Решение по дело №62/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 54
Дата: 25 ноември 2021 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20213400900062
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Силистра, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20213400900062 по описа за 2021 година
и за да се пи за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – Каргил България ЕООД пртендира от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по реда на чл.422 ГПК, че
„Манекс“ ЕООД и М. И. М. му дължат солидарно следните суми: 245 700
лева, представляваща главница по запис на заповед от 24.06.2020 г. и сумата
от 346 488,60 лева, представляваща главница по запис на заповед от
21.07.2020 г., ведно със законната лихва от 30.12.2020г. до окончателното им
изплащане и всички направени разноски и възнаграждение за адвокат, както в
производството пред Районен съд - Силистра, така и пред настоящата
инстанция.
С подадената от ищеца искова молба по реда на чл.422 ГПК предвид
подадено от ответниците възражение по чл.414 ГПК срещу издадените
заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 1695/2020 г. на РС- Силистра на
основание 2 бр. записи на заповед, ищецът сочи, че по издаден запис на
заповед от 24.06.2020 „Манекс“ ЕООД се е задължило безусловно и
неотменимо да заплати на „Каргил България“ ЕООД сумата от 245 700 лева, с
падеж на предявяване, а съгласно запис на заповед от 21.07.2020 - сумата от
346 488.60 лв., също с падеж на предявяване.
Посочените записи на заповед са издадени с уговорка „без протест“, с
място на плащане гр. София, на адреса по седалището на „Каргил България“
ЕООД, по банковата сметка на дружеството.
Записите на заповед са авалирани от М. И. М., който се е задължил в
лично качество да поръчителства за издателя по записите на заповед за
пълния размер на задължениято.
1
Предявяването за плащане е направило вземанията по двата записа
изискуеми. Дължимите суми не са заплатени на кредитора на падежа -
12.11.2020 г., както и до датата на исковата молба.
Ответниците – Манекс ЕООД, ЕИК ********* и М. И. М., в срок
представят общ писмен отговор на исковата молба. Признават, че „Манекс“
ЕООД е издател на процесните записи на заповед, а М. ИВ. М. е поръчител по
тези записи на заповед. Навеждат твърдения за недопустимост и
неоснователност на исковата молба, като се възразява, че издаването на
записите на заповед е във връзка с договори за покупка на царевица,
сключени между страните; спорът не е подсъден на ОС-Силистра, поради
наличието на арбитражна клауза; налице е висящ исков процес между същите
страни и е идентичен предмет - ВАД № 127/2020 г. на АС при БТПП; т. 10.2
от договорите, която урежда дължимост на неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, а по отношение на претендиралите лихви - че
са недължими, тъй като и самата главница на вземането не е изискуема.
В срока чл. 372 от ГПК ищецът потвърждава, че по силата на т. 10.2 от
всеки от договорите посочени от ответниците, за обезпечаване на всички
задължения на „Манекс“ ЕООД по договорите, дружеството е издало два
записа на заповед, авалирани от управителя на дружеството, претенцията за
заплащане на които е предмет на исковата молба. Изтъква обаче, че сумата
дължима по запис на заповед от 24.06,2020 в размер на 245 700 лева е по-
малка от дължимите от „Манекс“ ЕООД суми, в резултат на частичното
неизпълнение на договор за покупка № **********, както и че сумата
дължима по запис на заповед от 21.07.2020г. в размер на 346 488.60 лв, лева е
по-малка от дължимите от „Манекс“ ЕООД суми, в резултат на пълното
неизпълнение на договор за покупка № **********. Поради това, записите на
заповед обезпечават само частично вредите от неизпълнението на договорите
и дължимите по договорите обезщетения за разлика в цаната на заместваща
стока, неустойки за неизпълнение на договора, мораторна лихва върху
авансовото плащане и задължение за връщане на авансовото плащане в двоен
размер са в по-голям размер от вземанията по записите на заповед.
По делото е постъпил и допълнителен отговор подаден от ответниците,
в които основно коментират, че игнорирането на връзката между записа на
заповед и каузалното правоотношение предпоставя възможността да бъдат
осъдени два пъти за едни и същи суми - веднъж въз основа на каузалното
правоотношение и втори път въз основа на записа на заповед.
Като съобрази становищата на страните и представените с исковата
молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с 485 от ТЗ.
С определението си по 374, ал.1 ГПК съдът изразил становище за
редовност на исковата молба и допустимост на предявените искове, поради
което с решението си не следва да взема отношение по тези въпроси
повторно.
По делото не се спори и се установява, че Договор за покупка №
********** от 24.06.2020 г. и Договор за покупка № ********** от
2
21.07.2020 г. обективират каузални правоотношения между ищеца и
ответното дружество, във връзка с които са издадени съответно Запис на
заповед от 24.06.2020 г. и Запис на заповед от 21.07.2020 г.- по силата на т.
10.2 от всеки от договорите, за обезпечаване на всички задължения на
„Манекс“ ЕООД по договорите, дружеството е издало два записа на заповед,
авалирани от управителя на дружеството, претенцията за заплащане на които
е предмет на исковата молба. Не са оспорени твърденията на ищеца и
представените доказателства, че „Каргил България“ ЕООД е изправна страна
по двата договора с „Манекс“ ЕООД - заплатила е авансово поисканата от
„Манекс“ ЕООД цена по договор за покупка № **********, заплатила е
изцяло и в срок частично направените доставки на стоки по договор за
покупка № **********, изпратила е покана за доставка и е била готова да
приеме изпълнение на уговореното количество стока в уговорения срок. С
оглед на това и съобразно клаузите на сключените между страните договори,
за „Каргил България“ ЕООД са възникнали вземания с обезщетителен
характер, за които по искова молба от името на „Каргил България“ ЕООД
срещу „Манекс“ ЕООД, е образувано ВАД № 127/2020 г. на АС при БТПП.
Ищецът не оспорва, че претендираните по ВАД № 127/2020 г. на АС при
БТПП от „Каргил България“ ЕООД спрямо „Манекс“ ЕООД суми попадат в
обхвата на Запис на заповед от 24.06.2020 г. и на Запис на заповед от
21.07.2020 г. съобразно уговореното в т. 10. 2, изр. 3 и 4 на Договор за
покупка № ********** от 24.06.2020 г. и на Договор за покупка №
********** от 21.07.2020 г.Предвид това и доколкото по спора пред ВАД, с
идентичен с част от спорния на т. д. № 62/2021 г. предмет,към настоящия
момент е налице произнасяне – решение от 19.07.2021г., то същото има
доказателствена и обвързваща сила спрямо фактите по настоящия спор. С
решението на арбитражния състав ответникът Манекс ЕООД е осъден да
заплати на Каргил ЕООД: сумата от 68 170.83 лв., представляваща неустойка,
дължима на основание чл. 10.3 от договор за доставка от 24.06.2021 г. ведно
със законната лихва до изплащане на сумата; сумата от 195 018.87 лв.,
представляваща обезщетение в размер на разликата между цената по договора
за доставка и цената, платена от ищеца по сключените заместващи сделки,
ведно със законната лихва; сумата от 510 000 лв., представляваща двоен
размер на авансово платената цена, съгласно чл. 9.3 от договора за доставка
от 21.07.2020 г.; сумата от 12 659 лв., представляваща годишна лихва от 12%
върху авансово платената цена по последния договор; сумата от 42 513.20 лв.,
представляваща арбитражни разноски. С разпореждане на ОС - Силистра е
издаден и изпълнителен лист за посочените суми. Силата на пресъдено нещо
на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено
нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на
принудително изпълнение. Предвид това към деня на устните състезания
пред настоящата инстанция правният интерес на ищеца от воденето на иска
срещу ответното дружество е отпаднал той се е снабдил с изпълнителен
лист въз основа на арбитражното решение и има възможност да образува
изпълнително дело за принудително удовлетворяване на присъдените с
решението вземания. Поради това предявеният иск срещу този длъжник се
3
явява недопустим и производството по него следва да се прекрати.
По отношение на ответника – М.М., който като авалист отговаря на
самостоятелно основание, съдът намира, че сумата по посочените записи на
заповед е дължима. След като са установени задълженията по договорите,
които именно са обезпечени с процесните 2 бр. запис на заповед, то
съществува и вземането, удостоверено в същите.

При този изход на делото ответницитет следва да понесат тежестта на
направените по настоящото исково производство разноски като бъдат
осъдени да заплатят на ищеца такива в размер на 11 844лева.

Водим от горното, ОС

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК от Каргил България ЕООД, ЕИК ********* срещу Манекс
ЕООД, ЕИК ********* за установяване съществуване на вземане в полза на
ищеца от ответника, за което по частно гражданско дело № 1695/2020 г. по
описа на СРС е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 245 700 лева, представляваща главница по запис на заповед от
24.06.2020 г. и 346 488.60 лева, представляваща главница по запис на заповед
от 21.07.2020 г., ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до окончателното
им изплащане, поради отпадане на правния интерес от воденето на иска
срещу ответното дружество.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
поръчителят М. И. М., дължи на Каргил България ЕООД, ЕИК *********
следните суми: 245 700 лева, представляваща главница по запис на заповед от
24.06.2020 г. и сумата от 346 488,60 лева, представляваща главница по запис
на заповед от 21.07.2020 г., издадени от Манекс ЕООД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва от 30.12.2020г. до окончателното им изплащане, за
което по частно гражданско дело № 1695/2020 г. по описа на СРС е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Манекс ЕООД, ЕИК ********* и М. И. М., да заплатят на
Каргил България ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 11 844лева –
разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
4
съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5