№ 88
гр. Оряхово, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100491
по описа за 2024 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул. „България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез Б. Т.
– юрисконсулт против ответника М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес в гр.
Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман Янкулов” №19, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2
ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника К., че дължи на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК: ********* гр.
София сумата 271.14 лева / двеста седемдесет и един лева и 14 ст. /,
представляваща главница по договор за потребителски кредит; сумата от
14,06 лева /четиринадесет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от
04.03.2019г. до 10.06.2019г.; сумата от 135,71 лева /сто тридесет и пет лева и
71 ст. / - обезщетение за забава за периода от 04.03.2019г. до 23.02.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 05.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата от 271.14 лева / двеста седемдесет и един
лева и 14 ст. /, представляваща главница по договор за потребителски кредит;
сумата от 14,06 лева /четиринадесет лева и 06 ст./ - договорна лихва за
периода от 04.03.2019г. до 10.06.2019г.; сумата от 135,71 лева /сто тридесет и
пет лева и 71 ст. / - обезщетение за забава за периода от 04.03.2019г. до
1
23.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 05.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Претендира и направените в заповедното и в настоящето производство
разноски.
Твърди се, че на 04.03.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД с
ЕИК:********* /Кредитодател/ и М. М. К. /Кредитополучател/ е сключен
Договор за потребителски кредит №1242665 по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като от
отправянето на предложението до сключването на договора са използвани
средства комуникация от разстояние.
Сочи се, че ответникът по силата на сключения договор е получил
сумата от 400 лева, като се е съгласил да я върне на 3 /три/ вноски по 142,60
лева в срок до 10.06.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
погасителен план от договора.
Релевира се, че договореният фиксиран лихвен процент е в размер на
41.24 ℅, а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 50 ℅.
Твърди се още, че на 04.03.2019г. длъжникът М. М. К. е сключила
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст” ЕООД,
по силата на който последното се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице – „Кредисимо” АД и да отговаря пред него солидарно с
длъжника К. за всички задължения по сключения Договор за потребителски
кредит №1242665 от 04.03.2019г..
Предвид на това, се сочи, че на 04.03.2019г. „Ай тръст” ЕООД и
„Кредисимо” АД са сключили договор да поръчителство, по силата на който
„Ай тръст” ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо” АД за всички
задължения на М. М. К. по Договор за потребителски кредит №1242665 от
04.03.2019г..
Излагат се доводи, че тъй като ответникът не е изпълнил задълженията
си по договора за кредит, „Кредисимо” АД е поканило „Ай тръст” ЕООД да
плати изискуемите задължения на М. М. К..
Сочи се, че на 23.02.2021г. „Ай тръст” ЕООД е погасило дължимите от
ответницата суми, както следва: 271,14 лева /главница/, 14,06 лева /договорна
лихва/ за периода от 04.03.2019г. до 10.06.2019г. и 149,53 лева /обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава/, като с това плащане се е
суброгирало в правата на удовлетворения кредитор.
Релевира се, че на 23.02.2021г. „Ай тръст” ЕООД е уведомило по
елетронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в
чл.3, ал.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпване в
правата на кредитора „Кредисимо” ЕАД, както и за задължението му за
заплащане на възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство в
размер на 68.77 лева, ведно със сумата от 11.87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение.
Твърди се, че на 02.03.2021 г. с Договор за продажба и прехвърляне на
2
вземания /цесия/, „Ай тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към длъжника по Договор за потребителски кредит №1242665 от
04.03.2019г. на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК: *********.
Посочено е, че прехвърлените вземания се индивидуализират в
Приложение №1 към 18.02.2021г., което е неразделна част от договора.
Излагат се доводи, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за извършените продажби на вземането на посочената в договора
електронна поща.
Тъй като ответникът М. М. К. не е изпълнила в срок задълженията си по
Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г. до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита, е предявено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.г.д. №264/2024г. по
описа на РС-Оряхово.
Моли се съда, да уважи предявените установителни искове и да признае
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.г.д.
№264/2024г. по описа на РС-Оряхово.
Ответницата, не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131
от ГПК, не е взето становище по предявените искове и не са представени
доказателства.
В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител.
Ответницата не се явява и не се представлява.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №264/2024г. по описа на РС-Оряхово,
въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на
11.04.2024г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №161, с която е осъдил ответника М. М. К. да заплати на „АПС Бета
България” ЕООД, с ЕИК: ********* гр. София сумата от 271,14 лева (двеста
седемдесет и един лева и 14 стотинки), представляваща главница за период от
11.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 14,06 лева (четиринадесет лева и 06 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 04.03.2019 г. до 10.06.2019 г.,
сумата 135,71 лева (сто тридесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 04.03.2019 г. до 23.02.2024 г., както и държавна
такса в размер на 20,15 лева (двадесет лева и 15 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40,30 лева (четиридесет лева и 30 стотинки).
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, на заявителя е
указано да предяви положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
3
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложени по делото Договор за потребителски кредит №1242665
от 04.03.2019г. и Приложение №1 към него, сключен между „КРЕДИСИМО“
АД, с ЕИК:*********, със седалище гр. София /кредитор/ и М. М. К.
/кредитополучател/, с настоящ адрес в гр. Мизия, се установява, че
ответницата е получила в заем сумата от 400,00 лева, като се задължила да
върне сумата в общ размер на 427,80 лева, включваща чистата стойност на
кредита, ведно с договорната лихва по него. Погасяването на заема е трябвало
да стане на 3 равни погасителни месечни вноски по 142,60 лева, при ГПР
50,00℅ и годишен лихвен процент по заема 41,24℅. Към размера на
погасителните вноски е включена и договорната лихва. Датата на първата
погасителна вноска е била 10.04.2019г., а на последната 10.06.2019г..
Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят се е задължил да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: 1) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 /десет/ дни от подаване на Заявлението; ИЛИ 2).
Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
КРЕДИСИМО юридическо лице /”Поръчител”/ в срок до 48 /четиридесет и
осем/ часа от подаване на Заявлението. Посочено е, че срокът за одобрение на
Заявлението на Кредитополучателя при тази хипотеза е 24 /двадесет и четири/
часа от представянето на Обезпечението, като към отношенията между
страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на
Общите условия, относно обезпечението.
В ал.2 на чл.4 от Договор за потребителски кредит №1242665 от
04.03.2019г. е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не представи
съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е
одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този Договор не поражда действие
между страните.
От представен и приет Договор за поръчителство от 04.03.2019г.,
сключен между „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК:*********, гр. София
/”поръчител”/ и М. М. К. /”потребител”/, се установява, че поръчителят е поел
задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО”, по силата
на който да отговаря пред КРЕДИСИМО солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за
изпълнение на всички негови задължения, възникнали съгласно договор за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. В
чл.1, ал.2 от Договор за поръчителство от 04.03.2019г. е посочено, че за
поемане на задължението по Договор за потребителски кредит,
ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение, което видно от
Приложение №1към Договор за предоставяне на поръчителство е в размер на
41,56 лева на месец, за периода на действие на договора за кредит или общо
сумата в размер на 124,68 лв. /сто двадесет и четири лева и 68 ст./.
Видно от приет по делото Договор за поръчителство от 04.03.2019г. е,
че „АЙ ТРЪСТ” ЕООД гр. София в качеството на „Поръчител” се е задължил
4
да отговаря пред „КРЕДИСИМО” ЕАД гр. София солидарно с Потребителя за
изпълнението на всички негови задължения, възникнали в резултат на
неизпълнение от последния на Договора за потребителски кредит.
Видно от представения по делото Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 02.03.2021г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД с
ЕИК:********* гр. София и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК:********* гр. София,
от една страна /Цедент 1 и Цедент 2/ и „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК:********* гр. София /Цесионер/, както и приложение № 1 към него
вземанията по процесния Договор за потребителски кредит №1242665 от
04.03.2019г. срещу ответника М. М. К. са цедирани на „АПС Бета България“
ЕООД с ЕИК:********* гр. София. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и задължено лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна
част от него /пар. 10, т.3.1 от договора/.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата от „АПС Бета България“
ЕООД с ЕИК:********* гр. София, е приложено към исковата молба
Уведомление за цесия, на задължението по Договор за потребителски кредит
№1242665 от 04.03.2019г..
По делото са представени и приети още Общи условия за предоставяне
на кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити /СЕФ/ и Справка извлечение от системата на „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК:********* гр. София.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съдът
приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено, се
установи, че на ответницата заемната сума в размер на 400 лева – предмет на
договора за потребителски кредит е предоставена на 04.03.2019г., с
подписването на самия договор, като е преведена по банкова сметка на нейно
име.
Освен дължимата сума по заема от 400 лева - главница, по договора са
били дължими още и сумата в размер на 27,80 лева – договорна лихва и
сумата в размер на 124,68 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство или общо 552,48 лева.
След усвояване на кредита, в целия размер, ответницата е направила
една единствена вноска в размер на 200 лева, с която са погасени – главница –
128,86 лева; лихва – 13,74 лева; възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство - 55,91 лева и лихва за забава – 1,49 лева.
Според вещото лице към 10.06.2019г. размерът на дълга е както следва:
главница – 271,14 лева; договорна лихва – 14,06 лева, за периода от
04.03.2019г. до 10.06.2019г.; обезщетение за забава - 135,71 лева, за периода от
04.03.2019г. до 23.02.2024г. и такса по договор за поръчителство в размер на
68,77 лв..
Отразено е, че дължимата за периода от 04.03.2019г. до 23.02.2024г.
5
лихва за забава е в размер на 140,55 лева, след приспадане на сумата внесена
от ответницата сума в размер на 1,49 лева.
Според вещото лице реалният ГПР е 633,56 %, а ГЛП е 56,96%, в
случай, че се прибави възнаграждението за предоставяне на поръчителство
/обезпечение по чл.4, ал.1 от договора/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания за главница, договорна лихва, и обезщетение за забава по Договор за
потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г..
Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това
право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г.,
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г., неразделна част от който е Приложение №1 от 18.02.2021г., в
което са индивидуализирани вземанията, има право да иска от ответника
изпълнение на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК:********* и
ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит
№1242665 от 04.03.2019г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в
твърдения размер от 400 лева; 3. Настъпване на падежа на вземанията; 4.
Размера на всяка една от претенциите за главница и лихви;
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че е изпълнено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит
№1242665 от 04.03.2019г., както и че го е изпълнил точно.
Към настоящия момент няма признати права и ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
6
Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с
правен интерес.
За да установи качеството си на кредитор по Договор за потребителски
кредит №1242665 от 04.03.2019г. „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК:********* гр. София се позовава на представените като писмени
доказателства по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК:********* гр.
София и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК:********* гр. София, /Цедент 1 и Цедент
2/, неразделна част от който е Приложение №1.
Съдът кредитира тези писмени доказателства за относими и доказващи
факта на прехвърляне на вземанията спрямо ответницата М. М. К. от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК:********* гр. София и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с
ЕИК:********* гр. София към ищцовото дружество „АПС Бета България“
ЕООД с ЕИК:********* гр. София.
На следващо място съдът намира, че е спазено изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, а именно за уведомяване на длъжника от стария кредитор за
извършената цесия.
В действителност по делото няма доказателства за уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
Съдът приема, обаче че е извършено уведомяване на длъжника от съда
с връчването му на исковата молба, ведно с приложенията към нея, част от
които са и Уведомително писмо от 10.07.2024 г., изпратени от „АПС Бета
България“ ЕООД с ЕИК:********* гр. София до ищцата М. М. Кръсетва,
съдържащо уведомление за извършената цесия по Договор за потребителски
кредит №1242665 от 04.03.2019г..
Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено от представител на цедента, както е в
настоящия случай.
Между страните не се спори, а и от приетия по делото без възражение
Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г. се установява,
възникнало облигационно правоотношение между „КРЕДИСИМО“ ЕАД с
ЕИК:********* гр. София /КРЕДИТОР/ и М. М. Кръсетва
/КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/.
Вземанията по посочения Договор за потребителски кредит №1242665
от 04.03.2019г. са прехвърлени от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК:********* гр.
София и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК:********* гр. София на „АПС Бета
България“ ЕООД с ЕИК:********* гр. София, с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. и Приложение №1 към него.
С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год.
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
7
договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
№1242665 от 04.03.2019г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита и следва
да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор. С
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съдът с Определението по чл.140 от ГПК обяви на страните че ще се
произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между тях
Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г. и предостави
възможност на всяка от страните да ангажират доказателства до ПЪРВОТО
открито съдебно заседание във връзка с направеното обявяване, че съдът ще
се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за
потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
8
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай, съгласно чл.4 от Договор за потребителски
кредит №1242665 от 04.03.2019г., получаването на кредита е обвързано с
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо или предоставяне
на банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство, като
поръчителят следва да бъде одобрен от кредитора и върху нея
кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува
възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от кредитора. Това
води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и
не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Също така видно
от Договор за поръчителство от 04.03.2019г., сключен едновременно с
договора за кредит, със свързано с кредитора лице /видно от справка за
актуално състояние на интернет адрес
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?
uic=*********&entryDate=2019-03-04T21%3A59%3A59.999Z/,
възнаграждението не е уговорено ясно и точно. Същото не зависи от
конкретната неплатена част по кредита и от платеното накрая от поръчителя.
Съотнесено е с погасителния план по договора за кредит и уговорено като
месечен размер и брой вноски, които съвпадат с тези по кредита - 3 вноски по
41,56 лева в общ размер на 142,60, които съставляват над 35% от кредитния
дълг, в общ размер от 400.00 лева. Според съда, всичко това противоречи на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато
забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В ал.2 на чл.4 от Договор за потребителски кредит №1242665 от
04.03.2019г. е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не изпълни
задължението си за представяне на обезпечение в срока по ал.1, договорът за
кредит не поражда действие между страните.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Според настоящият съдебен състав предвидената в договора за
поръчителство и събирана по договора за потребителски кредит сума в общ
размер на 142.60 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
противоречи на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, предвиждащ, че в
такъв случай кредиторът има право да получи като обезщетение само лихва и
то до размера на законната лихва за забава.
Видно от заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена е,
че при включването на дължимото възнаграждение за представяне на
поръчителство по Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г.,
ГПР ще стане 633,56%, което ще надвиши многократно законово допустимия
9
от 50 % /пет пъти законната лихва/.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 50,00 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в Договор за поръчителство от
04.03.2019г. възнаграждение за предоставяне на поръчителство в общ размер
на 142,60 лева, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В случая, както беше посочено по-горе, след прибавянето на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство към ГПР, последният ще
стане в размер на 633,56 %, което ще доведе до нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като значително ще се надвиши законовоопределеният му размер от
пет пъти размера на законната лихва.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Посочените нарушения на чл.11 от ЗПК водят до недействителността на
Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г., сключен между
страните на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът, намира, че ответницата дължи на ищеца
единствено сумата от 271,14 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2024 г. до
изплащане на вземането, като в останалата част предявените искове за сумата
от 14,06 лева /четиринадесет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от
04.03.2019г. до 10.06.2019г. и сумата от 135,71 лева /сто тридесет и пет лева и
71 ст. / - лихва за забава за периода от 04.03.2019г. до 23.02.2024г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Тъй като ответницата М.
М. К. е внесла по кредита сумата в размер на 200 лева, то тази сума следва да
бъде сторнирана от общо дължимата главница по кредита в размер на 400
лева. Предвид на това и предявеният иск за главница над сумата от 200 лева
до пълния предявен размер от 271,14 лева, също следва да бъде отхвърлен
10
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по
настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство и практическата и правна
сложност на делото, съдът приема, че при направеното искане, в полза на
ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото
исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в
размер на 100, 00 лв..
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от
28,72 лв. - разноски в заповедното производство съразмерно на уважения
размер на исковете и сумата от 201,94 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно на уважения размер на исковете.
Ответницата не е представила доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК че М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Мизия, общ.
Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман Янкулов” №19 дължи на „АПС Бета
България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, бул. „България” №81В, представлявано от
управителите Х.М. и П.В., чрез Б. Т. – юрисконсулт, сумата от 200.00 лева
/двеста лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№1242665 от 04.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда - 05.03.2024 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед №161/11.04.2024 г. по ч.гр.д.№264/2024 г. на
Районен съд-Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.
„България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез Б. Т. –
юрисконсулт против М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Мизия, общ.
Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман Янкулов” №19 за дължимост на сумата от
71,14 /седемдесет и един лева и 14 ст./ лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №1242665 от 04.03.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
11
05.03.2024 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 14,06 лв.
/четиринадесет лева и 06 ст./ - договорна лихва за периода от 04.03.2019г. до
10.06.2019г. и сумата от 135,71 лева /сто тридесет и пет лева и 71 ст. / - лихва
за забава за периода от 04.03.2019г. до 10.06.2019г., за които суми е издадена
Заповед №161/11.04.2024 г. по ч.гр.д.№264/2024 г. на Районен съд-Оряхово
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Мизия, общ.
Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман Янкулов” №19 да заплати на „АПС Бета
България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, бул. „България” №81В, представлявано от
управителите Х.М. и П.В., чрез Б. Т. – юрисконсулт, направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 201.94 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и в заповедното производство по ч. гр.д.
№264/2024 г. на Районен съд - Оряхово в размер на 28.72 лв., съобразно
уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12