МОТИВИ/към решение № 216/24.10.2016г. по а. н. дело №-386/2016г.
Обвинение против М.Б.А., с ЕГН- ********** в това, че от от м.
януари 2015г. до м. юли 2016г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст - К.Д.Ч., род. на ***г., с което от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
Обвиняемия М.Б.А. в съдебно заседание се признава за виновен и не оспорва
фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Досъдебното
производство е образувано и водено срещу роден на ***г***, ***********, ***********,
ЕГН ********** в това,
че от м. януари 2015г. до м. юли 2016г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице,
без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - К.Д.Ч., род. на ***г., с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в
хода на разследването гласни и писмени доказателства се установи, че обв. че обвиняемия М.Б.А. и свидетелката К.Д.Ч. се запознали преди около три години и от
началото на м.януари 2015 г. двамата решили да заживеят заедно. По времето
когато са заживели заедно св.К.Ч. била непълнолетна, навършила 14 години а
обвиняемия А. е бил пълнолетен. Родителите на обвиняемия А. и св.Ч. небили
съгласни с тяхното съжителство, но след заплаха от страна на Ч., че ще избяга
двете семейства са направили годеж по техните обичаи и обв.А.
и св.Ч. са заживели заедно като семейство. На 20.04.2016 г. св. Ч. е родила
момиченце и обвиняемия А. е признал детето. Към настоящия момент обвиняемия А.
и св.Ч. живеят заедно на семейни начала и отглеждат детето си като им помагат и
родителите им.
Свидетеля Б.А.,
баща на обв.А., установява че синът му и св.Ч. живеят
заедно и имат дете. Свидетелката А., социален работник в отдел „Закрила на
детето“ установява , че при тях е постъпил
сигнал от отдел „Социална закрила“ към ДСП, тъй като К.Ч. е подала молба за
помощи и след извършена проверка се установило, че същата живее на семейни
начала с обвиняемия А.. Предприета е била мярка, като К.Ч. е насочена към ЦОП
за ползване на социална услуга. Установява също, че от съжителството си с обв.М.А. имат родено едно дете, родено през 2016г.
Обвиняемия М.Б.А. се признава за виновен, не оспорва
фактическите констатации по внесеното предложение на РП Велинград.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3
от НПК и от показанията на разпитаните свидетели Б.А. и Д.А. се установи по
несъмнен начин участието на обв.А. в изпълнителната
деятелност от обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното
поведение, както и обстоятелствата при които то е било осъществено. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото свид.А. -служител на социалните служби, за възприемането
на направения по-горе извод. За достоверността на гласните доказателства се
изхожда най-вече от тяхната съпоставка с останалия доказателствен
материал по делото от една страна и от друга с тяхната убедителност, която пък
е последица от последователността,обективността и непосредствеността на тези
доказателства. Показанията на социалните работници не се опровергават от
останалия доказателствен материал събран по делото досежно главния факт включен в предмета на доказване и релевиращ съставомерността на
деянието - че обв.А. е заживял на съпружески начала
без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст. Освен това показанията и на
останалите свидетели са непротиворечиви и непосредствени досежно
установяването на главните факти включени в предмета на доказване по реда на
чл.102 от НПК, касаещи авторството и виновността на обв.А..
Съдът кредитира тези показания и поради факта, че вътрешно не са противоречиви досежно изброените по-горе обстоятелства за доказване, а както и поради факта, че
показанията са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и
са последица от прякото изпълнение на служебните им задължения. Освен това дадените
в хода на съдебното дирене обяснения на самия обв.А.
не опровергават установените по-горе обстоятелства, респ. показания на
разпитаните свидетели, нещо повече, самия А. прави изрични самопризнания досежно тези факти и обстоятелства. Ето защо съдът
намира,че деянието е съставомерно с доказани елементи
от обективна страна за неговата съставомерност и
доказателствата в тази насока са категорични и последователни.
С оглед на
горното съдът намира, че обв.М.Б.А. *** от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- от м. януари 2015г. до м. юли 2016г. в гр.
Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - К.Д.Ч., род. на ***г, поради
което следва да носи наказателна отговорност.
От
доказателствата по делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна страна се установи по
безспорен начин авторството на деянието,участието в деятелността на обв.А., виновното поведение и обстоятелствата при които е
осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация.
Деянието е
извършено при п р я к умисъл, тъй като обв.А. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на
обществено опасните последици. Този извод следва от цялото волево поведение
предмет на инкриминираната деятелност, тъй като обв.А.
е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и е желаел
настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за
единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т
счете, че в случая следва с постановения си съдебен акт обв.М.Б.А. да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи Административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са всички предпоставки
на чл.78А от НК при наличието, на които императивно съдът прилага института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на Административно наказание. За извършеното от обв.А. умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание- се предвижда наказание „лишаване
от свобода" до две години или пробация, както и
обществено порицание. Обв.
М.Б.А. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Не е прилаган до
сега спрямо него института на чл.78А от НК, като не са причинени и имуществени
вреди. Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК г л о
б а платима в полза на държавата следва
да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, съдействието на разследването,
добрите му характеристични данни, съдът счете, че наказанието следва да се
наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните
съображения бе постановено настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: