електротехника и строителство в същия град.
През
м.септември 2016 г. подс.Д. научил от свой познат -
Мирослав Иванов, че може да изкарва добри пари от незаконна работа, свързана с
телефонни измами. Трябвало само да предостави телефонен номер за контакт, за да
може извършителите, които въвеждат в заблуждение други лица, да се свързват с
него и да му дават указания какво точно трябва да прави. Д. предоставил
телефонния си номер **********, който използвал с мобилен телефон „LG“, на своя познат, а последният го
продиктувал на неустановено по делото лице.
Св.С. била на 63 г. и живеела сама в
гр.Търговище, кв.“Запад“, №63, вх.В, ет.8, ап.71. На 04.10.2016 г. около 10.30
ч С. получила телефонно обаждане на домашния си стационарен телефон от
неустановено по делото лице, което се представило за служител на прокуратурата
в гр.Търговище. Лицето предупредило С., че може да й се обадят по телефона
телефонни измамници, които след обаждането не трябва да
ругае, а трябва да се държи вежливо с тях и да набере телефонен номер 144. След
това щели да се свържат от прокуратурата на мобилния й телефон. Лицето попитало
за номера на мобилния телефон и С. го продиктувала, за да можело да ги заловят.
След няколко минути С. получила телефонно обаждане от неустановено лице, което
й заявило, че дъщеря й си е счупила крака. Веднага набрала телефон 144. След
около минута й позвънил представилият се за служител на прокуратурата, който й
казал да отвлече вниманието на измамниците, след
което да им затвори телефона. Трябвало също да приготви наличните в дома й пари
и златни накити, които да пусне през терасата на жилището, за да могат
полицаите да заловят измамниците с тях. Попитал и за
адреса на С. и за разположението на терасите на жилището й. Жената повярвала,
че ще съдейства на властта за задържане на престъпници
и обяснила подробно всичко. Освен това приготвила намиращите се в дома й
парични средства от 150 евро и златни накити – 7 бр. златни дамски гривни –
съответно 4 гр., 4,54 гр., 3 гр., 17 гр., 15 гр., 8 гр. и 5 гр., мъжки златен
пръстен – 5 гр., 1 чифт златни дамски обеци – 5, 84 гр., 1 бр. златен синджир –
13 гр., 2 бр. дамски златни синджири – 4 гр. и 15 гр., 1 бр. златна висулка –
2,5 гр. Впоследствие получила ново обаждане на стационарния телефон от
неустановено лице, което започнало да я псува и заплашва, че ако не даде
парите, ще дойде да й отреже езика и да й извади очите. Тогава по мобилния
телефон мнимият служител на прокуратурата казал на С., че около жилищния й блок
вече има полицаи, които ще заловят измамниците,
трябва само да постави в торбичка парите и златните накити и да ги пусне през
терасата. С., без да подозира, че това лице също е част от измамната схема,
пуснала ценностите през терасата.
През това време неустановено по
делото лице телефонирало на номера на мобилния телефон на подс.
Д., представило се като Петров и му заявило, че има работа, от която да изкара
добри пари. Посочило, че трябва да отиде до адрес в гр.Търговище, кв.“Запад“,
бл.№63, вх.“В“, откъдето да вземе торбичка с пари. Подсъдимият се съгласил да
сътрудничи, макар и да съзнавал, че става съучастник в измама, тъй като ще
помогне на извършителя да изпълни намерението си, като получи вместо него парична
сума от пострадалия и я предаде на извършителя. Д. отишъл до адреса пеш, като
използвал навигацията на мобилния си телефон. През цялото време неустановеното
лице му давало указания по телефона. Подсъдимият изчакал малко пред входа на
блока, след което от една от терасите св.С. пуснала найлонова торбичка, която
паднала на земята и Д. я взел. Видял, че в торбичката има пари и златни накити,
и веднага напуснал мястото с такси. След това по указания на неустановеното
лице тръгнал към автогарата, за да пътува до гр.В.Търново, където трябвало да
достави торбичката. Като пристигнал на автогарата в гр.Търговище, лицето казало
на Д. да си вземе 200 лв. от намиращите се в торбичката пари. Подсъдимият взел
за себе си 100 евро, а другите ценности по искане на неустановеното лице
впоследствие пренесъл през гр.В.Търново до гр.Г.Оряховица, където ги оставил в
кош за отпадъци вляво от входа на местната болница.
Св.С. била на 76 г. и живеела сама в
гр.Търговище, кв.“Запад“, №60, вх.Д, ет.7, ап.19. На 07.10.2016 г. около 17.55
ч С. получила телефонно обаждане на домашния си стационарен телефон от
неустановено по делото лице, което се представило за служител на МВР, който
отговарял на телефонен номер 144. Лицето предупредило С., че може да й се
обадят по домашния телефон измамници, които да искат
пари. Лицето попитало за номера на мобилния телефон и С. го продиктувала. След
няколко минути С. получила телефонно обаждане от неустановено лице, което й
заявило, че дъщеря й е катастрофирала и са нужни 3000 лв. за операция. С.
казала, че няма толкова пари в момента, но ще потърси, след което лицето
затворило. Веднага след това й позвънил представилият се за служител на МВР,
който й казал да не затваря мобилния си телефон, защото измамниците
щели да се обадят отново. По същото време звъннал домашния й телефон и лицето,
поискало средства за операция, започнало да заплашва С., че ще я убие, ще я изнасили
и нареже на парчета, ако до десет минути не събере парите. След като приключило
разговора, представящият се за полицай казал, че изпраща патрулни автомобили на
адреса, който С. му съобщила. Попитал я за налични в дома й парични средства и
златни накити, и жената му обяснила, че има 3600 лв., както и златни накити.
Казал й, че трябва да ги пусне през терасата, за да може да ги вземат измамниците, след което полицаите да ги заловят. С.
повярвала и се съгласила да ги приготви и да ги пусне през терасата на жилището
си. Посочила и от коя тераса ще ги пусне. Събрала намиращите се в дома й
парични средства от 3620 лв. и златни накити – 4 бр. златни дамски пръстена –
съответно 7 гр., 5 гр., 4 гр. и 5 гр., 2 бр. дамски златни синджирчета – 5 гр. и
4 гр. с висулки – златно кръстче – 3 гр. и златна буква „М“ – 1,5 гр. и ги
поставила в платнена торбичка. След това, без да подозира, че това лице също е
част от измамната схема, пуснала ценностите през терасата на жилището си.
По същото време неустановеното по
делото лице, представило се като Петров, отново телефонирало на номера на
мобилния телефон на подс.Д. и му заявило, че трябва
да отиде до адрес в гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.№60, вх.“Д“, откъдето да вземе
торбичка с пари. Подсъдимият се съгласил да сътрудничи, макар и да съзнавал, че
става съучастник в измама, тъй като ще помогне на извършителя да изпълни
намерението си, като получи вместо него парична сума от пострадалия и я предаде
на извършителя. Д. отишъл до адреса, като през цялото време неустановеното лице
му давало указания по телефона. Подсъдимият изчакал малко пред входа на блока,
след което от една от терасите св.С. пуснала платнена торбичка, която Д. взел.
Видял, че вътре има пари и златни накити, и веднага напуснал мястото, след
което по указания на неустановеното лице взел за себе си от общата сума 200 лв.
и тръгнал към жп гарата, за да пътува до гр.Г.Оряховица, където трябвало да
достави торбичката. Впоследствие пристигнал в гр.Г.Оряховица, където оставил
торбичката с ценностите в кош за отпадъци вляво от входа на местната болница.
Общият
размер на причинената от подсъдимия имотна вреда възлиза на 9659,07 лв., от които
4525,57 лв. е причинена на пострадалата С., а 5133,50 лв. е причинена на
пострадалата С..
Съдът
приема, че при извършване на престъплението подсъдимия е действал при условията
на продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК, тъй като е извършил
две деяния, осъществяващи състава на едно и също по вид престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на умисъла и вината, като последващото
деяние се явява от обективна и от субективна страна продължение на
предшестващото.
По така установената и доказана по
несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че подс.
Х.Ц.Д.
в периода от 04.10.2016
г. до 07.10.2016 г. в гр.Търговище при условия на продължавано престъпление в
съучастие като помагач с неустановено лице, действало като извършител, с цел да
набавят за себе си имотна облага, възбудил заблуждение:
на 04.10.2016 г. у Р.А.С. и
с това й причинил имотна вреда в размер на 4525,57 лв.
на
07.10.2016 г. у М.Г.С. и с това й причинил имотна вреда в размер на 5133,50
лв., като общият размер на вредата възлиза на 9659,07 лв., като макар и непълнолетен разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, с което от обективна страна
осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1 вр.
чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че ще улесни извършването на престъплението чрез получаване на
предмета му от въведените в заблуждение
лица и последващото му предаване на
извършителя, с което ще причини имотна вреда на заблудените лица и е искал
настъпването на този резултат. Налице е и изискуемата користна цел , като подс. Д. е желаел да се облагодетелства имуществено, а
всъщност това е мотивът му за извършването на престъплението.
Обвинението се доказва от обясненията
на подсъдимия Д., от показанията на свидетелите Р.С., арийка С. и П. Стойнев,
от експертните заключения, от проведения следствен експеримент, както и от останалите
приложени и приети по делото писмени доказателства.
При постановяване на присъдата съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, направените самопризнания и изложените, събрани в досъдебното производство
доказателства.
На
основание гореизложеното и при условията на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ,ал. 4 от НПК , съдът призна подсъдимият Х.Д. за виновен
по повдигнатото обвинение, като му наложи наказание, „Пробация” включваща следната съвкупност от пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от една година и пет месеца, която да се изпълнява чрез подписване пред определено пробационен
служител с периодичност два пъти седмично.; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и пет месеца 3. „Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа в рамките на една година.
При
определяне вида и размера на наказанието,съдът прецени всички обстоятелства
обуславящи степента на отговорността на подсъдимия – направените самопризнания
по отношение механизма и авторството на
деянието, съдействие за разкриване на обективната истина, проявеното съжаление
и разкаяние, чистото съдебно минало, както младата възраст. При така изложеното
по-горе, съдът счете, в процесния случай са налице
предпоставките по чл. 58а, ал. 4 от НК във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 2 б.“б“ от НК, поради което
определи посоченото по-горе наказание, като вид и размер и счете, че то
ще изпълни целите на чл. 36 от НК.
Подс. Х.Ц.Д. бе осъден да заплати на М.Г.С.,
конституирана, като гр. ищец в наказателното производство сумата в размер на 5133.50/
пет хиляди сто тридесет и три лева и петдесет стотинки/, имуществени вреди ,
като пряко последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на
увреждане и до окончателното изплащане.
Съдът
постанови ВД 1 бр. мобилен телефон ,марка „LG“ и СИМ карта, да се върне на подс. Д..
Съдът
осъди подс. Д. за заплати по сметка на
РСТ, сумата от 205 / двеста и пет/лева – ДТ върху уважения на гр. иск.
Съдът
осъди подс. Х.Д. да заплати по сметка на ОДМВР
Търговище сумата от 162.84 / сто шестдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, разноски от
ДП.
Водим
от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: