Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети октомври, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове:РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 333 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от Г.Н.Ц. – П. ***, против решение № 601/28.07.2020г.,
постановено по а.н.д. № 14/2020 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 2130675, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя,
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се доводи в
подкрепа на оплакванията. Иска се от съда да отмени решението на въззивната
инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе също
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени събраните по делото писмени доказателства и е изяснена фактическата
обстановка. За да потвърди обжалвания пред него електронен фиш, районният съд е
приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
По направените възражения
с касационната жалба:
Първото от тях е досежно
липсата на задължителен реквизит – дата на издаване на ЕФ/приложимост на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП/, който
въпрос съдът свързва и с възможността или липсата на такава за приложение на
чл.34 от ЗАНН.
По отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на
ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушения от автоматизирани технически средства.
От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Съдебната практика е
приела, че независимо че правният институт на електронния фиш е безспорно
несъвършен/с оглед реквизити-дата, подпис, съдържание като цяло/, той е приет
за законно средство за ангажиране на административно-наказателна отговорност и
налагане на административни наказания на нарушителите, неспазващи изискванията
на ЗДвП за движение с разрешена скорост, когато това е установено с техническо
средство-стационарен или мобилен радар. Реквизитите и съдържанието на ЕФ са
законоустановени- чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, поради което чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, в контекста на чл.189, ал.14 от ЗДвП не намира приложение, именно с оглед
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Датата не е сред задължителните
реквизити, разписани в последно цитираната разпоредба от ЗДвП. Тук
законодателят говори за дата на нарушението, не и за дата на издаване на ЕФ.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Законодателят изрично е записал „…Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението…“. Получава се действително различно
третиране на нарушителите на ЗДвП, движещи се с непозволена скорост, като тези,
спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и
издаване на НП могат да се позоват на чл.34 от ЗАНН, а тези, срещу които се
издава ЕФ-не. Този различен подход обаче е въпрос на законодателно разрешение.
Поради изложените по-горе
съображения, Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството
по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да
са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. В съответствие със закона РРС е направил извод, че
електронният фиш е законосъобразен.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, направено в депозираното възражение
/л.8 от делото/. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като
не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодно
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
601/28.07.2020г., постановено по а.н.д. № 14/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Ц. – П. ***, с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: