Решение по дело №3776/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260202
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20205330203776
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260202

гр. Пловдив 09.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря НАДЯ ТОЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 3776/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 511942-F543916/14.05.2020 г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „МЕГЗ 46“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Раковски, адрес на управление гр. Раковски  ул. „Владая“ № 2, представлявано от М. И. К. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ за нарушение по чл.7 ал.1 от наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“ /Наредба Н-18/13.12.2006 г./ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателят „МЕГЗ 46“ ЕООД гр. Раковски чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – адв. Н., и по съображения изложени в жалбата, прави искане до съда за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на процесното административно нарушение, твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски – за възнаграждение за адвокат по процесуалното представителство по делото.  

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител – гл. юрк. Ш., прави искане съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по процесуалното представителство – за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател „МЕГЗ 46“ ЕООД гр. Раковски, представлявано от управителя М.И. К., осъществява търговска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари.

От дружеството било подадено в ТД на НАП Пловдив на 14.01.2020 г. заявление за регистрация по ЗДДС – с вх. № 303912000085732, по повод на което била възложена проверка за налични основания за регистрирането по ЗДДС, като пряко с проверката била натоварена свидетелката Б.Н.Ч. – *** по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. В хода на проверката – документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК № **********/28.01.2020 г. и № 16000013507/07.04.2020 г., били изискани и представени документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица, въз основа на които св. Ч. приела, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, била направена на 08.01.2019 г. На тази дата 08.01.2019 г. пратката от тази продажба била приета от дружество извършващо куриерски услуги – „СПИДИ“ АД, въз основа на сключен между същото и жалбоподателя „МЕГЗ 46“ ЕООД договор – договор № 94272/03.01.2019 г. „МЕГЗ 46“ ЕООД не било монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистрация на извършваните продажби чрез електронен магазин. Извършена била при проверката и справка в информационната система на НАП, чийто резултат потвърдил констатацията на инспектора по приходите за липса на регистрирано в НАП фискално устройство. Дружеството жалбоподател при предаване на въпросната пратка на разносвача /“СПИДИ“ АД/ на 08.01.2019 г., не издало фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.

За това, че от приетата дата на започване на дейността си – датата 08.01.2019 г., „МЕГЗ 46“ ЕООД като данъчнозадължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., като е било длъжно, но не монтирало, въвело в експлоатация и използвало регистрирано в НАП фискално устройство, св. Ч. съставила в присъствието на упълномощено от дружеството лице акт за установяване на административно нарушение – АУАН № F543916/14.04.2020 г. за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. При предявяване на АУАН не били направени възражения. Писмени такива не били сторени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като след преценката, че нарушението по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е довело до неотразяване на приходите, наложил административно наказание на дружеството нарушител на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 3000 лв. 

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Ч., от писмените доказателства по делото - АУАН № F543916/14.04.2020 г., пълномощно, протоколи от проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС, оправомощителна заповед, Удостоверение № 0062/03.11.2009 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията, указания на НАП, изведени от официалната страница на НАП, Договор № 94272/03.01.2019 г., сключен между „МЕГЗ 46“ ЕООД и „СПИДИ“ АД, Договор от 21.05.2018 г., сключен между „МЕГЗ 1“ ЕООД и „МЕГЗ 46“ ЕООД, разпечатка на имейл съобщение, изходящо от „СПИДИ“ АД до „МЕГЗ 46“ ЕООД от 10.01.2019 г. със списък на товарителници, извлечение от банкова сметка *** „МЕГЗ 1“ ЕООД, извлечение от Регистър, извадка от таблица, изпратени от „СПИДИ“ АД относно продажби на „МЕГЗ 46“.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ч. като последователни, логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.  

При така изложената фактическа обстановка Съдът прие, че по делото липсват доказателства жалбоподателят „МЕГЗ 46“ ЕООД да е реализирал на 08.01.2019 г. състав на административно нарушение по см. на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, за което е подведен под административна отговорност с атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Цитираната правна норма препраща към чл.3 от Наредбата, която сочи задължения субект, а именно всяко лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25 ал.1 т.1 от същата Наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба от лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.

Предвид съдържанието на цитираните по-горе разпоредби и с оглед  събрания по делото доказателствен материал, Съдът приема, че обсъждания казус попада в изброените в чл.3 от Наредбата изключения. В случая дружеството жалбоподател осъществява онлайн търговия с дрехи и аксесоари, която търговска дейност е съотносима с дадената в §.1 т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба Н-18/13.12.2006 г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. На приетата за дата на започване на дейността на жалбоподателя – 08.01.2019 г., от „МЕГЗ 46“ ЕООД е била предадена на куриерска служба „СПИДИ“ АД пратка, представляваща първата продажба, свързана с дейността на дружеството. Като начин за плащането на тази пратка от получателя й е бил използван наложен платеж – видно от Протокол № **********/07.04.2020 г., документиращ действия, извършени от инспекторите по приходите по време на проверката на санкционираното дружество. По смисъла на §.1 т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума, т. е. доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Събраната от куриера сума се превежда по банков път или се изплаща в брой на подателя, в зависимост от договореностите им. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя няма нищо общо с начина, по който се заплаща стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

Ако обаче куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ и още преди предаване на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, то не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаване на стоката на куриера. За понятието „пощенски парични преводи“ §.1 т.9 от ДР на ЗПУ сочи като такива пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенски служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл.39 т.3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя.

Предвид на изложеното по-горе и при положение, че процесното плащане от клиента в случая е извършено чрез пощенски паричен превод, чрез лицензиран пощенски оператор /каквото се явява „СПИДИ“ АД/ за извършване на пощенски парични преводи по см. на ЗПУ, за жалбоподателя „МЕГЗ 46“ ЕООД гр. Раковски не е било налице задължението за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършената продажба чрез издаване на фискална касова бележка по реда, определен в Наредба Н-18/13.12.2006 г. В този смисъл са и дадените от НАП Разяснения под № 96-00-108 от 22.05.2019 г. по приложение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. относно документиране на продажбите при разносна търговия и при извършване на продажби чрез електронен магазин. 

За това и настоящата инстанция прие, че вмененото за извършено от страна на „МЕГЗ 46“ ЕООД нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС към 08.01.2019 г. в гр. Раковски не се явява изпълнено откъм неговата съставомерност, а неизвършването на административното нарушение следва да доведе и до отпадане на административната отговорност за същото. 

Самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление според Съда като незаконосъобразно се извлича и от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Такова процесуално нарушение е липсата на отразено в АУАН и НП основно съставомерно обстоятелство по твърдяното за извършено нарушение по см. на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което съставлява неизпълнение в пълен обем на задължението на актосъставителя и наказващия орган съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В случая като основен съставомерен елемент, от който зависи дали данъчнозадълженото лице е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, е вида плащания, които то получава срещу доставяните стоки и услуги – по аргумент от чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., към който препраща чл.7 ал.1, който обективен елемент не е посочен за конкретната продажба нито в акта, нито в НП. Касае се не само за липса на описан съществен реквизит по смисъла на посочените по-горе разпоредби от ЗАНН, но и за липса на описан съставомерен елемент на деянието от съществено значение за ангажиране отговорността на санкционираното дружество. Доколкото в случая и АУАН, и НП не съдържат всички с оглед правната съставомерност за нарушение по см. на чл.7 ал.1 от от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС обстоятелства на това нарушение, предвид посочената по – горе липса на изложения, Съдът прие, че атакуваното наказателно постановление се явява несъответно на Закона, а като такова и следва да бъде отменено, с което и ще отпадне предприетата реализация на административна отговорност спрямо жалбоподателя „МЕГЗ 46“ ЕООД.

          По изложените съображения съдът прие да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на страната жалбоподател на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и предвид липсата на направено искане на насрещната страна за присъждане на по-нисък размер на разноските, следва да бъде уважено в пълния му претендиран размер. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя „МЕГЗ 46“ ЕООД  гр. Раковски в производството по делото е осъществено от адвокат – адв. И.Н. ***, като съгласно приложен на л.35 от съдебното производство договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020 г. е било договорено възнаграждение в размер на 528 лева, платено в брой при подписване на договора - според изричното отбелязване в договора. Този размер от 528 лв. се явява според съда съобразен с чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съгл. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 2. при интерес от 1000 лева до 5000 лева – 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева;“/. Адвокатското възнаграждение в размер на 528 лева е съобразен и с изричната разпоредба на §.2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС.

Съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган означава поемане на разноски от юридическото лице, в структурата на което е административния орган. В случая въззиваемата страна ТД на НАП не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е част наказващия орган, а именно Национална агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити /съгл. чл.2 ал.2 вр. чл.19 от Закона за Национална Агенция по приходите/ - в съответствие с чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.

Пак с оглед очертания изход на производството по делото – по отмяна на наказателното постановление – не следва да се уважава искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на разноски по процесуалното представителство от юрисконсулт.

 

Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.  

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 511942-F543916/14.05.2020 г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „МЕГЗ 46“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Раковски, адрес на управление гр. Раковски  ул. „Владая“ № 2, представлявано от М. И. К. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ за нарушение по чл.7 ал.1 от наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“ /Наредба Н-18/13.12.2006 г./ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52,  ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГЗ 46“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Раковски, адрес на управление гр. Раковски  ул. „Владая“ № 2, представлявано от М. И. К. с ЕГН **********, сумата от 528 /петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението на съда подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването на съобщение за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /П.

Вярно с оригинала!

Т.К.