Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Горна Оряховица, 08.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2038 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.150, вр. чл.262 КТ и чл.264 КТ.
Ищецът Й.И.Д. твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника „РМ Титан Секюрити“ ООД по трудов договор №
995/09.05.2016 г., по силата на което изпълнявал длъжността „охранител“ на
пълно работно време 8 часа при възнаграждение 420 лв. месечно. Твърди, че на
практика работното време било сумирано и се работило по утвърден график от
управителя на дружеството. Твърди, че от м.май 2016 г. до м.май 2017 г. работил
в обект „Ремонтна работилница - Горна Оряховица“, а от м.май 2017 г. до януари
2019 г. – в обект „Административна сграда „Енергосекция“ - Горна Оряховица.
Твърди, че на първият обект е работил само дневни смени по 8 часа, а на втория –
при график един ден дневна смяна от 12 часа, един ден нощна смяна от 12 часа и
два почивни дни.
Твърди, че към момента трудовото правоотношение е
прекратено, но работодателят не му изплатил 1000 лв. възнаграждение за положен
извънреден труд общо 552 часа за периода 11.05.2016 г. – 31.01.2019 г. Твърди,
че ответникът не му е изплатил 591,32 лв. (след допуснатото с протоколно
определение от 02.06.2020 г. изменение на размера на иска) – възнаграждение за
работа през официалните празници общо 222 часа за същия период. Оспорва да е
запознат с вътрешните актове на работодателя, регламентиращи сумирано
изчисляване на работното време, както и да е ползвал почивки по време на
12-часовите смени, предвидени с тези актове. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, както и разноските за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът „РМ Титан Секюрити“ ООД признава, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 09.05.2016 г.
и че към момента правоотношението е прекратено. Твърди, че съгласно правилника
за вътрешния трудов ред, утвърден на 16.04.2015 г., е въведено сумирано
изчисляване на работното време при продължителност на работната седмица от 56
часа, а работните смени от 12 часа или с друга продължителност, се определяли
по график. Твърди, че е въведено сумирано изчисляване на работното време и с
нарочни заповеди, съгласно които продължителността на работната седмица била 56
часа, а работните смени - от по 12 часа. Твърди, че ищецът е бил запознат с
тези актове на работодателя. Твърди, че ищецът не е работил повече от часовете
на продължителност на съответните периоди и не е положил извънреден и труд по
време на официални празници. Моли за отхвърляне на предявените искове с
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения трудов договор
№ 995/09.05.2016 г. се установява, че през исковия период страните са били в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността
„охранител“ с място на работа „Регион Горна Оряховица“ при месечно трудово
възнаграждение от 420 лв. при пълно работно време от 8 часа.
С Правилник за вътрешния трудов ред от 16.04.2015 г.,
бил въведен сменен режим на работа и сумирано изчисляване на работното време –
на база месечни периоди, с продължителност на работната седмица до 56 часа, на
12-часови работна смяна или за друг период съгласно график. Ищецът бил запознат
с правилника съгласно неоспореното по авторство негово изявление в трудовия
договор. Узнаването на съдържанието на правилника от ищеца се установява от посоченото
извънсъдебно признание, което, преценено по реда на чл.175 ГПК, е изцяло
съответно на установеното от разпита на свид.Х., че при постъпване на работа е
запознавал охранителите с правилника, в т.ч. и относно работното време. Освен
посоченото, ищецът черпи права от твърдението си, че работата била организирана
на смени при помесечно сумирано изчисляване на работното време (уточнителна
молба от 11.11.2019 г.) – режим, въведен от работодателя именно с правилника.
Видно от представените заповеди на управителя на
ответното дружество, през целия исков период работното време се е изчислявало
по този начин поради характера на дейността – охраняване на обекти с
непрекъсваем режим. Всяка от заповедите предвиждала въвеждане на сумирано
отчитане на работното време по посочения по-горе начин за период от 6 месеца, а
след изтичането му, се издавала нова такава заповед. Свидетелят Х. сочи, че
той, като отговорник на обектите, получавал тези заповеди и ги чел някои от тях
на охранителите, но без да запознава изрично всеки от охранителите с тях.
Събраните доказателства не дават основание да се
приеме, че въведеният от работодателя период на сумирано отчитане е седмица,
каквито са твърденията му. Правилникът, на който ответникът се позовава,
определя отчитането на работното време на месечни периоди. Неоснователно той
претендира, че определената продължителност на работната седмица (до 56 часа) съставлява
определяне на период на отчитане. С това вътрешно правило на работодателя е
въведено общото ограничение на чл.142, ал.4 КТ, важимо независимо от
продължителността на приетия период на отчитане. Свидетелят Х. установи, че и
фактически работното време се е изчислявало сумирано помесечно – в началото на
всеки месец той сумирал дежурствата от предходния месец, като отчитал
отработените часове от всеки охранител и заключавал дали има превишаване на
работното време, след което изпращал справките на ръководството.
Показанията на свид.Х. установяват, че след сключване
на трудовия договор ищецът започнал работа в обект „Ремонтна работилница“, а
след 01.06.2017 г. бил преместен по негово желание в обект „Административна
сграда – Енергосекция Горна Оряховица“, където работил до края на исковия
период. На първия обект ищецът работил при петдневна работна седмица с продължителност
на работното време осем часа на ден и с обедна почивка от 1 час, позлвана
първоначално от 12,00 часа до 13,00 часа, а в последствие от 13,00 часа до
14,00 часа. На този обект ищецът работил заедно с още един охранител – този,
който работи дневна смяна съгласно утвърдения график.
Двамата разпитани свидетели установяват
безпротиворечиво помежду си, че на обекта „Административна сграда –
Енергосекция Горна Оряховица“, където ищецът се преместил след 01.06.2017 г., смените
били с продължителност от по 12 часа – от 07,00 часа до 19,00 часа (дневна
смяна) и от 19,00 часа до 07,00 часа (нощна смяна), като всеки от охранителите
полагал дневна смяна, нощна смяна и два дни почивка, а при отсъствие на някого
от останалите охранители в обекта – две дневни, една нощна и един ден почивка
или две нощни, една дневна и един ден почивка. Графиците се изготвяли в края на
предходния месец и били поставяни на видно място в охранявания обект. На този
обект било позволено ползването на почивка за хранене, но без напускане на
обекта, защото бариерата трябвало да се наблюдава постоянно.
Освен от свидетелските показания, работното време и
сменната организация се установява и от представените графици. Ответникът
оспорва ищецът да е полагал труд по представените графици, но не въвежда
насрещни твърдения за организацията на смените или конкретните дни, през които
ищецът е работил, нито представя графици за работата на ищеца за нуждите на
изготвянето на заключението по експертизата. Посоченото дава основание на съда
да приеме, че ищецът е работил по представените с исковата молба графици –
обстоятелство, посочено и от двамата разпитани свидетели след предявяване на
графиците.
Видно от представените графици, за периода от месец
май 2016 г. до месец май 2017 г. ищецът е полагал само дневни смени – по пет
седмично с междудневна почивка събота и неделя, като съгласно признанието му и
свидетелските показания смените били с продължителност 8 часа. От месец юни
2017 г. до края на исковия период, ищецът положил общо 158 12-часови дневни
смени и общо 162 12-часови нощни смени. За целия исков период ищецът е положил
общо 203 часа труд в дните на официални празници, както следва: 24.05.2016 г. -
8 часа; 06.09.2016 г. - 8 часа; 22.09.2016 г. - 8 часа; 03.03.2017 г. - 8 часа;
14.04.2017 г. - 8 часа; 17.04.2017 г. - 8 часа; 01.05.2017 г. - 8 часа;
24.05.2017 г. - 8 часа; 06.09.2017 г. - 7 часа; 22.09.2017 г. - 12 часа; 25.12.2017
г. - 12 часа; 26.12.2017 г. - 5 часа; 03.03.2018 г. - 12 часа; 06.04.2018 г. –
7 часа; 08.04.2018 г. – 12 часа; 09.04.2018 г. – 5 часа; 01.05.2018 г. - 12
часа; 06.05.2018 г. - 12 часа; 24.05.2018 г. - 7 часа; 25.12.2018 г. - 12 часа;
26.12.2018 г. – 12 часа и на 01.01.2019 г. - 12 часа.
Заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза
установява, че от месец юни 2017 г. до края на годината (за времето, когато
работил на обект „Административна сграда – Енергосекция Горна Оряховица“),
ищецът отработил общо 864 часа за времето между 06,00 часа и 22,00 часа и 456
часа за времето между 22,00 часа и 06,00 часа, през 2018 г. – 1 552 часа за
времето между 06,00 часа и 22,00 часа и 776 часа за времето между 22,00 часа и
06,00 часа, а през месец януари 2019 г. – 128 часа между 06,00 часа и 22,00
часа и 64 часа за времето между 22,00 часа и 06,00 часа.
За исковия период ответникът не е начислявал на
ответника възнаграждение за извънреден труд. За този период е начислил
възнаграждение за труд по време на официални празници от общо 58,16 лв., от
които 15,71 лв. през 2017 г. и 42,45 лв. през 2018 г. При изслушване на
експертизата вещото лице посочи, че изводите за последното са направени от
предоставените от ответника фишове за работна заплата.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.150, вр. чл.262 КТ – за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд и чл.264 КТ – за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за положен труд в дните на официални
празници. Основателността им е предпоставена от наличие на трудово
правоотношение между страните в периода 11.05.2016 г. – 31.01.2019 г. и
полагане на труд от ищеца над определената обща продължителност на работното
време и в дните на официални празници през този период.
Не се спори, а и от фактическа страна се установява,
че страните са били в трудово правоотношение през исковия период, както и че
трудовото правоотношение е било с посоченото от ищеца съдържание.
Спорни между страните са въпросите дали работодателят
надлежно е въвел сумирано изчисляване на работното време, в т.ч. и за
значението на уведомяването на работника или служителя, както и дали ползваните
почивки за хранене следва да се включат в работното време.
Сумираното изчисляване на работното време е изключение
от общото правило на чл.142, ал.1 КТ за подневното му отчитане. То представлява
специфична организация на изчисляване на работното време, с оглед на особеностите,
характера и естеството на извършваната работа – например непрекъсваем процес на
работа или при непрекъсната организация на труда (чл.141, ал.1 и ал.6 КТ). При
това отчитане на работното време, установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. Така продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира
с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното
време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/
работното време (в посочения смисъл Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. №
405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 103/27.07.2012 г. по гр.д. № 299/2011
г. на IV
Г.О. на ВКС).
Ответникът въвел помесечно сумирано изчисляване на
работното време с правилника за вътрешния трудов ред и нарочни заповеди, като е
възложил изготвянето на график за смените на отговорника на обектите и пряк
ръководител на охранителите – свид.Х.. С оглед съдържанието на издадените
правила във връзка с отчитането на работното време и установеното издаване на
поименни графици за работа на охранителите, ответникът е спазил изискванията на
чл.9а Наредба за работното време, почивките и отпуските, касаещи въвеждането на
такова отчитане.
Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време
е израз на работодателска власт поради причините, които го налагат – особености
на характера на извършваната работа или непрекъсваем работен процес. По тази
причина то не е обусловено от съгласието на работника или служителя. То е потестативно
право на работодателя, поради което и не съществува изискване за валидност да
се сключват допълнителни споразумения за промяна на трудовото правоотношение
(така Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). Доколкото, обаче, отчитането на
работното време съставлява елемент от организацията на работата, работниците
или служителите следва да бъдат запознати (уведомени) за това – арг. от чл.127,
ал.1, т.5 КТ. В случая се установи, че ищецът е запознат от работодателя с
правилника за вътрешния трудов ред, включващ в Раздел V въвеждане на сумирано
изчисляване на работното време и сам черпи права от това отчитане. Ирелевантно
е дали заповедите, издавани на всеки 6 месеца, са достигнали до знанието на
ищеца, защото чрез тях не се въвежда промяна на начина на отчитане на работното
време, с което ищецът вече е бил запознат при сключване на трудовия договор.
Ирелевантно е още дали ищецът е изразявал явно или мълчаливо
съгласие/несъгласие с начина на отичитане на работното време, защото съгласието
му нито е елемент от фактическия състав на въвеждането на сумираното
изчисляване, нито може да изключи последващи негови претенции.
Съгласно чл.151, ал.1 КТ, работното време се прекъсва
с една или няколко почивки, като на работника или служителя следва да се
осигури почивка за хранене от най-малко 30 минути. Тези почивки по правило не
се включват в работното време. Когато се касае за производства с непрекъсваем
процес на работа или предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят
е задължен да осигури на работника или служителя време за хранене през
работното време. В тази хипотеза нормативно определеното време за хранене се
включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя (приетото в т.1 на Тълкувателно
решение № 8/14.11.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС).
В случая работодателят е въвел сумирано изчисляване на
работното време поради непрекъсваемия работен процес (посоченото от управителя
в заповедите, издавани на всеки шест месеца). Разпитаните свидетели
установяват, че е било предвидено време за хранене, но без напускане на обекта
„Административна сграда – Енергосекция Горна Оряховица“, защото било необходимо
постоянно наблюдение. По тази причина времето за хранене за периода месец юни
2017 г. – месец януари 2019 г. следва да се включи в работното време. Не е така
обаче за времето, през което ищецът е работил на обект „Ремонтна работилница“.
Макар трудовата му функция да е същата, работата била изпълнявана съвместно от
двама охранители. Това дало възможност ищецът да ползва обедна почивка от 1
час, през която той би могъл физически да напусне работното място (показанията
на свид.Х.). Тази почивка е прекъсвала работното време и съгласно чл.151, ал.2 КТ не следва да се взема предвид при отчитането му.
По общото правило на чл.143, ал.1 КТ извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. При сумирано
изчисляване на работното време, ако в края на отчетния период, нормата работно
време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е
превишена, е налице извънреден труд (чл.9г Наредба за работното време,
почивките и отпуските). За да се направи такава преценка е необходимо да се
отчетат отработените часове, като нощните часове се превърнат в дневни с
приложение на коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за
съответното работно място или длъжност (чл.9а, ал.4 Наредба за работното време,
почивките и отпуските, вр. чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата). Нормалната продължителност за дневното работно време,
съгласно уговореното в договора, при подневно отчитане е осем часа, а работното
време през нощта, при същите условия, е седем часа (чл.140, ал.1 КТ), т.е.
коефициентът е 8/7 или 1,143.
Заключението по задача № 2 от експертизата установява,
че за 2016 г. ищецът е отработил 1 336 часа при месечна норма часове за
всички месеци през 2016 г., съобразно броя на работните дни и нормалната
продължителност на дневното работно време – 1 324 часа, или превишение за
този период с 24 часа – за трите официални празника. След превръщане на нощните
часове в дневни и без прекъсване на работното време с почивки, заключението по
същата задача установява, че за 2017 г. ищецът е отработил общо 2 241 часа, през
2018 г. – 2 439 часа, а за месец януари 2019 г. – 201 часа. Месечната норма
часове за всички месеци през 2017 г., съобразно броя на работните дни и
нормалната продължителност на дневното работно време, е общо 1 984 часа, за
2018 г. – общо 1 992 часа и за месец януари 2019 г. – 176 часа. През всеки от месеците, освен за
периодите юни-август 2016 г.; октомври 2016 – май 2017 г. и за месец ноември
2017 г., ищецът е полагал труд в повече от нормата за отчетния период. През 2016
г. това превишение, както бе посочено по-горе, е общо 24 часа, през 2017 г. – 209
часа, през 2018 г. – 447 часа и за месец януари 2019 г. – 25 часа, или за
исковия период общо 705 часа.
Установеното превишаване на месечната норма през
процесния период, води на извод, че искът за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е доказан по основание, което предпоставя разглеждане на
въпроса за неговия размер.
Съгласно чл.150 КТ и чл.262, ал.1, т.4 КТ, при
извънреден труд, положен при сумирано изчисляване на работното време, се
заплаща трудовото възнаграждение с увеличение според уговореното в договора, но
не по-малко от 50 %.
Доколкото уговореното трудово възнаграждение от 420
лв. е по-ниско от минималната работна заплата за страната през 2017 г., 2018 г.
и 2019 г., възнаграждението следва да бъде изчислено при съобразяване на
размера на минималната работна заплата. Като императивно установена в страната
основна работна заплата, тя ограничава свободата на договаряне на страните по
трудовото правоотношение. В случай, че възнаграждението е уговорено в по-нисък размер,
то тази договореност се замества по право от определената за страната минимална
работна заплата. С Постановление № 141/13.07.2017 г. на Министерски съвет от
01.01.2017 г. е определена минимална работна заплата за страната от 460 лв., с
Постановление № 316/20.12.2017 г. на Министерски съвет – 510 лв. от 01.01.2018
г., а с Постановление № 320/20.12.2018 г. на Министерски съвет – 560 лв. от
01.01.2019 г.
Страните не са договорили размер на увеличението на
трудовото възнаграждение при извънреден труд, поради което приложимо е
диспозитивното правило на чл.262, ал.1, т.4 КТ за увеличение от 50 %.
Съгласно заключението по задача № 2 от експертизата,
при месечно трудово възнаграждение от 420 лв. за 2016 г. и положени общо 24
часа, на ищеца му се следва възнаграждение от 72 лв. и увеличение по чл.262,
ал.1, т.4 КТ от 36 лв., или общо за 2016 г. – 108 лв. Вещото лице е допуснало
техническа грешка при пренасяне на данните от констативно-съобразителната част
в заключението, посочвайки вместо увеличение от 36 лв. – 35 лв., поради което в
частта по допълнителното възнаграждение за 2016 г. експертизата не се
кредитира. При месечно трудово възнаграждение от 460 лв. за 2017 г. и положени
общо 209 часа дневен и приравнен на дневен извънреден труд, на ищеца му се
следва възнаграждение от 615,26 лв. и увеличение по чл.262, ал.1, т.4 КТ от 307,63
лв., или общо за 2017 г. – 922,89 лв. За
2018 г., при месечно трудово възнаграждение от 510 лв. и положени общо 447 часа
дневен и приравнен на дневен извънреден труд, на ищеца му се следва
възнаграждение от 1 388,87 лв. и увеличение по чл.262, ал.1, т.4 КТ от 694,43
лв., или общо за 2018 г. – 2 083,30 лв. При месечно трудово възнаграждение
от 560 лв. за месец януари 2016 г. и положени общо 25 часа дневен и приравнен
на дневен извънреден труд, на ищеца му се следва възнаграждение от 80,03 лв. и
увеличение по чл.262, ал.1, т.4 КТ от 40,01 лв., или общо за януари 2019 г. –
120,04 лв. Така за целия исков период на
ищеца му се следва възнаграждение за положения от него извънреден труд от общо 3 247,28
лв. за общо 705 часа. Ответникът не твърди, а и експертизата не установява през
периода 11.05.2016 г. – 31.01.2019 г. на ищеца да е заплатено възнаграждение за
положения извънреден труд, нито вземането да е погасено по друг начин, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 1 000 лв.
– по-нисък от установения размер на вземането.
Чл.154, ал.1 КТ определя дните на официални празници,
за работа през които съгласно чл.264 , на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За възникване на това вземане е
без значение дали работата представлява извънреден труд или не – фактическият
състав изисква единствено да е полаган труд през дните на официални празници.
Установи се от фактическа страна, че ищецът е отработил 203 часа в дните на
официални празници през исковия период, за които съгласно заключението по
въпрос № 3 от експертизата и предвид размера на минималната работна заплата за
съответните периоди, на ищеца се дължи заплащане на общо 632,90 лв. Вещото лице
установява, че за исковия период с фишове за работна заплата на ищеца са
начислени 58,16 лв. на това основание. Ответникът не твърди да е изплащал
такова възнаграждение, а начисляването му към работната заплата, без въведени
твърдения и представени противопоставими на ищеца доказателства за плащане
(напр. подписани от ищеца разписка или ведомост, платежно нареждане и пр.),
може да бъде прието единствено за признание за дължимост, но не и за установено
частично погасяване на вземането. Доколкото ищецът претендира по-малка по
размер сума от дължимата (591,32 лв.), за по-голям брой часове труд през
официални празници (222 часа), то искът се явява за заплащане на
възнаграждението за работа в дните на официални празници се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК следва да се
допусне предварително изпълнение на решението.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за разглеждане на исковете в
общ размер 100 лв. (по 50 лв. за всеки от двата иска) и частта от възнаграждението
на вещото лице, платена от бюджета на съда – 130 лв., както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски. От негова
страна е направено такова искане и са представени доказателства да са сторени
разноски в размер на 50 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
което те му се следват за заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "РМ
– ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.*************,
представлявано заедно и поотделно от управителите С.Т.Б.и К.Т.Б. да заплати на Й.И.Д., ЕГН **********,***
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение
за положения извънреден труд в периода от 11.05.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно
със законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.*************, представлявано заедно и
поотделно от управителите С.Т.Б.и К.Т.Б.
да заплати на Й.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 591,32 лв. /петстотин деветдесет и един лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен труд през дните на официални празници периода от
11.05.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.*************, представлявано заедно и
поотделно от управителите С.Т.Б.и К.Т.Б.
да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 230 лв. /двеста и тридесет лева/,
представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.*************, представлявано заедно и
поотделно от управителите С.Т.Б.и К.Т.Б.
да заплати на Й.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен
срок от датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде обявено – 08.07.2020
г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: