№ 1315
гр. София, 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Гергана Павлова Кюркчийска (РП-Враца)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20211100202311 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България
извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на
коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-
1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством онлайн двупосочна аудио и видео
връзка чрез програма „Skype“, в 5–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ Ц. П. В. – редовно призован, присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна
аудио и видеоконферентна връзка.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, се
представлява от процесуален представител Т.Г. – Инспектор VII степен
„Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – гр.София, с
представено по делото пълномощно, присъстваща в помещението на СЦЗ,
пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и
видеоконферентна връзка.
ОСЪДЕНИЯТ Ц. П. В.: Аз не чувам много добре с ушите, но виждам
добре всичко. Така, като ми говорите по-силно, Ви чувам добре.
1
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София Т.Г.: Чувам и виждам добре всичко.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, както и наличието
на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, доколкото е налице осъществена и двупосочна онлайн
аудио и видео връзка с осъдения В., както и с процесуалния представител на
СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това с.з., воден от
което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор от затворническата
администрация на СЦЗ, ведно с приложена към него документация, а именно
– докладна записка от ИСДВР по отношение на осъдения В., както и
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения, а така също и актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъденото лице наказание „Лишаване от
свобода“, които документи ПРЕДЯВИ на прокурора – за запознаване и
становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на осъденото лице и на
процесуалния представител на Началника на СЦЗ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознах се. Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканите и постъпили писмени
доказателства от Затвора – гр. София – към предмета на делото, СЧИТА, че
същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите такива от Затвора
– гр. София, а именно – писмен отговор, входиран в СГС под № 19033 на
30.09.2021 г., ведно с приложена към него докладна записка от 23.09.2021 г.
от ИСДВР касателно осъдения Ц. П. В.; експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения Ц.В. от инспектор–психолог
при СЦЗ, от 20.09.2021 г., както и актуална справка относно изтърпяната и
2
неизтърпяна част от наложеното на осъденият Ц.В. наказание „Лишаване от
свобода“ – рег. № 158/04.10.21 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че депозираната молба от осъдения за УПО е
процесуално допустима и основателна поради следните съображения:
От приобщените по делото доказателства е видно, че осъденият е
постъпил в СЦЗ на 16.09.2011 г. за изтърпяване на наказание от 12 години
„лишаване от свобода“, при „строг“ режим, за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.3 НК и по чл.339 НК. Със заповед на Началника на СЦЗ,
считано от 16.11.2016 г., режимът на осъдения е заменен с „общ“. От
изготвената актуална справка е видно, че към 04.10.2021 г., лицето
фактически е изтърпяло наказание в размер на 10 години, 10 месеца и 14 дни,
със зачитане от работа 2 месеца и 15 дни, или остатък от изтърпяване – 11
месеца и 1 ден. Поради влошено здравословно състояние на лицето, същият е
преустановил полагането на доброволен и неплатен труд, считано от 2016 г.
От анализа на така изложените данни е видно, че са налице предпоставките за
изискуемото се поведение, съгласно Постановление № 7/75 г., тъй като в
рамките на затвора, осъденият е доказал честно отношение към труда за
времето, в което е бил в състояние да го полага, или е налице първата
предпоставка за УПО.
3
От друга страна – видно е, че по време на престоя си в затвора, лицето е
награждавано 5 пъти и не е наказвано. Деянието е извършено поради
злоупотребата на алкохол, като в хода на процеса е регистриран синдром на
алкохолна зависимост. От представената експертна оценка е видно, че тази
зависимост е преодоляна и ситуацията е овладяна. Оценката на риска от
рецидив е намалена до 27 точки, която се определя като такава с ниска
стойност, а съгласно скалата – при 20 точки се счита за безпредметно
изпълнението на остатъка от наказанието. От оценката е видно, че рискът от
вреди към обществото също е в средния размер, която оценка е изключително
важна, с оглед опазване интересите на обществото. От анализа в доклада е
видно, че вследствие корекционната работа с В., поведението му е овладяно
без импулсивни реакции и затворническата администрация счита, че лицето е
готово за интегриране в обществото. При определяне наличието на
предпоставки за УПО, считам, че съдът следва да се води от Препоръка №
2003/22 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, а съгласно трайната
съдебна практика, обективирани и в Постановление № 7/75 г. – когато
поправянето на осъдения е постигнато преди да е изтекъл целият срок на
наказанието, то изтърпяването на остатъка от него се явява нецелесъобразно.
Предвид горното, намирам, че в хода на производството са събрани
необходимите доказателства по чл.439а НПК относно поправянето на лицето,
а така наложеното наказание е изиграло своите цели по чл.36, ал.1 НК, а
именно – индивидуалната превенция заложена в закона, тъй като
поправителният процес очевидно е прогресирал и държавата е загубила
своите легитимни основания да продължи изпълнението му. Моля съда да
уважи молбата на осъдения за УПО, като то бъде придружено с надзор,
състоящ се от мерки за подпомагане и контрол, а именно „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ в размер на изпитателния срок.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София Т.Г.: Становището на Началника на СЦЗ за постановяване на УПО
е положително, тъй като и двете изискуеми предпоставки са налице. Считам
дефицитите за преодолени, рискът от вреди към обществото е в ниски
стойности. Планът на присъдата е реализиран. Считам целите и плана за
реализирани, поради което моля да произнесете своето определение в
положителен смисъл.
ОСЪДЕНИЯТ Ц. П. В. /в своя защита/: Ако може да бъда освободен, да
се погрижа за здравето си, имам прекарани 2 инфаркта и 1 инсулт, трудно
говоря след инсулта. Признал съм вината си, осъзнал съм грешката си.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Ц. П. В.:
Моля да уважите молбата ми за УПО.
4
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2, вр. ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Ц. П. В., с правно
основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 12 години. Към молбата осъденият прилага епикриза,
доказваща установена исхемична болест на сърцето и актуалност на
здравословното му състояние към 2020 г., на което основание основно и
отправя искането си за УПО.
В днешното съдебно заседание, прокурорът и представителят на СЦЗ
изразяват тъждествени становища за уважаване на така депозираната молба,
предвид наличието и на двете предпоставки за УПО на осъдения В..
Прокурорът изтъква, че молбата на осъдения В. се явява както
процесуално допустима, така и основателна. Излага, че по време на престоя
си в затвора, В. е осъществявал труд до 2016 г., но поради влошаване на
здравословното му състояние, същият е преустановил полагането на
доброволен и неплатен труд, по време на която иначе трудова дейност,
същият е демонстрирал честно отношение към труда. Посочва, че с оглед
фактически изтърпяната част от наложеното спрямо В. наказание, е налице
първата предпоставка за УПО, а предвид добрата поведенческа и личностна
характеристика на осъдения в местата за лишаване от свобода, е налице и
втората предвидена в закона предпоставка, в насока на които излага
конкретни съображения – 5 – кратно награждаване на В. от затворническата
администрация; липса на наложени наказания; преодолян синдром на
алкохолна зависимост; драстично снижена степен на риск от рецидив,
намален до 27 точки, както и нисък риск от вреди за обществото. Счита, че
поведението на осъденото лице вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа, е овладяно без импулсивни реакции, поради което
приема, че В. е готов да се интегрира свободно и без проблематично в
обществото. Цитира практика на ВКС и европейска такава, с оглед на която
приема, че се явява нецелесъобразно изтърпяване на остатъка от наложеното
на В. наказание, доколкото същият е доказал, че се е поправил, поради което
и държавната принуда по отношение изпълнение на това наказание, се явява
безпредметна, тъй като държавата е загубила своите легитимни основания да
продължи изпълнението на така наложеното на В. наказание. Изтъква, че с
оглед цялостното поведение, конкретният осъден е доказал, че целите на
наказанието са изцяло изпълнени, предвид което е настъпил целения
поправителен ефект, сочещ, че корекционната работа спрямо В. е дала своя
позитивен резултат и не се налага неговото продължаващо пребиваване в
контролирана среда. Пледира В. да бъде УПО, като за остатъка от наложеното
5
наказание, да бъде постановена пробационна мярка, която допълнително да
допринесе за стабилизиране личността на осъдения.
Идентични съображения на изложение от прокурора изтъква и
процесуалният представител на СЦЗ, който приема, че и двете предпоставки
за УПО на осъдения В., са налични. Обосновава, че е налице значителна
корекция на риска от рецидив, намален до ниски стойности; че дефицитите
при В. са преодолени, както и, че плана на присъдата е реализиран в своята
цялост, а целите и задачите на наказанието – изпълнени докрай.
В своя защита и в последната си дума, осъденият В. моли да бъде УПО,
за да обърне внимание на здравето си. Декларира, че се е поправил и е
осъзнал грешката си.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият Ц. П. В. е постъпил в Затвора – гр.София на
16.09.2011 г., когато по отношение на него, с начало 20.11.2010 г., е
приведено в изпълнение наложеното му наказание в размер на 12 години
„Лишаване от свобода“, определено му въз основа на влязла на 28.02.2014 г.
присъда на СОС, постановена по НОХД № 490/11 г. по описа на СОС, с която
същият е осъден за извършени от него престъпления по чл.116, ал.1, т.3, пр.1,
алт.2, вр. чл.115 НК и по чл.339, ал.1 НК, за които престъпления, на
основание чл.23, ал.1 НК, първоначално му е било определено едно общо
наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“, редуцирано и
намалено въз основа на решение на ВКС, постановено по НД № 2045/13 г., до
12 години.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо В. наказание „лишаване от свобода”,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 12 години „лишаване от свобода“, същият е изтърпял
фактически – 10 години, 10 месеца и 14 дни; от работа – 2 месеца и 15 дни,
или всичко – 11 години и 29 дни, който срок, съотнесен към разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай с оглед правната
квалификация на престъпленията, за които В. е осъден, следва да се приеме
като относим досежно наличието на първата формална предпоставка за
постановяване на УПО, доколкото В. е изтърпял фактически много повече от
½ от определеното му наказание в размер на 12 години „лишаване от
свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента в
минимален причислен към общия размер на наказанието – от 11 месеца и 1
ден.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
6
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС; работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА допълнителни
доказателства, освен първоначално приложените към досието на осъденото
лице, каквито доказателства бяха представени и приобщени в днешното с.з.,
въз основа на които доказателства, преценени в цялата им съвкупност,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че са налице изискуемите по закон доказателствени
източници, от които да счете, че е налице и другата материално – правна
предпоставка за УПО на конкретния осъден, предвид настъпилия всецяло
положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа. В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА напълно
положителните становища на длъжностните лица при затворническата
администрация, в това число и доклада на ИСДВР, от които се установява, че
по време на целия престой в пенитенциарното заведениие, В. е демонстрирал
последователно и устойчиво добро поведение, като първоначално
констатираните при него дефицитни зони, са преодолени и към момента е
настъпила целената позитивна промяна в личностните и поведенчески
нагласи при него. СЪДЪТ ОТЧИТА, че здравословното състояние на
осъдения е значително влошено, като констатира, че по време на престоя му в
затвора е преживял 2 инфаркта, с придружаващи заболявания, поставящи
медицинският статус на осъдения като сериозно увреден, което обстоятелство
на свой ред е повлияло негативно относно невъзможността В. да полага труд
в пенитенциарното заведение. Установява се, че първоначално В. е бил
устроен на работа, като в периода 2014–2016 г. е полагал доброволен,
неплатен труд като „чистач–район“ при стационара в ЗООТ „Кремиковци“, за
който период трудова дейност се е справял успешно с трудовите си
задължения. Впоследствие, предвид влошаване на здравословното му
състояние, осъдения е освободен от работа, който факт всъщност е бил
основна пречка до настоящият момент В. да полага какъвто и да е труд.
На следващ ред, СЪДЪТ ОТЧИТА, че от първоначално регистрираните
при В. 36 точки на риск от рецидив, със сериозни дефицити в зона
„отношение към правонарушение“, „умение за мислене“, „злоупотреба с
алкохол“, с оглед на успешната корекционна дейност, провеждана спрямо В.
през целия му период на престой в затвора, са отчетени изключително
положителни резултати, възможни за индивидуалния случай на осъдения.
Така се констатира, че описаните по-горе дефицитни зони бележат особено
позитивна тенденция на преодоляване и надмогване, като първоначално
отчетеното при осъдения частично приемане на отговорността за
извършеното тежко престъпление; незачитане на постановената спрямо него
присъда като справедлива и не разпознаване на проблемите си като цяло,
7
впоследствие, с белязано умерено и уверено поведение в собствените си
възможност, вследствие на провежданата поправителна и възпитателна
дейност, е настъпила позитивна корекция при конкретния осъден, като е
регистрирано осъзнаване от В. на отговорността за извършеното
престъпление в рамките на собствените му интелектуални възможност и
преосмислянето му спрямо присъдата и правния процес. В последващия
период, продължаващ до настоящия момент, е запазената позитивната
тенденция в поведението на осъдения, като същия в значителна степен е
доразвил способностите си за разпознаване на проблемите; осъзнал е напълно
отговорността за извършеното от него криминално престъпление; възприел е
и е осъзнал обществено-опасните последици на това престъпление, като в
поведението му липсва импулсивност. В доклада на ИСДВР се сочи, че за
една от сериозно дефицитните зони при осъдения „злоупотреба с алкохол“, В.
значително е усъвършенствал възможността да разпознава този си проблем,
до степен необходимост от преустановяване злоупотребата с алкохол, която
всъщност причина, СЪДЪТ ОТЧИТА, че е била в основата за извършеното
от него тежко престъпление – убийство на неговата майка В. В.А. Посочва се,
че В. предвижда последствията от собствените си действия, като с оглед на
изцяло положителните тенденции в поведението, актуалната оценка на риска
от рецидив от първоначално зададените 36 точки, е намалена до ниска
стойност от 27 точки. В насока извода за поведенческа и личностна
положителна градация в развитието на осъденото лице, СЪДЪТ отчита и
факта, че спрямо същия кризисни интервенции не са прилагани, като
условията за неговата успешна ресоциализация, се явяват оптимални,
доколкото В. е с житейски опит, с професия и с изградени трудови навици.
С оглед всички тези становища, СЪДЪТ ОТЧИТА, че е налице изцяло
утвърдителна положителна линия на поведение и личностна изява на
конкретния осъден, стабилизирано устойчива в контролираната среда,
доколкото същият е осмислил необходимостта от бъдещо непротивоправно
поведение, в.т.ч. и да не злоупотребява с алкохол, която злоупотреба го е
довела и до извършване на изключително тежкото престъпление спрямо своя
родител, за което търпи сегашното си наказание. СЪДЪТ в тази връзка
отчита и съображенията, изложени в доклада за Пробационния надзор,
изготвен от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София, който на
собствено основание е отчел, че в хода на корекционно – възпитателна работа
и предвид активното участие на осъденото лице в изпълнение плана на
присъдата, при В. са постигнати съществени положителни промени по
отношение нагласите и поведението на същия. Обосновава, че по отношение
на извършеното правонарушение, В. приема и признава отговорността в
достатъчна степен; признава вината си, вредата, която е причинил;
преосмислил е отношението си спрямо съдебния процес и присъдата, с оглед
на което извежда, че при него е налице убедителна мотивация за промяна.
Сочи, че ангажирането на конкретния осъден в трудовата дейност, е
способствало същия да се дистанцира от субкултурата и да не се поддава на
отрицателно влияние, като при В. са формирани и затвърдени умения за
разпознаване на проблеми и решаването им по социално приемлив начин,
8
както и умения за предвиждане на последствията.
С оглед първоначално установените при В. проблемни зони и липсата
на отчитане на такива към настоящият момент в приложените по делото
материали, от затворническата администрация бяха изискани допълнителни
доказателства, за актуалната преценка поведението на В. към настоящият
момент, като от приетата в днешното с.з. докладна записка от ИСДВР, от
23.09.2021 г. се установява, че дефицитите при този осъден са напълно
преодолени, като се конкретизира, че касателно сериозно дефицитна зона
„злоупотреба с алкохол“, от около 10 години при В. няма констатиран случай
на употреба на алкохол и престоят му в затвора следва да се приеме като
повлиян положително по отношение на алкохолната му зависимост. Напълно
позитивно е и становището на психолога при Затвора – гр.София, който
посочва, че при В. няма индикации за агресивна предразположеност и
враждебни нагласи; липсват проблеми с овладяването на гнева; не се отчитат
криминогенни нужди; не се наблюдават симптоми, които да сочат на
повишени нива на стрес и депресия; не се наблюдават депресивни състояния,
няма суицидни или други автодеструктивни прояви.
С оглед всички тези съображения, СЪДЪТ ПРИЕ, че е налице изцяло
утвърдителна характеристика за осъдения В., въз основа на приложените по
делото доказателствени източници, които сочат и, че корекционната работа
спрямо същия, е приключила. СЪДЪТ СЧИТА, че дадените позитивни
резултати при В. са напълно затвърдени, предвид единното мнение на
длъжностните лица при затворническата администрация, което е критерий за
неформалност на техните становища, а напротив – за тяхната категоричност и
обективност по отношение на настъпилата напълно положителна промяна при
осъдения. СЪДЪТ СЧИТА, че анализирайки приложените доказателства, не
се отчитат такива, които да сочат на колебливост в поведението на осъдения;
на отрицателни нагласи у същия, като СЪДЪТ е с убеденост в крайния си
извод, че В. напълно е преодолял и преосмислил мотивите за миналата си
криминална деятелност и прогнозата да се ресоциализира напълно
пълноправно и оптимално добре към живот при свободни условия, е изцяло
позитивна.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че целите на наказанието, визирани в нормата на
чл.36 НК, неговата генерална и специална превенция са напълно осмислени,
изпълнени и осъзнати от конкретния осъден. Плана на присъдата е
реализиран, предвид което, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че за В. е налице една изцяло
положителна характеристика, обуславяща извода, че същият се е поправил,
което води до извода, че молбата му за УПО следва да бъде уважена.
С оглед приложения доклад от Инспектор „Пробация“ при СЦЗ,
СЪДЪТ СЧИТА, че предвид необходимостта от цялостно стабилизиране
положителната личностна и поведенческа характеристика на В., следва в
рамките на изпитателния срок, да бъде постановено изпълнение на
пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, която ще окаже допълнително положително въздействие върху
9
нагласите и бъдещия начин на живот на конкретния осъден.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за цялостното положително поведение на осъдения в затвора
и доказателствата за трайното му и устойчиво поправяне, СЪДЪТ ПРИЕ, че
молбата на В. за УПО следва да бъде уважена, в който смисъл и на основание
чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Ц. П. В. –
роден на ******* г. в с.Д., област Софийска, ЕГН – **********, българин,
българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, по
професия шофьор, месторабота преди задържането – като животновъд, жител
и живущ в с.Д., община Своге, област Софийска – от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 12 години, а именно – остатък в размер на 11 месеца и 1 ден.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 11 месеца и 1 ден.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения Ц. П. В. пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от 11 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
15.55 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10