Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13795 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 158403 от 23.07.2020 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 78 състав, е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че „Е.П.П.Б.“ ООД, дължи на „Д.З.“ АД, при условията на солидарност с „Е.Р.“ ООД,
сумата от 17 996, 76 лв. – суброгационна
претенция по застрахователни преписки
1612010010140037/31.03.2014 г. и 16120100101400072/05.06.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 309,
94 лв. – деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 409, 94
лв. – деловодни разноски в заповедното производство. Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на ответника Я.В.В..
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника“Е.П.П.Б.“
ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като липсва право на иск в полза на ищеца, тъй като същият не
притежава правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото. счита, че ищецът не се е суброгирал
в правата на лизингодателя – застраховано лице, срещу
жалбоподателя. Твърди, че застрахователното събитие – неплащане на лизингови
вноски от страна на лизингополучателя, не е причинено
от жалбоподателя. Решаващият съд не е обсъдил това възражение, както и
възраженията относно правното положение на дружеството и на основанието за
възникване на солидарна отговорност. Поддържа, че застрахователният риск е
неплащане само от страна на лизингодателя, но не и от
трети лица, които отговарят за плащане на лизинговите вноски в качеството си на
страна, различна от лизингодателя. Същевременно
жалбоподателят няма качеството на лизингополучател по
договора, а евентуално има качеството на гарант (поръчител). В т.20 от Общите
условия на ищеца е предвидено, че застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу неизправния лизингодател до
размера на платеното обезщетение. Не е
предвидено обаче встъпване по отношение на лица, различни от лизингодателя. В т.29.1 от Общите условия е предвидено, че
срещу изплатеното застрахователно обезщетение застрахованият се задължава да
прехвърли на застрахователя дължимото вземане и всички обезпечения по договора
за лизинг. С оглед на това счита, че
евентуалното суброгиране срещу жалбоподателя е
предоставено от прехвърляне на правата на лизингодателя
към застрахоателя по предвидения в закона ред – чрез
цесия. С оглед на това счита, че не са
налице предпоставките на чл.213 КЗ (отм.). Счита, че обжалваното решение е
недопустимо и поради изтекъл срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Решаващият съд не е
обсъдил възраженията им в тази насока, като единствено се е позовал на чл.101 ЗЗД. По силата на тристранното споразумение жалбоподателят се е задължил
евентуално да отговаря солидарно с лизингополучателя
в качеството си на поръчител, а не на съдлъжник, тъй
като отговаря само за плащане на всички дължими суми, но не получава никакви
права по договора за лизинг. За спазването на предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД
срок съдът следи служебно. Поддържа възражението си, че договорът е подписан от
управителя на дружеството при липса на решение на едноличния собственик на
капитала. Твърди, че до възникване на
спора не е знаел за наличието на процесното
тристранно споразумение. Съгласно изслушаната съдебно – счетоводна експертиза
договорът за лизинг, както и тристранното споразумение не са включени в
счетоводните записвания на дружеството. Поддържа, че договорът за лизинг е
прекратен поради неплащане на лизингови вноски в срок. Това е довело до плащане
на застрахователно обезщетение в по – голям от дължимия размер, за което
жалбоподателят не следва да отговаря. Счита, че решаващият съд е следвало да
изключи от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК уведомлението за
непогасени лизингови вноски до „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД,
както и свидетелството за регистрация на МПС. Моли съда да обезсили обжалваното
решение, като процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност – да го
отмени и да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца „Д.З.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е допустимо, правилно и
законосъобразно. Счита, че е доказал по делото правото си на иск, което е
регламентирано в нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.). то произтича от изпълнение
на задължението на причинителя на вредата за възстанови причинените от него
вреди на трето лице. Твърди, че по силата на т.1.1 от рамковото споразумение за
застраховка на договори за лизинг предмет на това споразумение са вземанията на
застрахования като лизингодател по договори за лизинг
на МПС, собственост на застрахования – застраховка на договори за лизинг. В това рамково споразумение е застраховано
самото вземане, като не е направена конкретизация от кого трябва да е това
вземане. В качеството си на съдлъжник на лизингополачателят жалбоподателят е поел едно от
задълженията на лизингополучателя – погасяването на
дължимите лизингови вноски в срок, съгласно погасителния план към договора за
лизинг. Към момента на подписване на договора жалбоподателят е надлежно
представляван от вписания в Търговския регистър управител. По силата на
тристранното споразумение жалбоподателят е встъпил като страна по процесния договор за лизинг. Регресното
право на застрахователя произтича то закона и не се предпоставя
от сключване на договор за цесия. Поддържа, че искът не е погасен по давност,
тъй като за вземанията, възникнали въз основа на регрес на застрахователя,
давността винаги е 5 години, считано от датата на изплащане на
застрахователното обезщетение. В случая този срок не е изтекъл към момента на завеждане
на делото. Счита, че по делото не е доказано, че договорът за лизинг е
прекратен преди м.05.2014 г., поради което е изплатил застрахователно
обезщетение в дължимия размер. По делото е представена регресна
покана в оригинал, поради което чл.183 ГПК не намира приложение. Ответникът не
е оспорил, че обектът на договора за лизинг не съществува. Също така не е
уточнил оспорванията си във връзка с представените с
исковата молба писмени доказателства. С оглед на това свидетелството за
регистрация също не следва да се изключва от доказателствата по делото. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски,
като прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
на ответника Я.В.В.. Същият не е изразил становище
във връзка с депозираната въззивна жалба в хода на
съдебния процес.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че между ЗАД „Виктория“ и „Мото Пфое“ ЕООД е сключено рамково споразумение за застраховка
на договори за лизинг от 14.10.2008 г. относно вземания на „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател,
произтичащи от сключени с трети лица – лизингополучатели,
договори за лизинг. Към рамковото споразумение е подписан сертификат за
застраховка на договори за лизинг № 1612010120181, по силата на който са
застраховани вземанията на застрахования, произтичащи от договор за отдаване на
автомобили при условия на оперативен лизинг от 22.03.2012 г., сключен между
„Мото Пфое“ ЕООД – лизингодател
и „Е.Р.“ ООД – лизингополучател и поръчка №
1/22.03.2022 г. с реф. № 50212 към него с предмет МПС
„Рейндж Ровър Спорт“. На
22.03.2012 г. между „Мото Пфое“ ЕООД – лизингодател, „Е.Р.“ ООД – лизингополучател
и „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД – съдлъжник,
преобразувано чрез вливане в +Е.П.П.Б.“ ЕООД, е
подписано тристранно споразумение към договор за лизинг от 22.03.2012 г. и поръчка
№ 1/22.03.2014 г. с реф. № 50212, съгласно което съдлъжникът е заявил своето съгласие да встъпи като страна
– съдлъжник, по договор за отдаване на автомобил при
условия на оперативен лизинг от 22.03.2012 г. и поръчка № 1_22.03.2014 г. с реф. № 50212 към него само относно задължението на лизингополучателя „Е.Р.“ ООД, за заплащане на всички
дължими суми по посочения договор да лизинг и поръчка към него и отговаря
солидарно пред лизингодателя за заплащането на всички
дължими суми по този договор. Във връзка с настъпило застрахователно събитие,
изразяващо се в просрочени и неиздължени суми по горепосочения лизингов договор
и поръчка от страна на „Е.Р.“ ООД и и „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД (понастоящем „Е.П.П.Б.“
ЕООД), съгласно погасителния план към договора за лизинг, в ЗАД „Виктория“ са
били предявени претенции от лизингодателя, като са
били образувани 2 ликвидационни преписки, по които са изплатени застрахователни
обезщетения, както следва: по ликвидационна преписка № 1612010010140037/31.03.2014
г. е заплатено застрахователно
обезщетение за лизингови вноски с настъпил падеж за периода м.12.2013 г. –
м.04.2014 г. включително в размер на 14 997, 30 лв., с преводно нареждане
от 15.05.2014 г., както и по ликвидационна преписка №
1612010010140072/05.06.2014 г. - застрахователно обезщетение в размер на
2 999, 46 лв. – дължима и незаплатена просрочена лизингова вноска с
настъпил падеж съгласно погасителния план за м.05.2014 г., с преводно нареждане
от 16.06.2014 г. На основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) застрахователят е встъпил
в правата на застрахования срещу солидарните длъжници за сумата от общо 17 999, 76 лв. –
изплатените застрахователни обезщетение. Въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение е постановена такава спрямо солидарните длъжници в полза на застрахователя- на 18.12.2015 г. в Търговския регистър е
вписано преобразуване на ЗАД „Виктория“ чрез вливане в „Дженерали
Зсатраховане“ АД, считано то 18.12.2015 г. Срещу
постановената заповед за изпълнение е депозирано възражение от ответното
дружество. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 17 999, 76 лв. – главница, представляваща
сбор от изплатените застрахователни обезщетения по горепосочените преписки,
ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Твърди, че се е задължил по тристранния договор като поръчител, по аргумент от чл.138, ал.1 ЗЗД. Прави възражение, че към момента на завеждане на делото предвиденият в чл.147, ал.1 ЗЗД срок е изтекъл. Оспорва сключването на договор за оперативен лизинг, както и подписването на тристранно споразумение от управителя на дружеството. В случай, че е налице такъв подпис, то липсва решение на едноличния собственик на капитала за встъпване като съдлъжник по тристранното споразумение към договора за оперативен лизинг и за поемане на поръчителство да отговаря солидарно с „Е.Р.“ ООД. Твърди, че тези договори не са счетоводно записани в ответното дружество. Счита, че договорът за лизинг е прекратен след изтичане на определения срок за заплащане на дължимите лизингови вноски. С оглед на това отговорността на лизингополучателя е ограничена до м.12.2013 г. – м.02.2014 г. По делото не са ангажирани доказателства за получаване на регресната покана. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Отправил е искане за привличане като трето лице – помагач законния представител на ответното дружество към момента на подписване на тристранното споразумение Я.В.В..
Въз основа на заявление от 25.09.2015 г., подадено от „Д.З.“ АД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 57587/2015 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, срещу „Е.Р.“ ООД и „Е.П.П.Б.“ ЕООД, които солидарно да заплатят сумата от 17 996, 76 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 429, 94 лв. – разноски по делото.В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът „Е.П.П.Б.“ ЕООД е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото
редакция.
На 14.10.2008 г. между ЗАД „Виктория“ – застраховател
и „Мото Пфое“ ЕООД – застрахован, е подписано рамково
споразумение за застраховка на договори за лизинг, по силата на който срещу
заплащане на застрахователна премия са
застраховани вземанията на застрахования като лизингодател
по договори за лизинг на МПС, собственост на застрахования – застраховка на
договори за лизинг. Страните са се съгласили, че предмет на застраховката на
договори за лизинг са дължимите от страна на лизингополучателя
вноски за отдадени на лизинг МПС, съгласно погасителния план към съответния
договор за лизинг, за който договор застрахования е подал поръчка по образец и
за който застрахователят е изразил съгласие да бъде застрахован. в чл.7 е
уговорено, че застрахователното събитие се счита за настъпило при неплащане от лизингополучателя в продължение на 60 дни, на която и да е
дължима и изискуема лизингова вноска съгласно погасителната схема по договора
за лизинг и след изтичане периода на изчакване, който е 40 дни. Началото на
периода на изчакване е датата, следваща издтичането
на срока по т.7. В чл.16 от договора е постигнато съгласие при неплащане на
падежа на дължима и изискуема лизингова вноска, съгласно погасителния план към
договора за лизинг, до изтичането на 60-дневното просрочие
по т.7 и на 40-дневния период на изчакване по т.71.1, застрахованият е длъжен
след датата на падежа да изпрати до неизправния лизингополучател
уведомително писмо за непогасеното задължение с покана за доброволно плащане.
След изтичане на срока, даден от застрахования за плащане и при условие, че лизингополучателят не е изпълнил задължението си,
застрахованият е длъжен за изпрати второ уведомително писмо с указание на
дължимото актуално задължение, както и с предупреждение с указан срок за
връщане на автомобила. След изтичане на срока, даден от застрахования с второто
уведомително писмо и при условие, че лизингополучателят
относно не е изпълнил задължението си, застрахованият дава съгласие за суброгиране на застрахователя в правата и задълженията му
по договора и изпраща на застрахователя справка за всички дължими от лизингополучателя суми. Застрахователят изплаща всички
дължими от лизингополучателя суми. Застрахователят
изпраща уведомително писмо до лизингополучателя, с
което го уведомява за промените и произтичащите от това последици. В чл.21 е
уговорено, че ако след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахованият получи от лизингодателя или от третото
лице плащане на неиздължените лизингови вноски, застрахованият е длъжен да
възстанови на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение в
25-дневен срок от получаването на сумите.
По делото е представен сертификат по застраховка на
договори за лизинг № 1612010120181 със застраховател – ЗАД „Виктория“ и
застрахован „Мото Пфое“ ЕООД и застрахователно
покритие – риска от неплащането от страна на лизингополучателя
в продължение на 60 дни на която и да е дължима и изискуема лизингова вноска,
съгласно погасителната схема по договора за лизинг за нови и за автомобили
втора употреба. Лизингополучател е „Е.Р.“ ООД.
Договор за лизинг/Поръчка № 50212 и застрахователна сума в размер на
73 512, 80 евро. Срокът на
застраховката е от 20.04.2012 г. до 05.03.2016 г. сертификатът е издадена по силата на
рамковото споразумение за застраховка на договори за лизинг от 14.10.2008 г.
Същият е подписан от застрахован и застраховател.
На 22.03.2012 г. е подписан договор за отдаване на
автомобили при условията на оперативен лизинг между „Мото Пфое“
ЕООД – лизингодател и „Е.Р.“ ООД – лизингополучател. По силата на договора лизингодателят
е отдал при условията на оперативен лизинг на фабрично нови автомобили,
предварително избрани и поръчани от лизингополучателя,
които лизингодателят се е задължил да предостави за
ползване на лизингополучателя при условията на
договора. В чл.57 от договора е предвидено, че при неплащане на две поредни
лизингови вноски в уговорения срок, лизингодателят
има право да иска от лизингополучателя връщане на ватомобила в срока и условията на чл.37 , както и да
прекрати едностранно договора по отношение на съответната поръчка.
Съгласно поръчка № 1/22.03.2012 г. лизингополучателят
и лизингодателя са уговорилиспецификацията
и цената на лизинговия автомобил „Рендж Ровър Спорт“, при срок на лизинга от 48 месеца уговорена е
гаранционна вноска от 6 134, 40 евро с ДДС в срок до 5 работни дни след посписване на поръчката, както и 48 месечни лизингови
вноски по 12 780 евро без ДДС. Представен е погасителен план относно
дължимите лизингови вноски, платими на 5-то число на съответния месец.
На 22.03.2012 г. е сключено тристранно споразумение
към договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от
22.03.2012 г. и поръчка № 1/22.03.2012 г. с реф. №
4-212 г., по силата на който „Мото Пфое“ – лицингодател, „Е.Р.“ ООД – лизингополучател
и „Е.П.П.С.Б.“ ЕООД – съдлъжнак,
по силата на което страните по споразумението са констатирали, че между лизингополучателя и лизингодателя
е сключен договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг
от 22.03.2012 г. и поръчка № 1/22.03.2012 г. с реф. №
50212 към същия договор с предмет автомобил марка „Рендж
Ровър“, модел „Спорт“. По искане на съдлъжника и със съгласието на лизингодателя
и лизингополучателя съдлъжникът
встъпва като страна – лизингополучател в
договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от
22.03.2012 г. и поръчка № 1/22.03.2012 г. с реф. №
50212 към него и относно задължението на лизингополучателя
за заплащане на всички дължими суми по посочения договор за оперативен лизинг и
поръчката към него. Съдлъжникът е заявил своето
съгласие да встъпи като страна – лизингополучател по
горепосочения договор за оперативен лизинг и поръчката към него. В чл.4 от
договора е постигнато съгласие, че при неизпълнение на поетите от лизингополучателя при условията на настоящото споразумение
задължения по горепосочения договор за лизинг и поръчката към него съдлъжникът отговаря солидарно пред лизингодателя
да даплащането на всички дължими суми по посочения
договор - съдлъжникът
се е задължил считано от датата на подписване на споразумението да заплати на лизингодателя 48 бр. месечни лизингови вноски за периода
м.03.2012 г. – м.03.2016 г., съгласно посочения договор и поръчка.
Съгласно представения двустранно подписан приемателно
– предавателен протокол от 30.03.2012 г. лизингодателят
е предал на лизингополучателя уговорения автомобил,
обект на договора за оперативен лизинг.
На 24.02.2014 г. „Мото Пфое“
ЕООД е изпратило уведомление до „Е.Р.“ ООД, съгласно което е забавено плащането
на лизингови вноски за м.12.2013 г., м.01.2014 г. и м.02.2014 г. общо в размер
на 8 998, 38 лв.; неустойки за просрочени лизингови вноски в размер на
2 249, 60 лв., премия по застраховка „Каско“ в
размер на 1 585, 82 лв. общият размер на задълженията е 12 833, 80
лв. с ДДС. Върху представеното известие за доставяне липсва удостоверяване
относно връчване на уведомлението.
Изпратено е уведомление и до „Е.П.П.Р.Б.“
, като правоприемник на „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД – съдлъжник, с който е уведомен за изпратеното уведомление до
лизингополучателя.
В случай, че не заплати всички дължими на лизингодателя
суми в срок до последния календарен ден от месеца, то считано от първо число на
месеца, следващ месеца, в който е получено писмото или не е открит на адреса за
кореспонденция, лизингополучателят прекратява
предсрочно по негова вина договора за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 22.03.2012 г. относно поръчка № 1/22.03.2012 г. с реф. № 50212 към същия договор. Липсва дата на изпращане на
уведомлението.
Представено е извлечение от проследяване на експресни
пратки DHL от 21.03.2014
г., съгласно което пратката е върната на изпращача.
С уведомление от 18.03.2014 г. лизингодателят
е уведомил лизингополучателя, че към датата на
уведомлението размера на непогасените задължения възлиза на 13 683, 66 лв.
с ДДС. В случай, че не заплати всички дължими суми на лизингополучателя
в срок до последния календарен ден от месеца, то считано то първо число на
месеца, следващ месеца, в който е уведомен или не е открит на адреса за
кореспонденция лизингодателят прекратява предсрочно
по негова вина процесния договор за лизинг от
22.03.2012 г. относно поръчка №1/22.03.2012 г. с реф.
№ 50212. Претендира заплащане на неустойка в размер на 5 лизингови вноски за
предсрочно прекратяване на договора.
Представено е извлечение за проследяване на експресни
пратки, съгласно което по товарителница № ********** пратката е доставена на
21.03.2014 г. на Й..
Видно от представения ликвидационен акт № 1 по
преписка № 16120100101400037/31.03.2014 г. претенцията е за изплащане на
обезщетение за неплатени вноски с настъпил падеж съответно за м.12.2013 г. –
м.04.2014 г. включително на обща стойност от 14 997, 30 лв. , дължими по
разглеждания договор за лизинг. Констатирано
е, че лизинговият автомобил не е върнат. Застрахователят е определил изплащане
на застрахователно обезщетение в същия размер.
С платежно нареждане от 15.05.2014 г. сумата от
14 997, 30 лв. е преведена от ЗАД „Виктория“ в полза на „Мото Пфое“ ЕООД – застрахователно обезщетение по горепосочената
щета.
Представен е и ликвидационен акт № 1 по преписка №
16120100101400072 от 05.06.2014 г., съгласно който претенцията е за изплащане
на застрахователно обезщетение за вноска с настъпил падеж – м.05.2014 г. в
размер на 2 999, 46 лв. Констатирано е, че лизинговият автомобил не е
върнат. Застрахователят е определил изплащане на застрахователно обезщетение в
посочения размер.
С платежно нареждане от 16.06.2014 г. ЗАД „Виктория“ е
превел по банков път в полза на „Мото Пфое“ ЕООД
сумата от 2 999, 46 лв. – застрахователно обезщетение по горепосочената
щета.
ЗАД „Виктория“ е изпратил на 14.01.215 г. регресна покана до „Е.П.П.Р.Б.“
ЕООД относно преписки, сред които и процесните № 16120100101400037/31.03.2014
г. и № 16120100101400072/05.06.2014 г. Регресната
покана е получена на 14.01.2015 г., предвид поставения входящ номер.
От заключението на вещото лице В.П.по изслушаната в
производството пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в
складовата програма на „Мото Пфое“ ЕООД надлежно е
заведен автомобил „Рейндж Ровър
Спорт“, като има информация за извършената доставка към „Е.Р.“ ООД на
автомобила ,предмет на договора за лизинг от 22.03.2014 г. и поръчка №
1/22.03.2014 г. към него. Осчетоводяването на доставката към „Е.Р.“ ООД е
извършено на база протокол за предаване на автомобила. От страна на „Е.Р.“ ООД
в „Мото Пфое“ ЕООД са постъпили суми съгласно
погасителния план за периодда от 25.03.2012 г. до
19.12.2013 включително в размер на 67 812, 21 лв. От страна на „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД, преобразувано чрез вливане в „Е.П.П.Б.“ ЕООД не са постъпвали суми в „Мото Пфое“ ЕООД съгласно погасителния план За периода м.12.2013
г. – м.04.2014 г. не са постъпвали суми от страна на „Е.Р.“ ООД към „Мото Пфое“ ЕООД съгласно погасителния план. За същия период не са постъпвали плащания и
от ответника. След извършена справка в счетоводството на ищеца вещото лице е
установило, че не са постъпили плащания от страна на „Е.Р.“ ООД и от ответника
по процесните ликвидационни преписки съответно № 16120100101400037/31.03.2014
г. и № 16120100101400072/05.06.2014 г. Неизплатените и просрочени лизингови
вноски от „Е.Р.“ ООД и ответника по лизингов договор от 22.03.2014 г. и поръчка
№ 1/22.03.2012 г. с реф. № 50212 с настъпил падеж съгласно
погасителния план към 16.06.2014 г. са в общ размер от 17 996, 76 лв., от
които: 14 997 лв. – по ликвидационна преписка №
16120100101400037/31.03.2014 г. и 2 999, 46 лв. – по ликвидационна
преписка № 16120100101400072/05.06.2014 г. Във връзка с липсата на плащане от
страна на „Е.Р.“ ООД и ответника ЗАД „Виктория“ е превело на „Мото Пфое“ ЕООД сумата от 83 984, 84 лв. за периода
16.05.2014 г. – 23.12.2014 г. по
отношение разглеждания договор за лизинг от 22.03.2012 г. счетоводството на
„Мото Пфое“ ЕООД е редовно водено съгласно
изискванията на ЗСчет. И Националните счетоводни
стандарти. Счетоводството на ищеца е редовно водено по отношение на процесния договор за лизинг от 22.03.2012 г. Вещото лице е установило, че в счетоводството
на ответника не съществуват записвания по отношение на разглеждания договор за
лизинг от 22.03.2013 г. Дружеството не е получавало фактури от „Мото Пфое“ ЕООД и не е извършвало плащания по тях.в
счетоводството на „Мото Пфое“ ЕООД няма отразено
вземане спрямо ответника по разглеждания договор за лизинг от 22.03.2012 г. и
тристранното споразумение. В счетоводството на „Мото Пфое“
ЕООД е отразено постъпило плащане от ЗАД „Виктория“ във връзка с изплащане на
обезщетение по сключена застраховка финансов риск по договор за оперативен
лизинг от 22.03.2012 г. и поръчка № 1/22.03.2012 г. с референтен № 50212. В
размер на 83 984, 84 лв. „Мото Пфое“ ЕООД не е
получавало други плащания по посочения договор за оперативен лизинг.
При изслушването му нещото лице е пояснило, че договорът
за лизинг не е първичен счетоводен документ, поради което не следва да бъде
отразен в счетоводството на ответника съгласно ЗСчет.
Договорът за встъпване в дълг се
осчетоводява задбалансово – като допълнителна сметка,
в която се отразява това евентуално задължение.
Във връзка с открито производство по оспорване
автентичността на тристранното споразумение към договор за оперативен лизинг от
22.03.2012 г. в производството пред СРС е изслушана съдебно – почеркова експертиза. От заключението на вещото лице Д.Г.се
установява, че подписът в графа „За лизингополучател“
на представения за изследване договор за отдаване на автомобили при условията
на оперативен лизинг от 22.03.2012 г., сключен между „Мото Пфое“
ЕООД и „Е.Р.“ ЕООД е положен от Д.К.М.. Подписът в графа „За съдлъжника“ на предоставеното за изследване тристранно споразумение към договор за
отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г. и поръчка №1/22.03.2012 г. с реф. № 50212, сключено между „Мото Пфое“
ЕООД, „Е.Р.“ ЕООД е „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД е положен от Я.В.В..
Във въззивното производство
е представено решение № 264160/23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 4794/2020
г. по описа на СРС, ГО, ІІ Д въззивен състав, с което
е отменено решение № 14781/17.01.2019 г., постановено по гр. д. № 2750/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 58 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Мото Пфое“ ЕООД срещу „Е.П.П.Б.“
ЕООД осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 4 214, 24
лв., представляваща неустойка за плащането на дължими лизингови вноски за
периода 06.12.2013 г. – 31.03.2014 г., съгласно чл.56 от договор за отдаване на
автомобили при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г., поръчка №
1/22.03.2012 г. и тристранно споразумение от 22.03.2012 г., ведно със законната
лихва от 21.01.2015 г., както и с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата от
3 344, 04 лв., представляваща разноски, свързани с ползването на
автомобила ,предоставен по договора за лизинг – по застраховка „Пълно автокаско“ и „Гражданска отговорност“, съгласно договор
(тристранно споразумение) от 22.03.2012 г., ведно със законната лихва от
21.01.2015 г. и в частта, с която „Е.П.П.Б.“ ЕООД е
осъден да заплати на „Мото Пфое“ ЕООД, на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.3 ГПК сумата от 368, 09 лв.,
представляваща разноски, като вместо това са отхвърлени посочените искови претенции. Обжалваното решение е отменено и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Мото Пфое“ ЕООД иск
срещу „Е.Р.“ ООД иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 14 997, 30
лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за отдаване
на автомобил при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г., поръчка №
1/22.03.2012 г., и тристранно
споразумение от 22.03.2012 г., като вместо това „Е.Р.“ ООД е осъден да заплати
на „Мото Пфое“ ЕООД, на основание чл.92 ЗЗД, сумата
от 14 997, 30 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за отдаване на автомобил при условията на лизинг от 22.03.2012 г. и
поръчка № 1/22.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2015 г.
до окончателното изплащане.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно.
По релевираните оплаквания
за недопустимост на обжалваното решение:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения
в чл.415, ал.1 ГПК в приложимата към момента на завеждане на делото редакция срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът
не разполага с право на иска, тъй като не може да се суброгира
срещу ответника.
Наличието или липсата на
предпоставките за възникване на спорното право, претендирано
от ищеца, касае съществото на спора, а не правото на иск. Правно релевантно е
обстоятелството дали ищецът надлежно е очертал спорното правоотношение, по
което са страни с ответника, както и претендираното
посредством предявения иск право. В случая това е сторено. Ищецът надлежно е
очертал спора, предмет на делото, чрез посочване на всички релевантни факти и
обстоятелства, които сочат наличието на спор с ответника и съответно обуславят
правния интерес от търсената защита. Ето защо доводите на жалбоподателите за
недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на предявения иск се
явяват неоснователни. С оглед на това следва да се разгледат доводите относно
неговата правилност.
На 14.10.2008 г. между ЗАД
„Виктория“, чийто правоприемник е ищеца – застраховател и „Мото Пфое“ ЕООД – застрахован, е сключено рамково споразумение
за застраховка на договори за лизинг. По силата на договора са застраховани
вземанията на „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател по договори за лизинг на МПС, собственост на
дружеството – застраховка на договори за лизинг. Уговореното между страните
застрахователно покритие обхваща дължимите от страна на лизингополучателя
вноски за отдадени на лизинг МПС, съгласно погасителен план към съответния
договор за лизинг, за който договор застрахования е подал поръчка по образец и
за който застрахователят е изразил съгласие да бъде застрахован.
Съгласно двустранно подписания
сертификат за застраховка на договор за лизинг № 1612010120181 обект на
застраховката на договори за лизинг е поръчка 50212, при застрахователна сума в
размер на 73 612, 80 евро. Със срок
на застрахователно покритие от 20.04.2012 г. – 05.03.2016 г.
На 22.03.2012 г. между „Мото Пфое“ ЕООД – лизингодател и „Е.Р.“
ООД – лизингополучател, е сключен договор за отдаване
на автомобили при условията на оперативен лизинг. С поръчка № 1/22.03.2012 г. е
индивидуализиран обекта на договора за оперативен лизинг – автомобил марка „Рейнд Ровър“, модел „Спорт“ на
обща стойност от 70 580, 88 евро. По делото е доказано, че подписът за лизингополучател, положен в договора за оперативен лизинг,
изхожда от законния представител на „Мото Пфое“ ЕООД,
поради което оспорването на автентичността на договора от страна на ответника е
недоказано. Ето защо договорът за оперативен лизинг е валиден и е произвел
правно действие.
През време на действие на договора
за застраховка е настъпило застрахователно събитие – неплащане на изискуеми
лизингови вноски по договор за отдаване на автомобили при условията на
оперативен лизинг.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в ЗАД
„Виктория“ са образувани съответно ликвидационна преписка №
16120100101400037/31.03.2014 г., по която е платена сумата от 14 997 лв.,
както и ликвидационна преписка № 16120100101400072/05.06.2014 г., по която е
изплатена сумата от 2 999, 46 лв.
Нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на сключване на
договора за имуществена застраховка, както и към момента на възникване на
регресното право, регламентира, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Третото
лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото
дължи на застрахования. В този смисъл регресното
право е в размер, който е равен на по - малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и размера на задължението към застрахования.
Ищецът се стреми да ангажира
отговорността на ответника, в качеството му на солидарен длъжник заедно с „Е.Р.“
ЕООД по силата на тристранно споразумение към договор за отдаване на автомобили
при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г. и поръчка№ 1/22.03.2012 г.реф. № 50212.
Спори се между страните в
производството относно валидността и действието на тристранното споразумение.
Във връзка с оспорване
автентичността на тристранното споразумение относно положения от управителя на
„Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД подпис, чийто правоприемник е
жалбоподателя, в производството пред СРС е изслушана съдебно – почеркова експертиза. Съгласно изготвеното експертно
заключение подписът в графа „За съдлъжника“ в
разглежданото тристранно споразумение е положен от Я.В.В..
Същият към този момент е имал качеството управител на дружеството, вписан в Търговския
регистър. Експертното заключение не е оспорено от страните. Съдът изцяло
възприема заключението, като обстойно и задълбочено обосновано. По делото не са
представени доказателства, които да разколебаят изводите на вещото лице. Ето
защо дружеството е надлежно представлявано при подписване на тристранното
споразумение от законния си представител, поради което е обвързано от сключения
договор. Правното действие на същия не се предпоставя
от надлежното осчетоводяване на договора от „Е.П.П.Р.Б.“
ЕООД, поради което без значение за отговорността на ответника е обстоятелството,
че договорът не е осчетоводен задбалансово.
Наличието или липсата на решение на
едноличния собственик за подписване на тристранното споразумение няма отношение
за валидността на представителството на дружеството от законния му
представител. Същото би могло да има значение за вътрешните отношения между
управителя и представляваното дружество. За третите лица, каквито се явяват
останалите страни по тристранното споразумение, правно релевантно е
обстоятелството, че „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД е представляван
при подписването му от вписания в Търговския регистър законен представител.
Жалбоподателят поддържа, че по
силата на тристранното споразумение се е задължил като поръчител по договора за
отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г. и
поръчка№ 1/22.03.2012 г.реф. № 50212.
Съгласно нормата на чл.138, ал.1 ЗЗД с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде
извършен в писмена форма. Доколкото уговорката между страните не обективира поето от жалбоподателя задължение към кредитора
да отговаря за изпълнение на задължението на „Е.Р.“ ООД, то не може да се
приеме, че същата съставлява договор за поръчителство.
В нормата на чл.101 ЗЗД е регламентирано, че трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово
съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като
солидарни длъжници. Предвид постигнатата уговорка
между кредитора, първоначалния длъжник и солидарния съдлъжник,
че „Е.П.П.Р.Б.“ ЕООД, чийто правоприемник е
жалбоподателя, встъпва като страна – лизингополучател
в договора за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от
22.03.2012 г. и поръчка № 1/22.03.2012 г. с реф. №
50212 към него относно задължението на лизингополучателя
за заплащане на всички дължими суми по посочения договор и поръчка към него, се
налага изводът, че солидарният съдлъжник е встъпил в
задължението на първоначалния длъжник и отговаря солидарно наред с него за
задълженията, произтичащи от посочения договор и поръчката към него.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че изводът на решаващия съд, че в случая е налице встъпване в дълг
от страна на жалбоподателя по реда на чл.101 ЗЗД, е обоснован. Този извод не се
променя от представеното по делото съдебно решение, тъй като на основание
чл.298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и
на същото основание. В производството по гр. д. № 4794/2020 г. по описа на СГС,
ІІ Д въззивен състав „Д.з.“ АД не е участвало като
страна, поради което постановеното съдебно решение по посоченото дело му е непротивопоставимо, доколкото субективните предели на
силата на пресъдено нещо не се разпростират спрямо
него.
Тъй като жалбоподателят няма
качеството поръчител, установеният в нормата на чл.147 ЗЗД 6 – месечен срок за
предявяване на иска от кредитора против длъжника, в рамките на който
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, не регулира
спорното правоотношение и съответно не рефректира
върху допустимостта на предявения иск и обжалваното съдебно решение, с което
същият е разгледан по същество. Ето защо възраженията на жалбоподателя, че
обжалваното решение е недопустимо поради недпазване
на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД се явява неоснователно.
Жалбоподателят поддържа, че
договорът за лизинг е прекратен поради неплащане на три лизингови вноски –
м.12.2013, м.01.2014 г. и м.02.2014 г.
В чл.57 и чл.58.3 от договора за
отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г. е
предвидено право на лизингодателя при неплащане на
две поредни лизингови вноски в уговорения срок да прекрати едностранно договора
по отношение на съответната поръчка. С оглед на това за прекратяване на
договора на посоченото основание е необходимо не само неплащане на две
последователни лизингови вноски в уговорения срок, но и отправяне на
волеизявление от лизингодателя до лизингополучателя,
което да е достигнато до него. От този момент настъпва преобразуващото действие
на това волеизявление и договорът за отдаване на автомобили при условията на
оперативен лизинг от 22.03.2012 г. би се прекратил.
В случая е налице разглежданата
форма неизпълнение от страна на лизингополучателя,
както и отправено волеизявление за прекратяване на посочения договор. Липсват
ангажирани доказателства по делото отправеното волеизявление от страна на лизингодателя с уведомление изх. № 30768/24.02.2014 г. да е
достигнало до лизингополучателя и съответно относно
момента, в който е достигнало. Представеният по делото препис от известие за доставяне
не съдържа отбелязване относно връчване на уведомлението на лизингополучателя.
Не са ангажирани и доказателства, че уведомление изх. № 30913/18.03.2014 г. е
достигнало до лизингополучателя. Представеното извлечение
от проследяване на DHL експресни
пратки не съдържа отбелязване посочената товарителница за каква пратка се
отнася, от кое лице е изпратена, както и кое лице е адресат на пратката. Ето
защо следва да се приеме, че възражението на жалбоподателя, че договорът за
отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г. е
прекратен преди извършване на второто плащане от застрахователя, не е доказано
по делото.
Предвид обстоятелството, че съгласно
експертното заключение по изслушаната в производството пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза дължимите незаплатени и просрочени лизингови вноски по процесния договор за лизинг с настъпил падеж, съгласно
погасителния план, към 16.06.2014 г. възлизат общо на 17 996, 76 лв.,
която сума е платена от застрахователя на застрахования, се налага изводът, че
са налице предпоставките на чл.213, ал.1 КЗ (отм.) и предявеният иск е изцяло
основателен. Не е налице необходимост от извършване на последващи
действия от страна на застрахователя, за да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
включително не е налице сочената от жалбоподателя необходимост от прехвърляне
на правата на лизингодателя към застрахователя чрез
цесия, тъй като суброгацията настъпва по силата на
закона.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че релевантно за изплащане на застрахователното обезщетение е
липсата на плащане от страна на лизингополучателя, но
не и на трето лице. В качеството си на солидарен съдлъжник
той отговаря заедно с лизингополучателя за всички
дължими суми по договор за оперативен лизинг от 22.03.2012 г. и поръчка №
1/22.03.2012 г., реф. № 50212. Тъй като с
тристранното споразумение е предвидена солидарна отговорност на съдлъжника и на основание чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може
да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Съдебната практика, на която се
позовава жалбоподателя, ненамира приложение за разглеждания случай, тъй като тя
е формирана относно договор за заем. Същевременно при договорите за лизинг субсидиарно приложение намират правилата на договора за
наем.
Не е налице и соченото от
жалбоподателя нарушение на процесуалния закон – неприлагане на последиците на
чл.183, ал.1, изр.2 ГПК по отношение на уведомление за непогасени лизингови
вноски до ответника и свидетелство за регистрация.
В проведеното на 11.02.2020 г.
открито съдебно заседание ищецът е задължен да представи в следващото открито
съдебно заседание оригинали на документите, посочени в отговора на исковата
молба, като му е указано, че при неизпълнение на указанията ще се приложат
последиците на чл.183 ГПК.
В случая на вещото лице по
изслушаната съдебно – почеркова експертиза са
предоставени оригиналите на договора за отдаване на автомобили при условията на
оперативен лизинг от 22.03.2012 г., както и от тристранното споразумение от
същата дата, във връзка с направено оспорване автентичността на тези документи
и изложени от ответника възражения в писмения отговор на исковата молба. По
отношение на останалите документи, представени от ищеца с исковата молба, включително
и горепосочените, ответникът не е заявил конкретни оспорвания по смисъла на
чл.193, ал.1 ГПК, за установяване основателността на които да е необходимо
представянето на оригиналите на тези документи. Отделен е въпросът, че съдът не
е указал точно санкционните последици от непредставяне на оригиналите на
документите, а е посочил единствено нормата на чл.183 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
доколкото ответникът по жалбата е защитаван във въззивното
производство от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.3 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158403от 23.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 65232/2016
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА „Е.П.П.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, офис 8 и съдебен адрес *** – адв.
Х.Г. и адв. Р.Я., да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
с адрес ***, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
сумата от 100 (сто) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач Я.В.В., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.