Решение по дело №7737/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение № 30/14.01.2025г., постановено по НЧД №
7737/2024г.
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко
Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
на несъдебен орган на Реп.Австрия от 19.12.2023г. и влязло в законна сила на
24.04.2024г., за налагане на финансова санкция глоба в размер на 150 евро на
лицето И. Ф.
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо Ф. и в тази насока сочи наличие на всички
законово регламентирани изисквания.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява
позиция по същество на процесния спор.
Назначеният служебен защитник адв.А.Г. изцяло възприема
становището на участващия по делото прокурор и предлага да бъде признато
решението за налагане на финансова санкция
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице И. Ф. е с неустановено в хода на съдебното
производство гражданство, с неустановена дата на раждане и с неустановен
адрес.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган на изпращащата
държава на 19.12.2023г. и влязло в законна сила на 24.04.2024г. е наложена на
лицето санкция в размер на 150 евро във вр. с извършено на територията на
Австрия, гр.Айстерхайм и установено нарушение, изразяващо се в това, че в
качеството на отговорно ЮЛ, собственик на превозно средство с рег.№ Н 1259
ЕК не е представил данни за водача на същото в рамките на две седмици от
връчване на призовката.
Видно от доказателствените материали, производството по налагане на
финансовата санкция в издаващата държава е било писмено, като лицето е
било уведомено съгл. нормативните правила на решаващата държава относно
правото си на обжалване на решението и относно сроковете за обжалване, но
не се е възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в
законна сила не е заплатил наложената му глоба.По данни от молещата
държава, самото решение е връчено на наказаното лице на 09.04.24г.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
1

намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 вр. чл.15 ал.5 от
Закона да признае и постанови изпълнение на цитираното решение.
Законовите предпоставки за основателност са лимитативно определени в
самия закон.
По същество на делото настоящият съд установява частично наличие на
законовите условия за признаване на издадения от несъдебен орган
акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона –
удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В случая
горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е влязло в законна
сила на 24.04.2024г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС,
подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на
уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.
При цялостна преценка на материалите по делото съдът приема наличие
на основание за отказ за признаване на решението и решаващият довод за това
се изразява в следното:
Материална норма на чл.30 ал.3 от Закона в условията на
алтернативност визира и други предпоставки, позволяващи признаване на
решението за налагане на финансова санкция, а именно засегнатото лице да
притежава имущество, да получава доходи, да има местоживеене или
обичайно местопребиваване на територията на страната.Понятието
„местоживеене" е уредено в чл.94 ал.1 ЗГР и визира, че настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.Понятието „обичайно пребиваване" е
легализирано в чл.48 ал.7 КМЧП и в този смисъл под обичайно
местопребиваване на ФЛ се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.За
установяване на местоживеенето и/или обичайното местопребиваване се
изисква удостоверяването им чрез писмен документ или чрез отчитане на
определени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки.В случая засегнатото лице И. Ф. не бе открито –
безрезултатни останаха положените усилия за неговото призоваване (включая
и тези на ОС Шумен); не се установи и неговата свързаност с РБ, произтичаща
от определени лични взаимоотношения и професионални връзки с траен
характер.Видно от приобщената доказателствена съвкупност, лицето също
така не получава доходи и не притежава имущество в страната (поради липса
на пълни данни за самоличността на И. Ф., изготвянето на справка от НАП за
горното не е възможно).
Т.е. от молещата държава е отправено искане за признаване на решение
за наложена финансова санкция на лице с неустановена в пълнота
самоличност, непритежаващо имущество и неполучаващо доходи в страната,
респ. не са налице изискванията на чл.30 ал.3 от Закона.
За допълнителен аргумент за отказ се оценява и следното: Съобразно
приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е
2

наказано за извършено нарушение на правилата за движение.Тук обаче се
наблюдава определено противоречие – съобразно процесното Удостоверение,
констатираното нарушение е извършено от засегнатото лице в качеството му
на „отговорно юридическо лице, което е собственик на превозно средство“, а в
същото време наказанието е наложено на Физическото лице И. Ф.. Въпреки че
самото решение на несъдебен орган не е представено по делото, то частично
същото е инкорпорирано и в Удостоверението по чл.4 и именно това дава
възможност на решаващия съд да установи горното противоречие, което се
оценява за отказ за признаване.
При горните съображения решаващият съдебен състав постанови своето
решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.
3

Номер на акта:	30
Дата:	14 януари 2025 г. (в сила от 22 януари 2025 г.)
Съдия:	Аделина Иванова

Дело:	20241100207737
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 декември 2024 г.

Решение по дело №7737/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите