О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..гр.С., 22.02.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, IV-В
състав в закрито заседание на петнадесети февруари, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Калина Филипова
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр. дело № 14667 по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435- чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 58319/19.08.2016г., подадена от Л.Д.Д. и жалба с вх.№ 58320/19.08.2016г., подадена от ,,А.”EООД, с които жалби се атакува въвод във владение, извършен на 17.08.2016г. по
изпълнително дело № 20168380403185 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ на
следния недвижим имот: ½ ид.ч. от ателие за
живеене, находящо се в жилищната сграда в гр.С., ул.“*****“
№ *, с площ от 70,60кв.м., заедно със сутерен /мазе/ и обща площ на ателието и
сутерена от 116, 70кв.м., при съседи- от
четири страни – двор.
Жалбоподателят
– длъжник в изпълнителния процес Л.Д.Д.,
заявява искане за отмяна на атакуваното изпълнително действие с довод за
незаконосъобразност, като извършено по отношение на имот, който не идентичен с имота, описан в изпълнителния титул /
изпълнителния лист и осъдителния диспозитив на съдебното решение/.
Жалбоподателят
– трето за изпълнителния процес лице ,,А.” EООД твърди, че между него и
длъжника в изпълнителния процес е сключен договор за наем, по силата на който
упражнява фактическа власт върху имота – предмет на реализирания въвод във владение. Твърди, че на основание наемният
договор , фактическата власт върху процесния
имот е установена от него и се упражнява
от 2007г., т.е, отпреди датата на предявяване на иска, по който е постановено
изпълняваното съдебно решение. Възразява, че не е обвързан от съдебното
решение, което се изпълнява, тъй като не е бил страна по делото, по което
решението е постановено. Поддържа довод за липса на идентичност между имота,
описан в изпълнителния титул и този, по отношение на който се реализира
принудителното изпълнение, както и за липса на идентичност между имота, описан
в завещанието, с което взискателят се легитимира като
титуляр на изпълняемото право и този, спрямо който е
извършен въвода. С изложените доводи третото лице
мотивира искането си за отмяна на атакуваното изпълнително действие.
Насрещната
страна по жалбите- взискател
в изпълнителното производство, С. Н. Ц.,
оспорва същите, като заявява искане да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими
, евентуално- без уважение, като неоснователни, по съображения, подробно
развити в депозираните по делото писмени отговори.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Б. с рег.
№ 838 на КЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които е заявено становище
за недопустимост на жалбите.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По
жалба с вх.№ 58319/19.08.2016г.,
подадена от длъжника в изпълнителното производство Л.Д.Д.
Разпоредбата на чл.435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите
на обжалване действия в изпълнителното производство от страните в
изпълнителния процес и третите за изпълнението лица и определя лимитативно основанията за атакуване на обжалваемите
изпълнителни. На длъжника като страна
в изпълнителния процес е предоставено правото да обжалва посочените в чл.435,
ал.2 и ал.3 ГПК изпълнителни действия при ограничаване възможността за
оспорването им до визираните в тези норми нарушения. Съгласно
нормите на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, както и
постановлението за възлагане, но само поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. В конкретния
случай атакуваното изпълнително действие
не попада в приложното поле на чл.435,ал.3 от ГПК, а основанията, на които се
позовава длъжникът и с които е мотивирана незаконосъобразността на атакуваното
изпълнително действие не попадат в
приложното поле на чл.435,ал.2 от ГПК. Жалбоподателят – длъжник не твърди, че
е ненадлежно уведомен за атакувания въвод във владение, а този факт и не се установява. Т.е.,
не е налице хипотезата на чл.435,ал.2 от ГПК. Ето защо жалбата е процесуално недопустима и
следва да се остави без разглеждане, тъй като излиза извън приложното поле на
чл.435 от ГПК. Доводите на жалбоподателя- длъжник за несъществуване на обекта,
владението, върху който е осъден да предаде, на основание чл.76 от ЗС, във вида и при границите, посочени във
влязлото в сила съдебното решение - предмет на принудително изпълнение,
настоящият съдебен състав не обсъжда, като попадащи извън обхвата на дължимия
съдебен контрол в производството по чл.435 от ГПК. Тези възражения длъжникът е
следвало да заяви в рамките на исковия процес, в който те са подлежали на
разглеждане и произнасяне от съда със съдебното решение. По същите съображения
не следва да бъдат обсъждани и възраженията на жалбоподателя- дължник, касаещи материално-правната легитимация на ищеца
по уважения иск по чл.76 от ЗС- взискател в
изпълнителното производство.
По жалбата с вх.№ 58320/19.08.2016г., подадена
от третото за изпълнителния процес лице ,,А.”EООД
Нормата на чл.435, ал.5 от ГПК регламентира
правната възможност на третото за изпълнителния процес лице да обжалва въвода във владение на недвижим имот, само в хипотезата,
при която третото лице е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Доколкото съдебната защита по реда на
обжалване действията на съдебния изпълнител е предоставена само на третото
лице, упражняващо владение върху имота- предмет на принудително изпълнение, то
тя е изключена по отношение на всички останали трети лица, които не твърдят да
имат качеството на владелец. В конкретния случай частният жалбоподател ,,А.”ЕООД поддържа, че предмет на
извършения въвод във владение е недвижим имот, върху който той упражнява
фактическа власт по силата на договор за наем, сключен между него и длъжника
преди датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Т.е., самото трето лице признава в жалбата си наличие на правно основание /договор за наем/
за упражняваната от него фактическа власт. При така заявеното от третото лице
изрично признание, че има качеството на държател по смисъла на чл.68,ал.2 от
ЗС, а не на владелец на имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение,
настоящият съдебен състав приема, че за него е изключена правната възможност да
обжалва действието на съдебния изпълнител, тъй като такава е предоставена само
на третото лице, което твърди, че е владелец на имота по смисъла на чл.68,ал.1
от ЗС. Така установената липса на
процесуална легитимация на третото лице ,,А.” ЕООД,
/като попадащо извън кръга правни субекти, за които законодателят е установил
право на защита по реда на обжалването
на действията на съдебния изпълнител/, обуславя
недопустимостта на подадената от него жалба, която следва да бъде оставена без
разглеждане.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустима, жалба с вх.№ 58319/19.08.2016г., подадена от Л.Д.Д.
срещу действие на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ по изпълнително дело №
20168380403185 , представляващо въвод във владение,
извършен на 17.08.2016г. на следния недвижим имот: ½ ид.ч.
от ателие за живеене, находящо се в жилищната сграда
в гр.С., ул.“*****“ № *, с площ от 70,60кв.м., заедно със сутерен /мазе/ и обща
площ на ателието и сутерена от 116, 70кв.м., при съседи- от четири страни – двор.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустима, жалба с вх.№ 58320/19.08.2016г., подадена от ,,А.”EООД срещу действие на ЧСИ М.Б. с
рег.№ 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20168380403185 , представляващо въвод във владение, извършен на 17.08.2016г. на следния
недвижим имот: ½ ид.ч. от ателие за живеене, находящо се в жилищната сграда в гр.С., ул.“*****“ № *, с
площ от 70,60кв.м., заедно със сутерен /мазе/ и обща площ на ателието и
сутерена от 116, 70кв.м., при съседи- от
четири страни – двор.
.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.