Решение по дело №708/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 22
Дата: 5 февруари 2025 г.
Съдия: Юлиана Иванова Толева
Дело: 20241840200708
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Ихтиман, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200708 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. С. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.
С. чрез адв. Б. А. срещу електронен фиш, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с който на жалбоподателя е наложено на
основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл.187а, ал.5 от Закона за движението по
пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 лева за
административно нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на
процесуалния закон и за неправилно приложение на материалния закон. Иска
се отмяна на атакувания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят В. С. Б., редовно призован
чрез процесуален представител адв. А., не се явява и не се представлява.
Преди откритото съдебно заседание е постъпила молба от пълномощника
на жалбоподателя, в която се иска делото да се гледа в отсъствие на страната и
на неин представител. В молбата са изложени допълнителни съображения по
същество на спора. Иска се от съда да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно
призован, явява се процесуален представител по пълномощие, който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да потвърди
1
електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претенцията на насрещната страна за разноски за адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в
законоустановения 14 - дневен срок, видно от известие за доставяне /л. 10/ и
от датата на входящия номер на жалбата, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 25.04.2023г. в 18:40 часа е установено нарушение с ППС влекач „Рено
Премиум“, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 40000 в община Костенец,
за движение по път А-1 км 54+150, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по -
малка от измерената. Нарушението било установено с устройство № 20031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 54+150.
С обжалвания електронен за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено на основание
чл. 179, ал. 3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 1800,00 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата.
Независимо от налагането на това административно наказание В. С. Б.
дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за
пътищата съобразно категорията на притежаваното от жалбоподателя пътно
превозно средство в размер на 133,00 лева.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя с известие за доставяне на
19.09.2024г. /л. 10 от делото/.
По преписката е представен доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за товарния автомобил,
собственост на „НН Добрев“ ЕООД, на 25.04.2023г. в 18:40 ч. тол секцията №
20031 е отчела, че има подадена тол декларация за преминаването, но
платената категория е по - малка от измерената. Докладът е придружен от
снимков материал на товарния автомобил.
Видно от приетото по делото становище на Национално тол управление,
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ е, че
дължимата пътна такса за процесния тол сегмент възлиза на 2,85 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените към жалбата и административно наказателната преписка
2
писмени доказателствени материали, последните надлежно приобщени по
делото по реда на чл. 283 НПК.
Събраните доказателства са единни и непротиворечиви, поради което и по
аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен
доказателствен анализ.
Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на
процесуалния и материалния закон при ангажиране административно
наказателната отговорност на въззивника.
От правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления и електронни фишове.
На първо място съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
обжалвания електронен фиш и в частност нарушение на процедурата, по
която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 5вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
вр. чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП предвижда
възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП / в която категория
попада и процесното/, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Нарушението, за което е наложена
санкция е заснето с устройство № 20031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А-1 км 54+150, включен в списъка на републиканските
пътища, за които се събират такси за изминато разстояние - тол такси. Тоест
правилно нарушението е санкционирано с издаване на електронен фиш, като
по гореизложените съображения не следва да се споделят възраженията на
въззивника в обратна посока.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от
системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на
дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не
подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата
данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както
и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство и за нея
не съществува изискване за сертификат и одобрение от Българския институт
по метрология.
Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа стационарни
контролни единици, включително процесното устройство № 20031
осъществяват единствено процеса по разпознаване на регистрационните
табели на превозните средства, във връзка със следващата се автоматична
обработка на данни от горепосочената електронна система.
Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние - „Електронната система за
събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез
които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни
относно гео - позиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни
средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за
пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за
изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. В
процеса на установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не е
налице дейност, свързана с измерване на величина.
Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно - информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие по арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
4
електронния фиш. Във връзка с горното неприложими са и давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. второ ЗДвП реквизити. В
него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от
Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт.
Предвид изложеното съдът не споделя доводите на въззивника, че
процесният електронен фиш не съдържа изискуемите в закона реквизити.
В процесния електронен фиш ясно е отбелязано, че за посоченото ППС
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй
като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка
от измерената по отношение на отразения в ЕФ сегмент от участък от пътя,
включен с платената пътна мрежа на Република България.
Според този съдебен състав в производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и на ЗП,
като нарушението е установено от снимки /л. 7-8 от делото/ и други данни от
електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата
на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
От друга страна, от представения доклад от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП се установява, че на 25.04.2023г. в 18:40ч. товарният
автомобил се е движил по сегмент от платената пътна мрежа по АМ „Тракия“,
за който има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-
малка от измерената, което обстоятелство е установено чрез заснемане на т.а.
чрез монтираното на тол секция № 20031 техническо устройство.
Съгласно Закона за пътищата собственикът/ползвателят или водачът на
ППС е длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които
служат за определяне на дължимата тол такса, като в това число попада и
задължението да се следи за изправност на бордовото устройство, асоциирано
към ППС, включително дали същото е правилно включено, дали има
достатъчно батерия.
Гореописаното води до извода за съставомерност на деянието от обективна
страна, доколкото не е изпълнено нормативно задължение в чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП на ползвателя на ППС за установяване размера и заплащане съответната
5
такса за преминаване на ППС по платената пътна мрежа.
Според този съдебен състав жалбоподателят, като водач на товарния
автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е осъществено
деянието, е годен субект на административното нарушение съгласно чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП.
По делото с категоричност се доказа, че жалбоподателят, в качеството си на
водач, на тежкотоварния автомобил е подал тол декларация за преминаването,
но платената категория е по - малка от измерената за преминаването на
превозното средство през процесния тол сегмент. Тоест установи се, че от
субективна страна въззивникът е действал виновно при форма на вината пряк
умисъл.
Дължимостта на такава такса за движението на ППС по процесния път
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП, за който се събира такса за ползване на
пътна инфраструктура – пътна такса.
Въпреки извода за съставомерност на административното нарушение от
обективна и от субективна страна, електронният фиш следва да бъде отменен
поради явна несправедливост на наложеното административно наказание, в
който смисъл съдът намира на необходимо да изложи мотиви.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал. 5 вр. ал. 2, т. 2 вр.
вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Последната разпоредба гласи, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Административното наказание е определено в абсолютен размер – 1800,00
лева, независимо от характера и тежестта на нарушението.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – тоест санкционираното нарушение не може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
С оглед наведените в жалбата възражения, допълнени със становището
постъпило преди о.с.з., а и с оглед принципа на служебното начало, за
съдебния състав възниква задължение да се изясни дали така определеното от
българския законодател наказание „глоба“ във фиксиран размер от 1800,00
лева, независимо от характера и тежестта на нарушението, противоречи на чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която
разпоредба въвежда задължение за държавите - членки установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15),
както и в решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/2023, образувано по
отправено преюдициално запитване от Административен съд Хасково относно
приложението и тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО във връзка
6
със заплащането на пътни такси от тежкотоварните автомобили за използване
на определени инфраструктури е възприето, че националната система от
наказания, която не предвижда никаква възможност за индивидуално
определяне на наказанието от националния съд в зависимост от тежестта на
нарушението изглежда непропорционално с оглед целите, посочени в
правната уредба на Съюза. В решението си СЕС посочва, че предвиденото в
чл. 9а от Директива 1999/62/ изискване за съразмерност, не допуска
национална система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция в абсолютен размер за всички нарушения на правилата
относно заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им.
При нетранспониране на директива в срок или при неправилното
транспониране /каквото според този съдебен състав с оглед практиката на
СЕС е налице/ се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата от националните
юрисдикции. Следователно и българските юрисдиксии са длъжни при
определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват
заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на принципа на
пропорционалност при определяне на наказанията, което от своя страна се
осъществява чрез преценката за наличие на маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН. (виж в този смисъл - Решение № 136 от 20.08.2022г. на РС Ихтиман по
анд № 266/2022, Решение № 197 от 24.02.2023г. на АдмС – София област по
к.н.а.д. № 1114/2022г.; Решение № 1118 от 27.09.2024г. по к.а.н.д. № 834/2024
по описа на АдмС- София област).
В този ред на мисли, при преценката за спазване принципа на
пропорционалност на наказанието следва да се посочи и вземе предвид, че
видно от чл. 25, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа – по автомагистрала
за товарен автомобил с обща техническа допустима маса над 12т. с 4 и повече
оси, с екологична категория Евро V, цената на тол такса на километър
разстояние по автомагистрала на страната е 0,36лв./км, а съгласно
становището на Национално тол управление дължимата стойност на пътната
такса за процесния тол сегмент № ********** е в размер на 2,85 лева.
Ето защо, дори и при установяване на санкционираното административно
нарушение от обективна и субективна страна, предвиденото от българския
законодател наказание, несъответстващо на принципа на пропорционалност
ведно с извода на съда да породилия се директен ефект на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури поради неправилното
транспониране в българското законодателство, води този съдебен състав до
извод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш поради явна
несправедливост на наложеното административно наказание.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът споделя наведеното от
въззивника /в депозираното становище/, възражение, че е налице нарушение
от страна на доставчика на европейската услуга за електронно пътно
таксуване (ЕУЕПТ), който доставчик е следвало първо да уведоми ползвателя
на услугата за недекларирана пътна такса и ако същата не бъде заплатена да
пристъпи към подаване на данни към АНО за санкционирането му. Горното
7
задължение на доставчиците произтича от разпоредбата на чл. 2 § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно
задълженията на доставчиците на ЕУЕПТ. Действително към датата на
процесното нарушение – 25.04.2023г. в българското законодателство не е
въведено такова задължение на доставчиците на услугата, това става с
изменение на Закона за пътищата, обн. ДВ бр. 13 от 2024, в сила от
13.02.2024г., с което се създава нова ал. 8 на чл. 10б. Въпреки липсата на
действащ национален закон, доколкото Регламентът има пряко действие, то
неизпълнението на задължението на доставчика на електронната услуга, се
приравнява на нарушение на процедурата по санкциониране на извършеното
административно нарушение.
Предвид изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполага въззивникът. В
производството същият е бил представляван и защитаван безплатно от
адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което
и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва стойността на
адвокатското възнаграждение да бъде присъдена в полза на адвоката,
осъществил процесуална защита и съдействие. Определен на основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 36 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022, размерът
на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 480,00 лева.
Съдът намира, че в случая дължимият съгласно Наредбата минимален размер
е съобразен, от една страна с ниската фактическа и правна сложност на
делото, от друга страна с икономическата обстановка в страната в последните
години, характеризираща се с постоянни инфлационни процеси, които
довеждат до поскъпване на услугите, в т.ч. и адвокатските такива, съответно
на повишените разходите на адвокатите, като лица, упражняващи свободна
професия. В този смисъл размерът на адвокатското възнаграждение е
справедлив съобразно въведените с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С- 438/22 критерии.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от
Председателя на Управителния съвет да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
8
Закона за адвокатурата на адв. Б. И. А. от САК, адрес: гр. С. сумата от 480,00
/четиристотин и осемдесет/ лева – адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

9