Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр. София, 25.08.2017 г.
В И М Е
ТО Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публично
заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 3007/2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищците М.АД и М.М. ООД – съответно длъжник и трето лице, ипотекирало свой
имот за дълга - твърдят, че вземането на ответника Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, представляващо пета, шеста и седма вноска от
продажната цена по договор за продажба на акции от капитала на М.ЕАД от
23.12.1998 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.05.2007 г. и
е образувано изпълнително дело № С 20157370400116, е погасено по давност. Ето
защо молят съда да установят недължимостта на вземането. Претендират разноски.
Ответникът Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол твърди, че давността за
погасяване на вземането е прекъсната с образуване на изпълнително производство
през 2007 г., което впоследствие е било преобразувано в соченото от ищците
изпълнително дело. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, направи следните фактически и правни изводи:
По допустимостта:
Съобразно
формираната съдебна практика относно легитимацията на ипотекарния длъжник съдът
следва да се произнесе с решение и по отношение на ищеца М.М. ООД – в този
смисъл Решение № 19 от 05.01.2016 г. по т. д. № 3093/2015 г. на Апелативен съд - София.
По основателността:
Безспорно е, че по силата на договор за продажба
на акции от 23.12.1998 г. ищецът М.АД като купувач се е задължил да заплати продажна
цена, разсрочена на вноски; на основание чл. 237 ГПК /отм./ е издаден
изпълнителен лист за заплащане на пета, шеста и седма вноска от продажната цена
и лихва за забава в размер и падеж както следва: 41 437,70 щ.д. с падеж
23.12.2004 г. и 8105,50 щ.д. лихва за забава; 40 510,60 щ.д. с падеж
23.12.2005 г. и 5286,05 щ.д. лихва за забава; 41 607,23 щ.д. с падеж
23.12.2006 г. и 2027,82 щ.д. лихва за забава; за събиране на вземането по
изпълнителния лист е образувано първоначално изпълнително дело № 217/2007 г. на
държавен съдебен изпълнител при СИС-РС-гр. Добрич, последните изпълнителни
действия по което са налагане на запор на 09.04.2009 г. и издаване на постановление
по чл. 517, ал. 3 и 4 ГПК на 01.06.2009 г. /факт, установим и от представеното
удостоверение изх. № 8802/28.08.2014 г./; с молба от 17.02.2015 г. кредиторът е
поискал образуване на изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист
за друго вземане, както и въз основа на изпълнителния лист, „по който е
образувано прекратеното изпълнително дело № 217/2007 г. на СИС-РС-гр. Добрич“.
При тези факти
съдът намира, че вземанията за главица и лихва, за които е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 6630/2007 г., са погасени по давност. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е
спряна. Т.е. от предприемане на всяко изпълнително действие започва да тече
нова давност. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 10 от ТР 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС – давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, вкл. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор, но не и с образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и др. Правилата
за зачитане или отпадане на ефекта на спиране/прекъсване на давността по време
на висящия исков процес, уредени в чл. 116, б. „б“ ЗЗД, не са съответно приложими
за изпълнителния, „защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването… При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ … Ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи …“. В случай,
че от извършване на последното изпълнително действие са изтекли две години,
изпълнителното дело се прекратява /поради перемпция/, но новата давност тече не от прекратяването, а от предприемането на
последното действие.
В настоящия
случай ответникът не доказа извършване на изпълнително действие по смисъла на
т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в период от пет години след 2009 г. /т.е.
до 2014 г./. Образуването на ново изпълнително производство през 2015 г. и
предприемането на изпълнителни действия по него не могат да заличан ефекта на вече
изтеклата погасителна давност. Позоваването на длъжника на давността погасява
вземането от момента, в който те изтекъл давностния срок.
Поради
изложеното искът следва да бъде уважен. Не следва да се постановява обезсилване
на изпълнителния лист – съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК влязлото в сила
решение, с което се уважава иск по чл. 439 ГПК, е самостоятелно основание за
прекратяване на принудителното изпълнение без да е необходимо обезсилване на
изпълнителния лист.
По разноските:
В полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 21 017,31 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по иск, предявен от М.АД,
ЕИК ********, и М.М. ООД, ЕИК ********, че М.АД, ЕИК ********, не дължи
на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 14.05.2007 г. по гр.д. № 6630/2007 г. на
СРС, 76 състав, а именно: 41 437,70 щ.д. с падеж 23.12.2004 г. и 8105,50 щ.д.
лихва за забава; 40 510,60 щ.д. с падеж 23.12.2005 г. и 5286,05 щ.д. лихва
за забава; 41 607,23 щ.д. с падеж 23.12.2006 г. и 2027,82 щ.д. лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главниците от 28.03.2007 г., дължими по
договор за продажба на акции от капитала на М.ЕАД от 23.12.1998 г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол да заплати на М.АД, ЕИК ********, и М.М. ООД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 21 017,31 лв. разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: