№ 81
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500354 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от
пълномощниците на представляващите „Ондин“ ЕООД – Варна, ЕИК
********* и „Първа инвестиционна банка“ АД – София, ЕИК *********
срещу решение № 260050/26.04.2021 г. по гр.д.№ 520/2020 г. на Окръжен съд
– Варна, с което е уважен иска, предявен от „Невша“ ЕООД и е прието за
установено, че „Ондин“ ЕООД не е собственик на описаните в диспозитива
имоти, придобити чрез покупко-продажба от „Първа инвестиционна банка“
АД. Оплакванията са за недопустимост, евентуално – неправилност поради
нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за
отхвърляне на отрицателния установителен иск.
Всеки от въззивниците е подал писмен отговор със становище за
основателност на другата въззивна жалба.
Пълномощникът на управляващия „Невша“ ЕООД е изразил становище
за неоснователност на подадените въззивни жалби и за правилност на
обжалваното решение.
1
Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са
процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове от "Невша" ООД срещу "Ондин" ЕООД и "Първа
инвестиционна банка" АД за приемане за установено, че "Ондин" ЕООД не
притежава право на собственост върху самостоятелни обекти в сграда,
находяща се в гр.Варна, ул."Цар Асен" № 32, в ПИ 10135.1505.195 по КК на
гр.Варна, подробно описани в исковата молба, на основание чл.124 ГПК.
Ответниците оспорват исковете с твърдения, че паркоместата в
поземления имот не могат да са незавършени; възразяват за недопустимост,
евентуално за премахване на част от конструкцията; твърдят, че заповед №
1/23.02.2015 г. на главния архитект на район "Одесос" за изменение на
разрешение за строеж № 0-188 от 07.10.2008 г. е без правно действие, тъй
като строителството не е започнало в тригодишен срок от издаването й.
Като доказателство по делото е приложено разрешение за строеж № 0-
188/07.10.2008 г. на сграда с площообразуване от 01.10.2009 г., която -
съгласно проекта и заключението на в.л.Онцов се е състояла от сутерен и пет
надземни етажа; приложен е акт образец № 14/24.08.2009 г. за приемане на
носещата конструкция на строежа.
Удостоверение № АГ2-0501-250/28.06.2010 г. на район "Одесос",
издадено въз основа на констативен протокол от 27.04.2010 г. установява, че
към датата на издаването му сградата е завършена в груб строеж с покрив.
Установено е по делото, че на 23.08.2010 г. е сключен договор за
ипотека на собствени на възложителя "Консултинг-3" ЕООД обекти в
сградата и на идеални части от общите части и правото на строеж и от
поземления имот, паркоместа на сутеренния етаж на сградата и паркоместа
№№ 6 и 7 в двора с по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че на 12.06.2012 г. и на 28.12.2012 г. са сключени договори за
продажба от "Консултинг-3" ЕООД на ищеца на поземления имот и на
самостоятелни обекти в сградата, ведно с идеални части от общите части и от
правото на строеж, като собственикът не е учредявал в негова полза право на
строеж.
2
Със заповед № 4/17.09.2014 г. издаденото разрешение за строеж е
допълнено и като възложител е вписан ищецът, а допълнението е съобразено
с промените по проект от 17.09.2014 г., съгласно който сградата се състои от
сутерен и седем надземни етажа.
Свидетелите Н.С. и П.Б. установяват в показанията си, че през 2014 г. са
участвали в частичното разрушаване на плочата на последния етаж, като
вторият свидетел е участвал и в премахването на конструкцията на покрива
през есента на 2014 г. до м.февруари 2015 г.; свидетелят Х. излага, че по
същото време са разкъртвали основи и колони, за да се налива бетон с цел
укрепването им.
Със заповед № 1/23.02.2015 г. разрешението за строеж е допълнено с
промените по инвестиционния проект от 17.02.2015 г.; обяснителната записка
установява, че на кота 0.00 от офиса към улицата се обособяват два магазина
с общ санитарен възел; на коти +2.80 и +5.60 съществуващите по два
апартамента на етаж се обединяват.
С постановление от 21.12.2016 г. на ПИБ са възложени обекти, ведно с
идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления
имот, 67.10 кв. метра идеални части от гараж 10135.1505.195.1.21, които по
ипотечния договор са паркоместата в сутеренния етаж и в двора, ведно само
за последните – с идеални части от поземления имот, като изрично е
посочено, че гаражът е самостоятелен обект.
По делото е прието заключение на в.л.Онцов, съобразно което
процесната сграда е незавършена към момента на възлагането и досега, от
което следва извод, че оспорването от ищеца на удостоверение № АУ 050273
Од-001ОД/27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100/25.10.2019 г.
на район "Одесос" е успешно, а оспореното от "Ондин" ЕООД удостоверение
№ ОД 04.02-10/13.12.2019 г. район "Одесос" установява реалната фактическа
обстановка.
С НА № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. ВН № 561 на
07.11.2019 г. е сключен договор за продажба от ПИБ на "Ондин" ЕООД на
възложените имоти, като е е описано, че част от тях са образувани чрез
разделянето или обединяването на обекти, а от поземления имот са включени
само принадлежащите към паркоместа №№ 6 и 7 в двора по 11.25 кв. м ид.
части от поземления имот.
3
Съдът приема, че отделните обекти в сградата, вкл. гаражът, са бъдещи
вещи и е възможно придобиването им едва след завършването на сградата, но
не и към настоящия момент.
Правата на паркиране в двора са обусловени от възникването на правата
върху обектите в етажната собственост. Макар обща част да е правото на
строеж, в бъдеще всички етажни собственици ще имат право да ползват
двора, а участието на съсобственика в разпределението на дворното място, за
да паркира ще бъде възможно след изменението на проекта и след
завършване на сградата.
Следователно, исковете са основателни, а обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, поради което
Въззивниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски в размер
9000 лева съобразно приложения списък.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050/26.04.2021 г. по гр.д.№ 520/2020 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА "Ондин" ЕООД и "Първа инвестиционна банка" АД, ДА
ЗАПЛАТЯТ на "Невша" ООД сумата 9000 лв. /девет хиляди/, представляваща
разноските по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4