Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав,
в публично заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Евгени
Г.
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от
съдия Г. гр. д. № 5 617 по описа за 2013 г. и
Р Е Ш И:
[1]
ОСЪЖДА И.С.Н. да заплати на В.К. В. следните суми:
-
60 000,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка чл.
240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) плюс законната лихва до
окончателното плащане, изчислена върху 18 000,00 лева от 05.01.2011 г.;
върху 30 000,00 от 23.12.2011 г. и върху 12 000,00 лева от 28.12.2011
г.;
-
22 956,23 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение
за забава върху 60 000,00 лева за периода 05.01.2008 г. до 05.01.2011 г.;
-
9 836,22 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски по делото.
[2]
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл.
240, ал. 2 от ЗЗД на В.К.В. срещу И.С.Н. за заплащането на 1 240,00 лева възнаградителна
лихва като част от общата възнаградителна лихва от 2 863,50 лева, дължима по
договор за заем от 06.01.2005 г. за периода 06.01.2005 г. – 31.12.2007 г.
[3]
ОСЪЖДА В.К.В. да заплати на И.С.Н. 20,32 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В.К. В.
е със съдебен адрес - адвокат П.Д.,***. И.С.Н. е със съдебен адрес – адвокат К.
***.
[4]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС
в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
[5]
Ако някоя от страните обжалва
решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
[6] Да се възстановят следните
суми:
-
770,00 лева на В.В.;
-
3250,00 лева на И.Н..
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] В искови молби
от 05.01.2011 г. и от 23.12.2011 г. В.В. е заявил, че
на 06.01.2005 г. е сключил договор за заем с ответника И.Н.. По този договор В.В. се е задължил да даде на И.Н. 60 000,00 лева в заем, които
да върне на три вноски: 18 000,00 лева с падеж 05.01.2006 г.; 30 000,00
лева с падеж 05.01.2007 г.; 12 000,00 лева с падеж 31.12.2007 г. В.В. твърди още, че ответникът се е задължил да му върне
сумите с лихва в размер на основния лихвен процент върху съответната вноска.
[8] В.В. е предал на ответника
парите по заема, но последният не му ги е върнал, въпреки настъпването на
падежите на вноските. На съответните падежи И.Н. е дължал на В.В. и:
- 1 240,30 лева лихва върху 60 000,00 лева за периода
06.01.2005 г. – 05.01.2006 г.;
- 1 151,14 лева лихва върху 42 000,00 лева за периода
06.01.2006 г. – 05.01.2007 г.;
- 472,06 лева лихва върху 12 000,00 лева за периода
06.01.2007 г. – 31.12.2007 г. И.Н. не е заплатил на В.В.
дължащата се лихва.
[9] Затова В.В. моли съда да
осъди И.Н. да му заплати:
-
60 000,00 лева главница по договора за заем,
представляваща сбора от трите вноски;
-
1 240,00 лева възнаградителна лихва върху
60 000,00 лева от 06.01.2005 г. до 21.12.2007 г., като част от общата дължащите
се 2 863,50 лева;
-
22 956,23 лева обезщетение за забава от деня,
следващ падежа на всяка вноска, до 05.01.2011 г., като част от общо дължащите
се 32 061,00 лева (исковите молби - л. 1-2 от делото на СРС; л. 2-3 от гр.
д. 17 911/2011 г. на СГС; уточнението, л. 35-гръб от присъединеното дело на
СГС; молбата, л. 81 от присъединеното дело на СГС; молбата, л. 31-32 от делото
на СРС; определението за допускане на увеличение на иск, л. 57 от делото на СРС;
молбата, л. 70 от делото на СРС; определението за допускане на увеличение на
иск, л. 73-гръб от делото на СРС; молбата, л. 40-45 от настоящото дело; молбата
за съединяване на дела, л. 92-93 от настоящото дело; определението за
съединяване на дела, л. 36 от присъединеното дело).
2.
На ответника
[10]
И.Н. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. е
сключил договор за заем с В.В., но за 10 000,00
щатски долара и 10 000,00 лева, или общо за 25 000,00 лева, като
ответникът не се е съгласявал с първите две страници от представения договор;
2. е
върнал на В.В. 10 000,00 щатски долара на
19.12.2005 г. - 16 600,00 лева - а за останалата част от 8 400,00
лева както и за всички търсени суми правото на иск е било погасено по давност,
защото вноските по договорa за заем се погасяват с тригодишна давност, която е била изтекла.
Затова той моли съда да отхвърли исковете (отговорите на исковите молби, л.
16-17 от делото на СРС и л. 18-19 от присъединеното дело на СГС; протокола от
съдебно заседание на 27.12.2012 г., л. 37 от присъединеното дело; молбата, л.
67 от настоящото дело).
[11]
По късно, в молба от 18.05.2017 г. И.Н. е заявил ново възражение. То е било за
това, че чрез твърдения договор за заем В.В. е
извършвал банкова дейност без да има разрешение за това (молбата, л. 230 от
настоящото дело).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[11]
Ответникът е направил възражението си за нищожност на договора за заем едва на
18.05.2017 г. – повече от шест години след получаването на препис от исковата
молба. Следователно това възражение не е направено в срока за писмен отговор.
Ето защо съдът не го разглежда.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ
ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[12] На 06.01.2005 г. В.В. и И.Н. са
сключили договор за паричен заем. С договора В.В. се
е задължил да предаде на И.Н. 60 000,00 лева. В договора те са положили подписи
за заемодател и заемател, както и за предал и приел сумата, с което И.Н. е удостоверил,
че е получил 60 000,00 лева от В.В. (договора,
л. 3-4 от делото на СРС; по-долу пар. 19-35).
[13] В т. 3.1. от договора страните са
уговорили, че И.Н. дължи възнаградителна лихва върху
заетата сума в размер на основния лихвен процент. И.Н. се е задължил да върне „заемната
сума и уговореното възнаграждение“ на
три вноски:
- на 05.01.2006 г. 18 000,00 лева;
- на 05.01.2007 г. 30 000,00 лева;
- на 31.12.2007 г. останалите 12 000 лева (т. 2.1. от договора,
л. 3 от делото на СРС).
[14] Общата възнаградителната лихва, която И.Н. е дължал, е била 2
863,94 лева. Тя е сбора от възнаградителните лихви върху всяка от трите вноски,
а именно:
- 1 240,63 лева възнаградителна лихва върху 60 000,00 от
06.01.2005 г. до 05.01.2006 г.;
- 1 151,24 лева възнаградителна лихва върху
42 000,00 лева от 06.01.2006 г. до 05.01.2007 г.;
- 472,07 лева възнаградителна лихва върху 12 000,00
лева от 06.01.2007 г. до 31.12.2007 г. (<http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp>).
[15] През 2015 г. данъчен
орган от Данъчно подразделение (ДП) „Център“ е извършвал данъчна ревизия на ЕТ
„Н.--И.Н.“. На 13.07.2015 г. данъчният орган е поискал от Началника на отдел
„Данъчни ревизии“ към ДП „Илинден“ да извърши насрещна проверка на В.В. относно това дали е сключвал договори за паричен заем с И.Н..
С това искане данъчният орган е изпратил копия:
- от договора за заем от 06.01.2005 г., което е било с
идентично съдържание с договора, описан в пар. 12-14;
- разписка от 19.12.2005 г. (искането, договора и
разписката, л. 96, 98-101 от присъединеното дело).
[16] В изпълнение на искането, на 15.07.2005 г. данъчен
орган от ДП „Илинден“ е поискал от В.В. да отговори
сключвал ли е договор за паричен заем с И.Н. и как е било извършено плащането
по договора. Данъчният орган е приложил копие от договора от 06.01.2005 г.
(искането, л. 103 от присъединеното дело). В.В. е
получил искането, но не е отговорил (протокола, л. 104-105 от присъединеното
дело).
[17] И.Н. не е върнал получените пари
(по-долу пар. 19-35). В.В. е заплатил: 3 368,25 лева държавна такса (л. 13 от
присъединеното дело; л. 6, л. 54 и л. 71 от делото на СРС); 1 605,00
лева депозити за вещи лица (л. 76 от присъединеното дело; л. 43 от делото на
СРС; л. 104, 108, 122, 251,
355, 587-гръб
от настоящото дело); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 26 от делото на
СРС; л. 98 от настоящото дело). Той е бил представляван от адвокат, на когото е
заплатил 5 000,00 лева възнаграждение (л. 541 от настоящото дело). В.В. е направил общо 9 983,25 лева разноски по делото.
[18] И.Н. е заплатил: 600,00 лева на адвокат (л. 29 от делото
на СРС и л. 174 от настоящото дело); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 272
от настоящото дело); 775,00 лева за депозити за вещи лица (л. 63 от делото на
СРС, л. 149 и 587-гръб от настоящото дело). Той е направил разноски за общо 1 380,00 лева.
3.
Обстоятелства, по които се спори
[19] Спорно по делото е дали страните
са сключили договора за заем. Възраженията на ответника са, че между него и В.В. е сключен договор, но с различно съдържание, по който
той е изпълнил задължението си. В подкрепа на това си твърдение И.Н. представя
документи, за които твърди, че изхождат от В.В.. В
единия документ има изявление, че на 06.01.2005 г. страните са сключили договор
за заем за 25 000,00 лева, а другият, че В.В. е
получил 16 600,00 лева като част от заетата сума.
[20] Ищецът е оспорил подписите под тези документи. Така основният спорен
въпрос по делото е дали двата документа са подписани от ищеца, или не.
[21] За установяване на това обстоятелство
са приети четири съдебно графологични експертизи. Те са дали противоположни
заключения. Затова съдът е длъжен да обсъди всички заключения и да изложи
аргументи защо възприема или не всяко едно от тях (Решение на ВКС 107-2015-I Т. О. по т. д. 4680/2013
г.).
[22] Единичната експертиза е приела, че подписите в двата
документа не са на В.В. (л. 49-52 от делото на СРС).
Вещото лице е посочило множество различия между двата документа и сравнителните
образци (л. 51 от делото на СРС). Тези различия обаче, не са онагледени. От
заключението не става ясно кой точно е първи елемент на буква „В“, за да се
прецени дали наистина формата му в оспорените подписи е елипсовидна, а в
сравнителните образци дъговидна. Не е ясно също кой именно елемент вещото лице
смята за буква „В“, кой за буква „К“, кой е буква „Д“, кой е първият щрихов
елемент и т.н. Ето защо не е ясно как вещото лице е достигнало до своето
заключение. Затова съдът не възприема заключението.
[23] Следващата експертиза е тройна и е дала заключение, че
подписите са на ищеца (л. 55-62 от настоящото дело). Вещите лица са изследвали
първо подписите в двата документа и са установили, че те принадлежат на едно и
също лице.
[24] След това те са изследвали
подписите в сравнителните образци. Така експертите са установили общите и
частни признаци на почерка на В.В.. В заключението
обаче, вещите лица не са посочили какви са тези признаци. Те са приели, че при
изследваните образи има съвпадение между формата, направлението, последователността,
взаиморазположенията и разпределението на натиска на движенията при изпълнение
на елементите и свързването помежду им, но без да обяснят каква именно е
формата или какво е направлението, свързаността и т.н. (последните два абзаца
на л. 58 от настоящото дело).
[25] Така експертите са преминали към сравнителното изследване. При него е
следвало да съпоставят общите и частни признаци на изследваните два подписа с тези
на сравнителните образци. Според вещите лица се установява „съвпадение в изброените
по-горе общи“ признаци. Не е ясно обаче в кои общи признаци вещите лица са установили
съвпадение. Те не са посочили кой признак от изследваните обекти съвпада с
такъв признак на сравнителните образци. Още повече, че в заключението въобще не
са посочени какви са характерните общи признаци за сравнителните образци.
[26] След това експертите са преминали към сравняване на частните признаци
на почерка. За това сравняване вещите лица са взели отделен елемент от подписа,
обект на изследването, и са го сравнявали с отделен елемент на някой от
сравнителните образци - общо 13, ползвани за това заключение.
[27] Индивидуалността на почерка представлява съвкупността от
особености (идентификационни признаци), проявени като отклонения от писмената
норма, които са характерни за почерка на дадено лице и не се срещат в същата
съвкупна комбинация в почерка на други лица (Н., Д.. Ръководство за
извършване на съдебно-почеркови експертизи с идентификационна цел, стр. 40). Сама
по себе си приликата в отделен елемент на подписа на изследван обект с отделен
елемент на някой от сравнителните образци, не следва да води до извод, че тази
индивидуалност на почерка се среща устойчиво у лицето, за което се твърди, че е
автор на документа (показанията на вещото лице С., л. 555 от настоящото дело).
[29] В случая експертите са посочили,
че транскрипцията на подписите в оспорените документи и тази на сравнителните
образци е еднаква, което е вярно само за едно сравнение – между разписката и
договора за заем от 06.01.2005 г. (илюстрация 3 и 8, л. 59 и л. 61 от
настоящото дело). Това не е индивидуалност на почерка, която се среща устойчиво
у лицето. Ето защо съдът не възприема заключението.
[30] Следващата тройна експертиза е приела, че подписите върху
двата документа не са положени от В.В. (л. 128-134,
от настоящото дело). Вещите лица са изследвали първо подписите в обяснителната
записка и разписката. Установили са, че тяхната транскрипция съдържа елемент,
наподобяващ латинската буква “R”. Такъв елемент не е установен в общо 30-те
сравнителни образци. Единствено подписите в договора за заем от 06.01.2005 г.
са близки до изследваните. В останалите образци този елемент, наподобяващ “R” е
изписан като „В“ с „по-изразен и затворен полуовал, който
изпъква пред горния“ (заключението, л.
130 от настоящото дело).
[31] Последната тройна
експертиза е работила с най-многоброен сравнителен материал (снимки, л.
482-491, списък на сравнителния материал, л . 495-496 от настоящото дело). При
изследването е установено, че ищецът няколко пъти е правил промени в транскрипцията
на подписа си. Това се потвърждава и от останалите заключения.
[32] От всичките експертизи и събрани сравнителни образци, се
установява, че до 2005 г. подписът на В.В. е съдържал
елемент, наподобяващ буква „В“ (сравнителен образец от заявление за БДС, л. 60,
и третата група подписи, л. 129 от настоящото дело). След подписването на
договора ищецът е внесъл промени в подписа си (заключението, л. 502, и сравнителните образци, л. 482 от настоящото
дело). Тези промени са установени в сравнителни образци, съставени през май и
юни 2005 г. Те продължават да се проявяват в подписа на ищеца до промяната му
през 2011 г. В целия този период няма друг сравнителен образец, който да
наподобява транскрипцията на подписа, положен в договора за заем. Ето защо
документите, за които е посочено, че са съставени през юли и декември 2005 г.
следва да са с транскрипцията, която ищецът е използвал към този момент, а те
не са.
[33] От трите вещи лица, изготвили
последната експертиза, вещото лице И. е приел нещо различно от това на
мнозинството. Той е използвал метод, изискващ графическа съпоставимост на
изследваните обекти и на сравнителните образци (показанията на вещото лице И. и
С. в съдебно заседание, л. 551-553 и л. 557 от настоящото дело). Затова
експертът е използвал единствено подписите от договора за заем за сравнителен
образец. При установените множество различия в подписите на ищеца до 2011 г. и
след това, съдът приема, че такъв подход е много ограничаващ. Затова съдът не възприема
особеното мнение на вещото лице И..
[34] Предвид всичко
изложено съдът възприема заключението на тройната експертиза, изготвена от вещото
лице П.П., Г.С. и И.Л., както и заключението на
мнозинството експерти И.Ч. и М.С., изготвили последното заключение (л. 128-134
от настоящото дело и л. 502 от настоящото дело). Тези вещи лица са работили с
най-многоброен сравнителен материал и са отчели промяната в транскрипцията на
подписа на ищеца при заключенията си. За да приемат, че подписите върху
изследваните обекти не са положени от ищеца, тези експерти са установили
характерни белези за неговия почерк към датата, посочена в двата документа, и, че
към този момент неговият подпис е бил с различна транскрипция. Затова съдът
приема, че подписите в двата документа (обяснителна записка и разписка) не са
изпълнени от В.В..
[35] След като двата документа не са
подписани от ищеца, то не е било налице съгласие на ищеца за сключването на
договора за заем за сума, различна от посочената в него. Следователно договорът
за заем е бил сключен за сумата, вписана в него.
[36] Ответникът е възразил също, че
първите страници на договора за заем са подменени. Съдът приема, че първите
страници на документа не са подменени, защото съдът установи, че в В.В. не е представял документи при извършваната му насрещна
данъчна проверка по повод данъчна проверка на ответника. Въпреки това сред
документите на данъчната проверка, извършена спрямо ответника, се съдържа копие
на процесния договор за заем със съдържание, идентично на договора, представен
от ищеца. Няма кой друг да е представил това копие в данъчната проверка, освен
ответника. Следователно с представянето на копието на процесния договор за заем
пред данъчните власти, ответникът извънсъдебно е признал, че той се е бил
съгласил точно със съдържанието на договора за заем, твърдяно от ищеца. Ето
защо съдът приема, че не са подменяни страници от процесния договор за заем.
II.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ
СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[37] В.В. е предявил срещу И.Н. искове по: 1. чл. 79,
ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сума по договор за заем; 2.
чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за плащане на възнаградителна
лихва; 3. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за забава. Първият
и третият иск са основателни и съдът ги уважава. Вторият иск е неоснователен и
съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1, връзка
с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за главницата от 60 000 лева
[38] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят
се задължава да върне заетата сума. При неизпълнение, кредиторът може да търси
изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и
ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2.
ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца
главницата.
[39] Съдът установи, че В.В. и И.Н. са сключили договор за заем с твърдяното от ищеца
съдържание. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[40] Съдът установи,
че В.В. е предал 60 000,00 лева на И.Н.. Съдът
установи още, че падежите на вноските са настъпили, но ответникът не е върнал
заетата сума. Налице са и другите две предпоставки за уважаването на иска.
Затова съдът осъжда И.Н. да заплати на В.В. 60 000,00
лева.
[41] Искането за
присъждане на лихва за забава върху сумата е основателно. Такава се дължи от
момента, в който съответната част от претенцията е предявена и е станала
предмет на делото. Затова лихва за забава се дължи върху: 18 000 лева от
05.01.2011 г.[1]; върху 30 000 лева от
23.12.2011 г.[2]; върху 12 000,00 лева
от 28.12.2011 г.[3].
[42] Ответникът е възразил, че правото на иск на ищеца е
погасено по давност. Възражението е неоснователно.
[43] Вземанията за главница по договор за заем се
погасяват с петгодишна давност (Решение на ВКС 261-2011-IV Г. О. по гр. д.
795/2010 г.). Към момента, в който ищецът е потърсил всяка една от трите суми
за главница, не са били изтекли пет години. Ето защо възражението е
неоснователно.
2.
По иска по чл.
79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за възнаградителна лихва
[44] Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
заемателят дължи лихва само ако е уговорено писмено. Следователно предпоставките
за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и
ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. уговорка
за лихва в договора за заем; 3. ответникът да не е изпълнил изискуемо
задължение за заплащане на лихва.
[45] Съдът установи,
че между страните има валиден договор за заем. С него страните са уговорили, че
заемателят-ответник е дължал на заемодателя-ищец лихва
заедно с вноската за главница. Ответникът не е заплатил на ищеца
възнаградителна лихва. Налице са предпоставките за уважаване на иска.
[46] Ответникът е
възразил, че искът е погасен по давност. Възражението е основателно.
[47] Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. От
падежа на всяка една вноска за лихва до предявяването на исковата молба са били
изтекли повече от три години. Затова правото на иск за възнаградителна лихва е
погасено по давност и съдът отхвърля този иск.
3.
По иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД
[48]
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в
забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[49]
Съдът установи, че В.В. е
предал на И.Н. 60 000,00 лева по договора за заем, които той е следвало да
върне на три вноски: 18 000 лева на 05.01.2006 г.; 30 000,00 лева на
05.01.2007 г.; 12 000,00 лева на 31.12.2007 г.
[50] И.Н. не ги е
върнал и така е изпаднал в забава. Той не е заплатил на В.В.
обезщетение за забава. Размерът на законната лихва, която ответникът дължи, е
общо 32 061,05 лева. Тя е изчислена върху размера на съответната вноска от
датата на падежа ѝ до датата на исковата молба, както следва:
- 11 742,84 лева за периода
06.01.2006 г. – 05.01.2011 г. върху вноската от 18 000,00 лева;
- 15 707,36 лева за периода
06.01.2007 г. – 05.01.2011 г. върху вноската от 30 000,00 лева;
- 4 610,85 лева за периода
01.01.2008 г. – 05.01.2011 г. върху вноската от 12 000,00 лева (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).
[51] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Той е предявен като частичен за
22 956,23 лева. Затова претенцията е основателна за тази сума.
[52] Ответникът е възразил, че
правото на иск на ищеца е погасено по давност. Възражението е неоснователно по
отношение на предявения размер на иска.
[53] Давността е тригодишна. Съдът установи, че И.Н. дължи на В.В. 32 061,05 лева законна лихва. Тя е изчислена върху
размера на съответната вноска от датата на падежа ѝ до датата на исковата
молба. Падежът на вноските е настъпил на 05.01.2006 г., 05.01.2007 г. и
31.12.2007 г. Затова ответникът е в забава от неплащането на падежа на всяка
вноска и дължи законна лихва:
- от
06.01.2006 г. за вноската от 18 000,00 лева;
- от
06.01.2007 г. за вноската от 30 000,00 лева;
- от
01.01.2008 г. за вноската от 12 000,00 лева. Забавата с плащането на всяка
от тези вноски е продължила повече от три години преди да бъде образувано
настоящото дело на 05.01.2011 г. Затова претенцията за лихва за забава е
частично погасена по давност за периода преди 05.01.2008 г.
[54] За периода от 05.01.2008 г. до 05.01.2011 г.
законната лихва върху падежираната главница е 22 956,35 лева. Затова са налице предпоставките за
уважаването на иска до посочената сума. Той е предявен като частичен за 22
956,23 лева. Ето защо съдът осъжда И.Н. да заплати на В.В.
22 956,23 лева законна лихва за периода 05.01.2008 г. до 05.01.2011 г. върху
дължимите 60 000,00 лева.
4.
По разноските
[55] В.В. е поискал присъждането на разноски. Той е направил
такива за 9 983,25 лева.
[56] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава исковете на В.В. за 82 956,23
лева (60 000,00+22 956,23) при предявен размер от 84 196,23 лева. Затова
съдът осъжда И.Н. да заплати на В.В. 9 836,22
лева разноски по делото.
[57] И.Н. също има право на
разноски. Той е направил такива за 1 380,00 лева.
[58] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля исковете за 1 240,00 лева при предявен размер от
84 196,23 лева. Затова съдът осъжда И.Н. да заплати на В.В. 20,32 лева разноски по делото.
[59] Двете страни са надвнесли
суми за депозит за вещи лица. Затова на ищеца следва да се възстановят 770,00
лева, а на ответника 325,00 лева.
Съдия:
[1] Ищецът е поискал тази
сума е била поискана с исковата молба на л. 1-3 от делото на
СРС.
[2] Ищецът е поискал тази сума с исковата молба на л.
2-3 от присъединеното дело
[3] Ищецът е поискал тази сума с молбата по чл. 214 ГПК, л. 53 от делото на СРС.