Р
Е Ш Е Н И Е
№4428/21.10.2019г.
гр. Варна,21.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на двадесет и
седми октомври,през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5462 по описа на ВРС за 2019 год., ХLII-ри състав, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова
молба, заведена във ВРС под рег. №
25 651/08.04.2019 г., уточнена с молба от 22.04.2019 г., депозирана от ищеца
И.П.А., ЕГН **********, с
адрес: *** 51, със съдебен адрес -
този на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й.А. ***, офис 1 против ответното дружество
– ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. с правно
основание на иска чл. 432, ал. 1 КЗ(нов), вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 40,00 лева.
Отправеното до съда искане с исковата
молба, уточнена с допълнителна молба е да бъде постановено Решение по
силата на което ответното дружество ЗАД
„А.“, ЕИК*, със седалище ***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО да заплати на ищеца И.П.А.,
ЕГН ********** СУМАТА от 40,00 лева (четиридесет лева),
представляваща частичен иск от
общо 1 078.99 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява
врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в резултат на
реализирано на 04.02.2019 г. ПТП, в
гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“, което ПТП,
причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за Гражданска
отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“, със
срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
във ВРС – 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432 , ал.1 КЗ (нов ) във вр.с чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Обективирано е искане за осъждане на
ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В първото по делото
открито съдебно заседание,
съобразно искането на ищеца и след становище на ответника, ВРС е допуснал изменение на
предявения от И.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** 51, със съдебен адрес - този на
процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й.А. ***, офис 1 против ответното дружество – ЗАД „А.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ (нов), вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде
постановено Решение по силата на което ответното дружество ЗАД „А.“, ЕИК*, със седалище ***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц.
Д. К. ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО да заплати на
ищеца И.П.А., ЕГН **********,
СУМАТА от 40,00 лева (четиридесет
лева), представляваща частичен иск от общо
1 079.99 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява
врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в резултат на
реализирано на 04.02.2019 г. ПТП, в
гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“, което ПТП,
причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за Гражданска
отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“, със
срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
във ВРС – 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като същият се счита за предявен от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 08.04.2019 г.,
в пълен размер (а не като
частичен иск) ЗА СУМАТА от 1194,94 лева (хиляда сто деветдесет
и четири лева и деветдесет и четири стотинки) – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден
ляв и задна лява врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в
резултат на реализирано на 04.02.2019 г.
ПТП, в гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“,
което ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за
Гражданска отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“,
със срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба във ВРС – 08.04.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Ищецът основава исковата
си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В
исковата молба се сочи, че на 04.02.2019 г., около 19.40 часа, в гр.Варна, на
паркинга на “Гранд Мол“, В. В., управлявайки л.а. „*“
*, с ДК № В*, при
движение на заден ход ударил собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *.За
настъпилото ПТП бил попълнен Двустранен констативен протокол за ПТП, като в
него водачите на двата л.а. посочили, че водачът на л.а. „*“ *, с ДК № * е виновен за настъпило ПТП.
Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № BG/11/118000453157 при ответника -
застрахователна компания ЗАД „А.“, със срок на действие 01.03.2018г. -
28.02.2019 г., която полица била действаща към датата на ПТП. За настъпилото
ПТП, ищецът заявява,че уведомил застрахователя на виновния водач, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на
щетите по претенция № 13019100100055. В описа, като увредени детайли били
описани: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява врата.За претърпените вреди,ищецът заявява в
исковата си молба, че получил застрахователно обезщетение в размер на 221.01 лв.
Сумата „много го изненадала“, т.к. не можела да покрие щетите. Във връзка с
настъпилите увреждания, ищецът сочи, че извършил проучване в няколко сервиза,
колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване ищецът
установил, че сумата, необходима за възстановяване и пускане на автомобила в
движение възлизала в размер на 1 300 лв. От необходимата сума за ремонт в
размер на 1 300 лв., следвало да се приспадне сумата, заплатена до момента в
размер на 221.01 лв., или сумата, която следвало да му заплати ответникът била
в размер на 1 079.99 лв. Във връзка
с гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия
иск. Предявеният иск пред Варненския районен съд,изрично излага твърдения
ищецът бил заведен на основание чл. 115, ал. 2 ГПК, съгласно който исковете за
обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, се предявявали пред съда, в чийто район към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният
адрес на ищеца, или по местонастъпване на
застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от
особената местна подсъдност, която дерогирала общата
местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК.Изрично е заявено в исковата
молба, че ищецът желае задължението да
бъде изплатено чрез пощенски запис, като в първото заседание адв.А. заявява,че плащането може да стане и по банков
път, по банковата сметка по която вече е платено обезщетение.В уточнителната си молба ищецът е прецизирал петитума на иска,така
както е визирано и по–горе, като в изпълнение на дадените му указания е посочил
и как се формира цената на частичния иск 40 лева.Стойността необходима за
възстановяване на автомобила в размер на 1
078.99 лв. пояснява ищецът била формирана както следва: задна броня - труд
- 146.00 лв. боя и материали - 176.40 лв.; джанта задна лява - труд -
90.00 лв.боя и материали - 65.04 лв.; панел заден ляв - труд - 177.55
лв. боя и материали - 136.40 лв.; задна лява врата - труд - 111.20 лв.
боя и материали - 146.40 лв.;камера и тониране - 30.00 лв.Цената на
частичният иск от 40 лв. била формирана както следва: задна броня - труд -
4.00 лв. боя и материали - 4.00 лв.; джанта задна лява - труд - 4.00 лв.
боя и материали - 4.00 лв.; панел заден ляв - труд - 4.00 лв. боя и
материали - 4.00 лв.; задна лява врата - труд - 4.00 лв. боя и материали
- 4.00 лв.; камера и тониране - 8.00 лв.В подкрепа на твърденията си
ищецът е направил доказателствени искания;посочено
е, че в зависимост от становището на ответника ищецът ще ангажира и други
доказателства.
Ответникът от своя страна, в депозиран
чрез юрисконсулт В. Р. по реда и в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, отговор на искова молба, оспорва предявените искове
изцяло и по основание и по размер.1. Според ответника ищецът не бил изпълнил
задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК - да посочи начин на плащане
– възражение което съдът е намерил с проекта за доклад за неоснователно и по
което е обявил, че ще произнесе едва ако ответникът го поддържа.2.Предявеният
иск е ясно от отговора на искова молба, че ответникът намира за
процесуално допустим, но неоснователен по следните причини:На първо
място ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП, така
като е описан в Двустранен констативен протокол за ПТП, нито факта,
че произшествието настъпило по вина на водача на л.а. „*“ с рег.№ Н 0955 ВР,
чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на процесното ПТП
била сключена именно с ответника Предявените искове обаче ответната страна
намира за неоснователно поради слените причини:1. Твърди се, че изплатената
сума от 255,52 лева представлявала пълно обезщетяване на вредите,
които били причинени при ПТП, описано в двустранния протокол за ПТП.На 6.2.2019
г. /вероятно поради грешка е посочено лицето А.П.А./, че била заявена претенция за настъпили вреди по л.а. * *,
с рег. № *, настъпили на 04.02.2019 г. при маневра на заден ход на паркинг в
ГРАНД МОЛ Варна, описани в опис на претенция № 13019100100055. 2. Твърди се, че
одобреното и изплатено обезщетение в размер на 255,25 лева било определено
съгласно Наредба № 49/16.10.2014 г. на Комисията за финансов надзор и
Методиката за уреждане на претенции и обезщетения на вреди, причинени на МПС по
задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към
НАРЕДБА № 24/8.3.2016 г. на Комисията по финансов надзор. Съгласно чл. 20, ал.
1 от Наредба № 49, сочи ответникът, при нанесени вреди на имущество –
обезщетението по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
съответствало на действителната стойност на увреденото имущество, като съгласно
чл. 20, ал. 1 от Наредбата обезщетението за вреди на МПС се определяло по
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС
съгласно Приложения 1 – от Наредба №24/2006 г.В § 3 ПЗР на Наредба № 49/2014 г.
било предвидено, че до приемането на Методиката по чл. 1, ал. 3 от същата ще се
прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба 24/ 2006 г.По силата на чл.4 от
Методиката, тя се прилагала като минималната долна граница в случаите, когато
не били представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС
в сервиз и за случаите , когато обезщетението се определя по експертна оценка.
Тя, пояснява на последно място ответникът в отговора си, представлявала
указание за изчисление на размера на щетите на МПС в случаите ,когато
обезщетението се определяло от застрахователя, на когото не били представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. В
случая, твърди ответникът, застрахователното обезщетение било определено по
експертна оценка на застрахователя по застраховка „КАСКО“ което предполагало
при изчисление на дължимото се по регресната покана
обезщетение да се приложела нормата на чл.15, ал.4 от Наредба 24 / 2006 г. С
оглед изложеното ответникът намира иска за главница за неоснователен. С
отговора на искова молба е изразено становище по доказателствените
искания на ищеца, като са допълнени въпросите към САТЕ .
В проведеното открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалният му представител адв.А. желае ВРС
да уважи така
предявения иск и осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Желае се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски
,за което е представен и списък по чл. 80 ГПК .
Ответната страна – З.А. АД, представлявана
от юрисконсулт Д.,отново заявява, че оспорва
исковата претенция като неоснователна. В този
смисъл процесуалният представител на ответника желае ВРС да съобрази , че при
определяне на застрахователното обезщетение застрахователят бил обвързан и носели административно-наказателна
отговорност дори ако не изчисли застрахователното обезщетение по Наредбата,
приета от Комисията за финансов надзор, с оглед на което се твърди, че
ответникът –застраховател изпълнил
законовите си задължения и изчислил и определил и предоставил на ищеца
дължимото застрахователно обезщетение, което обосновавало неоснователност на исковата
претенция. Оспорва се и исковата претенция за лихвите. С оглед горното
ответната страна желае ВРС да й присъди сторените по делото разноски като
съдът определи юрисконсултско
възнаграждение на основание Наредбата за заплащане на правната помощ и да
присъдите в полза на ответника внесения депозит за съдебно-автотехническа
експертиза в размер на 150 лв.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
- по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен, без
възражения на страните, настоящият съдебен състав е приел, че предявените
искове намират правното си основание в чл. 432, ал.1 КЗ (нов), вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД (аналог на
отменената разпоредба на чл. 226, ал. 1 КЗ, която нова разпоредба има действие
от 1.1.2016 г.).При постъпилия отговор от
ответната страна и съгласно изложеното от ищеца в исковата молба, съдът е
обявил на страните за безспорно и не нуждаещо се от доказване : 1).Съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответника застраховател и водачът на л.а. „*“ *, с ДК № *, обективирано
в застрахователен договор „Гражданска отговорност“ в застрахователна полица №
BG/11/118000453157, валиден към датата на ПТП, 2).Че ПТП – то,представляващо
застрахователно събитие е реализирано по вина на водача на л.а. застрахован при
ответника и по начина описан н двустранния протокол за ПТП , КАКТО и че за причинените в резултат на
застрахователното събитие щети по л.а.на ищеца - ответникът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер от 255,52
лева – според ответника и в размер на 221.01 лв.- според ищеца,уточнено
в първото открито заседание плащане на сумата от 255,52 лв.,на
основание чл.146, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК.При така отделените безспорни от спорни
факти и обстоятелства съдът е разпределил тежестта на доказване ,като е указал
и на двете страни в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК, че всяка една от страните
следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе
си положителни права В тежест на
ищцовата страна съдът е възложил да установи и докаже: настъпването на
процесното застрахователно събитие; наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и виновния водач, причинил ПТП, действаща по
време на застрахователното събитие; механизма на ПТП, причинно - следствената
връзка между настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди по лекия автомобил
на ищеца ; съставянето на протокол за ПТП, отправянето на искане до
застрахователя за заплащане на причинените вреди – обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие и размера на претърпените вреди. В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи и да докаже: възведените
в отговора възражения – за завишеността на размера на
претенцията, за изпълнение на задължението на застрахователя да покрие в пълен
размер всички щети по л.а. на ищеца, чрез извършеното плащане на сумата от 255,52 лева.
От изложеното дори само до тук, се
налага извода затова, че спорът между страните е дали със заплащането на сумата
от 255,52 лева застрахователят –ответник е покрил напълно щетите причинени
върху собствения на ищеца л.а., при настъпило застрахователното събитие или ответникът дължи претендираната
от ищеца сума от общо 1194,94 лева.
Отговорът на този основен
спор между страните следва да бъде даден след анализ на събрания писмен доказателствен материал по делото ,анализ и на заключението
по допуснатата САТЕ и на действалата към датата на застраховаелното
събитие нормативна база.
От прочита на материалите
по делото може да бъде установено, че са приобщени като писмени доказателства
заверени за вярност с оригинала копия на представените с исковата молба : свидетелство за регистрация част І №
*********; двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от
04.02.2019 г.; опис-заключение по щета № 13019100100055/06.02.2019 г., и
представеното в първото открито съдебно
заседание от процесуалния представител на ответната страна преводно нареждане
за кредитен превод от 21.02.2019 г. от
интернет банкиране.Тези писмени доказателства напълно кореспондират със
становищата на страните и доказват безспорните факти по делото .Ето защо за да
бъде обсъдена и допусната,изготвена и приобщена по делото съдебно автотехническа експертиза.
От
заключението на вещото лице Хр.К. се установява ,че на дата 04.02.2019г., в гр.Варна, на паркинга
на Гранд Мол, В. В., управлявайки л.а. * *, с ДК № В*, при движение на заден ход блъснал
л.а. * *, с ДК № *, собственост на ищеца. За настъпилото произшествие двамата
водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в протокола
посочили, че водачът на л.а. * *,
с ДК № * бил виновен за настъпилото произшествие. В резултат на произшествието
по лек автомобил марка * *, с ДК № *,сочи и вещото лице били настъпили увреждания по следните детайли: задна
броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява врата.
Спор
няма а и в заключението на в.л.К. е посочено, че л.а. на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № BG/11/118000453157
от застрахователна компания ЗАД „А.", със срок на действие 01.03.2018г. -
28.02.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Вещото
лице дава заключението,че механизмът
на произшествието е съприкосновение между два автомобила, единият от които е бил
в паркирано състояние, а другият извършвал маневра на заден ход в близост до
него.За лек автомобил марка * *, с ДК № *, удара бил в задна лява част на
автомобила. Вследствие на събитието , констатира и вещото лице,че са настъпили материални
щети по автомобила.Именно по повод на щетите и най –вече на тяхната стойност
съдът се спира върху заключението на вещото лице Хр.К. .
За да определи стойността на щетите по
л.а. , в резултат на настъпилото застрахователно събитие ,към датата на ПТП-то,
в.л. сочи ,че в гр.Варна цените за труд в автосервизите са както следва : „*" - 48.00 лв. с ДДС за 1 нормочас; „*"
- 36.00 лв. с ДДС за 1 нормочас.; „*" - 20.00 лв. с ДДС за 1 нормочас; „*" - 16.00 лв. с ДДС за 1 нормочас; „*"
- 14.40 лв. с ДДС за 1 нормочас – т.е. определена е
средна пазарна цена на труд от 26,88 лева
с ДДС за 1 нормочас .При тези данни ,в
табличен вид вещото лице Хр.К. сочи необходимите разходи за отремонтиране
на увредения л.а. Видно от таблицата за всеки от детайлите в.л.К. сочи следните
стойности :1.Задна броня – за боядисване , монтаж/демонтаж (м/д )2,8 нормочаса
(н.ч.) , труд за боядисване 5,40 лв.;2.панел
заден ляв – за боядисване , монтаж /демонтаж 0,50 н.ч. –труд за боядисване 4,56 лв.; 3.задна
лява врата – за боядисване –м/д – 2,00 н.ч. – труд за
боядисване 5,04 лв. ;4.джанта задна лява – за боядисване – м/д – 1,50 н.ч. –
труд за боядисване 3,50 лв. ; общо номочаса 22,40 за
подмяна части или ремонт /б/ 25,30 ; за М/Д -6,80 и за труд за боядисване 18,50 ; сумата без ДДС в лева 566,72 лв. ДДС
=113,34 лв., общо сума с ДДС 680 ,00
лева . Във втората таблица вещото лице е посочило в пет отделни реда и шест
колони необходимото количество боя ,допълнителни материали и стойности за
камера и тониране за да бъдат отремонтирани
посочените по –горе детайли а именно : за 4 бр.детайла – 0,350 л. боя на стойност 386,40 лв. с ДДС ; допълнителни
материали – 80% от основните 309,12 лв. с ДДС ; за камера 48 лв. с ДДС и за
тониране 26,88 лв. с ДДС – ОБЩО 774,40 лв. с ДДС .Т.е. пресметната от вещото
лице сумата възлиза общо на 680.06 +
770.40 = 1 450.46 лв.( хиляда
четиристотин и петдесет лева и четиридесет и шест стотинки)с ДДС- или заключението на в.л.К. е ,че стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието е в размер на 1
450.46 лв.
Ясно е а и не и оспорено заключението
на инж.К., че е налице причинно - -следствена
връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила.В
заключението си инж.К. дава отговор и на въпроса Какъв е размера на застрахователното обезщетение съгласно Наредба 24 и
методиката към нея? От първата таблица към този отговор е видно ,че стойносттана труда за отремонтиране
на същите увредени общо четири детайла е общо 202,40 лева ,без ДДС като във втората
таблица сбора от разходите за боя , допълнителни материали, камера и тониране
прави 335.00 лв.Или общата сума е равна
на : 202.40 + 335.00 = 537.40 лв.Т.е. размерът на обезщетението, съобразно Наредба №
24/08.03.2006г. и методиката към нея, вещото лице сочи, че възлиза на
общо на 537.40 лв.На
последно място в САТЕ в.л. дава отговор и на въпроса какъв е размера на застрахователното обезщетение по
средни пазарни цени, като бъдат отчетени, като цени на вложените боя, материали
и труд от алтернативни сервизи?От тази част на САТЕ се установява, че
официалният представител на марката „* *“ е „*“ ЕАД, като всички останали сервизи се
явяват алтернативни сервизи по отношение марката на автомобила.В тази част на
САТЕ в.л.сочи ,че цените за труд за 1 нормочас с ДДС
са както следва в посочените автосервизи : „*“ - 48.00 лв. ;„*“ - 36.00 лв. ; „*“ - 20.00 лв. с ДДС ; „*“ - 16.00 лв. и „*“ - 14.40 лв. с ДДС .От предпоследната
таблица към СТЕ е видно, че вещото лице
отново изброявайки четирите увредени детайла определя сума равна на 680,06 лв.
за труд и сума от общо 770,40 лв.за материали, камера тониране за отремонтиране на л.а. , или Обща сума: 680.06 +
770.40 = 1 450.46 лв. с ДДС-т.е. заключението на в.л. е, че размерът на
застрахователното обезщетение по средни
пазарни цени в алтернативни сервизи е в размер на 1 450.46 лв .– хиляда четиристотин и петдесет
лева и четиридесет и шест стотинки ).
При
така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За да бъде
осъществен сложния
фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да
бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност
на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и
вредата, както и вина на деликвента,
независимо от нейната форма - умисъл
или небрежност. Отговорността на застрахователя
по чл.429 от е за обезвреда
на вредите, настъпили в резултат
на виновни противоправни действия
на лице, обхванато от действието
на застраховка „Гражданска
отговорност”. За нейното
установяване е необходимо да се докаже,
че е налице противоправност
на действията или бездействията
на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 от увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя
и именно с иск с правно осн.
Чл.432 КЗ нов е сезиран РС Варна .
Съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин наличието на застрахователно правоотношение по полица
гражданска отговорност при ответното
дружество, обективирана в
застрахователна полица за застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите
и злополука № BG/11/118000453157; валидна към датата на застрахователното
събитие.Горният факт е установен на база писмените доказателства по делото описани
по-горе, не е оспорен от ответника а е и приет за безспорен ведно с останалите
правно релевантни факти и обстоятелства относими към доказаността на основанието на иска : механизъм на ПТП, наличие на щети по л.а. на
ищеца ,вкл. и изплащане на сумата от 255,52 лв. от застрахователя към ищеца за
покриване на имуществените вреди.В същата насока е и заключението на автоексперта инж.Хр.К. от което несъмнено се установява
отново механизма на ПТП-то, пряката причинно - следствена връзка между
застрахователното събитие и щетите по л.а. ,собственост на ищеца.Доказаността на основанието на предявения главен иск е
установена дори и от представените по делото Молба за извършване на оглед и
оценка на увредено имущество до ЗАД „А.” от 06.02.2019 г.; 19 бр. черно-бели
снимки в частност и писменото доказателство за плащането на сумата от 255,52
лв. –застрахователно обезщетение.Ето защо ВРС следва да даде отговор дали със
заплащането на сумата от 255,52 лв. застрахователят е изплатил изцяло дължимото
се на ищеца обезщетение или не .
Настоящият съдебен състав
въз основа на обективното и компетентно дадено заключение на съдебния автоексперт- в.л. инж.Хр.К. в САТЕ, което кредитира
напълно, счита, че се налага извод затова, че за отремонтирането
на общо четирите увредени детайла по л.а. „* „, собственост на ищеца е
необходима сумата от общо 1 450,46
лева по средни пазарни цени с вкл.ДДС ( както и при алтернативни сервизи ) или сумата от общо
537.40 лв., но определена по Методиката, на която се
позовава застрахователя –ответник -
съгласно Наредба №49/16.10.2014г.Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, установена в Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН, приложима на осн. §3, ал.3 от
ПЗР на НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на
пътниците в средствата за обществен превоз на КФН следва да бъде обсъдена при
извеждане на изводите по същество на спора от съда . Самата Методика е
приложима в хипотези ,при които ответникът –застраховател следва да изчисли
размер на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. В тези случаи стойността на
застрахователното обезщетение в действителност се ограничава само до минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката.
В
случая, при предявен иск
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие –така чл.
208, ал.3 КЗ отм. (чл. 386, ал. 2 КЗ), като ползва специални знания на вещо
лице.Както при действието на чл.
208, ал.3 (отм.) приложим
в случая, така и сега, по действащия към момента на процесното правоотношение КЗ-нов, в чл. 386 и
чл. 499 (в сила от 01.01.2016 г.), при
настъпване на застрахователно
събитие дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща действителната стойност
на причинената вреда (чл. 273, ал. 2, пр. 1 от КЗ), чийто
размер е ограничен до застрахователната сума по
договора - чл. 267, ал. 3 от КЗ. От тук се налагаи извода,че от една страна Наредба № 24/8.03.2006г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането, но от друга и не ограничава отговорността на застрахователя.
В настоящия спор , отнесен за решаване пред РС Варна, е предявено по съдебен
ред искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК – осъдителна искова претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение вследствие на ПТП, с оглед на което по
делото е била назначена и проведена САТЕ,в.л. по която изрично сочи, че
необходимите средства за ремонт в резултат от настъпилото увреждане на л.а. на
ищеца възлизат на общо 1450,46 лв.
ВРС прима точно тази стойност, като необходим размер на дължимото
застрахователно обезщетение и т.к. не е спорно, че ответникът-застраховател е
заплатил на ищеца сумата от 255,52 лв., то предявения иск, съгласно допуснатото
изменение по реда на чл.214,ал.1 ГПК за
сумата от 1 194,94 лева се явява доказан и по основание и по размер, поради
което и съдът го уважа в пълнота.В зависимост от изхода на спора по главния
иск, предвид характера на иска и дължимостта на
обезщетение под формата на законна лихва, съдът уважава и акцесорното
искане за присъждане на законна лихва върху главницата съгл.чл. 86, ал.1 ЗЗД,считано от датата на сезиране на ВРС и до окончателното изплащане на
вземането.
Сумата от 1 194,94 лева ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
молба във ВРС до окончателното изплащане на вземането, съгласно изложеното в
исковата молба и заявеното от процесуалния представител на ищеца в първото
открито съдебно заседание,ответникът –застраховател , може да плати на ищеца по
банков път,по банковата сметка по която вече е превел сумата от 255,52лв.
И на последно място, с оглед изхода на
спора и съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца
съдебно - деловодните разноски които са сторени от ищеца пред първоинстанционния съд, правилно посочени и пресметнати в
приложения на л. 62 –ри списък по чл. 80 ГПК – общо 576,00 лева ( петстотин
седемдесет и шест лева ) .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.А., ЕГН **********,
с адрес: *** *( със
съдебен адрес - този
на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й.А.:***, офис 1) СУМАТА от общо 1194,94 лева (хиляда сто деветдесет
и четири лева и деветдесет и четири стотинки) – представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява
врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в резултат на
реализирано на 04.02.2019 г. ПТП, в
гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“, което ПТП,
причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за Гражданска
отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“, със
срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
във ВРС – 08.04.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание на иска чл. 432,
ал. 1 КЗ(нов), вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на И.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** *( със съдебен адрес - този на процесуалният му
представител - адвокат от АК Варна - Й.А.:***, офис 1) СУМАТА
от общо 576,00 лева ( петстотин
седемдесет и шест лева ) -
сторените по делото от ищеца пред настоящата
инстанция съдебно –деловодни разноски, , на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: