№ 151
гр. Севлиево, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200386 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на В. В. В. от с. Агатово, община Севлиево
срещу наказателно постановление /НП/ № ********** от 16.09.2022 година на Зам.
директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 29, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/,
на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е бил санкциониран с
“Глоба” в размер на сумата от 300,00 лева, наложена на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от
ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил визираното в
наказателното постановление нарушение.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да
отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и
доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт №
********** от 16.03.2022 година; Констативен протокол от 15.03.2022 година;
Позволително за сеч № 0657831; обжалваното наказателно постановление; Заповед №
1
РД 49-199 от 16.09.2011 година; Заповед № 1 от 02.01.2018 година на директора на
РДГ – Велико Търново; Регистър за поставяне на информационни табели на сечища за
дърводобив; Диплома за средно образование; Допълнително споразумение към трудов
договор; Длъжностна характеристика; Протокол за освидетелстване на сечище №
0648789; Технологичен план № 10Заповед № 702 от 03.09.2014 година на
изпълнителния директор на ИАГ; Образец на табела, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели А. Х. Й., К. И. И., Х. И. Х. А.К.Д. и Д. В. Х.,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 15.03.2022 година свидетелите А. Й., К. И. и Х. Х. – служители в ДЛС
„Росица“ – Севлиево около 14:00 часа се прибирали след лесовъдски мероприятия в
землището на с. Агатово, община Севлиево, когато спрели за проверка натоварен с
дърва за огрев товарен автомобил. При проверка на документите за превоза на
дървесината, проверяващите констатирали, че тя била натоварена от отдел 387,
подотдел „з“ с кадастрален № 00103.61.120, за който имало издадено Позволително за
сеч на жалбоподателя В. В.. При проверка в имота проверяващите констатирали, че в
имота не били поставени обозначителни табели. Констатираното обстоятелство било
отразено в Констативен протокол № 134927 от 15.03.2022 година. На следващия ден –
16.03.2022 година свидетелят А. Й., в присъствието на свидетелите К. И. и Х. Х.,
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 15.03.2022 година същият не изпълнява задълженията си за поставяне на
обозначителна табела по образец в горепосочения имот - частна горска територия, в
който се извършва добив на дървесина съгласно позволително за сеч № 0657831 от
27.02.2022 година. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като
нарушение на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии. След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в него
констатации. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят В. записал в
графата за възражения следното: „Тъй като табелите са хартиени и последните дни
климатичните условия бяха лоши, табелата е унищожена от силните ветрове и снежни
виелици“. По делото липсват данни В. да е депозирал писмени възражения срещу
съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият
орган съставил на 16.09.2022 година обжалваното наказателно постановление. В него
той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.
Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ
му е наложил глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
2
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 26.09.2022 година. Жалбата е постъпила в деловодството на РДГ –
Велико Търново на 05.10.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
По делото са изслушани показанията на свидетелите А. Й., Х. Х. и К. И.,
които потвърдиха констатациите, изложени в съставения в деня на проверката на
15.03.2022 година констативен протокол и съставения въз основа на него АУАН.
По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелите Ангел Д. и
Д. Х., които обясниха пред съда, че преди началото на сечта в имота - първите дни на
месец март 2022 година, двамата са присъствали когато жалбоподателят поставил
обозначителна табела „от дясно на първото дърво при влизане в гората“, както и че в
следващите дни не са работили в имота, тъй като атмосферните условия били много
лоши поради силен вятър и снеговалеж.
Жалбоподателят представи по делото Регистър за поставяне на
информационни табели на сечища за дърводобив за 2022 година, от който е видно, че
на 02.03.2022 година в присъствието на свид. Д. В., В. е поставил обозначителна табела
в процесния имот.
При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното: разпоредбата на чл. 29, ал.1 от от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
вменява задължение за поставянето на обозначителна табела в местата на извършвана
сеч от страна на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ - в случая жалбоподателя В. В..
Безспорно установено по делото е, че при извършената от страна на
контролните органи проверка на 15.03.2022 година, същите не са открили поставена
обозначителна табела в проверявания имот. Налице са обаче гласни доказателства в
насока, че такава обозначителна табела е била поставена в имота в началото на месец
март 2022 година. Показанията на свидетелите Х. и Д. в тази насока не бяха
опровергани по никакъв начин. Напротив, същите се доказват и от представения
регистър за поставяне на информационни табели на сечища за дърводобив на имотите,
за които жалбоподателят има издадени позволителни за сеч. Съобразявайки това
обстоятелство, както и липсата на специално изискване относно материала, от който да
бъде изработена табелата, както и начина на поставянето й, съдът намира, че във вида,
в който бива изработвана и поставяна изискуемата табела, същата много лесно може да
бъде унищожена или повредена, както от злоумишлени действия, така и от природни
3
явления. В тази връзка следва да се отбележи, че не може да се очаква, поради което
законодателят не го и изисква, лицето, имащо задължение за поставянето на табелата,
да осигури постоянно 24 часово ежедневно наблюдение над имота, за да го предпази от
посегателства. Упражняване на контрол от страна на това лице може да се осъществи
само когато то е на място в имота. Само тогава то може да следи дали дейността се
осъществява в съответствие със законовите предвиждания за извършването на тази
дейност.
По делото не се установява жалбопадателят да не е положил усилия за
спазване задължението си по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., като съдът е
на становище, че липсата на този информационен носител към датата на проверката не
влече след себе си задължително виновна пасивност на жалбоподателя в целия процес
на сечта.
Изхождайки от всички обстоятелства, установени по делото, и вида на
констатираното нарушение, съдът намира, че то разкрива изключително ниска степен
на обществена опасност, значително отличаваща го от останалите деяния от неговия
вид. От свидетелските показания на Д. и Х. се установи, че в първите дни на месец
март 2022 година жалбоподателят е изпълнил законовото си задължение да постави
табела по образец в имота, поради което следва да се приеме, че даден пропуск, и то
само в един конкретен ден, не може да се приравни с пълна липса на положени
дължими усилия в указаната насока. Ето защо съдът счита, че наказателната репресия
по отношение на жалбоподателя се явява необосновано тежка, още повече че от
нарушението не са настъпили никакви вредни последици, въпреки че същите не са
съставомерни за извършеното деяние.
При преценка законосъобразността на издаденото наказателно постановление
следва да се има и предвид, че по делото не са представени доказателства, от които да
се установява, че В. В. е извършвал и друг път административни нарушения, за които
да е санкциониран с влезли в законна сила наказателни постановления. При това
положение съдът счита, че наказващият орган е следвало да извърши преценка за
маловажност на случая и вместо да издаде наказателно постановление, да предупреди
жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. В случая наказващият орган е изложил
мотиви защо приема, че случаят не е маловажен, които мотиви съдът не приема за
състоятелни, тъй като от данните по делото безспорно се установи, че жалбоподателят
е изпълнил задължението си за поставяне на обозначителна табела в имота, която
обаче поради лошите атмосферни условия е била унищожена и не е била намерена от
4
проверяващите на инкриминираната дата при обход на имота. В конкретния случай
съдът е на становище, че не са съобразени фактите относно характера на нарушението
и величината на евентуалните вредни последици от нарушението, които макар да не са
съставомерни за квалификацията на деянието, както бе посочено по – горе, са
правнорелевантни за окачествяването му като маловажно. Тези факти обуславят
маловажността на случая и съставляват предпоставка за освобождаване на
жалбоподателя от административнонаказателна отговорност. В тази насока е и
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д. № 1/2005 г. на НК. Такава е и
константната съдебна практика.
С оглед изложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер 300 лева, дори и в предвидения в закона
минимум, не съответства на извършеното маловажно административно нарушение. В
случая съдът е на становище, че целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН,
биха били реално постигнати и чрез предупреждение на жалбоподателя съобразно чл.
28 от ЗАНН.
Съобразявайки изложеното по – горе, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените от него
разноски за адвокатска защита в размер на сумата от 200,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 16.09.2022 година на
Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на В. В.
В., ЕГН: **********, ***, за извършено нарушение на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите е наложено административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на В.
В. В., ЕГН: **********, ***, направените от него разноски за адвокатски хонорар в
размер на сумата от 200,00лв. /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5