Решение по дело №10150/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5788
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110110150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№5788/16.12.2019г.

град Варна,16.12.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети ноември , през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Христина Христова разгледа докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер № 10 150 по описа на ВРС за 2019 год.

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на заведена във ВРС искова молба с регистрационен  вх. номер 47 232/27.06.2019 год., депозирана от ищците А.П.А.,ЕГН **********,*** и Т.А.Я., ЕГН **********,*** – представлявани от адвокат от АК Варна Д.В., със съдебен адрес *** /партер/ против ответника Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според отговора на искова молба/ с правно основание на молбата чл. 34 ЗС.

Ищците основават исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

В сезиращата съда молба са наведени твърденията, че по силата на наследствено правоприемство и разпоредителна сделка страните по делото били съсобственици на недвижим имот представляващ апартамент № *находящ се в гр.Варна, община Варна, обл.Варна, по КККР, одобрени със Заповед № РД -18 -64 /16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение –няма, с адрес на имота: *, съставляващ самостоятелен обект в сграда № * с идентификатор *, с площ от 56,70 кв.м.,състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, стар идентификатор – няма, при раници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *; *; под обекта - *и над обекта - *, а по документ за собственост: северозапад – ап. * на Г. Д. Т., от югоизток – ап.* на П.Я.Я., от североизток – стълбище и коридор, от югозапад – двор, от горе – ап.* на К.П. Д., от долу - ап. * на П.и П.Б., ведно с изба № *, с площ от 3,05 кв.м., при граници на избеното помещение: северозапад - коридор, от югоизток и от югозапад – двор, от североизток – изба № * на П.и П.Б., както и 2,5570 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, представляващ поземлен имот с идентификатор *.

В същата искова молба ищците А. и Я. твърдят, че съсобствеността е възникнала въз основа на следните сделки- с нотариален акт № *, том *, дело № *г. на нотариус при РС Варна , Н.П. Я.дарила на синовете си Я.Я.Я. и П.Я.Я. по една втора идеална част от описания по-горе недвижим имот.Видно било от удостоверение за наследници  на Я.Я.Я.,че Я.Я. починал на 04.03.2000 г., като оставил трима наследница по закон .- Н.К.Я. /съпруга/, Я.Я.Я. /син/ и Р.Я.Я. /дъщеря/. С нотариален акт № *, том * рег. № *, дело № 60* г. на нотариус М. Д., нот. с рег. № *по описа на НК, Н.К.Я. и Я.Я.Я. прехвърлили своите от по 1/6 идеални наследствени части на Р.Я.Я. срещу задължението на последната да поемела гледането и издръжката на майка си Н.Я. и брат си Я.Я., като прехвърлителите си запазвали пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху наследствените си дялове до края на живота си.

Сочи се още в исковата молба, че по силата на наследствено правоприемство и прехвърлителната сделка отв. Р. Я. била собственик на ½ идеална част от описания имот. П.Я.Я., сочат ищците, същото починал на 13.11.2012 г. и съгласно удостоверение за наследници оставил двама  наследника – Т.А.Я. /съпруга/ и А.П.А. /дъщеря/. Последните според ищците били собственици на друга ½ идеална част от описания  имот-т.е. всяка от тях притежавала по ¼ ид.ч. от имота.

На последно място в исковата молба е наведено твърдението,че многократно били правени  опити от страна на ищците за постигане на съгласие доброволно да се прекрати съсобствеността с ответника по отношение на недвижимия имот, но съгласие не било постигнато. Посочена е и данъчна оценка на имота 56 129,80 лв. и оправено искането описания и по-горе недвижим имот да бъде допуснат до делба при квоти по ¼ идеална част за всяка от двете ищци и 2/4 ид.ч. за ответницата. В подкрепа на твърденията искането си ищците са представили заверени за вярност с оригинала копия на документи, които се желае да бъдат приети по делото като писмени доказателства.

В последваща уточнителна молба, ищците в изпълнение на дадените йм указания са прецизирали фактическите си твърдения в следния смисъл: Придобивното основание, на което ищците твърдят, че била възникнала съсобствеността върху делбения имот с идентификатор * преди 19* г. било както следва: С Нотариален акт № *, том *, дело №* от *. на Нотариус при Районен съд гр.Варна Н.П. Я.придобила собствеността на процесния имот - жилище, строено на държавно място в ЖСК „*“. Н.П. Я.сключила граждански брак с Я.Я. Я.на 25.05.1941г. Съпругът й Я.Я. Я.починал на 07.05.1*6г. Към датата на придобиването на процесния имот Н.Я.била вдовица и не била сключвала други граждански бракове. Това обстоятелство се установявало от Удостоверение peг. №АУ073373ВН/29.07.2019 г. издадено от Община Варна, Дирекция „Информационно и административно обслужване“.

С Нотариален акт № *, том *, дело №* от * г. на Нотариус при Районен съд гр.Варна, Н.П. Я.дарила целият свой собствен недвижим имот на синовете си Я.Я.Я. и П.Я.Я. по ½ (една втора) ид.част от АПАРТАМЕНТ №*, с адрес: *, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, с адрес: *, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *. Следователно, обобщават ищците, след 28.07.2007г. Я.Я.Я. бил собственик на ½ (една втора) ид.част от описания по-горе недвижим имот и П.Я.Я. на ½ (една втора) ид.част от описания по-горе недвижим имот.Я.Я.Я. починал на 04.03.2000г., което било видно от представеното към уточняващата молба от 31.07.2019 г. Удостоверение за наследници изх. №АУ07349МЛ/31.07.2019 г. издадено от Община Варна, район Младост, като оставил трима наследници по закон - Н.К.Я. (съпруга), Я.Я.Я. (син) и Р.Я.Я. (дъщеря). Тримата наследявали равни части от частта на своя наследодател или от по 1/6 ид.части от целия недвижим имот.

С Нотариален акт № *, том *, peг. №*, дело №* от * г. на Нотариус М. Д., с peг.№*на НК, Н.К.Я. и Я.Я.Я. прехвърлили своите от по 1/6 идеални части наследствени дялове на Р.Я.Я. срещу задължението на последната да поеме гледането и издръжката на майка си Н.Я. и брат си Я.Я.. Прехвърлителите си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху наследствените си дялове до края на живота си.

По силата на наследственото правоприемство ответникът Р.Я.Я. била собственик на 1/6 ид.част от имота. По силата на прехвърлителната сделка ответникът Р.Я.Я. придобила идеалните части на майка си и брат си или 2/6 ид.части от имота, като към момента отв. Р.Я.Я. била собственик на 3/6 (три шести) ид.части от описания по-горе недвижим имот или на половината от делбения имот. Сочи се още в уточнителната молба, че съгласно удостоверение peг. №АУ073370ВН/29.07.2019г. издадено от Община Варна, Дирекция „Информационно и административно обслужване“, ответникът Р.Я.Я. няма сключен граждански брак.

На второ място в уточнителната молба е посочено, че П.Я.Я. починал на 13.11.2012г. и съгласно представено с исковата молба Удостоверение за наследници оставил двама наследника по закон - Т.А.Я. (съпруга) и А.П.А. (дъщеря). Последните били съсобственици на другата ½ (една втора) ид.част от описания по-горе недвижим имот или по ¼ (една четвърт) ид.части от имота за Т.А.Я. и ¼ (една четвърт) ид.части от имота за А.П.А..Подчертано е изрично в уточнителната молба, че няма други съсобственици в процесния имот, чиято молба се иска. Наведено е и твърдението, че отв. Р.Я. не е изпълнил задължението си след сключването на алеаторния договор коректно да отрази в Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ гр.Варна настъпилите промени в собствеността.

При така изложеното по-горе, ищците са прецизирали ИСКАНЕТО си по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно:

Да бъде постановено Решение по силата на което ВРС да допусне до делба при квоти за всеки от съделителителите, определени между ¼ ид.части за Т.А.Я.; ¼ ид.части за А.П.А. и 3/6ид.части за Р.Я.Я. на подробно описания в исковата молба недвижим имот, АПАРТАМЕНТ №*, с адрес; *, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, с адрес: *, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *.В подкрепа на изложеното в уточнителната молба ищците са обективирали доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.,***, с адрес на адвокатската кантора: *, и адв. П.С., САК, с адрес на адвокатската кантора: *.

В отговора на искова молба отв.Я. заявява, че счита, че предявения иск е допустим, тъй като между ищците и ответниците била налице съсобственост по отношение на процесния имот, възникнала на основанията, посочени в исковата молба.

Ответницата, чрез двамата си процесуални представители, не възразява и по отношение на квотите, при които ищците искат да бъде допусната съдебната делба.

Ответницата не оспорва твърденията на ищците, че с Нотариален акт № *, том *, дело №* от ** г. на Нотариус при Районен съд гр.Варна, Н.П. Я.дарила на синовете си Я.Я.Я. и П.Я.Я. по (една втора) ид.част от апартамент *, находящ се в гр.*, общ.*, обл.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: *, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, с адрес: *, съставляващ самостоятелен обект в сграда №2 с идентификатор * с площ 56.70 кв.м.. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, ведно с изба №*, с площ от 3,05 кв.м., както и 2,5570 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота представляващ поземлен имот с идентификатор *.

Не се оспорват и твърденията, че ответницата е придобила 1/2 ид.ч. от посоченото жилище въз основа на наследствено правоприемство от своя баща Я.Я. и договор за прехвърляне на идеални части от наследствените дялове на Н.Я. и Я.Я. от наследството на Я.Я. срещу задължение за издръжка и гледане.

Изрично е заявено искането на ответницата процесният имот да й бъде възложен в дял, а при евентуалност, ако се окаже поделяем, да й бъде възложена частта от апартамента, която съгласно извършено разпределение на ползването между съсобствениците е била предоставена за ползване на нея и нейната майка Н.Я..

Във връзка с това искане ответницата излага следните факти:През 2003 г. по искане на наследодателя на ищците П.Я.Я. със съгласието на ответницата и другите наследници на Я.Я. било извършено разпределение на ползването на съсобственото между тях жилище, ап.№ *. По силата на същото - П.Я.Я. присъединил хола и половината от балкона на процесното жилище към собствения си апартамент № * с идентификатор *, находящ се на същия етаж, Последното било осъществено чрез избиване на врата от този апартамент, чиито собственици понастоящем били ищците, към хола на наследствения имот. Останалата част от ап.№*, която била обособена като самостоятелен обект, състоящ се от кухня, спалня, баня, коридор и тоалет останала за ползване от ответницата и нейната майка. Това разпределение на ползването продължило със съгласието на ищците след смъртта на техния наследодател, до 10.04.2019г.

Поради това, с цел спазване на принципа на чл.69, ал.2 ЗН за получаване на дялове в натура, при възможна поделяемост на делбения имот, каквато твърди ответницата, че в случая е налице, ответницата заявява претенцията си за изследване на този факт по делото и изпълнение на процедурата по одобряване на инвестиционен проект по реда на чл.203 от ЗУТ. Съответно, при наличието на предпоставките за обособяване на два равностойни дяла от жилището – ответницата желае да получи съответен на частта й от съсобствеността дял от него в натура, съобразно инвестиционния проект и реално извършеното към момента разпределение на ползването.

С отговора на искова молба ответницата е заявила и претенция по чл. 31 ал. 2 от ЗС за осъждане на ищците да заплатят на ответника обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения имот в размер на 150,00лв. месечно, считано от датата на получаване на настоящия отговор на искова молба, който в случая имал характер на писмена покана /в този смисъл ответницата се позовава на Решение № 187/ от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о., ГК на ВКС/. Съображенията на ответницата за това са следните: Отв. Р. Я. твърди, че след извършване на разпределение на ползването между съсобствениците в реално обособената като отделен обект част от процесния имот, състояща се от кухня, спалня, баня, коридор и тоалет, до 2016г. живяла Н.П. Я.. След като здравословното й състояние се влошило, ответницата и нейната майка Н.К.Я. я взели при себе си в собственото си жилище, находящо се на петия етаж на сградата, в която се намирал процесния апартамент. Там те се грижели за нея до смъртта й на 12.01.2019г. През този период,твърди отв.Я., ищците не проявявали никакъв интерес към своята баба. В частта, която била предоставена за реално ползване на ответницата, същите настанили свои познати. Те живели там до началото на месец април 2019г., като напуснали поради непрекъснатите заплахи от страна на съпруга на ищцата А.П.А.- Д. А., който ги карал да напуснат имота. В резултат на този системен тормоз семейството напуснало апартамента на 07.04.2019г.

Твърди се, че на 10.04.2019г. в жилището пребивавала гостенка на ответниците, която дошла в града за няколко дни. Още с пристигането й късно вечерта, Д. А. я бил заплашил и й казал да напусне жилището; разбил вратата; сменил бравата; жената се изплашила и извикала полиция, но на следващия ден органите на полицията й казали да напусне жилището. Поради това, обобщава ответницата, от 11.04.2019г. в резултат на действията на Д. А. съпруг на ищцата А.П.А., ответниците били лишени от достъп до процесния имот, вкл. и до частта от имота, която съгласно извършеното разпределение на ползването им била предоставена. От този момент ответницата твърди ,че била лишена от достъп до процесния имот и той се ползва изцяло от ищците.

За възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, посочва още в отговора на искова молба, че е необходимо кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на съсобственост между страните, личното ползване на съответната вещ от единия от съсобствениците и отправянето на писмена покана от невладеещия собственик. Фактът, че един от съсобствениците ползвал цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като бил лишен от възможността да извлича ползите от вещта. Неползващият вещта не бил длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици било осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързвала задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да бъдело необходимо неползващият съсобственик да доказвал, че не е допускан до същата. Достатъчно било неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникнело основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободял от отговорност, последният следвало да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В този смисъл ответницата сочи, че и последващата Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК задължителна за съда практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №269 от 18 10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 104 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 241 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 928/2014 г., I г. о., ГК и др. Аналогично разрешение било дадено и в мотивите по т.5 на ТР №5 от 24.06.2016г. по т.д.№5/2014г. ОСГК на ВКС.

Поради изложеното, ответницата моли настоящия отговор на искова молба да се счита като ПИСМЕНА ПОКАНА към ищците и съпруга на ищцата А.П.А., по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползата, от която ответницата е лишена в размер на 150,00лв. месечно, считано от датата на получаването на поканата.В подкрепа на твърденията си ответницата е направила доказателствени искания.В нарочна писмена молба с вх.№ 68 008/19.09.2019 г. адв. Н.П. от ВАК, в качеството й на пълномощник на Р.Я.Я., ЕГН **********,*** сочи следното: По силата на нотариален акт за собственост № *, том *, рег.№ *, дело № * от * г., Я.Я.Я., ЕГН**********, поставен под пълно запрещение с Решение от 23.05.2001г. по гр.д.№1949/2000г. по описа на ВОС, г.о. и Н.К.Я., ЕГН ********** действаща лично за себе си и в качеството си на настойник на Я.Я.Я., прехвърлили на отв.Р.Я. срещу задължение от страна на Р.Я. за издръжка и гледане, собствените си, получени по наследство от общия йм праводател Я.Я.Я., бивш жител ***, по 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, общо 2/6 ид.ч. Със същия нотариален акт Я.Я. и Н.Я. си запазили право на ползване върху посочените идеални части от жилището докато са живи.Предвид изложеното, ответницата желае ВРС да конституира като подпомагаща страна на страната на ответницата в качеството им на ползватели на идеални части от процесния имот: Я.Я.Я., ЕГН**********, поставен под пълно запрещение с Решение от 23.05.2001г. по гр.д.№1949/2000г. по описа на ВОС, ГО, действащ чрез настойника си Н.К.Я. и Н.К.Я., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.Правният интерес на ответницата от привличане на третите лица,се сочи в същата молба, че е обусловен от наличието на правна възможност - чрез участието си в процеса по делото, същите да съдействат за постановяване в нейна полза благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение. Предвид обстоятелството, че сключеният между ответницата и третите лица договор за гледане и издръжка съдържал в себе си и уговорката за запазване на правото на ползване за третите лица, евентуалното изнасяне на имота на публична продан ,твърди ответницата, че би се отразило неблагоприятно върху тяхната правна сфера. Освен това, предвид обстоятелството, че върху имотът, предмет на делба било учредено посоченото право на ползване, ответницата моли при постановяване на Решенията по допускане и извършване на делбата, да бъде отчетено правото на ползване върху по 1/6 ид.ч. от същия за Я.Я.Я., ЕГН**********, действащ чрез настойника си Н.К.Я. и за Н.К.Я., ЕГН **********. В подкрепа на искането си ответницата прилага: заварено копие Удостоверение № АУ027327МЛ/27.03.2015г. на органа по настойничество и попечителство при Община Варна, р-н „Младост, Решение от 23.05.2001г. по гр.д.№1949/2000г. на ВОС копие от молбата за ищците и за подпомагащите страни в случай, че бъдат конституирани.

Видно от л. 58 –ми от делото, с Определението по чл.140 ГПК ВРС е оставил без уважение искането на отв.Р.Я. за привличане на трети лица помагачи на осн. чл.219 ГПК  на страната на ответницата – Я.Я.Я. , ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.К.Я. и Н.К.Я. , ЕГН **********, като заявено след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК.Така постановеното Определение не е обжалвано.

Видно от л.66- 67 , с Определение № 13 569/16.10.2019 г.ВРС е уважил искането на същите трети на спора лица, предявено от самите тях, като е допуснал встъпване на основание чл.218 ГПК в качество на ТРЕТИ ЛИЦА  ПОМАГАЧИ на страната на ответницата Р.Я.Я., ЕГН ********** по настоящото дело на лицата : Н.К.Я. ,ЕГН ********** и Я.Я. К., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.К.Я. *** и със съдебен адрес *** а .

В проведеното по делото открито съдебно заседание  от дата 15.11.2019 г. ищците,представлявани от адв.В. желаят ВРС да постанови Решение с което да уважи претенцията изложена в исковата молба, така както е заявена .

В откритото съдебно заседание ответницата Р.Я. явила се лично, чрез адвокат Н.П. и адвокат П.С. застъпва следното становище :

Адв.П. сочи, че с отговора на искова молба е направила някои допълнителни искания, които са извън фазата на допускане на делбата ,с цел да бъде даден анонс за рамки на споразумение, но след разговор с процесуалния представител на ищците установили, че нямат допирни точки към момента и то защото ищците искали единствено да продадат това жилище :„с мотива, че не желаят болният човек - Я., да съжителства в близост до тях“.Ясно е заявено от адв.П.,че това за нея е наистина непонятно и не знае какви гаранции намират ищците в това ,че някой ще купи апартамента без проблеми.

Адв.С. завява в хода на спора по същество,че случаят действително е доста комплициран,като той дори не е убеден че ищците по това дело си дават сметка, че има учредено право на ползване на ½ от жилището.Независимо от това адв.С. моли съдът да допусне делбата при квотите както са посочени .

В същото открито съдебно заседание Н.Я. лично и като настойник на Я.Я. (двамата в качество на ТЛП на отв. Р.Я. ) заявява ясно,че е съгласна „на делба, но не и на продажба“.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по делото е делбено, като с исковата си молба ищците по делото желаят да бъде допусната и извършена съдебна делба на описания в петитума на иска недвижим имоти.

Видно от материалите по делото и от протокола от открито съдебно заседание -спор действително относно релевираните от ищците твърдения за наличие на съсобственост няма.Страните не спорят и относно квотите при които се желае делбата да бъде допусната на процесния недвижим имот,представляващ апартамент.Спорът между страните се констатира,още на тази фаза на делбата , че се очертава да се концентрира относно способа по който ще бъде прекратена  съсобствеността и претенциите които следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбеното дело.

Настоящият съдебен състав, запознавайки се с писмените доказателства, представени от ищците приема, че фактически твърдения залегнали в исковата молба на ищците са установени и доказани. Извода затова, съдът прави въз основа на съвкупния и поотделен анализ на приобщените по делото писмени доказателства : представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на :  нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № *, том *, рег. № *, дело № * г.; схема № 5041/10.03.2010 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *; нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № ** г.; удостоверение изх.№ **********/30.05.2019 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; схема № 15-501121-06.06.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *; удостоверение изх.№ АУ052757МЛ/30.05.2019 г. за наследници от Община Варна; удостоверение изх.№ АУ005837МЛ/16.01.2019 г. за наследници от Община Варна; представените с уточнителна молба вх.рег.№ 56316/31.07.2019 г. писмени доказателства, а именно: оригинал на удостоверение изх.№ АУ0173491МЛ/31.07.2019 г. за наследници от Община Варна; оригинал на удостоверение рег.№ АУ073370ВН/29.07.2019 г. от Дирекция „Информационно и административно обслужване” при Община Варна; оригинал на удостоверение рег.№ АУ073373ВН/29.07.2019 г. от Дирекция „Информационно и административно обслужване” при Община Варна; заверено копие на нотариален акт за собственост на жилище, строено на държавно място от ЖСК № *, том *, дело № * г.

Анализа на цитираните доказателства налага извода, че имотът чиято делба се иска да бъде допусната съгласно приложената на л. 11 –ти актуална схема  представлява недвижим имот с идентификатор * по КККР на гр.Варна, одобрени със ЗАПОВЕД № РД – 18 – 64/16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна, с адм.адрес на имота :* / по док. Ет.4 /, който самостоятелен обект се намира в сграда № * разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение : жилище , апартамент, с брой нива на обекта 1 , с посочена в документа площ от 56,70 кв.м., прилежащи части : изба №*  и 2 ,5570% / т.е. общи части /, при граници на обекта в сградата : на същия етаж : *, *, под обекта:*,над обекта */ стар идентификатор – няма /.

В актуалната скица на имота, чиято делба се иска,  представляващ апартамент №/, в АГКК са вписани данни за собственици към датата на издаване на скицата – 6.6.2019 г.:1.Я.Я.Я. – част ½ от правото на собственост съгласно нот.акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от ** г. издаден от РС Варна и 2.П.Я.Я. – част ½ от правото на собственост съгласно нот.акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от ** г. издаден от РС Варна.

При така вписаното следва да бъдат посочени хронологично правните сделки на които праводателите на страните са придобивали право на собственост и да бъде съобразено и възниквалото назад във времето наследствено правоприемство

Видно от  приобщеното на л.31 –ви от завереното за вярност с оригинала копие на нот.акт за собственост на жилище строено на държавно място в ЖСКакт №*,том *, дело * г.,на * г. по надлежния ред Н.П. Я.е придобила собствеността върху ап.11* тогава находящ се в * ведно с изба * и 2,5570 % ид.ч.от сградата и от правото на строеж, отстъпено върху държавно дворно място, съставляващо кв. * по плана на * м.р. на гр.Варна.Вписано е в самия нот.акт,че е съставен на основание Заповед № 2476816.8.1*7 на Председателя на ИК на ОбнС Варна, с която е отстъпено право на строеж върху държавна земя на  ЖСК „* „, ОС на която при разпределение на построената сграда е взело решение на Н.Я.да се издаде нот.акт за придобиване на собственост на имота описан в нотариалния акт.

От приобщеното на л. 30- ти в оригинал удостоверение издадено от ОБЩИНА ВАРНА се доказва твърдението на ищците ,че Н.Я.е имала един сключен граждански брак, като бракът е бил сключен на 25.5.1941 г. а съпругът й Я.Я. Я.починал на 7.5.1*6 г.Т.е. налага се извода,че към 1990 г. госпожа Н.П. Я., ЕГН ********** сама, еднолично е станала собственик на имота чиято делба се иска .

Доказано е и твърдението на ищците,че ответницата Р.Я.Я. с ЕГН ********** е неомъжена, факт установен на база оригинала на издадено от Община Варна удостоверение, приложено на л. 29 –ти по делото .

Наличието на брак на страна в делбеното дело или на неин праводател обуславят необходимост от правилно преценяване на възможността за възникване на СИО а от там и определяне на кръга от лица, които следва да участват в делбата.В конкретното дело е доказано по несъмнен начин,че ответницата не е в брак,както и че Н.Я.е била вдовица ,което не налага участието и на други лица в делбеното дело .

Както е посочено и по-горе още от 1990 г. Н.Я.е придобила вещното право на собственост върху апартамента чиято делба се иска чрез реализиарано право на строеж при участие в ЖСК.

Видно от л. 13 – 14 Н.Я.почива на 12.1.2019 г.като в удостоверението за наследници са посочени следните лица :1.Я.Я.Я., ЕГН ********** – СИН починал на 4.3.2000 г.; 1.1.Я.Я.Я. ЕГН **********- син , 1.2. Р.Я. А.ЕГН ********** – дъщеря , 2. П.Я.Я. ЕГН **********-СИН починал на 13.11.2012 г.2.1.А.П.А. ЕГН ********** – дъщеря . При така вписаните данни в цитираното удостоверение за наследници на Н.Я.е видно, че двамата й сина  Я.и П. Я.са починали преди майка си ,респ. същите биват заместени от техните наследници.

Видно от л. 12 –ти ,П.Я.Я. е починал на 13.11.2012 г. е оставил двама наследника по закон- Т.А.Я. ЕГН ********** – съпруга и А.П.А. ЕГН ********** –дъщеря .

На л. 28 –ми по делото е приобщено удостоверение за наследници на Я.Я.Я. от което е видно,че същият почива на 4.3.2000 г. и оставя трима наследника по закон : 1.Н.К.Я. ЕГН ********** –съпруга , Я.Я.Я. ЕГН ********* син и Р.Я.Я. ЕГН ********** –дъщеря .

Анализа на цитираните по –горе удостоверения за наследници налага извода, че след смъртта на Н.Я.нейните две деца –синове починали преди нея са имали квоти от наследството на Я.½ + ½ ,като тези квоти следва да се  разпределят между наследниците на Я.Я. /поч. на 4.3.2000/ и П.Я./поч. на 13.11.2012 г./.-в случай че се установи че в наслествената маса на Н.Я.е оставала квота която може да бъде придобита по наследяване.Установено е по делото,че Я.Я. след смъртта си бива наследен от сина си – Я.Я.Я. , дъщерята Р.Я.Я. и преживялата съпруга Н.К.Я. а П.Я. от дъщеря си А.П.А., както и майката на А.А. и преживяла съпруга на П.Я. – Т.А.Я.. Видно от л. 28 –ми Я.Я.Я. е починал на 4.3.2000 г. като оставя трима наследника по закон – Н.К.Я. ЕГН ********** –приживяла съпруга , Я.Я.Я. ЕГН ********** –син и Р.Я.Я. ЕГН *********** .Наследниците на П.Я. са дъщеря му А.П. и преживялата съпруга Т.Я..

Така установеното наследствено правоприемство следва да бъде съобразено с извършените разпоредилни сделки с имота представляващ ап.11.

Видно от л. 9 –ти, приживе Н.Я.е дарила на двамата си сина Я.и П. Я.по ½ ид.ч. от собствения си ап. * със общо застроена площ от 56,70 кв.м., изба 26 с площ от 3,05 кв.м. и 2,5570 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като дарителката  си запазила правото на ползване на целия имот докато е жива.Сделката дарение е обективирана в надлежна нотариална форма от дата 28 ми юли 19* г., като с факта на дарението синовете на Н.Я.са придобили по ½ ид.ч. от апартамента на майка си – т.е. същата е извършила дарствено разпореждане в полза на двамата си сина и по този начин от 28-ми юли 19* г. дарителката се е разпоредила изцяло с имота си ,като си е запазила правото на ползване.Това право на ползване е прекратено със смъртта на Н.Я..

Установява се от л.5 –ти ,6-ти и 7-ми ,че на дата 25.3.2010 г. в гр.Варна е бил сключен алеаторен договор между Н.К.Я. и Я.Я.Я., действащ чрез настойника си Н.Я. които са прехвърлили на Р.Я.Я. 1/6 ид.ч. за Н.Я. и 1/6 ид.ч. за Я.Я.  от придобития от прехвърлителите по наследство недвижим имот – ап.11 в гр.Варна с идентификатор * ведно с избата 25 и 2,5570% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж срещу задължението на Р.Я. да поеме гледането и издръжката на майка си Н.К.Я. и брат си Я. К. Я. а прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху наследствените им дялове върху имота докато са живи .

От гореизложеното следва извода,че считано от дата 25.3.2010 г. Р.Я. е носител на вещното право на собственост върху 1/6 + 1/6 ид.ч.от имота чиято делба се иска/ 2/6 ид.ч. или 1/3 /, придобити от нея по силата на договор за гледане и издръжка,като едновременно с това прехвърлителите Н.Я. и Я.Я. са си запазили правото на ползване на имота върху прехвърлените идеални части от по 1/6 ид.ч. или общо 2/6 = 1/3 ид.ч.

   При сравнение на датите на които са се извършвали разпоредителните сделки с ап.* се налага извода, че на дата 28 ми юли 19* г. Н.Я.е дарила на двамата си сина Я.и П. Я.по ½ ид.ч. от собствения си ап. 11 с която правна безвъзмездна сделка от 19* г. собственици при равни квоти на апартамента чиято делба се иска са само синовете на Н.Я..На 25.3.2010 г. в гр.Варна е бил сключен алеаторения договор между Н.К.Я. и Я.Я.Я., действащ чрез настойника си Н.Я. които са прехвърлили на Р.Я.Я. 1/6 ид.ч. за Н.Я. и 1/6 ид.ч. за Я.Я. от придобития от прехвърлителите по наследство недвижим имот – ап.11 като прехвълителите са си запазили правото на ползване на имота докато са живи .

   Съгласно чл.5 – 9 ЗН към 25.3.2010 г. /след смъртта на Я.Я. настъпила на 4.3.2000г. – л.28/ съпругата и двете му деца са били призованите към наследяване и са имали квота от наследството на Я.Я. .Я.Я. е имал ½ ид.ч. от ап.* и тази квота разделена на три прави по 1/6 ид.ч. за Н.Я., Р.Я. и Я.Я. . Или наследниците по закон на Я.Я.- преживялата съпруга  Н.Я., сина Я.Я. и дъщерята Р.Я. са придобили наследството на Я.Я. при равни части – всеки един от тях по 1/6 ид.ч.Ето защо и преживялата съпруга и сина на Я.Я. са могли да прехвърлят на дъщерята на Я.Я. притежаваните от всеки от прехвърлите по 1/6 ид.ч.от ап.11 като по силата на алеаторния договор от 25.3.2010 г./л.5/ Р.Я. е станала надлежен носител на вещното право на собственост на 1/6 + 1/6 ид.ч. от апартамента №*, като по наследствено правоприемство е имала квота от 1/6 ид.ч.от баща си .Или квотите които е доказано ,че Р.Я. има в недвижимия имот чиято делба се иска са равни точно  на 1/6 + 1/6 +1/6 = 3/6 = ½ = 2/4 ид.ч.

При сключване на алеторния договор прехвърли телите Н.Я. и Я.Я. /преживяла съпруга  на Я.Я. и син на Я.Я. / са си запазили правото на ползване на имота върху прехвърлените от тях идеални части 1/ 6 и 1 /6 ид.ч. до края на живота си .Това ограничено вещно право е обусловило и правния интерес от встъпването на Н.Я. и Я.Я. като ТЛП на страната на Р.Я. , т.к. е ноторно ,че алеаторните договори са intuitu personae , същите се сключват с оглед личността на приобретателя като в конкретното производство прехвърлителите са направили своя личен избор да прехвърлят своите квоти от наследството което имат от Я.Я. именно на Р.Я. за да може последната да се грижи за прехвърлите .Ето защо за ТЛП е от значение дали ще бъде допусната делба и ако бъде допусната как ще бъде извършена.В тази връзка от значение е и факта ,че лицето Я.Я. е било поставено под пълно запрещение  с Решение на Окръжен съд Варна от 23.5.2001 г. по гр.д.№ 1949/2000 г. по описа на ОС Варна е негов настойник е майка му Н.Я./ л. 55,56 от делото /.Именно поради невъзможността Я.Я. да участва сам в процеса ,Н.Я. представлява сина си ,поставен под пълно запрещение ,като и двамата имат качеството трети лица помагачи на ответницата –съделителката Р.Я. .

Изследвайки фактите по делото и съблюдавайки трайната съдебна практика съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Делбеното производство е исково. В него се разрешават съществуващите между страните спорове, свързани със съсобствеността, като целта е с приключване на производството тези спорове да бъдат разрешени изцяло.От описаната по-горе фактическа страна на спора се установява,че действително към момента страните в делбеното дело- ищците А.А. и Т.Я. , както и ответницата са единствените съсобственици на апартамент № * описан по-горе , чиято делба се иска.

Установено по делото е по несъмнен начин,че ТЛП Н.Я. и сина на Н.Я. – Я.Я. не притежават право на собственост върху този имот, т.к. са се разпоредили в полза на ответницата Р.Я. с квотите които са имали от наследството на своя праводател Я.Я. – от по 1/6 ид.ч.  като по този начин считано от 25.3.2010 г. Н. и Я. Я.са прекратили участието си в съ собствения апартамент .Макар и прехвърлителите да не участват в съсобствеността , следва в мотивите на съдебния акт да  бъде подчертано изрично, че Н.Я. и Я.Я. имат надлежно учредено вещно право на ползване върху прехвърлените наследствени дялове от по 1/ 6 ид.ч. за всеки или общо 2/6 ид.ч., което право съществува и към момента и е задължение на приобретателя на 2/6 ид.ч. –отв.Р.Я. да осигурява гледането и издръжката на двамата прехвърлители за общо 2/6 ид.ч.

При така изложеното по-горе съдът намира,че ищците и ответницата са съсобствениците на имота чиято делба се иска, като ищците са доказали придобивните основания на които се позовават –посочени и по-горе във фактическата страна .

При така изложеното ВРС следва да допусне до делба съсобствения между ищците си ответницата делбен имот находящ се в * – имот с идентификатор * при квоти, които са установени по –горе.

Настоящият съдебен състав не счита,че делба може да бъде допусната при заявените от ищците квоти, макар и да се напълно верни, т.к. дори от прецизирания петитум на иска е ведно че знаменателя за ищците е 4 а за ответницата 6 .Делбата следва да се допусне  в дробни числа,при еднакъв знаменател а именно числото 4.

Доказано е по делото ,че двете ищци имат равни квоти от по ¼ ид.ч. от ап.11 а ответницата общо 3/6 ид.ч. При съкращаване на дробта 3/6 се получава ½  а при умножение х 2 дроб 2/4 ид.ч.

Ето защо и ВРС уважава напълно искането на ищците за допускане на ап.11 до делба при квоти по ¼ ид.ч. за всяка от двете ищци и 2/4 ид.ч. за ответницата,отчитайки в мотивите на съдебния акт, че ТЛП притежават право на ползване върху същия имот на прехвърлените от тях по 1/6 ид.ч. – общо 2/6 ид.ч.

Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 235, 236 и чл.344, ал.1 ГПК съдът ,

 

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между съсобствениците – ищците А.П.А.,ЕГН **********,*** и Т.А.Я., ЕГН **********,*** – представлявани от адвокат от АК Варна Д.В., със съдебен адрес *** /*/ и ответника Р.Я.Я., ЕГН **********,*** /*- според отговора на искова молба/

на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ

АПАРТАМЕНТ №* представляващ самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна, с адм.адрес на имота :* по документ  за собственост и удостоверение за данъчна оценка , с адрес * ,с площ от 56,70 кв.м., състоящ се от две стаи ,кухня и сервизни помещения, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,апартамент, брой нива на обекта 1 , стар идентификатор – няма ,при граници по схема : съседни самостоятелни обекти  в сградата : на същия етаж : *, *, под обекта:*,над обекта *, а по документ за собственост :северозапад – ап.* на Г. Д. Т., от югоизток – ап.* на П.Я.Я. ,от североизток –стълбище и коридор, от югозапад – двор, от горе – ап.* на К.П. Д. , от долу ап. * на П.и П.Б., ведно с ИЗБА * с площ от 3,05 кв.м. , при граници на избеното помещение : северозапад – коридор, от югоизток и от югозапад –двор , от североизток –изба № * на П.и П.Б., както и и 2,5570% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж  върху имота, представляващ поземлен имот с идентификатор *,

при КВОТИ :

За ищцата А.П.А.,ЕГН ********** – при квота ¼ ид.ч.

За ищцата Т.А.Я., ЕГН **********– при квота ¼ ид.ч.

За ответницата Р.Я.Я., ЕГН **********-– при квота 2/4 ид.ч.,на основание чл.34 ЗС .

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на встъпилите на основание чл.218 ГПК в качество на ТРЕТИ ЛИЦА  ПОМАГАЧИ на страната на ответницата Р.Я.Я., ЕГН ********** по настоящото дело лица: Н.К.Я. ,ЕГН ********** и Я.Я. К., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.К.Я. *** и със съдебен адрес *** а .

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението до страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: