№ 1321
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000501419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение от 16.02.2024 г. по гр. д. № 16921/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, Първо Гражданско отделение, 8 състав, съдът на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Сдружение „Български
туристически съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да заплати на „Егида-София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул.
„Прага“ № 23, сумата от 34 254, 16 лева (тридесет и четири хиляди двеста
петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание,
в периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. на обект „Туристически
информационен център“, с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в
пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген. Гурко“ в гр. София,
заедно със законната лихва върху посочената главница, за периода от
18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, като с това е отхвърлил
исковата претенция в частта за разликата над присъдената сума и до
пълния претендиран размер на обезщетението за неоснователно
обогатяване за 358 849, 44 лева, включително и поради правните последици
на уважени възражения на ответника както следва: възражение за
погасителна давност за дължимото обезщетение в период от 01.06.2009 г. до
1
08.12.2013 г. за сума в размер на 48 700 лева (четиридесет и осем хиляди и
седемстотин лева) и възражение за прихващане за стойността на
направени разходи за ремонт на обекта в размер на сумата от 15 945, 86
лева (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и
шест стотинки).
С решението си, съдът е отхвърлил предявения от „Егида- София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул.
„Прага“ № 23, срещу Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 75, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 62
279, 39 (шестдесет и две хиляди двеста седемдесет и девет лева и тридесет
и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху
дължимото обезщетение за период от 01-во число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи плащането на обезщетението, до датата на подаване на
исковата молба.
При така постановеното решение, съдът е осъдил на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да
заплати на „Егида-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: в гр. София, бул. „Прага“ № 23, сумата от 2 716, 32 лева (две
хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки),
представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Същевременно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил „Егида-
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр.
София, бул. „Прага“ № 23, да заплати на Сдружение „Български
туристически съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата от 7 857, 00 лева (седем хиляди
осемстотин петдесет и седем лева), представляващи направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „Егида-
София“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при наведени
възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното
решение, доколкото същото било постановено при нарушение на материалния
закон, от една страна, а от друга е наведено възражение и за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. По същество се твърди, че
Софийски градски съд не е анализирал всички относими към правния спор
доказателства, като неправилно бил определил стойността на следващото се
обезщетение за ползване на процесния обект от ответника, възприемайки
оценката на допълнителното заключение на повторната съдебно-оценителна
експертиза в хипотеза, в която обектът е оценен като помещение, използвано
за административни, а не за търговски цели. Точно обратното, по делото
безспорно било установено, че процесния обект е търговски, изграден върху
обособена търговска площ – частна общинска собственост, поради което имал
търговски характеристики, нещо повече – бил актуван и включен в капитала
2
на ищеца като търговски (магазин) с цел неговото отдаване под наем за
реализиране на приходи. В допълнение към това, първоинстанционният съд не
бил отчел и анализирал информацията от ТРРЮЛНЦ досежно предмета на
дейност на ответника Сдружение „Български туристически съюз“,
релевантните разпоредби на Закона за туризма, данните от Националния
туристически регистър към Министерски съвет, респективно тези от
Регистъра на регистрираните туроператори и туристически агенти, от които
ставало ясно, че ответникът има качеството именно на туроператор и
туристически агент, които търговски дейности по продажба на свои и чужди
туристически пакети, осъществявал на адреса на процесния обект. Отделно,
установявали се и други стопански дейности, които ответникът да е
извършвал в дадения обект, сред които рекламна, издателска, и прочие
дейности. В условията на евентуалност или ако се установи, че ответникът
действително е използвал процесния обект като административен, то с оглед
интересите на ищеца, при определянето размера на обезщетението следвало
да се отчете възможността му да отдаде същия този обект на свободния и
конкурентен пазар за търговски цели по пазарни цени. На следващо място се
навеждат аргументи срещу приетото за основателно от първоинстанционния
съд възражение на ответника – за изтекла погасителна давност за периода от
01.06.2009 г. до 08.12.2013 г., доколкото по делото имало доказателства как
самият ответник при воденето на преговори в периода от 2015 г. до 2021 г. сам
е признал своето задължение, респективно е желал сключване на
споразумение за същото. Отделно, навеждат се и аргументи срещу другото
прието за основателно от първоинстанционния съд възражение на ответника –
за прихващане на дължимото обезщетение срещу направените разноски за
ремонт на процесния обект, тъй като ответникът не бил уведомил и
съгласувал ремонтните дейности с ищеца. Поради това се отправя молба към
въззивния съд да бъде отменено първоинстанционното решение, а с това да
бъдат уважени в пълен размер предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
Ответникът Сдружение „Български туристически съюз“ оспорва така
депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в
подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се
разноски.
Решението, В ЧАСТТА, с която е уважен искът при квалификацията на
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 34 254, 16 лева (тридесет и
четири хиляди двеста петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради
ползване без основание, в периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. на обект
„Туристически информационен център“, с площ от 94, 32 кв. м. и
местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген.
Гурко“ в гр. София, ведно със законната лихва върху посочената главница ,
за периода от 18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, като
необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в
3
настоящото производство.
Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по
делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в
пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното
относно депозираната въззивна жалба:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно
и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за
частичната основателност, респективно неоснователност на предявените
искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила, в частта, с която ответникът Сдружение „Български
туристически съюз“ е осъден на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
ищеца „Егида-София“ ЕАД сумата от 34 254, 16 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание, в
4
периода от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г. на обект „Туристически
информационен център“, с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в
пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген. Гурко“ в гр. София, а
също вземайки предвид, че преди настоящото дело ответникът е бил
осъден да заплати и обезщетение на ищеца за неоснователно обогатяване
на същото основание, но за периода от 01.01.2005 г. до 31.05.2009 г., за
което е налице влязло в сила Решение № II-61-37/05.03.2013 г. по гр. д. №
22295/2009 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
61 състав, то на основание чл. 297 – чл. 299 от ГПК настоящият въззивен съд
намира, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на
предпоставките на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на
ответника спрямо ищеца, а именно: 1) в периода от 08.12.2013 г. до
31.12.2018 г. ищецът „Егида-София“ ЕАД е бил надлежно легитимиран да
упражнява фактическа власт върху процесния обект с площ от 94, 32 кв.
м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул.
„Ген. Гурко“ в гр. София, респективно е притежавал субективното право
да събира гражданските плодове от него и 2) упражняваната от
Сдружение „Български туристически съюз“ в същото време фактическа
власт върху процесния обект с площ от 94, 32 кв. м. и местонахождение в
пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген. Гурко“ в гр. София е
била без правно основание.
Съдържанието на въззивната жалба, преценена в контекста на правилата
по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, налагат извода, че на този етап
на съдебното производство е спорно единствено обстоятелството – какъв
размер на обезщетение за неоснователно обогатяване се дължи от страна
на ответника. Поради това и предмет на разглеждане от настоящия въззивен
съд са единствено релевантните доказателства в насока определяща размера
на обезщетението за неоснователно обогатяване, както следва.
От фактическа страна, от доказателствената съвкупност, сред която и
протоколи за извършени строително-монтажни работи, подписани от
възложител и изпълнител от 19.01.2015 г., 30.04.2015 г., 29.05.2015 г.,
19.06.2015 г., 26.10.2015 г., 07.01.2015 г., 07.01.2016 г. и 07.01.2016 г., се
установяват отделни видове строително-монтажни работи, които са
извършени от посочени в отделните документи изпълнители по възлагане на
инвеститора и ответник в настоящото производство – Сдружение „Български
туристически съюз“.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и приета Съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж. Д. М.. Видно от
заключението и се установява, че в действителност в пешеходния подлез на
кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и бул. „Васил Левски“ е изграден обект,
функциониращ като „Туристически информационен център“ на Сдружение
„Български туристически съюз“, но не и като фото-ателие. Освен това при
извършен оглед и измерване е констатирано, че фактическата площ на обекта
е 61 кв. м., както и че в пешеходния подлез са налице 23 отделни обекта, всеки
5
от които е от типа монтажен павилион, включително и обектът, използван
„Туристически информационен център, използван от ответника, който е
обозначен в съдържанието на експертизата като „обект № 6“.
Настоящият въззивен съд кредитира заключенията на съдебно-
техническата експертиза, която е компетентно изготвена и не противоречи
на останалите събрани по делото доказателства, с изключение на частта на
констатираната фактическа площ на обекта от 61 кв. м., доколкото по делото
със сила на пресъдено нещо е установено, че процесният обект с
местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул. „Ген.
Гурко“ в гр. София е с площ от 94, 32 кв. м., а в същото време и по аргумент от
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че правният спор е относим към ползването на
помещение, чиито вид и местонахождение и площ е бил установен с влязло в
сила Решение № II-61-37/05.03.2013 г. по гр. д. № 22295/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав.
По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана
първоначална съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице –
инж. П. З.. Видно от заключенията по нея, при използване на методите за
„сравнителна стойност“ и „приходна стойност“ са били изчислени
осреднените стойности – пазарни цени за ползване на процесния обект,
служещ като „Туристически информационен център“ на ответника, но с
площ от 61 кв. м., за периода от 01.06.2009 г. до 31.12.2018 г. в общ размер
на 61 620, 37 лева. Същевременно, извършения от вещото лице оглед на
място в процесния обект, мотивира извода, че са извършени СМР, обхващащи
ВиК инсталация, електроинсталация, шпакловки по стени и тавани, подмяна
на подови настилки и вътрешна изолация, поставяне на луминисцентно
осветление. В тази връзка, общата стойност на изпълнените СМР, според
становището на вещото лице, възлиза на сумата от общо 14 038, 75 лева (без
ДДС).
По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана
повторна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице – инж.
Я. Т., който при използване на методите за „сравнителна стойност“ и
„приходна стойност“ е изчислил осреднените стойности – пазарни цени за
ползване на процесния обект, служещ като „Туристически
информационен център“ на ответника, но отново с площ от 61 кв. м., за
периода от 01.06.2009 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 175 600 лева.
Касателно стойността на извършените в обекта СМР, сред които ВиК
инсталация, електроинсталация, шпакловки по стени и тавани, подмяна на
подови настилки и вътрешна изолация, поставяне на луминисцентно
осветление, вещото лице я определя на сума в размер на 15 945, 86 лева (без
ДДС).
В допълнителното експертно заключение към повторната съдебно-
оценителна експертиза, изготвено от вещото лице – инж. Я. Т., извършеното
6
от него изчисление на осреднените стойности – пазарни цени за ползване
на процесния обект, служещ като „Туристически информационен
център“ на ответника, е било коригирано за площ от 94, 32 кв. м. Така за
стойността на ползването през процесния периода от 01.06.2009 г. до
31.12.2018 г. е изчислена на общо 265 850 лева , ако се отнася за до ползване
на обект за търговия и респективно би била общо 98 900 лева, ако се отнася
до ползване на административен обект (офис).
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на
повторната съдебно-оценителна експертиза, в частта на установените
стойности за извършените в процесния обект СМР, а същевременно и
заключенията на вещото лице по допълнителното експертно заключение
към повторната съдебно-оценителна експертиза, доколкото касае
установената площ на обекта от 94, 32 кв. м. Наравно с това,
заключенията на вещото лице инж. Я. Т. се явяват компетентно
изготвени и не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, а напротив – те се основават на тях, а от друга страна
направените изводи са фактически обосновани, посочващи конкретни
източници на аналитична информация.
По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. И., която
мотивира изводи за размера на мораторната лихва, която би била дължима
през процесните периоди от исковата претенция.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и обосновано
изготвени.
За установяване на спорните въпроси от фактическа страна, по делото
пред първоинстанционния съд и по делегация, в изпълнение на съдебна
поръчка, са били събрани гласни доказателства, получени чрез разпити на
свидетели, от чиито показания се установява следното.
От показанията на свидетеля С. С. се установява, че същият е работил
като ръководител на отдел „Капитално строителство“ при ответника
Сдружение „Български туристически съюз“ и по този повод е ръководил
дейността по извършване на основен ремонт на процесния обект, находящ се в
подлеза на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“ в гр. София. По спомен на
свидетеля, осъществените ремонтни дейности в обекта били свързани с
демонтаж на всички вътрешни обшивки на помещението, ремонт на тавани и
смяна на дограми, вътрешна хидроизолация, нова ВиК инсталация,
оборудване на санитарен възел, поставяне на климатична инсталация, подмяна
на осветлението, доставка и монтаж на вътрешно обзавеждане, които били
заплатени от Сдружение „Български туристически съюз“.
От показанията на свидетеля Р. Х. се установява, че същата е работила
при ищеца „Егида-София“ ЕАД до 2014 г., като през периода след 2008 г. е
заемала длъжност, с чиито отговорности били свързани договорите, които
7
били сключвани от „Егида-София“ ЕАД с трети лица по повод на ползването
на обекти в подлезите на гр. София. По спомен на свидетелката, в процесния
обект работили служители на Българския туристически съюз, което разбрала
от своя ръководител, както и ателие за фото услуги, но след 2008 г. последното
преустановило дейност в този обект. В обекта останали единствено
служителите на Българския туристически съюз, а на самата входна врата на
помещението имало голяма синя табела с надпис, която обозначавала именно,
че обектът се ползва от ответника. Свидетелката има и впечатления, че в
периода 2015 – 2016 г. в обекта бил направен голям ремонт, при който била
подменена дограмата, както и бил премахнат постера за фото услугите.
От показанията на свидетеля М. Г. се установява, че същата е била
главен счетоводител при ищеца „Егида-София“ ЕАД, като е запозната, че
процесния обект в подлеза на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“ в гр.
София е бил предаден от „Егида-София“ ЕАД на Сдружение „Български
туристически съюз“, но последните отказвали да заплащат наем. По спомен на
свидетелката е имало табела, указваща, че обектът бил „Информационен
център“ на Българския туристически съюз. Същевременно в периода 2015 –
2016 г. са били провеждани множество срещи между представителите на двете
страни за дължимия наем за обекта.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд
кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите
са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд и по делегация, в
изпълнение на съдебна поръчка, като възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, които са пълни, логични и непротиворечиви.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
въззивният съд прави следните правни изводи спрямо всяка една група
от предявените искове:
Относно осъдителния иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
Както бе посочено и по-горе, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
категорично доказан по основание, а спорът се концентрира единствено върху
размера на конкретното дължимо обезщетение за настъпилото неоправдано
имуществено разместване – обедняването на ищеца, със сумата, която би
получил от придобиване на гражданските плодове върху обекта и свързаното
с него неоснователно обогатяване на ответника със сумата, която той би
заплатил за възмездното ползване на същия обект и за идентичен период.
Предвид всички горепосочени и подробно анализирани по отделно и в
тяхната съвкупност доказателства, сред които съдебно-техническата
експертиза, повторната съдебно-оценителна експертиза и допълнителното
заключение към нея, показанията на св. С. С., св. Р. Х. и св. М. Г., отчитайки
също липсата на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК от страна на
ищеца на релевантни за делото факти и обстоятелства, за настоящия въззивен
съд се обосновава единственият възможен извод, че в случая процесния
8
обект, находящ се в пешеходния подлез на кръстовището на ул. „Ген.
Гурко“ и бул. „Васил Левски“, стопанисван от ответника в периода от
01.06.2009 г. до 31.12.2018 г. под формата на „Информационен център“
към Сдружение „Български туристически съюз“ е бил използван за
административни, а не за търговски цели.
В тази връзка и касателно наведените във въззивната жалба възражения,
следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства в насока
Сдружение „Български туристически съюз“ да е извършвало търговска
дейност, в това число туроператорска по смисъла на чл. 59 от Закона за
туризма, в процесния обект. Самото наличието на лиценз за туроператор,
респективно на извлечения от регистрите на Министерство на туризма, не
води автоматично до извода, че подобна дейност е била извършвана, камо ли в
процесния обект.
Така, за релевантна стойност на дължимото обезщетение за
неоснователно обогатяване за целия период от 01.06.2009 г. до 31.12.2018
г., настоящият въззивен съд следва да вземе стойността в общ размер на 98
900 лева, изчислена от вещото лице инж. Я. Т. по кредитираното
допълнително заключение по повторната съдебно-оценителна експертиза.
По наведеното от ответника Сдружение „Български туристически съюз“
възражение за изтекъл срок на погасителна давност по смисъла на чл. 110
от ЗЗД на вземането за обезщетение за периода от 01.06.2009 г. до 08.12.2013
г., настоящият въззивен съд намира следното.
Съобразно указанията, които са дадени в ППНС № 1 от 28.05.1979 г., то
вземанията, които са основани на фактически състави на неоснователно
обогатяване се погасяват с петгодишна давност, при което настоящият
въззивен съд следва да приеме за основателно възражението за погасителна
давност, отхвърляйки като погасени по давност претенциите за изплащане на
обезщетение, за периода от 01.06.2009 г. до 08.12.2013 г. В допълнение и за
изчерпателност следва да се посочи и следното досежно възраженията на
ищеца касаещи потенциално признаване от страна на ответника на своите
задължения за посочения период. Според ТР № 4/2019 г. от 14.10.2022 г.,
прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е всяко поведение
на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира
съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и
обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат
достигането му до знанието на кредитора. Признаването на вземането по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД следва да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече
погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде
обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез
конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на
длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му. В
9
тази връзка по делото не е установено конкретно поведение или
волеизявление от страна на ответника преди изтичане на давностния срок за
конкретния период, чрез което давността да се счете за прекъсната.
По тези съображения претенцията за изплащане на обезщетението за
неоснователно обогатяване, която е изчислена в общ размер на 98 900 лева,
следва да бъде отхвърлена, само в частта за сумата от 48 700 лева,
представляваща изчислената съответна част от обезщетението, което се
дължи за периода, обхванат от погасителната давност (от 01.06.2009 г. до
08.12.2013 г.) и следва да бъде уважена до размер на сумата от 50 200 лева,
която според изчисленията на вещото лице инж. Я. Т. се дължи за периода
от 08.12.2013 г. до 31.12.2018 г.
По наведеното от ответника Сдружение „Български туристически съюз“
възражение за прихващане на търсеното обезщетение срещу разноските,
които са направени за ремонт на процесния обект, настоящият въззивен съд
намира същото за основателно по следните причини.
Съобразно дадените указания в ТР № 85/1968 г. на ОСГК и ППВС №
6/74 г., то държателят няма правата по чл. 71 и чл. 72 от ЗС и отношенията му
със собственика се уреждат по правилата на договора, въз основа на който се
упражнява държането. При липса на такъв договор, държателят няма право да
извършва подобрения в обекта, но щом собственикът, знаейки за тях, не иска
премахването им – отношенията между страните се уреждат или по правилата
на чл. 60 от ЗЗД или на чл. 59 от ЗЗД.
Както и правилно първоинстанционният съд е посочил, то за посочения в
исковата молба период от време, ищецът и ответника в настоящия процес не
са били в облигационни отношения, но при това ищецът не е одобрил
управлението на извършената работа (тоест естеството на извършените СМР
и тяхната стойност), а в същото време самата работа е била предприета в
интерес и на ответника, доколкото подобренията са били извършени, за да
може обектът да се ползва от него и за целите на неговата дейност.
Следователно за стойността на извършените СМР ищецът ще отговаря до
размера на обогатяването. В този ред на мисли, според изчисленията на
вещото лице инж. Я. Т. в кредитираната от съда повторна съдебно-оценителна
експертиза, стойността на ремонта възлиза общо на 15 945, 86 лева, за която
сума няма спор да е била платена от ответника.
Основателността на възражението за прихващане изисква да бъде
намалено основаното на чл. 59 от ЗЗД вземане на ищеца срещу ответника
за 50 200 лева (с оглед приетото за основателно възражение за
погасителна давност), със сумата на по-малкото по размер вземане на
ответника срещу ищеца, което, както беше посочено по- горе, възлиза на
15 945, 86 лева. Аритметичната разлика, която се получава след прихващане
на по-голямото по размер вземане на ищеца за 50 200 лева срещу по-малкото
по размер вземане 15 945, 86 лева възлиза на 34 254, 16 лева.
В корелация на изводите на първоинстанционния съд, настоящият
10
въззивен съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за
възстановяване на финансовите разходи, за които се твърди да са били
направени от ищеца, доколкото същите не ползват ответника, не са му били
нужни, нито са били одобрени от него, поради което следва да се възприеме
тезата, че ответникът не дължи възстановяване на разходваните на това
основание суми от 468 лева за изготвяне на експертна оценка и за сумата от
720 лева, представляваща възнаграждение за експертна оценка на
извършените СМР в процесния обект.
При това положение, възприемайки предвид допълнителното
заключение към повторната съдебно-оценителна експертиза, ведно с
уважените възражения за изтекъл срок на погасителна давност и за
прихващане, ответникът Сдружение „Български туристически съюз“
дължи на „Егида-София“ ЕАД обезщетение за неоснователно
обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в размер на 34 254, 16 лева.
Относно осъдителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. При неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно
обогатилият се ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата. Следователно, вземането за обезщетение за
мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато преди
завеждане на делото кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение – исковата молба има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава.
В този смисъл е установената съдебна практика по отменения
Граждански процесуален кодекс от 1952 г. (решение № 1362 от 16'.11.1993 г.
по гр. д. № 1310/1993 г., IV г. о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр. д. №
1678/1995 г., IV г. о.,) и формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК
- решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г„ II т. о. по
въпроса от кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и необходима ли е покана за
възникване на това задължение.
Тъй като в конкретния случай не се установи изрична писмена
покана, която да е била отправена от ищеца и същевременно да е
получена от ответника – предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца само
законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от
11
предявяването на иска, на 18.12.2018 г. до деня на окончателното
плащане.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца
следва да заплати на ответника сторените пред въззивната инстанция
разноски за един адвокат. При това положение, на ответника се следва сумата
от 3 000 (три хиляди) лева, направени по делото пред въззивния съд разноски,
по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.02.2024 г. по гр. д. № 16921/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, Първо Гражданско отделение, 8 с-в, в частта,
с която е отхвърлен предявеният по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД иск от „Егида-
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр.
София, бул. „Прага“ № 23, срещу Сдружение „Български туристически
съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 75, за сумата над 34 254, 16 лева (тридесет и четири
хиляди двеста петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) до пълния
претендиран размер от 358 849, 44 лева (триста петдесет и осем хиляди
осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), както
в частта, с която е отхвърлен предявения от „Егида- София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул. „Прага“ №
23, срещу Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 62 279, 39
(шестдесет и две хиляди двеста седемдесет и девет лева и тридесет и девет
стотинки).
ОСЪЖДА „Егида-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: в гр. София, бул. „Прага“ № 23, да заплатят на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Сдружение „Български туристически съюз“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 75, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решение от 16.02.2024 г. по гр. д. № 16921/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, Първо Гражданско отделение, 8 с-в, в ЧАСТТА, с която е уважен
искът при квалификацията на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от
34 254, 16 лева (тридесет и четири хиляди двеста петдесет и четири лева и
шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно
12
обогатяване, поради ползване без основание, в периода от 08.12.2013 г. до
31.12.2018 г. на обект „Туристически информационен център“, с площ от 94,
32 кв. м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“ – ул.
„Ген. Гурко" в гр. София, ведно със законната лихва върху посочената
главница, за периода от 18.12.2018 г. до деня на окончателното плащане, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13