Р Е Ш Е Н И Е
№
10.10.2019 г.
град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти граждански състав
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело №
2156 по описа за
Производството е образувано
по искова молба на Д.С.Р. срещу Кооперация „Потребителна кооперация „Н.”, с. О.,
с която се иска осъждането на ответника за сумата от 2 000.00 лева –
неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври и за м. ноември
Ищцата твърди, че е била в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ със заповед от 30.11.2018 г. Заявява, че не е получила дължимото
й се трудово възнаграждение за м. октомври и за м. ноември
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба, като с последваща молба законният представител на ответната
кооперация заявява, че всичко изложено от ищцата отговаря на истината,
поради което и признава иска.
В открито заседание
пълномощникът на ищцата поддържа исковата молба и прави искане за постановяване
на решение по чл. 237 ГПК.
Великотърновският районен
съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ - по отношение на
претенцията за заплащане на трудово възнаграждение; чл. 224, ал. 1 КТ - по
отношение на претенцията за заплащане на неизползван платен годишен отпуск; и
по чл. 221, ал. 1 КТ - по отношение на претенцията за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства, направеното от законния представител на ответника
признание на иска и направеното от процесуалния представител на ищцата искане
по чл. 237, ал.
1 ГПК, намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска, като съображенията за това са следните:
В случая са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска
срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК,
а именно: ответникът е признал исковете, като признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса за производството в общ размер от 232.89 лева.
При гореизложеното и на
основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Потребителна кооперация „Н.”, с. О., ЕИК ***, представлявана
от П. Й. Р., да заплати на Д.С.Р., ЕГН ********** сумата от 2 000.00 (две
хиляди) лева – неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври и за м.
ноември
ОСЪЖДА „Потребителна кооперация „Н.”, с. О., ЕИК ***, представлявана
от П. Й. Р., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата от 232.89 (двеста тридесет и два лева и
осемдесет и девет ст.) лева - дължима държавна такса за производството, както и
сумата от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: